Багряна с номинация за литературен Нобел през 1969
Елисавета Багряна е била измежду създателите, номинирани за Нобелова премия за литература и през 1969 година, а освен през 40—те години, както бе известно до момента, оповестява американският уебсайт bookriot.com.
Информацията се появи след подбудено планово отваряне на архивите с номинациите, 50 години след оповестението на съответната премия, както е по разпоредбите на Нобеловия комитет. Така да вземем за пример имената на съперниците на литературните нобелисти от 2019-а Петер Хандке и Олга Токарчук ще бъдат оповестени през 2069 година
От листата с имената на останалите кандидат-нобелисти, оповестен от шведския вестник Svenska в средата на януари тази година, излиза наяве, че през 1969-а са били номинирани цели 103-ма създатели. Освен Елисавета Багряна там са още създатели като Едуард Олби, Луи Арагон, Хорхе Луис Борхес, Хайнрих Бьол, Елиас Канети, Фридрих Дюренмамат, Макс Фриш, Йожен Йонеско, Греъм Грийн, Андре Малро, Владимир Набоков, Алберто Моравия, Пабло Неруда… а премията печели ирландският романист стихотворец и драматург, пишещ на британски и френски език Самюъл Бекет.
Сред тези 103-ма писатели има единствено четири дами: германката Ана Зегерс, французойките Симон Дьо Бовоар и Натали Сарот, и Елисавета Багряна. За съпоставяне, през 1967 година за оценката са се състезавали 70 създатели, като пет от тях не са били мъже. Но нобеловите награди постоянно са имали проблем с дамите - в 119-годишната им история дамите са я печелили 15 пъти, шест от тях през последните 20 години.
Елисавета Багряна (1893-1991) е измежду най-ярките имена в българската лирика, а критиците дефинират стила ѝ като комбиниране сред традиция и модерност. Тя е предлагана за Нобелово премия през 1943, 1944 и 1945 година (и трите пъти от проф. Стефан Младенов), а през 1969-а, я номинира писателката Анна Каменова, по това време ръководител на българския ПЕН-клуб. Същата година Багряна става носител на златния орден на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).
Информацията се появи след подбудено планово отваряне на архивите с номинациите, 50 години след оповестението на съответната премия, както е по разпоредбите на Нобеловия комитет. Така да вземем за пример имената на съперниците на литературните нобелисти от 2019-а Петер Хандке и Олга Токарчук ще бъдат оповестени през 2069 година
От листата с имената на останалите кандидат-нобелисти, оповестен от шведския вестник Svenska в средата на януари тази година, излиза наяве, че през 1969-а са били номинирани цели 103-ма създатели. Освен Елисавета Багряна там са още създатели като Едуард Олби, Луи Арагон, Хорхе Луис Борхес, Хайнрих Бьол, Елиас Канети, Фридрих Дюренмамат, Макс Фриш, Йожен Йонеско, Греъм Грийн, Андре Малро, Владимир Набоков, Алберто Моравия, Пабло Неруда… а премията печели ирландският романист стихотворец и драматург, пишещ на британски и френски език Самюъл Бекет.
Сред тези 103-ма писатели има единствено четири дами: германката Ана Зегерс, французойките Симон Дьо Бовоар и Натали Сарот, и Елисавета Багряна. За съпоставяне, през 1967 година за оценката са се състезавали 70 създатели, като пет от тях не са били мъже. Но нобеловите награди постоянно са имали проблем с дамите - в 119-годишната им история дамите са я печелили 15 пъти, шест от тях през последните 20 години.
Елисавета Багряна (1893-1991) е измежду най-ярките имена в българската лирика, а критиците дефинират стила ѝ като комбиниране сред традиция и модерност. Тя е предлагана за Нобелово премия през 1943, 1944 и 1945 година (и трите пъти от проф. Стефан Младенов), а през 1969-а, я номинира писателката Анна Каменова, по това време ръководител на българския ПЕН-клуб. Същата година Багряна става носител на златния орден на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ