“Прокараха го насила”. Във Франция кризата на властта набира обороти
Еманюел Макрон и неговото държавно управление взеха решение да прокарат извънредно непопулярната пенсионна промяна в страната без гласоподаване от Народното събрание. Защо това се случи и какво ще последва?
Дневен ред
В четвъртък френският парламент, след дни на спор, трябваше най-сетне да прегледа един от основните планове на президента Еманюел Макрон. Реформата включва повишение на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 година, както и унищожаване на част от преференциалните режими за пенсиониране. Освен това се изискват най-малко 43 години трудов стаж, с цел да получават цялостни средства.
Необходимостта от промени се изяснява с обстоятелството, че популацията застарява, пенсионната система не устоя на натоварването, а бюджетният недостиг пораства.
Ако обаче демократичната общност схваща нуждата от промяна, то левицата е изрично срещу, смятайки, че това ще удари първо най-бедните фамилии.
За първи път от доста години всички най-големи профсъюзи във Франция се сплотиха против държавното управление - организираха седем общонационални стачки, събраха милиони хора по улиците.
В обществото съгласно социологическите изследвания едвам към 30% от жителите поддържат промяната.
Парламентарните чувания по законопроекта започнаха на 6 февруари. В продължение на няколко седмици депутатите, а по-късно и сенаторите, внасяха ремонти, спореха по избрани точки, от време на време си крещяха, ругаеха се, обиждаха се. Стигна се даже до сборичкване.
Така или другояче, в сряда помирителна комисия от представители на двете камари утвърди окончателния текст на закона, който ще бъде подложен на гласоподаване. На идващия ден промяната предстоящо беше подкрепена от Сената: горната камара е доминирана от президентското болшинство и дясноцентристите. Щафетата мина към Народното събрание.
Разпределение на силите
Ето друга история. След миналогодишните избори последователите на Макрон изгубиха безусловно болшинство в долната камара. Сега тук има 573 депутати (четири места са незаети), а за утвърждението на промяната бяха нужни най-малко 287 гласа.
Президентската коалиция управлява 250 места, левият НЮПС ( " Нов национален екологичен и обществен съюз " ) - 149, дясната " Национална асоциация " на Марин Льо Пен - 88, дясноцентристките " Републиканци " - 61. останалите 25 са самостоятелни депутати, множеството от които са групирани като така наречен “Свободни самостоятелни отвъдморски територии ”.
Но даже измежду президентското болшинство не всички поддържат промяната. Според специалисти към 225 души са били недвусмислено подготвени да гласоподават за. Против бяха левите от НЮПС и десните от " Национална асоциация ”. Следователно главната задача на президента и неговите поддръжници беше да привлекат " републиканците " на своя страна.
Като цяло самите дясноцентристи от доста години приказват за нуждата от повишение на възрастта за пенсиониране - и то до 65 години (както в началото планираше Макрон). „ Републиканците “ обаче са разграничени, мнозина в партията дърпат чергата върху себе си, а на фона на всеобщите митинги и неприемането на промяната от жителите имат още повече подозрения. Това е разбираемо: след няколко години, за нови избори, ще би трябвало да се върнат в изборните региони, където всички ще им припомнят за дейностите.
Известно е, че Макрон доста искаше да одобри законопроекта с гласоподаване - на фона на всеобщите митинги това щеше да е неговата огромна победа. Според източници в навечерието на срещата той даже е приказвал за решителност да разпусне Народното събрание, в случай че не реализира резултат.
Задкулисното спорене продължи до последно: през първата половина на четвъртък президентът организира три изключителни срещи с близкия си кръг. Но нищо не се случи.
Прокарване на закона със мощ
Очевидно беше, че вотът в Народното събрание щеше да бъде непредвидим: някой в последния миг може да промени решението си. След като претегли плюсовете и минусите, осъзнавайки какъв брой доста е заложено, Макрон реши да не рискува.
Както и през есента, при приемането на бюджета, управляващите още веднъж прибягнаха до третата алинея на член 49 от френската конституция, съгласно която министър-председателят може да прокарва законопроект през Народното събрание без гласоподаване - на своя отговорност. В този случай депутатите получават правото да внесат за разглеждане въпроса за съмнение към държавното управление. Във Франция това се назовава " разумен парламентаризъм " - инструмент, който не разрешава блокиране на значими начинания с безкрайни диспути, когато президентът няма безусловно болшинство.
Малко преди изявлението на шефа на кабинета в коридорите на Народното събрание плъзна слух за това. Елизабет Борн се издигна на подиума под неодобрителни крясъци, жужене и освиркване, а представители на левицата се изправиха с плакати " 64 години - не! " и запяха Марсилезата.
Заседанието беше прекратено за няколко минути, само че най-после министър председателят въпреки всичко трябваше да крещи, с цел да надвика парламентаристите.
„ Ако всеки гласуваше в сходство с убежденията си и съгласно логиката на позициите си, нямаше да сме в тази обстановка ", сподели Борн, имайки поради най-вече републиканците. „ Днес витае неустановеност от няколко гласа витае към текста на законопроекта и не можем да рискуваме 175 часа парламентарен спор да бъдат пропилени. "
Това е. Законът може да се смята за съвсем признат. Почти - тъй като в понеделник Народното събрание ще гласоподава съмнение към държавното управление.
След оповестяването на приемането на закона благодарение на член 49.3 хиляди хора започнаха да се събират на площад „ Конкорд “ в Париж, където управляващите бяха взели авансово невиждани ограничения за сигурност. Вечерта протестиращи влязоха в конфликти с полицията и жандармерията в региона. За разпръскването на недоволните бяха употребявани водни оръдия и сълзотворен газ. Протестиращите подпалиха няколко коли, издигнаха барикади от кофи за отпадък, насъбрани по улиците поради стачката. Спонтанни митинги имаше в множеството огромни градове, а в Париж конфликтите продължиха до късно през нощта.
Доколко е демократично?
Коментирайки резултатите от деня в народен ефир, министър-председателят сподели, че нейното държавно управление е работило в границите на закона и пенсионната промяна е призната демократично.
„ Много е значимо да се разбере, че член 49.3 разрешава на опозицията да внесе избор на съмнение, който ще бъде подложен на гласоподаване на тези, които са за или срещу тази промяна. Тя мина през нужната демократична процедура: беше разисквана часове в Народното събрание и Сената. Имаше гласоподаване в Сената, а в идващите дни ще има гласоподаване на вота на съмнение в Народното събрание “, сподели министър председателят.
Не всички споделят нейното мнение. Така първият секретар на Социалистическата партия Оливие Форе сподели, че дейностите на държавното управление опонират на конституцията, защото параграф 49.3 би трябвало да се ползва единствено в специфични случаи, а през днешния ден е явно, че цялата република е срещу промяната.
„ Нашият президент няма болшинство в страната. Той също по този начин няма болшинство в Националното заседание. Тъй като не е в положение да убеди, той употребява мощ, с цел да преодолее съпротивата на народа “, сподели Форе, обвинявайки Макрон в политика на „ непрекъснат държавен прелом “.
Лидерът на " Националната асоциация " Марин Льо Пен назова изхода от дебата цялостен неуспех на държавното управление. А също – персонално на президента.
„ Защото това е неговата промяна – в действителност единствената, която толкоз доста защитаваше в предизборната акция “, сподели тя.
Льо Пен означи, че правният ред, за жалост, не разрешава избор на съмнение към президента, само че даде обещание, че нейните поддръжници ще поддържат всевъзможни сходни оферти от други фракции, без значение от политическия нюанс.
Лидерът на лявата " Непокорна Франция " Жан-Люк Меланшон счита за нелегитимно насилственото осъществяване на промяната. " Тя беше призната единствено от Сената. Нито от французите, нито от Народното събрание, нито от профсъюзите, нито от други асоциации на служащите. В резултат на това този юридически акт няма правна мощ ", изясни той.
Той сподели още, че лявата коалиция НЮПС ще гласоподава избор на съмнение към държавното управление. Освен това, с цел да се усилят оптимално възможностите за позитивен излаз, левите няма сами да повдигат този въпрос и ще поддържат самодейността на дясноцентристите и лявоцентристите от “Свободни самостоятелни отвъдморски територии ”.
Ще има ли оставка?
Опозицията обаче надали ще събере задоволително гласове, с цел да гласоподава избор на съмнение към държавното управление на Елизабет Борн. Всичко още веднъж опира до " Републиканците ".
Според водача им Ерик Сиоти във Франция има рецесия на демокрацията. " Прилагането на член 49.3 е неуспех на многогодишна политика и способ, които не помогнаха да се завоюва утвърждението на болшинството. Това разкрива дълбока политическа рецесия в нашите институции, рецесия, която французите претърпяват на фона на все по-големи компликации “, сподели той.
Сиоти обаче посочи, че партията му няма да поддържа избор на съмнение, тъй като не желае да основава още безпорядък. „ В сегашната рецесия страната няма да понесе гибелен удар върху нашата народна власт и нашите институции “, акцентира политикът.
Междувременно към момента има въпроси. Ако по-рано дясноцентристите стачкуваха демонстративно против вота на съмнение под претекст, че няма да бъдат водени от идеологически съперници от двата фланга, в този момент ще се преглежда предложение на самостоятелни депутати от “Свободни самостоятелни отвъдморски територии ”. И " републиканците " при положение на отвод да поддържат вота ще би трябвало по някакъв метод да обяснят това на недоволните гласоподаватели.
Така или другояче пенсионната промяна е доста мъчителна тематика за страната. Използването на параграф 49.3 при разглеждането на бюджета се смята за задоволително от мнозина, само че преходът към метода на мощ този път несъмнено ще добави масло в огъня и ще бъде в интерес на радикалната съпротива. Вот на съмнение към държавното управление, опция за разформироване на Народното събрание, извънредно невисок рейтинг на управляващите - може би въпросът за промените ще бъде затворен в понеделник, само че институционалната рецесия във Франция занапред набира обороти.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Дневен ред
В четвъртък френският парламент, след дни на спор, трябваше най-сетне да прегледа един от основните планове на президента Еманюел Макрон. Реформата включва повишение на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години до 2030 година, както и унищожаване на част от преференциалните режими за пенсиониране. Освен това се изискват най-малко 43 години трудов стаж, с цел да получават цялостни средства.
Необходимостта от промени се изяснява с обстоятелството, че популацията застарява, пенсионната система не устоя на натоварването, а бюджетният недостиг пораства.
Ако обаче демократичната общност схваща нуждата от промяна, то левицата е изрично срещу, смятайки, че това ще удари първо най-бедните фамилии.
За първи път от доста години всички най-големи профсъюзи във Франция се сплотиха против държавното управление - организираха седем общонационални стачки, събраха милиони хора по улиците.
В обществото съгласно социологическите изследвания едвам към 30% от жителите поддържат промяната.
Парламентарните чувания по законопроекта започнаха на 6 февруари. В продължение на няколко седмици депутатите, а по-късно и сенаторите, внасяха ремонти, спореха по избрани точки, от време на време си крещяха, ругаеха се, обиждаха се. Стигна се даже до сборичкване.
Така или другояче, в сряда помирителна комисия от представители на двете камари утвърди окончателния текст на закона, който ще бъде подложен на гласоподаване. На идващия ден промяната предстоящо беше подкрепена от Сената: горната камара е доминирана от президентското болшинство и дясноцентристите. Щафетата мина към Народното събрание.
Разпределение на силите
Ето друга история. След миналогодишните избори последователите на Макрон изгубиха безусловно болшинство в долната камара. Сега тук има 573 депутати (четири места са незаети), а за утвърждението на промяната бяха нужни най-малко 287 гласа.
Президентската коалиция управлява 250 места, левият НЮПС ( " Нов национален екологичен и обществен съюз " ) - 149, дясната " Национална асоциация " на Марин Льо Пен - 88, дясноцентристките " Републиканци " - 61. останалите 25 са самостоятелни депутати, множеството от които са групирани като така наречен “Свободни самостоятелни отвъдморски територии ”.
Но даже измежду президентското болшинство не всички поддържат промяната. Според специалисти към 225 души са били недвусмислено подготвени да гласоподават за. Против бяха левите от НЮПС и десните от " Национална асоциация ”. Следователно главната задача на президента и неговите поддръжници беше да привлекат " републиканците " на своя страна.
Като цяло самите дясноцентристи от доста години приказват за нуждата от повишение на възрастта за пенсиониране - и то до 65 години (както в началото планираше Макрон). „ Републиканците “ обаче са разграничени, мнозина в партията дърпат чергата върху себе си, а на фона на всеобщите митинги и неприемането на промяната от жителите имат още повече подозрения. Това е разбираемо: след няколко години, за нови избори, ще би трябвало да се върнат в изборните региони, където всички ще им припомнят за дейностите.
Известно е, че Макрон доста искаше да одобри законопроекта с гласоподаване - на фона на всеобщите митинги това щеше да е неговата огромна победа. Според източници в навечерието на срещата той даже е приказвал за решителност да разпусне Народното събрание, в случай че не реализира резултат.
Задкулисното спорене продължи до последно: през първата половина на четвъртък президентът организира три изключителни срещи с близкия си кръг. Но нищо не се случи.
Прокарване на закона със мощ
Очевидно беше, че вотът в Народното събрание щеше да бъде непредвидим: някой в последния миг може да промени решението си. След като претегли плюсовете и минусите, осъзнавайки какъв брой доста е заложено, Макрон реши да не рискува.
Както и през есента, при приемането на бюджета, управляващите още веднъж прибягнаха до третата алинея на член 49 от френската конституция, съгласно която министър-председателят може да прокарва законопроект през Народното събрание без гласоподаване - на своя отговорност. В този случай депутатите получават правото да внесат за разглеждане въпроса за съмнение към държавното управление. Във Франция това се назовава " разумен парламентаризъм " - инструмент, който не разрешава блокиране на значими начинания с безкрайни диспути, когато президентът няма безусловно болшинство.
Малко преди изявлението на шефа на кабинета в коридорите на Народното събрание плъзна слух за това. Елизабет Борн се издигна на подиума под неодобрителни крясъци, жужене и освиркване, а представители на левицата се изправиха с плакати " 64 години - не! " и запяха Марсилезата.
Заседанието беше прекратено за няколко минути, само че най-после министър председателят въпреки всичко трябваше да крещи, с цел да надвика парламентаристите.
„ Ако всеки гласуваше в сходство с убежденията си и съгласно логиката на позициите си, нямаше да сме в тази обстановка ", сподели Борн, имайки поради най-вече републиканците. „ Днес витае неустановеност от няколко гласа витае към текста на законопроекта и не можем да рискуваме 175 часа парламентарен спор да бъдат пропилени. "
Това е. Законът може да се смята за съвсем признат. Почти - тъй като в понеделник Народното събрание ще гласоподава съмнение към държавното управление.
След оповестяването на приемането на закона благодарение на член 49.3 хиляди хора започнаха да се събират на площад „ Конкорд “ в Париж, където управляващите бяха взели авансово невиждани ограничения за сигурност. Вечерта протестиращи влязоха в конфликти с полицията и жандармерията в региона. За разпръскването на недоволните бяха употребявани водни оръдия и сълзотворен газ. Протестиращите подпалиха няколко коли, издигнаха барикади от кофи за отпадък, насъбрани по улиците поради стачката. Спонтанни митинги имаше в множеството огромни градове, а в Париж конфликтите продължиха до късно през нощта.
Доколко е демократично?
Коментирайки резултатите от деня в народен ефир, министър-председателят сподели, че нейното държавно управление е работило в границите на закона и пенсионната промяна е призната демократично.
„ Много е значимо да се разбере, че член 49.3 разрешава на опозицията да внесе избор на съмнение, който ще бъде подложен на гласоподаване на тези, които са за или срещу тази промяна. Тя мина през нужната демократична процедура: беше разисквана часове в Народното събрание и Сената. Имаше гласоподаване в Сената, а в идващите дни ще има гласоподаване на вота на съмнение в Народното събрание “, сподели министър председателят.
Не всички споделят нейното мнение. Така първият секретар на Социалистическата партия Оливие Форе сподели, че дейностите на държавното управление опонират на конституцията, защото параграф 49.3 би трябвало да се ползва единствено в специфични случаи, а през днешния ден е явно, че цялата република е срещу промяната.
„ Нашият президент няма болшинство в страната. Той също по този начин няма болшинство в Националното заседание. Тъй като не е в положение да убеди, той употребява мощ, с цел да преодолее съпротивата на народа “, сподели Форе, обвинявайки Макрон в политика на „ непрекъснат държавен прелом “.
Лидерът на " Националната асоциация " Марин Льо Пен назова изхода от дебата цялостен неуспех на държавното управление. А също – персонално на президента.
„ Защото това е неговата промяна – в действителност единствената, която толкоз доста защитаваше в предизборната акция “, сподели тя.
Льо Пен означи, че правният ред, за жалост, не разрешава избор на съмнение към президента, само че даде обещание, че нейните поддръжници ще поддържат всевъзможни сходни оферти от други фракции, без значение от политическия нюанс.
Лидерът на лявата " Непокорна Франция " Жан-Люк Меланшон счита за нелегитимно насилственото осъществяване на промяната. " Тя беше призната единствено от Сената. Нито от французите, нито от Народното събрание, нито от профсъюзите, нито от други асоциации на служащите. В резултат на това този юридически акт няма правна мощ ", изясни той.
Той сподели още, че лявата коалиция НЮПС ще гласоподава избор на съмнение към държавното управление. Освен това, с цел да се усилят оптимално възможностите за позитивен излаз, левите няма сами да повдигат този въпрос и ще поддържат самодейността на дясноцентристите и лявоцентристите от “Свободни самостоятелни отвъдморски територии ”.
Ще има ли оставка?
Опозицията обаче надали ще събере задоволително гласове, с цел да гласоподава избор на съмнение към държавното управление на Елизабет Борн. Всичко още веднъж опира до " Републиканците ".
Според водача им Ерик Сиоти във Франция има рецесия на демокрацията. " Прилагането на член 49.3 е неуспех на многогодишна политика и способ, които не помогнаха да се завоюва утвърждението на болшинството. Това разкрива дълбока политическа рецесия в нашите институции, рецесия, която французите претърпяват на фона на все по-големи компликации “, сподели той.
Сиоти обаче посочи, че партията му няма да поддържа избор на съмнение, тъй като не желае да основава още безпорядък. „ В сегашната рецесия страната няма да понесе гибелен удар върху нашата народна власт и нашите институции “, акцентира политикът.
Междувременно към момента има въпроси. Ако по-рано дясноцентристите стачкуваха демонстративно против вота на съмнение под претекст, че няма да бъдат водени от идеологически съперници от двата фланга, в този момент ще се преглежда предложение на самостоятелни депутати от “Свободни самостоятелни отвъдморски територии ”. И " републиканците " при положение на отвод да поддържат вота ще би трябвало по някакъв метод да обяснят това на недоволните гласоподаватели.
Така или другояче пенсионната промяна е доста мъчителна тематика за страната. Използването на параграф 49.3 при разглеждането на бюджета се смята за задоволително от мнозина, само че преходът към метода на мощ този път несъмнено ще добави масло в огъня и ще бъде в интерес на радикалната съпротива. Вот на съмнение към държавното управление, опция за разформироване на Народното събрание, извънредно невисок рейтинг на управляващите - може би въпросът за промените ще бъде затворен в понеделник, само че институционалната рецесия във Франция занапред набира обороти.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ