Ерик Клептън празнува 75
Ерик Клептън – един от най-великите музиканти на XX и XXI век – чества 75. Той обаче се отдръпна от сцената доста преди експлоадирането на ковид в Англия и по света поради периферна невропатия. Смятан е за един от най-важните и авторитетни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията на списанието „ Ролинг Стоун “ и четвърто в класацията на Гибсън. За своя принос към музикалната просвета през 1994-а е почетен със званието Офицер на Ордена на Британската империя от Елизабет II, а на 3 ноември 2004-а на гала в Бъкингамския замък - със званието Командор на Ордена на Британската империя. Носител е на 17 „ Грами “-та и премия „ Брит “ за извънреден принос към музиката.
Клептън е роден на 30 март 1945 година в Рипли, графство Съри, Англия. Майка му Патриша тогава е на 16, а татко му е 25-годишният канадски боец Едуард Уолтър Фрайър, който след края на Втората международна война се завръща в Монреал. Бъдещият актьор израства в дома на баба си Роуз Клептън и нейния втори брачен партньор Джак Клеп, които дълго време счита за свои родители, а приема Патриша като по-голямата си сестра. Тя въпреки всичко съумява да се омъжи - за различен боец от Канада – и оставя Ерик на баба му и дядо му.
Клептън свири на китара от младеж, за малко учи в Колежа за изкуства в Кингстън. През 1958-а рокендрол вълната го превзема вечно, а блусът се трансформира във второто „ аз “ на затворената му и вглъбена природа. След като свири в две дребни групи, през октомври на 1963-а се причислява към блус рок бандата „ Ярдбърдс “. За 18 месеца в нея Клептън записва и първите си албуми - Five Live Yardbirds и Sonny Boy Williamson and The Yardbirds. Точно тогава получава и прословутия си прякор Slowhand - „ Бавната ръка “, роден от неговия табиет да сменя скъсана струна на китарата си под съпровода на бавните ръкопляскания на групата и публиката. През 1965-а към този момент е в „ Блусбрейкърс “, като китарните му сола се трансформират в съществена атракция на концертите на групата и притеглят фанатични фенове. По улиците на Лондон се появяват графити с надпис „ Клептън е Бог “. С „ Блусбрейкърс “ той записва албума Bluesbreakers With Eric Clapton. В началото на 1967-а статутът на Клептън като китарист № 1 е нападнат от Джими Хендрикс, оказал голямо въздействие върху идващия стадий от кариерата на Ерик. През 1966-а той образува „ Крийм “ с виртуозните Джак Брус (бас китара) и Джинджър Бейкър (барабани). Майсторските импровизации на триото и характерното тежко рок-блус звучене му донасят интернационална популярност. От това време са албумите Disraeli Gears (1967), Wheels of Fire (1968) и Goodbye (1969). Клептън става един от най-копираните китаристи, а невероятната сила и прочувствената му плътност в частите Crossroads и White Room се трансформират в стандарти в историята на рок и блус-китарата. „ Крийм “ обаче се разпада след два финални концерта в лондонската зала Роял Албърт хол през ноември 1968-а. Тогава стартира близкото другарство на Клептън с Джордж Харисън. Резултатът - съавторската ария Badge и присъединяване на Клептън в песента на Харисън While My Guitar Gently Weeps от албума The Beatles (1968) на „ Бийтълс “. Но, както се знае, има и още нещо - Клептън се влюбва в Пати Бойд, брачната половинка на Харисън. Ерик й посвещава две от най-известните си песни - Layla и Wonderful Tonight.
През 1969-а Клептън и Джинджър Бейкър образуват „ Блайнд Фейт “ с пианиста Стийв Уинуд и басиста Рик Греч. Разделят се след първия албум. Клептън стартира турне като поддържащ музикант на американската група „ Делани енд Бони “. Първият му солов албум излиза през 1970-а. Трагични събития бележат късата история на новата му група – „ Дерек енд Доминос “. По време на записите музикантите са потресени от новината за непредвидената гибел на Джими Хендрикс. В негова чест те записват изключителна версия на Little Wing, която включват в албума. Година по-късно, в навечерието на първото им американско турне, Дуейн Олмън умира при мотоциклетна злополука. Любовните разочарования от несподелената обич с Пати Бойд тласват Клептън към хероина. За три години той изцяло се изолира от света, като стартира да разпродава китарите си, с цел да се доставя с опиата. За да му помогне, близкият му другар Пит Тауншънд от „ Ху “ провежда през 1973-а два концерта в лондонския Рейнбоу тиътър, които са записани и служат като основа за албума The Rainbow Concert. Те са повратна точка в кариерата на Клептън - той съумява да преодолее зависимостта си от хероина и се появява още веднъж на музикалната сцена с нов жанр и мощно наличие като вокалист и композитор. През 1974-а издава албума „ 461 Ocean Boulevard “, в който натъртва на песните за сметка на китарните импровизации. До края на 70-те години издава още тави и изнася концерти, само че не доближава славата от по-ранните си години. През 1978-а се дами за Пати Бойд, а Джордж Харисън свири на сватбата им. Пати Бойд е повода за основаването на една от най-известните му песни – Wonderful tonight. Клептън я майстори единствено за няколко часа, до момента в който чака Пати да се подготви за празненството по случай 40-годишнината на Бъди Холи. Двамата се разделят в края на 1988-а след безкрайни пиршества с алкохола и дрога. Клептън влиза в болница, с цел да се отърве от зависимостта си. Възстановява се в Антигуа, където по-късно ще построи Кросроудс - център за рехабилитация от алкохолни и наркотични зависимости. През 80-те албумът му Journeyman е приветстван по-възторжено от рецензията и бележи сериозното завръщане на Клептън към блус корените му. 90-те още веднъж са белязани от трагични събития.
На 27 август 1990-а китаристът Стиви Рей Вон, който е на турне с Клептън, и двама души от техния спомагателен личен състав, умират в злополука с хеликоптер. На 20 март 1991-а умира и синчето на Клептън - Конър. Скръбта от тежката загуба Ерик претворява в песента Tears In Heaven. Тази ария, както и излезлият през 1992-а акустичен концертен албум Unplugged, печелят 5 награди „ Грами “. През 1999-а - след два несполучливи брака – Клептън, тогава на 56, се дами за 25-годишната Мелия Макенъри, от която има три дъщери. Съвместният му албум с американската блус легенда Би Би Кинг Riding With The King става златен. Ерик Клептън е единственият музикант, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола – като член на „ Ярдбърдс “ и „ Крийм “, и като соло музикант. На 24 юни 1999-а той продава посредством аукционната къща Кристис 100 от китарите си, като събира 7 милиона $ за учредената от него фондация за битка против алкохолните и наркотични зависимости. През май 2005-а Ерик Клептън, Джинджър Бейкър и Джак Брус се събират за четири знаменателни концерта на „ Крийм “ в Роял Албърт Хол.
Клептън е роден на 30 март 1945 година в Рипли, графство Съри, Англия. Майка му Патриша тогава е на 16, а татко му е 25-годишният канадски боец Едуард Уолтър Фрайър, който след края на Втората международна война се завръща в Монреал. Бъдещият актьор израства в дома на баба си Роуз Клептън и нейния втори брачен партньор Джак Клеп, които дълго време счита за свои родители, а приема Патриша като по-голямата си сестра. Тя въпреки всичко съумява да се омъжи - за различен боец от Канада – и оставя Ерик на баба му и дядо му.
Клептън свири на китара от младеж, за малко учи в Колежа за изкуства в Кингстън. През 1958-а рокендрол вълната го превзема вечно, а блусът се трансформира във второто „ аз “ на затворената му и вглъбена природа. След като свири в две дребни групи, през октомври на 1963-а се причислява към блус рок бандата „ Ярдбърдс “. За 18 месеца в нея Клептън записва и първите си албуми - Five Live Yardbirds и Sonny Boy Williamson and The Yardbirds. Точно тогава получава и прословутия си прякор Slowhand - „ Бавната ръка “, роден от неговия табиет да сменя скъсана струна на китарата си под съпровода на бавните ръкопляскания на групата и публиката. През 1965-а към този момент е в „ Блусбрейкърс “, като китарните му сола се трансформират в съществена атракция на концертите на групата и притеглят фанатични фенове. По улиците на Лондон се появяват графити с надпис „ Клептън е Бог “. С „ Блусбрейкърс “ той записва албума Bluesbreakers With Eric Clapton. В началото на 1967-а статутът на Клептън като китарист № 1 е нападнат от Джими Хендрикс, оказал голямо въздействие върху идващия стадий от кариерата на Ерик. През 1966-а той образува „ Крийм “ с виртуозните Джак Брус (бас китара) и Джинджър Бейкър (барабани). Майсторските импровизации на триото и характерното тежко рок-блус звучене му донасят интернационална популярност. От това време са албумите Disraeli Gears (1967), Wheels of Fire (1968) и Goodbye (1969). Клептън става един от най-копираните китаристи, а невероятната сила и прочувствената му плътност в частите Crossroads и White Room се трансформират в стандарти в историята на рок и блус-китарата. „ Крийм “ обаче се разпада след два финални концерта в лондонската зала Роял Албърт хол през ноември 1968-а. Тогава стартира близкото другарство на Клептън с Джордж Харисън. Резултатът - съавторската ария Badge и присъединяване на Клептън в песента на Харисън While My Guitar Gently Weeps от албума The Beatles (1968) на „ Бийтълс “. Но, както се знае, има и още нещо - Клептън се влюбва в Пати Бойд, брачната половинка на Харисън. Ерик й посвещава две от най-известните си песни - Layla и Wonderful Tonight.
През 1969-а Клептън и Джинджър Бейкър образуват „ Блайнд Фейт “ с пианиста Стийв Уинуд и басиста Рик Греч. Разделят се след първия албум. Клептън стартира турне като поддържащ музикант на американската група „ Делани енд Бони “. Първият му солов албум излиза през 1970-а. Трагични събития бележат късата история на новата му група – „ Дерек енд Доминос “. По време на записите музикантите са потресени от новината за непредвидената гибел на Джими Хендрикс. В негова чест те записват изключителна версия на Little Wing, която включват в албума. Година по-късно, в навечерието на първото им американско турне, Дуейн Олмън умира при мотоциклетна злополука. Любовните разочарования от несподелената обич с Пати Бойд тласват Клептън към хероина. За три години той изцяло се изолира от света, като стартира да разпродава китарите си, с цел да се доставя с опиата. За да му помогне, близкият му другар Пит Тауншънд от „ Ху “ провежда през 1973-а два концерта в лондонския Рейнбоу тиътър, които са записани и служат като основа за албума The Rainbow Concert. Те са повратна точка в кариерата на Клептън - той съумява да преодолее зависимостта си от хероина и се появява още веднъж на музикалната сцена с нов жанр и мощно наличие като вокалист и композитор. През 1974-а издава албума „ 461 Ocean Boulevard “, в който натъртва на песните за сметка на китарните импровизации. До края на 70-те години издава още тави и изнася концерти, само че не доближава славата от по-ранните си години. През 1978-а се дами за Пати Бойд, а Джордж Харисън свири на сватбата им. Пати Бойд е повода за основаването на една от най-известните му песни – Wonderful tonight. Клептън я майстори единствено за няколко часа, до момента в който чака Пати да се подготви за празненството по случай 40-годишнината на Бъди Холи. Двамата се разделят в края на 1988-а след безкрайни пиршества с алкохола и дрога. Клептън влиза в болница, с цел да се отърве от зависимостта си. Възстановява се в Антигуа, където по-късно ще построи Кросроудс - център за рехабилитация от алкохолни и наркотични зависимости. През 80-те албумът му Journeyman е приветстван по-възторжено от рецензията и бележи сериозното завръщане на Клептън към блус корените му. 90-те още веднъж са белязани от трагични събития.
На 27 август 1990-а китаристът Стиви Рей Вон, който е на турне с Клептън, и двама души от техния спомагателен личен състав, умират в злополука с хеликоптер. На 20 март 1991-а умира и синчето на Клептън - Конър. Скръбта от тежката загуба Ерик претворява в песента Tears In Heaven. Тази ария, както и излезлият през 1992-а акустичен концертен албум Unplugged, печелят 5 награди „ Грами “. През 1999-а - след два несполучливи брака – Клептън, тогава на 56, се дами за 25-годишната Мелия Макенъри, от която има три дъщери. Съвместният му албум с американската блус легенда Би Би Кинг Riding With The King става златен. Ерик Клептън е единственият музикант, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола – като член на „ Ярдбърдс “ и „ Крийм “, и като соло музикант. На 24 юни 1999-а той продава посредством аукционната къща Кристис 100 от китарите си, като събира 7 милиона $ за учредената от него фондация за битка против алкохолните и наркотични зависимости. През май 2005-а Ерик Клептън, Джинджър Бейкър и Джак Брус се събират за четири знаменателни концерта на „ Крийм “ в Роял Албърт Хол.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ