Този път вече не мога да се сдържа и да

Този път към този момент не мога да се сдържа и да не изкажа мнение по отношение на следващата безумица и недомислие от страна на Министерството на образованието и науката (МОН). Кой е този човек, който, употребявайки литературен български език, би споделил вместо „ Реших да го нахраня с плод “ – „ Реших да му сложа плод за храна “? Визирам задача номер 13 от изпитния вид по БЕЛ от НВО, в който родните четвъртокласници през вчерашния ден трябваше да покажат своите познания и умения.

Задачата съдържа 12 съзнателно позволени правописни неточности, които децата би трябвало да открият. В текста се споделя за момче, намерило уплашен таралеж... Дотук добре, само че същинският парадокс се крие в изречението: „ Реших да му сложа плот за хръна “.

Според замисъла на създателите децата трябваше всеобщо да се сетят за илюстрациите от детските книжки и да поправят думата на „ плод “. Мисля, че няма да открия образован човек, който да се изрази по този метод! Конструкцията „ сложа плод за храна “ е изкуствена, тромава и стилистично нелепа.

Mислещото дете, което има богата обща просвета, незабавно би могло в думата „ плот “ да види изцяло съществуващо и разумно разбиране – поднос, дъска или повърхност, върху която да се сложи въпросната храна, с цел да не е непосредствено на земята. Още повече че в текста въобще не се конкретизира какво тъкмо е менюто на таралежа (който, апропо, в действителния свят е насекомоядно животно).

Кому е необходим този капан? Какво се цели с тази задача – да подхлъзнем четящите, мислещите и интелигентни деца ли? Тези, които не мислят под образец и по шаблон, а проучват подтекста? Защо в изпитен формат за инспекция на чисто правописни умения се позволяват двусмислени фрази, при които „ неверната “ дума в действителност е действително съществуваща и смислово вярна в подтекста?

И тук не става въпрос за някаква си точка или съответен персонален проблем – става дума за експертност и адекватност, когато се основава наличие, ориентирано към 10-годишни деца.

Думата „ плот “ (дървена повърхност, поднос, повърхност) е правописно изцяло правилна. В подтекста на обстановката – хранене на диво животно в двор – слагането на плоскост/плот, върху която да се остави храната, е безусловно разумно житейско деяние. Тъй като в текста липсва конкретизация (например „ ябълка “ или „ круша “), изречението „ Реших да му сложа плот за храна “ е изцяло издържано както граматически, по този начин и смислово.

Направих си труда и ревизирах смисъла на словосъчетанието „ плот за храна “ в Гугъл. Ето резултатът: