Икономиката на България при ГЕРБ
Евгений Кънев е лекар р по стопанска система, ръководещ съучастник на Maconis LLC.
От времето на Голямата криза (2008) до Голямата пандемия (2020) България беше ръководена с малко спиране от един политически кръг и тази публикация има за цел да прегледа присъщите черти на прилагания стопански модел и неговите резултати.
Предвид мощното въздействие на външните геополитически и стопански фактори върху България можем да разгледаме условно три интервала на развиване, съвпадащи в огромна степен с трите управнически мандата на ГЕРБ:
2009 - 2013 (до нахлуването на Русия в Крим) 2014 - 2017 (до Брекзит и успеха на Тръмп) 2018 - 2021 (до успеха на Байдън)
Първи интервал (2009 - 2013)
Този интервал се характеризира с опита на българското държавно управление да реагира на следствията на международната икономическа и финансова рецесия, позната още като Голямата криза. Беше назначен за финансов министър корав почитател на консервативната икономическа политика, която издига в фетиш уравновесения бюджет и ползва рестриктивна разходна политика (austerity) за реализиране на този баланс. По принцип тази политика се прилагаше в целия Европейски съюз, която в последна сметка забави възобновяване, разклати еврозоната и наложи смяна в политиките на ЕЦБ, с цел да бъде еврозоната избавена.
Капитал - брой 27
У нас рестриктивната политика в допълнение утежни бизнес средата и докара доста дребни бизнеси до банкрут, а междинни и огромни компании в усложнения. Ключова причина за това беше неудачната финансова политика да се покриват в този миг критериите от Маастрихт, с цел да влезе България в еврочакалнята. За задачата Данък добавена стойност не беше възстановяван в период и лиши от сериозно значим оборотен капитал българските компании. Нито пък България влезе в чакалнята. Но знакът за неприязън към бизнеса беше даден.
Друга характерна последица от влошената бизнес среда беше отдръпването на доста задгранични вложители, чиито вложения и тяхната възвращаемост бяха свързани с вътрешния пазар. Трябва да се подчертае, че тази наклонност беше присъща за всички страни в Източна Европа: финансовата рецесия смени на всички места модела на стопански напредък, основан на масиран банков заем към вътрешните пазари. С пресъхването на заема тези относително дребни пазари с неатрактивна демография станаха безинтересни за непознатите вложители. Тяхното място беше заето най-вече от локални играчи. В България станаха знакови покупко-продажби в банковата сфера: бяха продадени Юнионбанк, Банка Пиреос, Емпорики банк, малко по-късно Експресбанк; в недвижимите парцели се отдръпнаха съвсем всички фондове със западен капитал; в търговията на дребно пазара напуснаха Mercator, Carrefour, Delhaize, " Пикадили ", Baumax и други Същевременно доста от бизнесите на непознатите вложители бяха добити от български бизнес групи, чийто почерк в правенето на бизнес и централизация на пазарен дял повлияха и на бизнес средата в съответния бранш.
Трета основна линия на този интервал е засилената интервенция на страната в стопанската система. Този развой беше мощно изявен в бранша на ВЕИ, където под претекст на осъществяване на инструкция на Европейски Съюз се сътвори законодателство, с което беше злоупотребено в полза на компании, свързани с български политици, и в ущърб на по-късно появилите се международни марки в този бизнес. Последните пострадаха съществено от внезапната и със задна дата смяна на законодателството, която в допълнение накърни към този момент повехналия облик на България като атрактивна капиталова дестинация.
От времето на Голямата криза (2008) до Голямата пандемия (2020) България беше ръководена с малко спиране от един политически кръг и тази публикация има за цел да прегледа присъщите черти на прилагания стопански модел и неговите резултати.
Предвид мощното въздействие на външните геополитически и стопански фактори върху България можем да разгледаме условно три интервала на развиване, съвпадащи в огромна степен с трите управнически мандата на ГЕРБ:
2009 - 2013 (до нахлуването на Русия в Крим) 2014 - 2017 (до Брекзит и успеха на Тръмп) 2018 - 2021 (до успеха на Байдън)
Първи интервал (2009 - 2013)
Този интервал се характеризира с опита на българското държавно управление да реагира на следствията на международната икономическа и финансова рецесия, позната още като Голямата криза. Беше назначен за финансов министър корав почитател на консервативната икономическа политика, която издига в фетиш уравновесения бюджет и ползва рестриктивна разходна политика (austerity) за реализиране на този баланс. По принцип тази политика се прилагаше в целия Европейски съюз, която в последна сметка забави възобновяване, разклати еврозоната и наложи смяна в политиките на ЕЦБ, с цел да бъде еврозоната избавена.
Капитал - брой 27
У нас рестриктивната политика в допълнение утежни бизнес средата и докара доста дребни бизнеси до банкрут, а междинни и огромни компании в усложнения. Ключова причина за това беше неудачната финансова политика да се покриват в този миг критериите от Маастрихт, с цел да влезе България в еврочакалнята. За задачата Данък добавена стойност не беше възстановяван в период и лиши от сериозно значим оборотен капитал българските компании. Нито пък България влезе в чакалнята. Но знакът за неприязън към бизнеса беше даден.
Друга характерна последица от влошената бизнес среда беше отдръпването на доста задгранични вложители, чиито вложения и тяхната възвращаемост бяха свързани с вътрешния пазар. Трябва да се подчертае, че тази наклонност беше присъща за всички страни в Източна Европа: финансовата рецесия смени на всички места модела на стопански напредък, основан на масиран банков заем към вътрешните пазари. С пресъхването на заема тези относително дребни пазари с неатрактивна демография станаха безинтересни за непознатите вложители. Тяхното място беше заето най-вече от локални играчи. В България станаха знакови покупко-продажби в банковата сфера: бяха продадени Юнионбанк, Банка Пиреос, Емпорики банк, малко по-късно Експресбанк; в недвижимите парцели се отдръпнаха съвсем всички фондове със западен капитал; в търговията на дребно пазара напуснаха Mercator, Carrefour, Delhaize, " Пикадили ", Baumax и други Същевременно доста от бизнесите на непознатите вложители бяха добити от български бизнес групи, чийто почерк в правенето на бизнес и централизация на пазарен дял повлияха и на бизнес средата в съответния бранш.
Трета основна линия на този интервал е засилената интервенция на страната в стопанската система. Този развой беше мощно изявен в бранша на ВЕИ, където под претекст на осъществяване на инструкция на Европейски Съюз се сътвори законодателство, с което беше злоупотребено в полза на компании, свързани с български политици, и в ущърб на по-късно появилите се международни марки в този бизнес. Последните пострадаха съществено от внезапната и със задна дата смяна на законодателството, която в допълнение накърни към този момент повехналия облик на България като атрактивна капиталова дестинация.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ