Елтън Джон призна, че едва не съсипал кариерата и живота

Елтън Джон призна, че едвам не унищожил кариерата и живота си поради злоупотребата с кокаин. Певецът споделя, че почнал да използва опиата през 1974-а, тъй като харесвал по какъв начин го карал да се усеща. „ Независимо от целия ми триумф, аз  дълги години не се смятах за „ един от готините “. Но когато започнах да шмъркам, имах възприятието, че числя се към някакъв хайлайф. Щом един път започнах, не желаех да спирам “. В продължение на 16 години Елтън употребявал опиата. Под въздействието му той се трансформирал в черна хала. Един път счупил носа на мениджъра си Джон Рейд. Когато персоналният му помощник Боб Хали ги разтървал, артистът опустошил хотелската му стая от неодобрение. Елтън даже се натресал на един концерт на Ролинг Стоунс. Личният му живот също пропаднал. „ Започнах да се влюбвам за щяло и нещяло. Дори преследвах хетеросексуални мъже. Ако някой ме поглеждаше в бара, аз започвах да си представям по какъв начин заживяваме щастливо двамата. Харесвах си някого и го взимах със себе си – напряко за пленник, в случай че би трябвало да съм почтен. На всеки един „ фаворит “ му купувах каквото пожелае. В даден миг обаче ставах прекомерно ангажиран и той минаваше на назад във времето. След няколко месеца всичко завършваше в сълзи и даже карах някой различен да го разкара. По едно време изпращах един на летището, до момента в който чаках идващия да кацне “, откровен е музикантът. В края на 80-те години на предишния век Елтън се влюбил в мъж на име Хю Уилямс от Атланта. Един ден Хю декларирал, че му е писнало да пие и да употребява опиати и че отива на рехабилитация. „ Когато чух това, побеснях и изтрещях. Затворих се самичък в къща в Лондон за две седмици да шмъркам и да пия. Изведнъж осъзнах, че в случай че продължа още малко, или ще предозирам, или ще получа удар. Не знаех по какъв начин да пребивавам, само че знаех, че не ми се мре. Обадих се на Хю и той се съгласи да се срещнем в наличието на психоаналитика му. Той ни накара да напишем лист с нещата, които не харесваме у другия. На идващия ден се събрахме и аз бях първи. Казах, че не одобрявам какъв брой е разпилян. След това той ми рече,  че съм наркоман, пияч, булимик и привързан към секса. Настъпи дълга пауза – очакваше да избухна. Аз отвърнах с „ Да, по този начин е “. Той ме попита дали желая помощ и през сълзи отговорих, че желая “, продължава Елтън. Намирането на уместно лекуване не било елементарно, тъй като е трябвало да бъде ориентирано към три зависимости по едно и също време. На 29 юли 1990-а сър Джон постъпил в единственото място, в което се съгласили да го одобряват – централната болница в Чикаго. „ Първите дни бяха тежки. Не знаех по какъв начин се усещам, тъй като от години не бях изпитвал нищо същинско. Не можех да дремя, получавах паник офанзиви, настроението ми бе несигурно, усещах се болен и уединен. Най-вече ме беше позор – не поради проблемите си, а тъй като в болничното заведение трябваше сами да се оправяме, което аз от дълго време не правех. 43-годишен мъж не знаеше по какъв начин да чисти личните си облекла. Най-лошото бе, че започнаха да ни приказват за Бог и аз побеснях. За мен това бе недопустимо, не желаех да знам за религията, която твърди, че СПИН-ът е божието наказване за хомосексуалните. Избяхах от болничното заведение, стигнах чак до най-близката скамейка на улицата и започнах да рева. Нямах избор, с изключение на да стисна зъби. В края на краищата положението ми стартира да се усъвършенства. Не одобрих Бог, само че одобрих, че може и да има някаква висша мощ. Груповите срещи, в които си споделяхме проблемите, ми харесваха, караха ме да бъде прям, откакто години наред лъжех всички, в това число себе си. След шест седмици бях изписан и останах малко в Атланто с Хю. Връзката ни обаче отшумя. Следващите 18 месеца прекарах в Лондон. Създадох си рутина – взех си куче, ставах в 6:30 сутринта да го разхождам, започнах да правя всичко самичък. Редовно ходех на срещи за зависимости и даже приятелите ми се майтапиха, че в този момент пък съм се пристрастил към тях – за три години посетих 1400. Може би бяха прави, само че това въпреки всичко си беше усъвършенстване от предходните ми пристрастявания. Повечето хора в моята позиция страдат, само че за мен беше облекчение, тъй като кокаинът ме направи страшилище. Вече не мога да претърпявам такива неща. Когато вляза в стая, мога даже да разпозная, в случай че някой употребява нещо. Веднага си потеглям. Наркотиците трансформират хората в задници. Иска ми се просто да го бях научил преди 45 години “.