Ерик Берн е американски психолог от руски произход. Роден е

Ерик Берн е американски психолог от съветски генезис. Роден е на 10 май 1910 година в Канада, в семейство на съветски емигранти- евреи, физик и писателка. Рожденото му име е Ерик Ленард Бернщайн, само че поради антиеврейските настроения той го сменя през 1939 година на Ерик Берн при приемането на американско поданство.

Берн авършва образованието си в Съединените щати, след което постъпва в Американската войска като психиатър, само че отчаян от психоаналитичните подходи на тогавашното време стартира развиването на нова революционна доктрина, която той назовава „ транзакционен разбор “. 

Ерик Берн развива дейна психотерапевтична процедура до своята гибел през 1970 година Неговият живот завършва на върха на полета на научната му кариера, когато получава интернационално самопризнание. Най-известният му труд се назовава „ Игрите, които хората играят “.

(Eric Berne, 1969, © Archive at UCSF)

Голяма част от човешките връзки се основава на измами и уловки, от време на време радостни и занимателни, от време на време долни и злобни. Само дребна част щастливци, такива като майките и дребните деца, същинските другари и влюбените са напълно откровени един с различен. 

Всеки човек демонстрира все по-подчертан индивидуализъм в търсенето на внимание. Тези разлики придават многообразие на обществените взаимоотношения и дефинират ориста на личността. 

Ако не те галят, гръбначният ти мозък се сбръчква. Погалването може да се употребява като обобщаващ термин за съкровен физически контакт; на процедура то може да приема разнообразни форми. Някои хора безусловно милват децата; други ги прегръщат и потупват, трети ги пощипват закачливо по бузките или ги перват с пръст по нослето. Тези дейности имат свои аналози в диалога, тъй че по метода, по който един човек приказва, може да се планува по какъв начин ще се отнася към децата. Ако смисъла на думата погалва се разшири, в разговорния език с нея може да се значи всяко деяние, включващо отбелязването на нечие наличие. Следователно едно погалване може да се използва като съществена единица за обществено деяние.

На един киноактьор седмично може да са нужни стотици погалвания от анонимни и недиференцирани фенове, с цел да не се сбръчка гръбначният му мозък, до момента в който един академик може да бъде физически и душевно здрав единствено с едно погалване годишно, в случай че идва от почитан преподавател.

Гладът за дразнители и гладът за внимание показват потребността да се заобикалят сетивният и прочувственият апетит, които водят до биологичен крах. 

Много хора приказват, че не са им нужни възбуждащи усещания, само че ние със храброст можем да съобщи, че огромна част от хората интензивно ги търсят.

Някои хора търсят безредици, както свинята – трюфели.

От единствено себе си се схваща, че докосването на децата и символичният му еквивалент при възрастните - вниманието - са значими за оцеляването.

Ако се задържи по-дълго, скуката се трансформира в синоним на прочувствен апетит.

Вечният проблем на индивида е по какъв начин да структурира времето, през което е безсънен. В този екзистенциален смисъл функционалността на всички форми на обществен живот е оказването на взаимопомощ при решаването на този проблем.

Самотният субект може да подреди времето по два метода: с интензивност и с фикция. Той може да бъде уединен и в наличието на други хора, както добре знае всеки преподавател. 

Постигането на автономия се демонстрира посредством разгръщането или възобновяване на три качества: за осъзнаване, спонтанност и фамилиарност. 

Осъзнаване. То е способността да виждаш кафеничето или да чуваш песента на птиците по собствен личен метод, а не както са те учили. С съображение може да се допусне, че зрението и слухът имат друго качество при децата и възрастните и че през първите години от живота тези сетива са по-скоро естетични, в сравнение с интелектуални. Момченцето чува и вижда птиците с приятност. После идва „ положителният баща “, който счита, че би трябвало да показа прекарването и да помогне на сина си да „ се развие “. Обяснява му: „ Това е сойка, а това - врабче. “ В мига, в който момчето стартира да мисли кое е сойка и кое - врабче, престава да вижда птиците или да чува песента им. То би трябвало да ги вижда и чува по този начин, както желае татко му. Таткото има своите основателни аргументи, защото малко на брой могат да си разрешат да изживеят живота си в слушане на песента на птиците и колкото по-рано стартира „ образованието “ на момчето, толкоз по-добре. Когато порасне, то може да стане орнитолог. Някои хора обаче могат да продължат да виждат и чуват както преди. 

Повечето от представителите на човешкия жанр са изгубили способността да бъдат художници, поети или композитори и не им остава изборът директно да виждат и чуват, даже да могат да си го разрешат. Трябва да го реализиран от втора употреба. Възвръщането на тази дарба тук се назовава „ Осъзнаване “. Осъзнаването изисква да се живее тук и в този момент, а не другаде, в предишното или бъдещето.

Човекът, който осъзнава, е жив, тъй като знае по какъв начин се усеща, къде се намира и по кое време. Знае, че след гибелта му дърветата отново ще са там, само че него няма да го има, с цел да ги гледа, и по тази причина желае да ги вижда в този момент с оптималната изясненост.

Спонтанност. Тя значи избор, свободата да избираш и да изразяваш усеща от наличния подбор. Това значи освобождение, освобождение от натрапчивия подтик да се играят карти и да се изпитват единствено тези усеща, които са те учили да изпитваш.

За някои щастливци има нещо, което излиза отвън всички класификации на държанието, и то е осъзнаването; има нещо, което се издига над програмирането на предишното, и то е спонтанността; и нещо, което има доста по-висока стойност от игрите, и то е интимността.

Всеки носи в себе си едно малко момченце или момиченце. 

Видимо, човек би трябвало да живее прекомерно дълго с цел да разбере, че нищо не е схванал.

С помощта на опиатите можете да преживеете всичко, само че нищо няма да разберете.

Нито един мъж не може да бъде воин за психиатъра на неговата жена.

По-трудно е да се откажеш от неуспехите, в сравнение с от триумфа.

Човек постоянно знае, какво прави, само че не постоянно осъзнава, какво ще сътвори.

Трябва да се внимава с две неща: личната нелепост и непознатата мъдрост.

Дълго да мъдруваш не постоянно е симптом на мъдрост.

Всяко предписание си има изключение, само че при изключенията няма правила.

В този живот всичко е значимо, също така, което не ни касае.

Човек би трябвало да знае за себеподобните си доста повече, в сравнение с за себе си.

Колкото повече лекари, толкоз повече здрави хора.

Когато простакът приказва, обстоятелствата мълчат.

В среда на луди - естественият наподобява по-ненормален.

С умния може да поспориш, с простака се бориш.

По-добре да си плебей на обичания, в сравнение с свободен при някого, който не обичаш. 

Приятелят не постоянно е подготвен да услужи, по тази причина пък врагът е подготвен на всичко.

За човешкия жанр няма вяра, само че тя съществува за обособени негови членове.

Снимка: ericberne.com