Въпросът с европарите е решен. Пари скоро няма да има.
Еврооптимизмът май се изроди в евронаивност. В целия Европейски съюз, освен в България. Повод за това изказване е протичащото се с „ Плана за възобновяване ”, както комфортно взеха решение да го назовават у нас.
Всъщност нещото, което в този момент назоваваме „ План за въстановяване ”, е „ проект за прекрояване и промяна на стопанската система ”.
Спомнете си, че единствено преди няколко месеца от Брюксел жизнерадостно утвърждаваха, че до април (този, който мина) проектите по страни ще са одобрени, а до юни първите пари ще са пристигнали. Конкретно за България това означаваше към този момент да чакаме към 1.5 милиарда лв.. Така ни бяха споделили: утвърждаваме проекта ви до април и незабавно по-късно хоп (!) към 13% от плануваните за вас пари влизат в джобовете ви.
Да, но не.
Дойде моментът на отрезвяването
и към този момент се извисява звънко гласче, че до края на годината надали нещо ще бъде получено. Защото системата е по европейски тромава, по европейски бюрократична и по европейски, както става и с имунизациите - „ след дъжд - качулка ”!
" Процедурата по представянето и съгласуваните версии на Европейския проект за възобновяване и резистентност ще се проточи във времето ", самоуверено предвижда пред „ БАНКЕРЪ ” икономистът от Българска академия на науките доцент Григор Сарийски, лекар по стопанска система. Според него това е обикновено, тъй като нито една страна от Европейски Съюз няма опит с построяването на тези проекти.
Второто значимо нещо съгласно него е, че заявените цели в прословутата Програма за възобновяване и резистентност не подхождат ненапълно на това, което се предлага в самите проекти.
Доц. Сарийски акцентира, че
сериозно за Европейската комисия е
утвърждението на съглашението за така наречен лични запаси на националните парламенти. Според него това ще е повода България да бъде " пришпорена " да съблюдава някакъв краен период, тъй като от него зависи приемането на Европейски Съюз финансиране от финансовите пазари.
За да може Европейски Съюз да вземе дълг от финансовите пазари при преференциални условия, който по-късно да даде на страните членки, ще бъде належащо това съглашение да бъде утвърдено от 27-те страни. След това се чака към юли да бъдат теглени първите заеми и да бъдат разпределени под формата на грантове и заеми към страните членки. Това е срокът, който би трябвало да се съблюдава. Срокът за внасяне на финалния проект може да се удължи.
Вицепремиерът Томислав Дончев съумя да охлади ненапълно пристрастеностите. " Към момента има импортиран един проект – този на Португалия, сподели той в седмицата до 30 април. 17 държави-членки са на стадия, на който сме ние, т.е имат зряла версия на проекта, който е в режим на координиране с Европейска комисия ".
До 1 май Стратегическите си проекти с изключение на Португалия са внесли Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Словения и Словакия. От листата, оповестен от Европейска комисия също на 1 май, излиза наяве, че България не е измежду тях.
Впрочем, макар опитите на " Банкеръ " да се свърже с вицепремиера в оставка, отговор за това изпратен ли е българския проект в Брюксел, не получихме.
Както към този момент е известно, въз основата на тези проекти страните от Европейски Съюз ще аплайват
за средства по Механизма за възобновяване и резистентност.
Парите за асимилиране по него са 672.5 милиарда евро под формата на безплатни средства и нисколихвени заеми. Предвидените безплатни средства за страните от Европейски Съюз са 312.5 милиарда евро , а заемите са в размер на 360 милиарда евро.
Еврокомисията заяви, че стартира оценка на проектите, които към този момент е получила. Оценката ще продължи в идващите два месеца.
Ето го и нашето бъдеще неразбираемо. Срокът, който вицепремиерът в оставка Томислав Дончев разгласи - сред 2 и 3 седмици, ще е нужен на Европейската комисия, с цел да направи предварителна оценка на българския проект. При състояние, че той въпреки всичко е бил импортиран до 30 април. Защото, в случай че се съди по мълчанието на кабинета в оставка, може да се окаже, че ще замине за Брюксел след Великденските празници.
Най-малко 5 месеца пък ще отнеме, с цел да доближат до страната ни първите средства по възстановителния проект. А при положение, че се стигне до напълно нов план, то той ще забави приемането на средства с минимум 8 месеца, до момента в който бъде утвърден от Брюксел.
Така че – пари следващата година!
От друга страна стана ясно, че държавното управление в оставка е решило да употребява единствено грантовата част от проекта, без опцията да употребява и заемен капитал. Което бе мотив за недовоство от страна на бизнеса при последната полемика по проекта.
Въпреки рекламираното от ГЕРБ високото качество на проекта, се оказа, че Фискалният съвет да вземем за пример не е бил измежду разработчиците му. От там обаче са сигурни, че до края на годината пари по този проект няма да постъпят в българския бюджет.
" Доста притеснително звучеше и това, че би трябвало да бъде импортирана предварителна оценка на предстоящите резултати от вложенията по Плана за възобновяване ", разяснява особено за „ БАНКЕРЪ ” Сарийски. Той загатна този факт, откакто стана ясно, че такава предварителна оценка не е правена.
Според Томислав Дончев написаното е авансово в съгласие и предверителната инспекция е въпрос единствено на утвърдителен автограф от страна на Брюксел.
Е, да само че ученият не мирясва. Според него, в случай че такава оценка не е правена, по какъв начин може при започване на Плана да е заложен кумулативен напредък на българския Брутният вътрешен продукт за интервала 2021 - 2025 година в размер на 21.7%.
Откъде изплува този безграничен оптимизъм?
" Ако няма такава предварителна оценка, въз основата на какво са направени такива прогнози, пита Сарийски. И прецизира, че това значи през интервала 2021 - 2025 година България да догонва страните от Европейски Съюз с два пъти по-бързи темпове от скоростта през миналите десетина години. Това е изсмукано от пръстите ", разяснява ученият пред „ БАНКЕРЪ ”.
А в този момент за теслата. Оказва се, че даже и да тръгне лелеяното ни еврофинансиране, то може ненадейно да спре. Холандия прокара едно свое условие: когато стартират вложенията по проекта, в случай че някоя от страните в Европейски Съюз има терзания за метода, по който се усвояват парите, в която и да е от другите страни членки, тя ще може да спре финансирането.
Доц. Сарийски даде образец, че в случай че не подпишем Истанбулската спогодба като нищо може да ни пернат неочакваната спирачка или както му викат англоговорящите, emergency brake.
Това би било съкрушително за стопанската система на България, която разчита преобладаващо на европейско финансиране.
Доц. Сарийски изрази терзания и от дълбокото недоумение на ролята на Плана за възобновяване и резистентност. „ Нещото ”, което назоваваме „ План за въстановяване ”, е в действителност „ проект за прекрояване и за промяна на стопанската система ”, тъй че тя да бъде приведена в унисон с европейските цели за по-малък въглероден отпечатък и повече цифровизация. Това са две прекомерно разнообразни неща. Ако би трябвало с европари да възвръщаме стопанска система би трябвало да стартираме с хотелиерския и ресторантьорския бизнес.
Това, което чака от нас от Брюксел на процедура е мъчителна промяна, която изисква очистване на остарели предприятия и поддръжка на модерните и жизнеспособни промишлености .
Всъщност нещото, което в този момент назоваваме „ План за въстановяване ”, е „ проект за прекрояване и промяна на стопанската система ”.
Спомнете си, че единствено преди няколко месеца от Брюксел жизнерадостно утвърждаваха, че до април (този, който мина) проектите по страни ще са одобрени, а до юни първите пари ще са пристигнали. Конкретно за България това означаваше към този момент да чакаме към 1.5 милиарда лв.. Така ни бяха споделили: утвърждаваме проекта ви до април и незабавно по-късно хоп (!) към 13% от плануваните за вас пари влизат в джобовете ви.
Да, но не.
Дойде моментът на отрезвяването
и към този момент се извисява звънко гласче, че до края на годината надали нещо ще бъде получено. Защото системата е по европейски тромава, по европейски бюрократична и по европейски, както става и с имунизациите - „ след дъжд - качулка ”!
" Процедурата по представянето и съгласуваните версии на Европейския проект за възобновяване и резистентност ще се проточи във времето ", самоуверено предвижда пред „ БАНКЕРЪ ” икономистът от Българска академия на науките доцент Григор Сарийски, лекар по стопанска система. Според него това е обикновено, тъй като нито една страна от Европейски Съюз няма опит с построяването на тези проекти.
Второто значимо нещо съгласно него е, че заявените цели в прословутата Програма за възобновяване и резистентност не подхождат ненапълно на това, което се предлага в самите проекти.
Доц. Сарийски акцентира, че
сериозно за Европейската комисия е
утвърждението на съглашението за така наречен лични запаси на националните парламенти. Според него това ще е повода България да бъде " пришпорена " да съблюдава някакъв краен период, тъй като от него зависи приемането на Европейски Съюз финансиране от финансовите пазари.
За да може Европейски Съюз да вземе дълг от финансовите пазари при преференциални условия, който по-късно да даде на страните членки, ще бъде належащо това съглашение да бъде утвърдено от 27-те страни. След това се чака към юли да бъдат теглени първите заеми и да бъдат разпределени под формата на грантове и заеми към страните членки. Това е срокът, който би трябвало да се съблюдава. Срокът за внасяне на финалния проект може да се удължи.
Вицепремиерът Томислав Дончев съумя да охлади ненапълно пристрастеностите. " Към момента има импортиран един проект – този на Португалия, сподели той в седмицата до 30 април. 17 държави-членки са на стадия, на който сме ние, т.е имат зряла версия на проекта, който е в режим на координиране с Европейска комисия ".
До 1 май Стратегическите си проекти с изключение на Португалия са внесли Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Словения и Словакия. От листата, оповестен от Европейска комисия също на 1 май, излиза наяве, че България не е измежду тях.
Впрочем, макар опитите на " Банкеръ " да се свърже с вицепремиера в оставка, отговор за това изпратен ли е българския проект в Брюксел, не получихме.
Както към този момент е известно, въз основата на тези проекти страните от Европейски Съюз ще аплайват
за средства по Механизма за възобновяване и резистентност.
Парите за асимилиране по него са 672.5 милиарда евро под формата на безплатни средства и нисколихвени заеми. Предвидените безплатни средства за страните от Европейски Съюз са 312.5 милиарда евро , а заемите са в размер на 360 милиарда евро.
Еврокомисията заяви, че стартира оценка на проектите, които към този момент е получила. Оценката ще продължи в идващите два месеца.
Ето го и нашето бъдеще неразбираемо. Срокът, който вицепремиерът в оставка Томислав Дончев разгласи - сред 2 и 3 седмици, ще е нужен на Европейската комисия, с цел да направи предварителна оценка на българския проект. При състояние, че той въпреки всичко е бил импортиран до 30 април. Защото, в случай че се съди по мълчанието на кабинета в оставка, може да се окаже, че ще замине за Брюксел след Великденските празници.
Най-малко 5 месеца пък ще отнеме, с цел да доближат до страната ни първите средства по възстановителния проект. А при положение, че се стигне до напълно нов план, то той ще забави приемането на средства с минимум 8 месеца, до момента в който бъде утвърден от Брюксел.
Така че – пари следващата година!
От друга страна стана ясно, че държавното управление в оставка е решило да употребява единствено грантовата част от проекта, без опцията да употребява и заемен капитал. Което бе мотив за недовоство от страна на бизнеса при последната полемика по проекта.
Въпреки рекламираното от ГЕРБ високото качество на проекта, се оказа, че Фискалният съвет да вземем за пример не е бил измежду разработчиците му. От там обаче са сигурни, че до края на годината пари по този проект няма да постъпят в българския бюджет.
" Доста притеснително звучеше и това, че би трябвало да бъде импортирана предварителна оценка на предстоящите резултати от вложенията по Плана за възобновяване ", разяснява особено за „ БАНКЕРЪ ” Сарийски. Той загатна този факт, откакто стана ясно, че такава предварителна оценка не е правена.
Според Томислав Дончев написаното е авансово в съгласие и предверителната инспекция е въпрос единствено на утвърдителен автограф от страна на Брюксел.
Е, да само че ученият не мирясва. Според него, в случай че такава оценка не е правена, по какъв начин може при започване на Плана да е заложен кумулативен напредък на българския Брутният вътрешен продукт за интервала 2021 - 2025 година в размер на 21.7%.
Откъде изплува този безграничен оптимизъм?
" Ако няма такава предварителна оценка, въз основата на какво са направени такива прогнози, пита Сарийски. И прецизира, че това значи през интервала 2021 - 2025 година България да догонва страните от Европейски Съюз с два пъти по-бързи темпове от скоростта през миналите десетина години. Това е изсмукано от пръстите ", разяснява ученият пред „ БАНКЕРЪ ”.
А в този момент за теслата. Оказва се, че даже и да тръгне лелеяното ни еврофинансиране, то може ненадейно да спре. Холандия прокара едно свое условие: когато стартират вложенията по проекта, в случай че някоя от страните в Европейски Съюз има терзания за метода, по който се усвояват парите, в която и да е от другите страни членки, тя ще може да спре финансирането.
Доц. Сарийски даде образец, че в случай че не подпишем Истанбулската спогодба като нищо може да ни пернат неочакваната спирачка или както му викат англоговорящите, emergency brake.
Това би било съкрушително за стопанската система на България, която разчита преобладаващо на европейско финансиране.
Доц. Сарийски изрази терзания и от дълбокото недоумение на ролята на Плана за възобновяване и резистентност. „ Нещото ”, което назоваваме „ План за въстановяване ”, е в действителност „ проект за прекрояване и за промяна на стопанската система ”, тъй че тя да бъде приведена в унисон с европейските цели за по-малък въглероден отпечатък и повече цифровизация. Това са две прекомерно разнообразни неща. Ако би трябвало с европари да възвръщаме стопанска система би трябвало да стартираме с хотелиерския и ресторантьорския бизнес.
Това, което чака от нас от Брюксел на процедура е мъчителна промяна, която изисква очистване на остарели предприятия и поддръжка на модерните и жизнеспособни промишлености .
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ