Има ли имотен балон в България
Не съществува анализатор или финансов експерт, без значение какъв брой е остроумен, който да може да предскаже, даже и с приблизителна акуратност, по кое време следва даден пазарен балон да се спука.
Анализът на тайминга при сходни прогнози неизбежно включва ненаучни способи като хвърлянето на фасул или задълбоченото взиране в кристално кълбо.
Трудността на сходна задача се повишава внезапно, когато стане въпрос за непредсказуема страна като България. Близо 35 години след началото на пазарните промени, у нас да вземем за пример към момента няма естествен финансов пазар. Оборотите на БФБ остават толкоз ниски, че опциите за съществено вложение на неликвидната борса са сведени до рискова екзотика.
Ако към това се прибавят и несигурната среда за започване на личен бизнес, ниските лихви по депозитите, примамливите условия по жилищното кредитиране (ГПР за април e 2,8 %), възходящото количество пари в брой (82,302 млрд. лева са депозитите на семействата към края на същия месец), подвластната правосъдна система и политически подчинените регулатори, и картината става още по-сложна.
На пазара има прекомерно доста пари и прекомерно малко благоприятни условия за относително безвредното им и доходоносно вложение. Това води до в допълнение усилване на така и така обичайно мощния заможен фетишизъм на българина. А, както е известно, всеки пазарен балон е колкото стопански, толкоз и психически феномен.
Без прегряване, само че и без усмиряване на пазара?
Имотното кредитиране през април е повишено с близо 24 % на годишна база до 21,395 милиарда лева, сочат данните на Българска народна банка. Значителният растеж би трябвало да задейства най-малко някакви опити за изстудяване на пазара. Въпреки това централната банка към този момент избира да се въздържа от въвеждането на по-сериозни ограничения. Задължителните минимални запаси не са били повишавани от април предходната година. През май Българска народна банка въпреки всичко разгласи шест критерия, които банките да съблюдават при отпущането на обезпечени с парцели заеми.
И въпреки централната банка да твърди, че прегрявяне при ипотечното кредитиране няма, гуверньорът Димитър Радев заприказва за „ евентуален риск “.
Предупреждения за пръсване на имотния балон се чуват от години, само че към този момент те не се оправдават. Напротив – вложенията в недвижимости нарастват, движени от ентусиазма на кредитори и импулса на новите купувачи. Ако въобще има признаци за пазарно изстудяване, то те не са изключително забележими.
Всички сякаш нехаят, че приповдигнатото въодушевление и оборотите постоянно са рекордно високи точно към историческите върхове на цените. През последното тримесечие на предходната година България е била на второ място в Европейски Съюз по повишаване на парцелите след Полша. От друга страна, цената на недвижимостите е скочила с над 76 % сред 2010 година и 2023 година, съгласно Евростат. По този индикатор обаче страната ни остава надалеч зад такива като Естония (ръст с 217 %), Унгария (+ 185 %), Литва (+ 162 %), Латвия (+ 135 %), Чешката република (+ 123 %), Австрия (+ 111 %) и Люксембург (+ 102 %).
Снимка Архив Клуб ZЕврото и недвижимостите
Имотният и лихвеният оптимизъм частично се крепят на вероятността за участие на България в еврозоната. Дали факторът „ единна европейска валута “ обаче от дълго време не е калкулиран в цените, ще остане въпрос без еднопосочен отговор.
В плана за Закон за въвеждане на еврото, който Народното събрание следва да прегледа, в сходство с европейския правилник, е планувано лихвените проценти по подписаните контракти за заемите да не се усилват по отношение на стойностите им преди датата, на която единната валута е била призната в страната.
В еврозоната без работещи институции
Повечето анализатори предвиждат, че на съвещанието си този четвъртък Европейската централна банка ще поправя надолу с 0,25 % лихвения % от сегашните 4 %, поставяйки завършек на почналата преди две години наклонност на растеж от негативна територия. Очакват се и още най-малко две понижения до края на 2024 година, макар че ЕЦБ евентуално ще остане деликатна поради към момента непренебрежимата инфлация - 2,6 % на годишна база през май.
Приемането на еврото изисква способени, работещи институции, с каквито България не разполага. Зле функциониращите държавни органи няма да проработят по-качествено, просто тъй като левът евентуално ще бъде сменен от единната европейска валута по някое време през 2025 година или 2026 година Това няма нищо общо със спецификите на еврозоната, а с политическото ръководство на страната.
Затова и най-много правната неустановеност, неналичието на задоволително качествени благоприятни условия за капиталовложения, обичайна и разбираема лакомия на кредиторите и нехайството на регулаторите ще не престават да дефинират посоката на българския заможен пазар.
В никакъв случай не следва да се подценява и ролята на различен важен фактор – нелепостта на пазарните участници. Защото вярата в безплатния обяд и убедеността в съществуването на безконечните ценови балони също са основни за развиването му.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Анализът на тайминга при сходни прогнози неизбежно включва ненаучни способи като хвърлянето на фасул или задълбоченото взиране в кристално кълбо.
Трудността на сходна задача се повишава внезапно, когато стане въпрос за непредсказуема страна като България. Близо 35 години след началото на пазарните промени, у нас да вземем за пример към момента няма естествен финансов пазар. Оборотите на БФБ остават толкоз ниски, че опциите за съществено вложение на неликвидната борса са сведени до рискова екзотика.
Ако към това се прибавят и несигурната среда за започване на личен бизнес, ниските лихви по депозитите, примамливите условия по жилищното кредитиране (ГПР за април e 2,8 %), възходящото количество пари в брой (82,302 млрд. лева са депозитите на семействата към края на същия месец), подвластната правосъдна система и политически подчинените регулатори, и картината става още по-сложна.
На пазара има прекомерно доста пари и прекомерно малко благоприятни условия за относително безвредното им и доходоносно вложение. Това води до в допълнение усилване на така и така обичайно мощния заможен фетишизъм на българина. А, както е известно, всеки пазарен балон е колкото стопански, толкоз и психически феномен.
Без прегряване, само че и без усмиряване на пазара?
Имотното кредитиране през април е повишено с близо 24 % на годишна база до 21,395 милиарда лева, сочат данните на Българска народна банка. Значителният растеж би трябвало да задейства най-малко някакви опити за изстудяване на пазара. Въпреки това централната банка към този момент избира да се въздържа от въвеждането на по-сериозни ограничения. Задължителните минимални запаси не са били повишавани от април предходната година. През май Българска народна банка въпреки всичко разгласи шест критерия, които банките да съблюдават при отпущането на обезпечени с парцели заеми.
И въпреки централната банка да твърди, че прегрявяне при ипотечното кредитиране няма, гуверньорът Димитър Радев заприказва за „ евентуален риск “.
Предупреждения за пръсване на имотния балон се чуват от години, само че към този момент те не се оправдават. Напротив – вложенията в недвижимости нарастват, движени от ентусиазма на кредитори и импулса на новите купувачи. Ако въобще има признаци за пазарно изстудяване, то те не са изключително забележими.
Всички сякаш нехаят, че приповдигнатото въодушевление и оборотите постоянно са рекордно високи точно към историческите върхове на цените. През последното тримесечие на предходната година България е била на второ място в Европейски Съюз по повишаване на парцелите след Полша. От друга страна, цената на недвижимостите е скочила с над 76 % сред 2010 година и 2023 година, съгласно Евростат. По този индикатор обаче страната ни остава надалеч зад такива като Естония (ръст с 217 %), Унгария (+ 185 %), Литва (+ 162 %), Латвия (+ 135 %), Чешката република (+ 123 %), Австрия (+ 111 %) и Люксембург (+ 102 %).
Снимка Архив Клуб ZЕврото и недвижимостите Имотният и лихвеният оптимизъм частично се крепят на вероятността за участие на България в еврозоната. Дали факторът „ единна европейска валута “ обаче от дълго време не е калкулиран в цените, ще остане въпрос без еднопосочен отговор.
В плана за Закон за въвеждане на еврото, който Народното събрание следва да прегледа, в сходство с европейския правилник, е планувано лихвените проценти по подписаните контракти за заемите да не се усилват по отношение на стойностите им преди датата, на която единната валута е била призната в страната.
В еврозоната без работещи институции
Повечето анализатори предвиждат, че на съвещанието си този четвъртък Европейската централна банка ще поправя надолу с 0,25 % лихвения % от сегашните 4 %, поставяйки завършек на почналата преди две години наклонност на растеж от негативна територия. Очакват се и още най-малко две понижения до края на 2024 година, макар че ЕЦБ евентуално ще остане деликатна поради към момента непренебрежимата инфлация - 2,6 % на годишна база през май.
Приемането на еврото изисква способени, работещи институции, с каквито България не разполага. Зле функциониращите държавни органи няма да проработят по-качествено, просто тъй като левът евентуално ще бъде сменен от единната европейска валута по някое време през 2025 година или 2026 година Това няма нищо общо със спецификите на еврозоната, а с политическото ръководство на страната.
Затова и най-много правната неустановеност, неналичието на задоволително качествени благоприятни условия за капиталовложения, обичайна и разбираема лакомия на кредиторите и нехайството на регулаторите ще не престават да дефинират посоката на българския заможен пазар.
В никакъв случай не следва да се подценява и ролята на различен важен фактор – нелепостта на пазарните участници. Защото вярата в безплатния обяд и убедеността в съществуването на безконечните ценови балони също са основни за развиването му.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ