Вецовете ликвидират рибата
Европа е преди всичко в света по спад в броя на мигриращите риби.Ново изследване направено от Световния фонд за мигриращите риби, Лондонското зоологическо сдружение, Международния съюз за запазване на дивата природа, WWF и благотворителната организация TNC, демонстрира 93 % колапс в популациите на сладководни типове на континента. Това оповестяват от интернационалната природозащитна организация WWF.
Първата по рода си световна оценка на положението на сладководните мигриращи риби демонстрира 76 % срив в популациите от 1970 година насам. На челно място е Европа, където цифрата нараства до 93 %. Този фрапантен спад е директен резултат от преграждането на речните кревати посредством градежи на язовири, насипи и водноелектрически централи. В изследването се акцентира, че възобновяване на свободното течение на реките би донесло огромен брой стопански изгоди на локалните общности.
Дунавският басейн не е изключение от общата статистика, считат природозащитниците. Въпреки това в долното си течение – на границата сред България и Румъния – реката към момента пази последните оживели в естествена среда популации на четири типа есетри в Европейския съюз. Освен че съставляват част от историческото и естественото завещание на Дунав, те също по този начин демонстрират какво е екологичното състоянние на водните екосистеми.
„ През последния половин век рибните популации в Дунав понасят съществени вреди. Това се дължи както на несъразмерния улов, замърсяването на водите и унищожаването на местообитанията им, по този начин и на спирането на техните миграционни направления “, разяснява Филип Пенчев, старши специалист в отдел „ Води “ към WWF. „ Затова посредством плана „ Свободен път за рибите по Дунав “ (MEASURES) ние от WWF се заехме с обезпечаването на функциониращи екологични коридори за мигриращите риби, както и с възобновяване на популациите на два есетрови типа в реката. “
Сривът в популациите на мигриращите типове в Европа е част от тревожна районна наклонност. Цели 60 % от реките, езерата и влажните зони на континента не са в положително положение, което се отразява директно върху качеството на водата, както и върху популациите на животинските типове, обитаващи съответните екосистеми, в това число птици, бозайници и земноводни. Основна причина за това е големият брой язовири, бентове и бариери.
По данни на природозащитната организация WWF точно Европа е континентът с най-вече заградени реки и повече от 1 милион настоящи бариери. Освен това еврепейските реки са наситени с над 20 000 дейни водноелектрически централи, а други 8 000 са планувани за създаване. Статистиката сочи, че над 90 % от всичките съществуващи и планувани ВЕЦ-ове в Европа са дребни и генерират най-много 10 MW електрическа енергия. Ако всички замислени дребни ВЕЦ-ове бъдат издигнати, техният принос към общото чисто произвеждане на електроенертия би бил едвам сред 0.2 и 2 %.
„ Спадът в популациите на мигриращите риби е обезпокоителен индикатор за положението на нашите реки. Ако рибите не могат да се движат свободно заради съществуването на загради, то водата и наносите също няма да могат. А това води до увреждане на крайбрежните екосистеми и понижава потенциала ни за справяне с резултатите от климатичните промени “, изяснява Ева Ернандес, началник на самодейността на WWF „ Живи реки “.
Свободно течащите реки значат и огромни стопански изгоди за локалното население. Опазената природа може да насърчи комерсиалния и спортния лов на риба. А дестинациите, разрастващи този туризъм, би трябвало да обезпечат на посетителите също места за настаняване, храна, както и благоприятни условия за развлечение под намерено небе като гребане и така нататък
Според природозащитниците, посредством Стратегията на Европейски Съюз за биологичнното многообразие и законодателството на Европейския съюз за опазването на водите, Европа разполага с инструментите за справяне с пагубния спад в числеността на мигриращите риби. Заедно с това обаче е нужна и смяна в разбирането за ВЕЦ-овете, като се има поради колосалният им брой на континента, както и тежките екологични последствия от тях.
„ Въздействието на ВЕЦ-овете върху реките и тяхното биоразнообразие е обезпокоително и е в внезапен контрастност със скромния им принос в енергетиката. Макар че секторът никога не е единственият „ провинен “ за спадът в сладководните популации, той е основен мотор на този отрицателен развой, който се финансира от Европейски Съюз непропорционално на изгодите от него “, разяснява Клер Бафе от офиса на WWF за европейски политики. „ Затова WWF приканва Европейски Съюз да спре до поддържа построяването на спомагателни централи и да влага в премахването на съществуващите към този момент бариери “.
Сривът в популациите на мигриращите риби е в сходство с общия колапс, следен при сладководните гръбначни типове. Според отчета на WWF „ Жива планета “ става въпрос за понижаване броя на популациите с 83 % от 1970 година насам, което е по-бързо от спада в числеността на която и да е група от сухоземни и морски типове.
Първата по рода си световна оценка на положението на сладководните мигриращи риби демонстрира 76 % срив в популациите от 1970 година насам. На челно място е Европа, където цифрата нараства до 93 %. Този фрапантен спад е директен резултат от преграждането на речните кревати посредством градежи на язовири, насипи и водноелектрически централи. В изследването се акцентира, че възобновяване на свободното течение на реките би донесло огромен брой стопански изгоди на локалните общности.
Дунавският басейн не е изключение от общата статистика, считат природозащитниците. Въпреки това в долното си течение – на границата сред България и Румъния – реката към момента пази последните оживели в естествена среда популации на четири типа есетри в Европейския съюз. Освен че съставляват част от историческото и естественото завещание на Дунав, те също по този начин демонстрират какво е екологичното състоянние на водните екосистеми.
„ През последния половин век рибните популации в Дунав понасят съществени вреди. Това се дължи както на несъразмерния улов, замърсяването на водите и унищожаването на местообитанията им, по този начин и на спирането на техните миграционни направления “, разяснява Филип Пенчев, старши специалист в отдел „ Води “ към WWF. „ Затова посредством плана „ Свободен път за рибите по Дунав “ (MEASURES) ние от WWF се заехме с обезпечаването на функциониращи екологични коридори за мигриращите риби, както и с възобновяване на популациите на два есетрови типа в реката. “
Сривът в популациите на мигриращите типове в Европа е част от тревожна районна наклонност. Цели 60 % от реките, езерата и влажните зони на континента не са в положително положение, което се отразява директно върху качеството на водата, както и върху популациите на животинските типове, обитаващи съответните екосистеми, в това число птици, бозайници и земноводни. Основна причина за това е големият брой язовири, бентове и бариери.
По данни на природозащитната организация WWF точно Европа е континентът с най-вече заградени реки и повече от 1 милион настоящи бариери. Освен това еврепейските реки са наситени с над 20 000 дейни водноелектрически централи, а други 8 000 са планувани за създаване. Статистиката сочи, че над 90 % от всичките съществуващи и планувани ВЕЦ-ове в Европа са дребни и генерират най-много 10 MW електрическа енергия. Ако всички замислени дребни ВЕЦ-ове бъдат издигнати, техният принос към общото чисто произвеждане на електроенертия би бил едвам сред 0.2 и 2 %.
„ Спадът в популациите на мигриращите риби е обезпокоителен индикатор за положението на нашите реки. Ако рибите не могат да се движат свободно заради съществуването на загради, то водата и наносите също няма да могат. А това води до увреждане на крайбрежните екосистеми и понижава потенциала ни за справяне с резултатите от климатичните промени “, изяснява Ева Ернандес, началник на самодейността на WWF „ Живи реки “.
Свободно течащите реки значат и огромни стопански изгоди за локалното население. Опазената природа може да насърчи комерсиалния и спортния лов на риба. А дестинациите, разрастващи този туризъм, би трябвало да обезпечат на посетителите също места за настаняване, храна, както и благоприятни условия за развлечение под намерено небе като гребане и така нататък
Според природозащитниците, посредством Стратегията на Европейски Съюз за биологичнното многообразие и законодателството на Европейския съюз за опазването на водите, Европа разполага с инструментите за справяне с пагубния спад в числеността на мигриращите риби. Заедно с това обаче е нужна и смяна в разбирането за ВЕЦ-овете, като се има поради колосалният им брой на континента, както и тежките екологични последствия от тях.
„ Въздействието на ВЕЦ-овете върху реките и тяхното биоразнообразие е обезпокоително и е в внезапен контрастност със скромния им принос в енергетиката. Макар че секторът никога не е единственият „ провинен “ за спадът в сладководните популации, той е основен мотор на този отрицателен развой, който се финансира от Европейски Съюз непропорционално на изгодите от него “, разяснява Клер Бафе от офиса на WWF за европейски политики. „ Затова WWF приканва Европейски Съюз да спре до поддържа построяването на спомагателни централи и да влага в премахването на съществуващите към този момент бариери “.
Сривът в популациите на мигриращите риби е в сходство с общия колапс, следен при сладководните гръбначни типове. Според отчета на WWF „ Жива планета “ става въпрос за понижаване броя на популациите с 83 % от 1970 година насам, което е по-бързо от спада в числеността на която и да е група от сухоземни и морски типове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ