Деликатесни баланси...
Енчо ГОСПОДИНОВ
Чувам в последно време един изтънчен и парламентарен спор за салдото на музиката, предавана в радиоефира, в телевизионното тресавище и така нататък Трябвало да има примерно наложително еди какъв брой си % българска музика и така нататък Похвално. Както преди време чехите са подкрепяли Дворжак и Сметана... Има и други образци в тази посока.
Обаче никой не споделя по какъв аршин и кой ще избира музикалните шедьоври от български създатели, с цел да ни ги върти най-малко 50% в ефирното време. Защото не е все едно да слушаш Марин Големинов, Дико Илиев и Митко Щерев, да речем, и стотина " елитни " създатели на чалга, неприятен рап и неслушаеми бисери от рода на тези, които постоянно печелят и по " Евровизията ", само че пък са политически правилни.
От друга страна, нали брюкселските императиви ни споделят, че не можем да блокираме турските или мАКедонските домати, в случай че са по-субсидирани от нашите, нищо, че последните били по-вкусни. Евросъюзът бил знак на свободно напредване на артикули, капитали, хора и хрумвания, нали по този начин... Или вкусните ни домати, примерно, са по-маловажни от прекрасен % пошли естрадни песни, които да са предпазени от " % ".
Ами какво да вършим в другите сфери на духовността? Да четем и да издаваме най-малко 99% българска публицистика и литература, да вземем за пример? И, майната им, както споделя един изтъкнат наш пацифист, на Достоевски, Стайнбек, Стендал, " Монд ", " Ню Йоркър " или " Икономист "?
Да слушаме Бах и " Бийтълс " единствено по Коледа за нравствен десерт?
А в останалото време да гледаме най-вече ферми, биг брадърс, small idiots и така нататък Процентът е значим, братя и сестри, не качеството.
Както споделяше оня самоуверен красавец и гений, прочут като Ботев, и съвсем незнаен за доста от децата ни:
" Защо не съм и аз стихотворец,
стихотворец като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката! "
Чувам в последно време един изтънчен и парламентарен спор за салдото на музиката, предавана в радиоефира, в телевизионното тресавище и така нататък Трябвало да има примерно наложително еди какъв брой си % българска музика и така нататък Похвално. Както преди време чехите са подкрепяли Дворжак и Сметана... Има и други образци в тази посока.
Обаче никой не споделя по какъв аршин и кой ще избира музикалните шедьоври от български създатели, с цел да ни ги върти най-малко 50% в ефирното време. Защото не е все едно да слушаш Марин Големинов, Дико Илиев и Митко Щерев, да речем, и стотина " елитни " създатели на чалга, неприятен рап и неслушаеми бисери от рода на тези, които постоянно печелят и по " Евровизията ", само че пък са политически правилни.
От друга страна, нали брюкселските императиви ни споделят, че не можем да блокираме турските или мАКедонските домати, в случай че са по-субсидирани от нашите, нищо, че последните били по-вкусни. Евросъюзът бил знак на свободно напредване на артикули, капитали, хора и хрумвания, нали по този начин... Или вкусните ни домати, примерно, са по-маловажни от прекрасен % пошли естрадни песни, които да са предпазени от " % ".
Ами какво да вършим в другите сфери на духовността? Да четем и да издаваме най-малко 99% българска публицистика и литература, да вземем за пример? И, майната им, както споделя един изтъкнат наш пацифист, на Достоевски, Стайнбек, Стендал, " Монд ", " Ню Йоркър " или " Икономист "?
Да слушаме Бах и " Бийтълс " единствено по Коледа за нравствен десерт?
А в останалото време да гледаме най-вече ферми, биг брадърс, small idiots и така нататък Процентът е значим, братя и сестри, не качеството.
Както споделяше оня самоуверен красавец и гений, прочут като Ботев, и съвсем незнаен за доста от децата ни:
" Защо не съм и аз стихотворец,
стихотворец като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ