Емблематичната сграда е като витрина на живота в София през

Емблематичната постройка е като витрина на живота в София през последния век Голям пожар избухва през 1940 година, полицията подозира зла предумисъл
 

" Театър " Ренесанс " изгоря. Престъпление или предумисъл. Едно незаконно безгрижие. " Тази вест не е от последните дни, въпреки да звучи напълно настоящо. Toва е водещо заглавие в столичния вестник " Дневник " от 1 август 1940 година, описващо палежа на същата емблематична постройка в центъра на София, която пламтя и тази седмица. И в този момент, както и преди 81 години, има съществени подозрения, че пожарът е тенденциозен и става дума за закононарушение против архитектурен монумент. То се случва за повторно през последните години и за най-малко трети през отминалото столетие. " Вероятността да се " самозапали " една постройка два пъти към датата на избори е като вероятността да те удари астероид повторно ", разяснява някогашният заместник-министър на културата и зам.-кмет на София Тодор Чобанов. Той прикани институциите да върнат неотложно отнетия през 2003 година статут на постройката на монумент на културата от национално значение.

Историята му отразява духа на столицата

Бившият спектакъл " Ренесанс " съставлява освен архитектурна полезност. Той е средище на светския живот в София през последните 120 години. Ето по какъв начин е разказан във въпросната обява след пожара от 1940 година: " Театър " Ренесанс ", това е една от най-старите и най-популярни театрални здания в Столицата. Едва ли има столичанин или клиент на Столицата, който да не е посетил тая постройка, която ще остане историческа за нашето театрално изкуство. Театърът  е издигнат върху повърхност от 1000 кв.м., в 1900 година. За времето си той е бил най- огромният и най- съвременен спектакъл салон в страната. В него играе " Кооперативен спектакъл " от основаването му. Миналата година в същия салон играеше първият у нас Мюзик хол. Този сценичен салон е глух очевидец на развиването на нашето театрално изкуство ".По-нататък в публикацията се разказва самият пожар и битката с огъня, както и спасяването на пазача на театъра Петър и брачната половинка му, които били на третия етаж, когато избухнали пламъците. " Смелите пожарникари се покатериха като пантери по стените и с риск за живота си изнесоха двамата съпрузи ", написа " Дневник " на 1 август 1940 година като акцентира, че следствените управляващи подозират предумисъл: " Директорът на полицията полк. Пантев извърши пръв  оглед на мястото и разпита всички очевидци на пожара. Разпитани бяха тримата младежи, които дадоха показанията си. Пазачът и неговата брачна половинка не бяха разпитани, защото още са в безсъзнание. Полицейският следовател Любен Димитров извърши подробни разпити на всички лица. Според събраните от него данни пожарът в никой случай не е инцидентен, а е дело на зла предумисъл. В поддръжка на това съмнение идват и доста други обстоятелства, които към този момент в полза на следствието  се премълчават ".

Най-модерното вариате

Емблематичната постройка на спектакъл " Ренесанс " е проектирана от огромния проектант Янаки Шамарджиев и издигната през 1900 година, показва неговият внук Борислав Костурков пред Българска телеграфна агенция.

В началото на XX век там се обитава летен театър-градина " Нова Америка ", който след Първата международна война става шоу със същото име. Днес е непокътнат рекламен плакат на вариетето от това време, опиващо го като " единственото в столицата заведение за прелестно развлечение ". Вариетето предлага богата стратегия, а съгласно афиша в него се изявяват и чуждестванни певици като англичанката Мери, рускинята Лола, както и французкият дует Велсора. На сцената се изявяват и танцьори, жонгльори, музиканти. За историята му споделя журналистът Георги Каназириски в своите записки, излезли малко след Девери септември 1944 година: " Искам да опиша по какъв начин изникна спектакъл " Ренесанс ", чиито опожарени стени до неотдавна стърчеха на площад " Възраждане " и който скоро ще се възобнови като български работен спектакъл ". Той си спомня, че първият притежател бил пловдивчанин на име Янко, който продавал бирата по 20 ст., кебапчета по 10 ст., а хлябът и гарнитурата били безвъзмездни.

От " Новата Америка " до Син Сити

Скоро Янко разширил заведението и присъединил богата стратегия. " На сцената на " Нова Америка " минаха видни артистки и актьори от европейските вариетета, сред които и огромната немска танцьорка Лорей, която има огромен триумф из цяла Европа със своите серпантинни танци, осветявани разноцветноЕСпектакълът не пречеше на публиката да пие бира, вино или лимонада. След свършването на програмата заведението преставаше да бъде фамилно шоу, а ставаше още веднъж шантан. Ложите се превръщаха в сепарета и в тях се пиеше същинско шампанско до зори ", написа Георги Каназирски. " През първата международна война театърът беше реквизиран за склад. След гибелта на Янко Петров парцелът минава в ръцете на брат му Григор, единствен негов правоприемник. Съпругата му кака Цонка, доста сръчна търговка, съумява да го създаде отначало и след многократни ремонти " Нова Америка " става спектакъл " Ренесанс ". В него игра Матей Икономов шумната " На дне ", а по-късно тук се настани Кооперативният оперетен спектакъл ", спомня си още Каназирски.

По-късно, по времето на социализма, постройката става кино и работен дом " Г. Димитров " и извършва тези функционалности до идването на Демокрацията. Тогава там се разположи също емблематичният нощен клуб " Син Сити ". Заведението стана обичано място на огромна част от столичния елит - посещаваха го футболисти, манекенки, звезди, даже политици честваха там изборните си победи. По едно време даже името на клуба стана нарицателно за разкош. Например баровци, като се уговарят в кой хотел да отседнат, избират някой 5-звезден, тъй като бил най-хубавият в града или " Син ситито на хотелите ". Продавач пък популяризираше най-хубавото си питие като " Син ситито на бирите ".

От няколко години обаче, вместо столичния елит, постройката приютява клошари. Един от тях даже беше упрекнат, че провокирал палежа от немарливост. Подозренията обаче още веднъж са, че " пожарът в никой случай не е инцидентен, а е дело на зла предумисъл ". Също като преди 81 години.