Емпатията е многокомпонентно понятие, което от една страна означава да

Емпатия и хиперемпатия - тънката граница между баланс и патология

Емпатията е многокомпонентно разбиране, което от една страна значи да разбираме страстите и мислите на другите, а от друга – ние самите да ги усещаме и съпреживяваме.

Емпатията е дарба да се слагаме „ в обувките на другия “, да разбираме какво претърпява, за какво се усеща по избран метод.

Емпатията е умеенето да виждаме света през призмата на другия – през призмата на неговия опит, неговите убеждения и полезности.

Понятието е въведено от британския психолог Едуард Титченър през 1909 година, с цел да обозначи способността на човек да разпознава и споделя страстите на друго лице.

Емпатията изисква умеене да разбираме страданието на другите и да споделяме тази страст, даже когато тя е мъчителна и плашеща.

Емпатията не трябва да се бърка със състраданието, което съставлява единствено потвърждаване на непознатата болежка, съчетано със страдание. Емпатията е надълбоко равнище на съпричастност и демонстрира действително предпочитание да се даде поддръжка и помощ на страдащия.

Способността да се поставите на мястото на другия е един от най-важните съставни елементи на интелигентността и демонстрира равнището на зрялост на индивида. – Аугусто Кюри

Възможно ли е обаче едно от най-полезните и човешки умения, тази да съпреживяваме болката на другия, да премине границата на естественото и да прерасне в патологично положение? Оказва се, че да.

Хората със синдром на хиперемпатия като че ли имат дълги антени, които улавят всяка страст, вибрираща към тях. В последна сметка обаче те се губят в потребностите на близките и в страданието им, което усещат като свое.

Често те даже се усещат отговорни за болката, която другите изпитват. Това е мъчително и изтощително.

Всяко държание, което прави по-трудно връзката с други хора, предизвиква страдалчество и ви пречи да живеете естествен живот, се нуждае от диагноза и някакъв тип лекуване.

Следователно, хората, проявяващи свръхсъпричастност, които демонстрират непрекъснат модел на страдалчество и некадърност да действат в обществения, персоналния и професионалния си живот, демонстрират признаци на личностно разстройство.

Важно е обаче да се обясни, че има разлика сред това да бъдеш мощно сензитивен и да страдаш от синдром на хиперемпатия.

Например в книгата си „ Жените, които обичат психопатите ” психиатърът Сандра Браун приказва за това какъв брой дами освен схващат психопатичното държание на своите сътрудници, само че даже го оправдават.

С други думи, тяхната несъразмерна съпричастност изцяло им пречи да виждат ясно в какъв брой нездравословни връзки са. Всъщност те употребяват необикновено комплицирани и умни способи да оправдаят насилствените дейности на сътрудниците си.

Това е ясно доказателство, че синдромът на хиперемпатия е нарушаване, за което си коства да се мисли и да се приказва.

Емпатия и хиперемпатия – тънката граница сред баланс и патология

Въпреки че емпатията е една от най-положителните и потребни човешки качества, не си мислете, че няма нищо неприятно в това да я упражнявате прекалено. Подобно на всичко друго в живота, и в този случай остатъкът не е потребен и здравословният баланс е целесъобразен.

Хиперемпатията въздейства върху способността ви да отделите личната си персона от тази на индивида до вас.

Емпатията е способността да се слагаме в непознатите обувки, само че е значимо да се посочи, че даже в тях, ние не би трябвало да преставаме да бъдем себе си.

Също по този начин е значимо да познаваме другите типове емпатия, които може да изпитваме, кои от тях са здравословни и кои могат да прераснат в патология.

Психологът Пол Екман разпознава три типа:

Емоционална емпатия:

Тя е обвързвана със способността да усещаме страстите, които някой различен изпитва, и да демонстрираме съчувствие към него. Накратко, да усещаме това, което другият усеща.

Когнитивна емпатия:

Тя ни дава по-пълно и тъкмо знание за мислите и страстите, които са завладели мозъка на индивида до нас. Известна е също и като „ перспективно държание “.

Състрадателна емпатия:

Те е обвързвана със способността освен да разберем и почувстваме болката на другия, само че и да предприемем действителни старания да помогнем за разрешаването на неговия проблем.

Прекомерно състрадание или хиперсъпричастност:

В случаите на прекалено състрадание или хиперсъпричастност освен усещаме това, което изпитва другият човек, само че и страдаме дружно с него. Това може да се съпостави съвсем с физическа болежка, която провокира безпокойствие, само че не знаем по какъв начин да я излекуваме.

Какво е да имаш синдром на хиперемпатия?

Ще разгледаме характерностите на хората с този синдром, с цел да ви помогнем да различите прочувствената сензитивност от патологичната свръхсъпричастност.

На първо място, до момента в който претърпяват болката на другия, те губят визия за личната си еднаквост. При тях постоянно се следи податливост към психози, промени в настроението – дълбока меланхолия към истерично, безотговорно благополучие.

Те са търпеливи и подвластни. Искат да разрешат проблемите на всички, с цел да се почувстват скъпи и нужни. Нуждаят се от непрекъснато взаимоотношение и се утвърждават, като вършат услуги.

Ако някой се опита да им наложи ограничавания, те се усещат засегнати и отхвърлени. Също по този начин те постоянно са склонни прекалено да закрилят другите, което пречи на близките да се усещат самостоятелни.

Прекомерната емпатия вреди съществено на продуктивността им по време на работа. Те усещат, че никой не схваща техния алтруизъм и потребността им да поддържат и оказват помощ на другите.

И най-после, постоянно виждате по какъв начин от положение на несъразмерна съпричастност те влизат в положение на гневно възмущение. Заради огромните разочарования, които търпят, те в последна сметка се изолират, потопени в гняв и обезсърчение.

Какво можете да извършите, в случай че откривате в държанието си признаци на патологична емпатия?

Както към този момент посочихме, всяко държание, което основава проблеми в връзките ни с близките, което предизвиква страдалчество и ни пречи да действаме обикновено и да водим спокоен живот, се нуждае от диагноза и терапия.

Препоръчително е всеки, който разпознава в държанието си признаци на патологична емпатия, да потърси професионална помощ.

Независимо дали сте свръхсъпричастни или сте просто свръхчувствителни, постоянно е добра концепция да научите техники, които могат да ви оказват помощ да поставяте граници, да имате по-голям надзор над личните си мисли, да се грижите по-добре за личните си потребности.

Не забравяйте, че несъразмерната съпричастност не просто ви разстройва, тя ви изолира от останалия свят.