Две години без Борисов и 20 места нагоре по медийна свобода. А какво би станало след 20 години?
Ерозията на свободата на словото у нас е развой, който тече необратимо през годините, в които на власт е Бойко Борисов. Причините за това не са малко - неразбираема благосъстоятелност, парични обвързаности, чист журналистически мързел. Разследващата публицистика се трансформира в мираж. На респект бяха издигнати казионните медии, които получаваха потупване по рамото и някой различен лев в подмяна на комфортни въпроси.
На този декор Борисов няколко пъти е обяснявал какъв брой свободно е свободното слово у нас. За него в никакъв случай не е имало проблем с медийната самостоятелност. Той отхвърляше да дава отговор на журналистически въпроси и нито Борисов, нито пък гилдията виждаха проблем в това. Напротив - всичко се трансформира в циничен модел на държание, довел ни до печалното 112-то място, което страната ни държа години наред в класацията на “Репортери без граници ”.
Този модел на държание стартира да се разрушава лека-полека през 2020 година, когато избухнаха митингите против четвъртия кабинет на Бойко Борисов - единственият, изкарал цялостен мандат, въпреки и на косъм. Медиите започнаха да питат малко повече. Възбраната върху споменаването на Делян Пеевски стартира да пада.
Ако питате Борисов обаче, свободата на медиите се е влошила фрапантно, откогато той не е на власт. Защото на места започнаха да го пита за неща, които са му леко неуместни.
Представям си какъв брой шокиращо е да осъзнаеш, че си изпуснал кучето от каишката, на която си го държал дълги години.
Въпреки това Борисов към момента отвръща сбито и с скука, когато се заприказва за пачки и кюлчета, когато се спомене името на Мата Хари - като че ли това не са значими и показателни за корупционното му ръководство въпроси. Лидерът на ГЕРБ продължава да се осмелява да дава насоки на публицистите къде и какво да питат, кара се на медиите, когато не играят по свирката му и упреква гилдията за държавния колапс, който на процедура тежи на плещите му след 12 години на власт.
Но това е друго тематика.
Да си представим единствено какво би станало с цялата ни страна, в случай че Борисов бъде трайно откъснат от ръководството на страната ни. Може би положението на медийната независимост у нас ще влезе в челната 50-ка. Може би автомагистралите ни няма да са тънки и плачещи за ремонт, може би ще имаме по-добро опазване на здравето. Може би няма да сме най-корумпирани в Европейски Съюз. Може би...
71-вото ни място в класацията на “Репортери без граници ” е похвално за България. Това е позиция, която не сме заемали от 13 години и скок от 20 места единствено в границите на година.
Има смисъл.
Джесика Вълчева
На този декор Борисов няколко пъти е обяснявал какъв брой свободно е свободното слово у нас. За него в никакъв случай не е имало проблем с медийната самостоятелност. Той отхвърляше да дава отговор на журналистически въпроси и нито Борисов, нито пък гилдията виждаха проблем в това. Напротив - всичко се трансформира в циничен модел на държание, довел ни до печалното 112-то място, което страната ни държа години наред в класацията на “Репортери без граници ”.
Този модел на държание стартира да се разрушава лека-полека през 2020 година, когато избухнаха митингите против четвъртия кабинет на Бойко Борисов - единственият, изкарал цялостен мандат, въпреки и на косъм. Медиите започнаха да питат малко повече. Възбраната върху споменаването на Делян Пеевски стартира да пада.
Ако питате Борисов обаче, свободата на медиите се е влошила фрапантно, откогато той не е на власт. Защото на места започнаха да го пита за неща, които са му леко неуместни.
Представям си какъв брой шокиращо е да осъзнаеш, че си изпуснал кучето от каишката, на която си го държал дълги години.
Въпреки това Борисов към момента отвръща сбито и с скука, когато се заприказва за пачки и кюлчета, когато се спомене името на Мата Хари - като че ли това не са значими и показателни за корупционното му ръководство въпроси. Лидерът на ГЕРБ продължава да се осмелява да дава насоки на публицистите къде и какво да питат, кара се на медиите, когато не играят по свирката му и упреква гилдията за държавния колапс, който на процедура тежи на плещите му след 12 години на власт.
Но това е друго тематика.
Да си представим единствено какво би станало с цялата ни страна, в случай че Борисов бъде трайно откъснат от ръководството на страната ни. Може би положението на медийната независимост у нас ще влезе в челната 50-ка. Може би автомагистралите ни няма да са тънки и плачещи за ремонт, може би ще имаме по-добро опазване на здравето. Може би няма да сме най-корумпирани в Европейски Съюз. Може би...
71-вото ни място в класацията на “Репортери без граници ” е похвално за България. Това е позиция, която не сме заемали от 13 години и скок от 20 места единствено в границите на година.
Има смисъл.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ