COVID-19 е стрес тест за корпоративната устойчивост на българския бизнес
Епидемията от COVID-19 е стрес тест за корпоративната резистентност и обществено заявяваните позиции. Онези, които съумеят да устоят теста, ще потвърдят, че възприемането на правилата за стабилно развиване могат да отведат фирмите и обществата доста надалеч. Това се споделя в разбор на самодейността на Организация на обединените нации Българска мрежа на Глобалния контракт.
Епидемията от COVID-19 е невиждано предизвикателство за всички: страната, бизнеса, неправителствения бранш, жителите. Тепърва ще изследваме резултата от рецесията, само че в настоящата конюнктура на напред във времето излизат някои феномени, на които си коства да се обърне внимание. Засега можем единствено да следим първите реакции на фирмите в изключителната обстановка.
В последните дни десетки български предприятия започнаха навреме ограничения за ограничение на болестта и предотвратяване здравето на хората. Те демонстрираха бързи реакции, еластичност и подготвеност да продължат активността си без да излагат на риск чиновниците, подизпълнителите и клиентите си – според рекомендациите на Световната здравна организация, българските управляващи и променената нормативна уредба. Отговорният бизнес задава стандарти за качество, от които другите да се управляват. Доколко тези стандарти са издържани и какъв брой резистентен е съответният бизнес, най-добре си личи във време на рецесия.
Освен посредством дарителски жестове, както и посредством интензивни вътрешни трансформации за опазване на работните места и активността си, някои компании, опериращи у нас, способстват и по други способи. Например основаване на нови потребни за потребителите услуги. Дават се пари за защитни средства за медицинския личен състав в лечебните заведения, за респиратори в лечебните заведения, за оборудването на нови лаборатории за проби за ковид, за поправки и преустрояване на лечебни заведения и клиники. Даренията, които бизнесът направи единствено за десетина дни, не са за занемаряване - на стойност съвсем 2.7 млн. евро. Най-големите бенефициенти са три лечебни заведения в София – „ Александровска “, „ Пирогов “ и Военна болница. Но и в останалата част от страната бизнесът не е апатичен към протичащото. В доста градове локалните стопански организации активизираха силите си в интерес на нуждаещите се локални медицински заведения и обществено слаби фамилии.
Много компании въпреки това взеха решение да оказват помощ в сложните времена на рецесията, трансформирайки естественото си произвеждане и преминавайки към изработването на най-спешно нужните защитни средства. В България текстилната и шивашка индустрия са доста добре развити и с огромен потенциал. Точно такива частни предприятия започнаха да създават маски, очила, защитни дрехи и ръкавици за популацията и за медицинския личен състав на първа линия на фронта против COVID-19.
Епидемията от COVID-19 е невиждано предизвикателство за всички: страната, бизнеса, неправителствения бранш, жителите. Тепърва ще изследваме резултата от рецесията, само че в настоящата конюнктура на напред във времето излизат някои феномени, на които си коства да се обърне внимание. Засега можем единствено да следим първите реакции на фирмите в изключителната обстановка.
В последните дни десетки български предприятия започнаха навреме ограничения за ограничение на болестта и предотвратяване здравето на хората. Те демонстрираха бързи реакции, еластичност и подготвеност да продължат активността си без да излагат на риск чиновниците, подизпълнителите и клиентите си – според рекомендациите на Световната здравна организация, българските управляващи и променената нормативна уредба. Отговорният бизнес задава стандарти за качество, от които другите да се управляват. Доколко тези стандарти са издържани и какъв брой резистентен е съответният бизнес, най-добре си личи във време на рецесия.
Освен посредством дарителски жестове, както и посредством интензивни вътрешни трансформации за опазване на работните места и активността си, някои компании, опериращи у нас, способстват и по други способи. Например основаване на нови потребни за потребителите услуги. Дават се пари за защитни средства за медицинския личен състав в лечебните заведения, за респиратори в лечебните заведения, за оборудването на нови лаборатории за проби за ковид, за поправки и преустрояване на лечебни заведения и клиники. Даренията, които бизнесът направи единствено за десетина дни, не са за занемаряване - на стойност съвсем 2.7 млн. евро. Най-големите бенефициенти са три лечебни заведения в София – „ Александровска “, „ Пирогов “ и Военна болница. Но и в останалата част от страната бизнесът не е апатичен към протичащото. В доста градове локалните стопански организации активизираха силите си в интерес на нуждаещите се локални медицински заведения и обществено слаби фамилии.
Много компании въпреки това взеха решение да оказват помощ в сложните времена на рецесията, трансформирайки естественото си произвеждане и преминавайки към изработването на най-спешно нужните защитни средства. В България текстилната и шивашка индустрия са доста добре развити и с огромен потенциал. Точно такива частни предприятия започнаха да създават маски, очила, защитни дрехи и ръкавици за популацията и за медицинския личен състав на първа линия на фронта против COVID-19.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ