Себастиян Таджер: Образованието, пазара на труда и българската икономика ще са основните ни приоритети в ЕП
За целите, които би трябвало да пазят нашите представители в новия Европарламент и ще съумеят ли тези тематики да обединят нашите 17 евродепутати в Брюксел Tribune.bg беседва със Себастиян Таджер от листата на ГЕРБ-СДС, заместник-председател на " Движение Гергьовден ".
Кои са значимите за страната цели, които би трябвало да се пазят в новия Европейски парламент?
Приоритетите на България, които би трябвало да се пазят в новия Европейски парламент не следва да се разграничават от целите ни на национално равнище. Има ясно изразено предпочитание да се стартира да се гради разрушеното през последните 3 години като главните цели са образованието, пазара на труда и възнагражденията на хората, както и събуждането на българската стопанска система от летаргията, в която е изпаднала.
Една типично Гергьовска самодейност, която желаеме да предложим, както на национално равнище, по този начин и в Европейския парламент е налагането на данък върху нездравословните („ джънк “) храни и питиета с нараснало наличие на захар, като парите събрани от този данък да отиват непосредствено в общините, които да ги разходват извънредно и единствено за развиването на детски спорт.
Образованието е основата на развиването на едно общество. Крайно време е да се обърне внимание на идващите генерации с качествено образование както в България, по този начин и употребявайки опциите на европейски стратегии като Еразъм+. От изключителна значимост е и да се употребяват опциите за обмяна на опит, познания и положителни практики сред работещите в образованието, с цел да можем да предложим едно по-добро качество на подрастващите.
Земеделието, което беше подценявано през последните години би трябвало да стане главен фокус през идващия мандат на евродепутати излъчени от българския народ. Отрасъла би трябвало да се възроди посредством транспарантно и целево субсидиране концентрирано върху дребните производители, които все още изнемогват под натиска на конкуренцията на огромните производители.
Въпреки привидното увеличение на приходите, което политическите съперници акцентират като главен аргумент за развиването на нашата стопанска система е редно да се огледа покупателната дарба на въпросните пари, при което бързо излиза наяве, че макар че българинът има повече пари, той действително може да си купи по-малко от колкото преди рецесиите основани от предходните ръководства. Затова би трябвало да има главен фокус върху развиването на типично български браншове като земеделието и производството.
Могат ли някои от тях да обединят 17-те наши евродепутати, които ще изберем на 9 юни?
Фокусът на всички 17 евродепутати би трябвало да е развиването на България в границите на Европейския съюз. В този ред на мисли всички гореизброени начинания би следвало да обединят нашите евродепутати, тъй като те безспорно ще доведат до положителен резултат върху развиването на страната ни.
Със сигурност ще има диспути сред представителите на другите политически обединения по отношение на метода на имплементация на въпросните иницативи, само че не би трябвало да забравяме, че когато се поддържаме в името на България, резултатите ще дойдат доста по-бързо и българите ще усетят смисъла от представителите на България в Европейския парламент.
Част от целите ни в Европейски Съюз се избират от българското държавно управление, допустимо ли е това да породи разнобой в Брюксел?
Отговорът на този въпрос зависи доста от това дали след изборите на 9 юни, политическите партии ще съумеят да образуват едно устойчиво държавно управление с дълготрайна стратегия. Това ще даде и една непоклатимост в целите, които ще следват евродепутатите. След сформирането на работещо държавно управление, от изключителна значимост ще е и водещата роля на евродепутатите от групата на ГЕРБ-СДС, които ще би трябвало да обединят останалите представители в Европейския парламент, излъчени от останалите партии, убеждавайки ги във значимостта на
