Богатството не е това, което имаме, а това което ни радва ~ ЕПИКУР
Епикур е роден покрай Атина през 341 година пр.н.е. Основава философска школа, известна под името " Градината на Епикур ", а на входа й слага надписа: " Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е висшото богатство – удоволствието ". Според него Щастието е висшата цел на живота, а то зависи от съотношението сред удоволствието и страданието. Удоволствието се състои в облекчаване на потребностите на тялото и спокойствието на душата и е целесъобразно, единствено в случай че отстранява страданието. Една от аргументите за страданието е страхът, а ролята на философията е да освободи индивида от него: „ от страха пред боговете, пред гибелта, пред безчовечните естествени закони, пред господарите на обществото “. Природата и индивида преглежда като единно цяло, тъй като се подчиняват на едни и същи закони. Човекът е неделимо цяло от природата и осмисля своето държание съгласно нейните условия и закони. Удоволствията са детайл от щастието на индивида, в случай че са природосъобразени и биологично безусловно нужни. Епикурейството моли към сдържаност, схваната като хармония в държанието, единение сред личностните претекстове и обективните условия. Човек би трябвало да задоволява естествените и нужни стремежи по допустимо най-икономичния метод. Не би трябвало да се рискува със здравето, другарството, стопанската система, с цел да се задоволи ненужно излишно предпочитание – това единствено ще предизвика бъдещи несгоди. Знанието е най-дълбоката и трайната основа на нравствения блян, което допуска добре развита интелектуалност на духа.
Винаги работи. Винаги бит.
Не очаквай признателност от хората и не се огорчавай, в случай че не ти благодарят.
Поука вместо ненавист, усмивка вместо пренебрежение.
Навеждай се единствено, с цел да вдигаш падналите.
Имай постоянно повече разсъдък, в сравнение с горделивост.
Питай себе си всяка вечер: „ Какво положително направих през днешния ден? “.
Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – цялостна бутилка, а в градината – свежо цвете.
При всяко предпочитание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, в случай че пожеланото от мен се реализира, и какво — в случай че не се реализира.
Безумие е човек да се моли на боговете за нещо, което е във властта му да реализира самичък.
Когато забогатееш, просто променяш грижите си.
Богатството ни се състои не от това, което имаме, а от това, което ни радва.
Ако човек не се усеща най-богат със своето, и на целия свят да е стопанин, отново ще е дрипльо.
Колкото по-големи са компликациите, толкоз по-голяма е славата от превъзмогването им.
Трудно е непрестанно да слагаш начало на живота си.
Не толкоз помощта на приятелите същински ни оказва помощ, колкото вярата, че можем да разчитаме на нея.
Не пропускай да правиш дребни услуги: ще наподобява, че си кадърен и на по-големи.
Никога не съм желал да се одобрявам на тълпата; тъй като това, което зная аз, тълпата не го утвърждава, а каквото утвърждава тълпата - аз не го зная.
Дали Бог желае да предотврати злото, само че не може? Тогава не е всесилен. Дали може, само че не желае? Тогава е злобен. Дали и желае, и може? Тогава от кое място идва злото? Дали нито желае, нито може? Тогава за какво го назоваваме господ?
Невъзможно е да установиш нищо правдиво за безсмъртната природа, притежавайки смъртна природа.
Смъртта не би трябвало да ни тормози, защото до момента в който сме живи, нея я няма. Когато пък пристигна, ние към този момент не сме живи.
