Властта печели чрез умора
" Ред в хаоса. " Предполагам си спомняте за този избирателен слоган на ГЕРБ от 2021 година
Често споделяме, че това, което се случва в България, е безпорядък - хаос в политиката, в институциите, в обществото. Само че все по-ясно наподобява, че не става дума за безпорядък, а за модел. Модел, при който публичното внимание се ръководи посредством непрестанно разпръскване.
Българското общество не е безразлично към несправедливостта. Напротив - то към момента реагира, когато усети, че е прекрачена границата. Последните всеобщи митинги демонстрираха това. Проблемът не е в неналичието на сензитивност, а в това, че средата не разрешава фокус. Нищо не се взема решение до дъно, всеки огромен проблем остава провесен, а още преди да бъде решен, бива помрачен от идващия скандал.
Това не значи, че всичко е дирижирано до последния подробност. По-скоро системата награждава разсейването. Когато се появи явен публичен фокус - да вземем за пример върху прокуратурата или Сарафов - съвсем непроменяемо следва провокация, било то под формата на нов скандал, неуместна тематика, неестествен спор. Обществото реагира, медиите пренареждат дневния ред, обществените мрежи усилват шума и възнаграждават прочувствените прояви, а първичният проблем остава неуреден.
Ролята на медиите в този развой е основна. Не всички, само че задоволително огромна част и изключително трите огромни национални медии, сортират едни и същи говорещи глави, едни и същи тематики и едни и същи рамки на диалога. Журналисти отвън наложения шаблон, които отхвърлят да сменят въпроса или упорстват за отговор всъщност, се оказват неуместни и биват изтиквани в периферията. Медиите все по-рядко работят като коректив, а най-много като усилвател на следени спорове.
Към това се прибавя и шумът, създаван от популистките политически партии, борещи се с еврото, имунизациите, норвежците, джендърите и всевъзможни измислени закани. Част от тях евентуално обслужват външни ползи, други просто търгуват със страхове. Но резултатът е един - непрекъснат декор от нервност, който изяжда вниманието и прави сериозния диалог съвсем неосъществим. Този звук не пречи на статуквото - в противен случай, то ловко го употребява.
В такава среда дефицитът на внимание се трансформира в политически запас. Властта не печели посредством решения, а посредством отсрочване - не посредством безапелационни причини, а посредством отмалялост. Който управлява тематиките, управлява и времето. А то винаги работи за тези, които не желаят смяна.
Това не е неуспех на обществото, a работеща тактика на статуквото във властта. И в случай че ние не се приспособяваме и продължим да реагираме единствено прочувствено на всяка нова провокация, без да запазим главния фокус, ще продължим да живеем в страна, в която непрекъснато нещо се случва, само че нищо значително не се трансформира.
*Янко Арнаудов е юрист по гражданско и комерсиално право от Бургаска адвокатска гилдия, практикува в София. Граждански деятел. Завършил е юридическото си обучение в Софийски университет " Св. Климент Охридски " през 2013 година Мнението му е оповестено във фейсбук профила му, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Често споделяме, че това, което се случва в България, е безпорядък - хаос в политиката, в институциите, в обществото. Само че все по-ясно наподобява, че не става дума за безпорядък, а за модел. Модел, при който публичното внимание се ръководи посредством непрестанно разпръскване.
Българското общество не е безразлично към несправедливостта. Напротив - то към момента реагира, когато усети, че е прекрачена границата. Последните всеобщи митинги демонстрираха това. Проблемът не е в неналичието на сензитивност, а в това, че средата не разрешава фокус. Нищо не се взема решение до дъно, всеки огромен проблем остава провесен, а още преди да бъде решен, бива помрачен от идващия скандал.
Това не значи, че всичко е дирижирано до последния подробност. По-скоро системата награждава разсейването. Когато се появи явен публичен фокус - да вземем за пример върху прокуратурата или Сарафов - съвсем непроменяемо следва провокация, било то под формата на нов скандал, неуместна тематика, неестествен спор. Обществото реагира, медиите пренареждат дневния ред, обществените мрежи усилват шума и възнаграждават прочувствените прояви, а първичният проблем остава неуреден.
Ролята на медиите в този развой е основна. Не всички, само че задоволително огромна част и изключително трите огромни национални медии, сортират едни и същи говорещи глави, едни и същи тематики и едни и същи рамки на диалога. Журналисти отвън наложения шаблон, които отхвърлят да сменят въпроса или упорстват за отговор всъщност, се оказват неуместни и биват изтиквани в периферията. Медиите все по-рядко работят като коректив, а най-много като усилвател на следени спорове.
Към това се прибавя и шумът, създаван от популистките политически партии, борещи се с еврото, имунизациите, норвежците, джендърите и всевъзможни измислени закани. Част от тях евентуално обслужват външни ползи, други просто търгуват със страхове. Но резултатът е един - непрекъснат декор от нервност, който изяжда вниманието и прави сериозния диалог съвсем неосъществим. Този звук не пречи на статуквото - в противен случай, то ловко го употребява.
В такава среда дефицитът на внимание се трансформира в политически запас. Властта не печели посредством решения, а посредством отсрочване - не посредством безапелационни причини, а посредством отмалялост. Който управлява тематиките, управлява и времето. А то винаги работи за тези, които не желаят смяна.
Това не е неуспех на обществото, a работеща тактика на статуквото във властта. И в случай че ние не се приспособяваме и продължим да реагираме единствено прочувствено на всяка нова провокация, без да запазим главния фокус, ще продължим да живеем в страна, в която непрекъснато нещо се случва, само че нищо значително не се трансформира.
*Янко Арнаудов е юрист по гражданско и комерсиално право от Бургаска адвокатска гилдия, практикува в София. Граждански деятел. Завършил е юридическото си обучение в Софийски университет " Св. Климент Охридски " през 2013 година Мнението му е оповестено във фейсбук профила му, откъдето го препечатваме с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ