Защо Борисов го е страх от Сребреница
Много добре помня онази централна емисия вести на Първа стратегия юли 1995 година, когато видях голям брой фрагменти от Сребреница като оня на разстреляни от упор мъже с вързани ръце край пътя.
Спомням си още, че вероятно още на идващия ден към този момент беше известна онази история, в която 4-годишно момче от Сребреница е попитало майка си: “Мамо, в този момент ще убиват децата с мънички патрони, нали? ”.
При тези фрагменти ридах по детски безутешно в безсилието и невъзможността да си обясня човешката свирепост, която, както тогава си мислех, трябваше да е завършила с Втората международна война или най-малко с Виетнам, или клането в Сабра и Шатила...
Сърбия би трябвало да понесе своята отговорност
8372-ма мъже, момчета и старци са избити в Сребреница за по-малко от два дни. Отделени са от дамите, майките, бабите... и са разстреляни. На фотографията е мемориалът, на който са изписани имената на всички открити жертви, а още най-малко 1000 не престават да се водят в неопределеност.
А сърбите криха 16 години Ратко Младич (извергът, по чиято команда е осъществено клането), като до 2005 година той даже взима пенсия.
Войната избухва като че ли за момент и всички страни озверяват ненадейно. Но все пак сърбите би трябвало да понесат своята виновност за геноцида и най-много да се засрамят.
Вучич - вълкът, който за малко се опита да се премени в овча кожа
През 2015 година министър председателят на Сърбия Вучич посети Сребреница на 20-тата годишнина от клането, само че беше посрещнат от оживелите с камъни, тъй като визитата му бе признато като провокация. То щеше да има приключен смисъл само ако той, бидейки създател на фразата “За всеки погубен сърбин ще избием 100 мюсюлмани ”, беше признал ГЕНОЦИДА от Сребреница.
Без това самопризнание визитата му не беше нищо повече от опит да се покаже пред естествения свят, че е към този момент различен, че не е въстаник, т.е. сръбски шовинист и националист, че не е взел участие директно или индиректно в осъществените от сърбите зверства.
Вучич посети същото гробище четири месеца по-късно, на 11-ти ноември 2015 година, където сервира цветя, посрещнат от босненски публични лица и близки на жертвите. Въпреки клишираните изречения за “мечтан мир ”, “общо бъдеще ” и “мост сред нашите народи ”, сръбският министър-председател не успя да завоюва доверието на околните на пострадалите, тъй като все по този начин премълча обстоятелството – в Сребреница беше осъществен геноцид.
Премиерът на Сърбия направи тези упорити опити да промени своя облик на “четник ”, с цел да усъвършенства интернационалния облик на Сърбия в подтекста на сръбските упоритости за присъединение към Европейски Съюз.
Но в действителност Вучич е нацистки деспот като Путин и Си Дзинпин, чийто формален васал е на Балканите.
И като подобен реши, че към този момент Европейски Съюз не му е необходим, откакто Китай финансира редица транспортни планове, а Русия подреди на Борисов да свърже руско-турския газопровод със Сърбия.
Борисов, Главчев, Сребреница
Ето на подобен човек актуалният длъжностен министър председател Димитър Главчев е опитал " да помогне " с смяна на българския избор в Организация на обединените нации в последния миг, откакто Вучич се е обадил на същинския началник на служебния министър председател Главчев - Бойко Борисов.
И знаем това не от кого да е, а персонално от Вучич, който не крие, че е очаквал България да се въздържи в гласуването на резолюция, осъждаща отричането на сръбския геноцид в Сребреница.
" Надявах се на изненада от България. Пет минути преди съвещанието бях уверен, че България ще гласоподава " въздържал се ", декларира самичък сръбският президент.
Днес от боязън пред руско-китайския васал на Балканите Борисов с лекост пробва да промени българската позиция по въпрос, който от 30 години не е обект даже на полемика.
Борисов е подготвен на всичко, с цел да избегне наказателно гонене в България и да избяга от " лазерната алена точка " или вероятната почерпка с чай от Путин.
Борисов и неговия вечен боязън
Проблемът на Борисов със страха за физическото му оцеляване не е нововъзникнал - откакто беше срамно привикан преди тъкмо 6 години в самия завършек на месец май в Москва, Борисов унизително се сложи в ролята на " по-малкия, който бърка " и помоли Путин за амнистия на конференция в Кремъл, а още по-унизително Путин му я отхвърли, напомняйки че по-големият постоянно заплаща сметката.
Твърди се с висока степен на меродавност, че Вучич е изискал персонално от Борисов смяната в българската позиция в Организация на обединените нации, след като е припомнил на трикратно някогашния български министър председател, че Сретен Йосич, който фактически се е опитвал да убие Борисов, излиза следващата година на независимост от пандиза, където беше вкаран с дейната помощ на Борисов и старите му съдружници от така наречен силови групировки.
Председателят на ГЕРБ е потопен в боязън, тъй като е потопен в зависимости, от които не може да се откопчи.
И с цел да оцелее в неговия свят, който се гради единствено и само на боязън, е подготвен на всичко.
И въпреки всичко има добра вест...
И тя е, че непрекъснатият представител на България в Организация на обединените нации, Лъчезара Стоева, отхвърли да се съобрази със страхливата смяна, изискана от Борисов и подчинения му длъжностен министър-председател в резултат на сръбски напън.
Тя без съмнение отвръща, че това освен би било скандално, освен наподобява плод на външна интервенция (както е в действителност), само че и би било безусловно против декларираните от България евроатлантически правила за отбрана правата на индивида.
Тази нейна позиция пази ултимативно българския народен интерес и това е изумителен образец по какъв начин въпреки всичко има дипломати, чиновници в администрацията и политици, които идват без скелети в дрешника, които да ги вършат подвластни.
Няма подозрение, че в случай че сме за момент в обувките на някой от изгубилите задачите си фамилии и сме правили ДНК разбори, с цел да можем да погребем 30 години по-късно две кости на някой наш непосредствен, щяхме да сме наясно, че смяната на българската позиция не е просто някакъв дипломатически акт, а заставане на страната на абсолютно зло - великосръбския национализъм, който не признава никакви човешки права.
Резолюцията на Организация на обединените нации мина, за благополучие, сполучливо, макар съпротивата на диктатурите Русия, Северна Корея, Иран и впрочем човеконенавистни режими по света.
Но заплахата от трайна смяна във външнополитическата ориентировка на страната в никакъв случай не е била по-голяма. Защото страхът, споделят, бил по-силен от тока.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Спомням си още, че вероятно още на идващия ден към този момент беше известна онази история, в която 4-годишно момче от Сребреница е попитало майка си: “Мамо, в този момент ще убиват децата с мънички патрони, нали? ”.
При тези фрагменти ридах по детски безутешно в безсилието и невъзможността да си обясня човешката свирепост, която, както тогава си мислех, трябваше да е завършила с Втората международна война или най-малко с Виетнам, или клането в Сабра и Шатила...
Сърбия би трябвало да понесе своята отговорност
8372-ма мъже, момчета и старци са избити в Сребреница за по-малко от два дни. Отделени са от дамите, майките, бабите... и са разстреляни. На фотографията е мемориалът, на който са изписани имената на всички открити жертви, а още най-малко 1000 не престават да се водят в неопределеност.
А сърбите криха 16 години Ратко Младич (извергът, по чиято команда е осъществено клането), като до 2005 година той даже взима пенсия.
Войната избухва като че ли за момент и всички страни озверяват ненадейно. Но все пак сърбите би трябвало да понесат своята виновност за геноцида и най-много да се засрамят.
Вучич - вълкът, който за малко се опита да се премени в овча кожа
През 2015 година министър председателят на Сърбия Вучич посети Сребреница на 20-тата годишнина от клането, само че беше посрещнат от оживелите с камъни, тъй като визитата му бе признато като провокация. То щеше да има приключен смисъл само ако той, бидейки създател на фразата “За всеки погубен сърбин ще избием 100 мюсюлмани ”, беше признал ГЕНОЦИДА от Сребреница.
Без това самопризнание визитата му не беше нищо повече от опит да се покаже пред естествения свят, че е към този момент различен, че не е въстаник, т.е. сръбски шовинист и националист, че не е взел участие директно или индиректно в осъществените от сърбите зверства.
Вучич посети същото гробище четири месеца по-късно, на 11-ти ноември 2015 година, където сервира цветя, посрещнат от босненски публични лица и близки на жертвите. Въпреки клишираните изречения за “мечтан мир ”, “общо бъдеще ” и “мост сред нашите народи ”, сръбският министър-председател не успя да завоюва доверието на околните на пострадалите, тъй като все по този начин премълча обстоятелството – в Сребреница беше осъществен геноцид.
Премиерът на Сърбия направи тези упорити опити да промени своя облик на “четник ”, с цел да усъвършенства интернационалния облик на Сърбия в подтекста на сръбските упоритости за присъединение към Европейски Съюз.
Но в действителност Вучич е нацистки деспот като Путин и Си Дзинпин, чийто формален васал е на Балканите.
И като подобен реши, че към този момент Европейски Съюз не му е необходим, откакто Китай финансира редица транспортни планове, а Русия подреди на Борисов да свърже руско-турския газопровод със Сърбия.
Борисов, Главчев, Сребреница
Ето на подобен човек актуалният длъжностен министър председател Димитър Главчев е опитал " да помогне " с смяна на българския избор в Организация на обединените нации в последния миг, откакто Вучич се е обадил на същинския началник на служебния министър председател Главчев - Бойко Борисов.
И знаем това не от кого да е, а персонално от Вучич, който не крие, че е очаквал България да се въздържи в гласуването на резолюция, осъждаща отричането на сръбския геноцид в Сребреница.
" Надявах се на изненада от България. Пет минути преди съвещанието бях уверен, че България ще гласоподава " въздържал се ", декларира самичък сръбският президент.
Днес от боязън пред руско-китайския васал на Балканите Борисов с лекост пробва да промени българската позиция по въпрос, който от 30 години не е обект даже на полемика.
Борисов е подготвен на всичко, с цел да избегне наказателно гонене в България и да избяга от " лазерната алена точка " или вероятната почерпка с чай от Путин.
Борисов и неговия вечен боязън
Проблемът на Борисов със страха за физическото му оцеляване не е нововъзникнал - откакто беше срамно привикан преди тъкмо 6 години в самия завършек на месец май в Москва, Борисов унизително се сложи в ролята на " по-малкия, който бърка " и помоли Путин за амнистия на конференция в Кремъл, а още по-унизително Путин му я отхвърли, напомняйки че по-големият постоянно заплаща сметката.
Твърди се с висока степен на меродавност, че Вучич е изискал персонално от Борисов смяната в българската позиция в Организация на обединените нации, след като е припомнил на трикратно някогашния български министър председател, че Сретен Йосич, който фактически се е опитвал да убие Борисов, излиза следващата година на независимост от пандиза, където беше вкаран с дейната помощ на Борисов и старите му съдружници от така наречен силови групировки.
Председателят на ГЕРБ е потопен в боязън, тъй като е потопен в зависимости, от които не може да се откопчи.
И с цел да оцелее в неговия свят, който се гради единствено и само на боязън, е подготвен на всичко.
И въпреки всичко има добра вест...
И тя е, че непрекъснатият представител на България в Организация на обединените нации, Лъчезара Стоева, отхвърли да се съобрази със страхливата смяна, изискана от Борисов и подчинения му длъжностен министър-председател в резултат на сръбски напън.
Тя без съмнение отвръща, че това освен би било скандално, освен наподобява плод на външна интервенция (както е в действителност), само че и би било безусловно против декларираните от България евроатлантически правила за отбрана правата на индивида.
Тази нейна позиция пази ултимативно българския народен интерес и това е изумителен образец по какъв начин въпреки всичко има дипломати, чиновници в администрацията и политици, които идват без скелети в дрешника, които да ги вършат подвластни.
Няма подозрение, че в случай че сме за момент в обувките на някой от изгубилите задачите си фамилии и сме правили ДНК разбори, с цел да можем да погребем 30 години по-късно две кости на някой наш непосредствен, щяхме да сме наясно, че смяната на българската позиция не е просто някакъв дипломатически акт, а заставане на страната на абсолютно зло - великосръбския национализъм, който не признава никакви човешки права.
Резолюцията на Организация на обединените нации мина, за благополучие, сполучливо, макар съпротивата на диктатурите Русия, Северна Корея, Иран и впрочем човеконенавистни режими по света.
Но заплахата от трайна смяна във външнополитическата ориентировка на страната в никакъв случай не е била по-голяма. Защото страхът, споделят, бил по-силен от тока.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ