Тъмната страна на емпатията
Емпатите постоянно са наричани „ лечителите на света “. Те са хората с обострени сетива, като освен са наясно със съществуването на другите сили в света, само че и съумяват да ги почувстват като свои.
Околните евентуално мислят, че способността да усещаш възприятията на другите е подарък, само че в случай че успееш да убедиш емпат да ти опише за качествата си, ще схванеш, че въобще не става въпрос за огромна забава. В реалност, доста постоянно това е подарък, който по никакъв начин не е прелестно да притежаваш.
Заради качествата им, доста хора разчитат на тях за поддръжка. Емпатите съвсем постоянно са надеждни, защото умеят да накарат другите да се почувстват разбрани и в сигурност. Но до момента в който емпатът е кадърен да се оправи с страстите на другите, за него остава напрежението, с който се постанова по-късно да се оправя уединено.
Тъмната страна на емпатията постоянно се демонстрира под формата на съществуването на два спорни гласа, две непрестанно спорещи гледни точки в главите им. Постоянно усещат и двете – и положителното, и неприятното, негативното и позитивното. Борбата с тази амбивалентност постоянно ги кара да се усещат претрупани.
Емпатите са по-податливи на отрицателните сили в живота. Тяхната мощна дарба да усещат не може да ги измъкне от надълбоко вкоренените несгоди, които съществуват в света. Дълбокото им схващане за това по какъв начин съществува и действа света, е задоволително, с цел да ги обърка и натъжи. Разбиране, с което се живее мъчно. Разбиране, което ги кара да живеят с горест, която идва от въпроса, за какво тази отрицателна сила въобще съществува, в случай, че единственото, което прави е да наранява другите.
Тъмната страна на емпатията се крие и в непрекъснатата отмалялост, стигаща до безсилие от силите, които тези хора са принудени да гълтам. Нещо, което близките в никакъв случай не схващат, защото емпатът в никакъв случай не си разрешава да се пречупи или да загуби хладнокръвие. Те безшумно следят, одобряват и съчувстват.
Като всички останали, емпатите желаят да обичат и да бъдат одобрявани такива, каквито са. Но от тяхната благотворителност и добрина доста постоянно се възползват хора, които са привикнали единствено да вземат и в никакъв случай да дават. Емпатите „ дават “ във всеки един смисъл на думата, постоянно са подготвени да покажат благосклонност и състрадание към хората в потребност, когато и да е, пренебрегвайки изцяло себе си.
Тъмната страна на емпатията е незнанието, че да си толкоз безвъзмезден е необикновено тежко задължение, което човек мъчно може да носи на плещите си. Дори да схващат комплицирания темперамент на тяхната неустрашимост, постоянно вземат решение да го пренебрегват, защото носенето на този товар за тях е доста по-смислено, в сравнение с да го оставят да падне върху раменете на някой различен.
Тъмната страна на емпатията е в доброволното занемаряване на физическото и духовното им благоденствие в името на богатството на другите. А немарливост, оставена да се демонстрира с години, в последна сметка води до нуждата да потърсят и открият душата си още веднъж, нещо, което си разрешават да създадат единствено, когато се почувстват изцяло изгубени.
Тъмната страна на емпатията е знанието, че даже и да се влюбят, в никакъв случай няма да се отдадат изцяло. Те просто не са в положение да дадат всяка парченце от сърцето си на някой различен. Знаят, че в случай че го създадат, интензивността на възприятията и пристрастеността им ще се прояви със силата на мощна приливна вълна и отсрещната страна няма да успее да се оправи с това.
Ето за какво те постоянно пазят дребна парченце от себе си скрита от останалата част от света. Налага им се да се пазят, въпреки да желаят освен това от това, въпреки да имат голямата потребност да проявят цялата мощ на възприятията си.
Тъмната страна на емпатията е войната, която постоянно водят със самите себе си. Война против тъгата, тъмнината, отчаянието, които постоянно се пробват да надигнат грозните си глави и да ги поведат към самоизтребление.
Единственият метод да се преборят с това чувство е да се научат да вършат разлика сред страстите, които са техни лични и прочувствените енергии-измамници, които нахлуват в тях извън. Емпатите имат потребност от човек, който да ги схваща, човек, с който могат да беседват и споделят, човек, който да ги изслушва с внимание. Някой, който да прави това, което те самите непрестанно вършат за близките.
Емпатите би трябвало да се научат да разрушават стената, която са построили към личните си усеща и да разрешат техните съчувствени качества да творят положително за тях самите, в името на техния личен живот и благоденствие.
В противоположен случай, са обречени да водят тежка борба със себе си. Битка, която в никакъв случай не свършва.
Източник: expandedconsciousness.com
Изображения: Benjamin Garcia
