За да остават будни доблестните души
Елена АЛЕКОВА
Преди месеци излезе от щемпел сборникът " Горест и горделивост. Книга от и за Веселин Андреев ". Това бе мотив да се замисля над невероятната му, изпълнена с щастливи и трагични поврати орис.
" Горест и горделивост. Книга от и за Веселин Андреев ". Съставители Петко Тотев, Стефан Желев, Фани Червенкова. Художествената снимка на корицата е на Иво Хаджимишев. Издателството е " Българска книжица ". Сборникът съдържа определено от " Партизански песни " (поезия) и " Партизански разкази " (белетристика), " Размисли " (есета и мисли) и " Не мога без вас " (портрети, очерци, импресии), фрагменти от записките " Умираха безсмъртни " и трепетната " Соната за Петя Дубарова " - все емблематични книги, през които прозират идейно-естетическите, нравствените и духовните измерения на индивида, създателя и общественика Веселин Андреев. Включени са още фрагменти от незавършени книги на писателя - " Живков - мъртъв приживе " и " Брат ми, братята ми... ", които прибавят нови линии към неговия портрет, дават ни другата, другата позиция при вглеждането в неговата орис. Представа за Веселин Андреев " извътре " ни дават извадките от анкетата на литературния критик Яко Молхов с него и от неговия " Дневник ". Предсмъртното му писмо звучи изповедно, само че е предизвестие за нас, живите, да сме деликатни, когато си играем на котка и мишка с историята, с предишното, с цел да не се окажем внезапно изиграни от личното си лекомислие. Защото " новите прочити " на историята най-често не водят до нейното проясняване, а до още по-силното й смъгляване.
Вълнуващо е да се наблюдава животът му през окото на обектива в раздела " Спомени в фотоси ", както и щрихите в раздела " Спомени за Веселин Андреев ", които допълват цялостния му облик - през очите на близки, другари, съратници, съграждани. Всеки - през своята призма, през своята възхита, през своето самопризнание, през своята признателност.
Като политкомисар на партизанската чета " Чавдар " и като създател на забележителните " Партизански песни " Веселин Андреев доста скоро след 9 септември 1944-та придобива всенародна популярност. Колко му е било, стъпил върху нея, да тунеядства цялостен живот, пишейки ловки, рабски по отношение на властимащите си съидейници, стихчета и разкази. И тъкмо когато всички чакат това, когато то е изглеждало закономерно и неизбежно, писателят избира да замлъкне, да замълчи като стихотворец, с цел да запази словото си чисто. И избира да обезсмърти тези борци, починали с геройска гибел, нежели да кърши поклони пред самозабравени партийни величия. В обезсмъртяването на най-достойните синове национални се провижда неговата милостиня в обезсмъртяването на родината, в продължаването на родината в други измерения.
Партизанските балади и партизанският епос на Веселин Андреев ще останат в историята на нашата литература. Автентични, плътни, живи, написани от първа ръка, те ще носят през годините истина за това време.
Затова са нужни книги като " Горест и горделивост ", посредством които споменът за персони, възвисени от себежертвата и трагични в своите персонални драми и драмите на своето време, остава жив и държи будни доблестните души, призвани да подемат щафетата, да продължат делото. В този смисъл книгата от и за Веселин Андреев е през днешния ден нужна и навременна.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Преди месеци излезе от щемпел сборникът " Горест и горделивост. Книга от и за Веселин Андреев ". Това бе мотив да се замисля над невероятната му, изпълнена с щастливи и трагични поврати орис.
" Горест и горделивост. Книга от и за Веселин Андреев ". Съставители Петко Тотев, Стефан Желев, Фани Червенкова. Художествената снимка на корицата е на Иво Хаджимишев. Издателството е " Българска книжица ". Сборникът съдържа определено от " Партизански песни " (поезия) и " Партизански разкази " (белетристика), " Размисли " (есета и мисли) и " Не мога без вас " (портрети, очерци, импресии), фрагменти от записките " Умираха безсмъртни " и трепетната " Соната за Петя Дубарова " - все емблематични книги, през които прозират идейно-естетическите, нравствените и духовните измерения на индивида, създателя и общественика Веселин Андреев. Включени са още фрагменти от незавършени книги на писателя - " Живков - мъртъв приживе " и " Брат ми, братята ми... ", които прибавят нови линии към неговия портрет, дават ни другата, другата позиция при вглеждането в неговата орис. Представа за Веселин Андреев " извътре " ни дават извадките от анкетата на литературния критик Яко Молхов с него и от неговия " Дневник ". Предсмъртното му писмо звучи изповедно, само че е предизвестие за нас, живите, да сме деликатни, когато си играем на котка и мишка с историята, с предишното, с цел да не се окажем внезапно изиграни от личното си лекомислие. Защото " новите прочити " на историята най-често не водят до нейното проясняване, а до още по-силното й смъгляване.
Вълнуващо е да се наблюдава животът му през окото на обектива в раздела " Спомени в фотоси ", както и щрихите в раздела " Спомени за Веселин Андреев ", които допълват цялостния му облик - през очите на близки, другари, съратници, съграждани. Всеки - през своята призма, през своята възхита, през своето самопризнание, през своята признателност.
Като политкомисар на партизанската чета " Чавдар " и като създател на забележителните " Партизански песни " Веселин Андреев доста скоро след 9 септември 1944-та придобива всенародна популярност. Колко му е било, стъпил върху нея, да тунеядства цялостен живот, пишейки ловки, рабски по отношение на властимащите си съидейници, стихчета и разкази. И тъкмо когато всички чакат това, когато то е изглеждало закономерно и неизбежно, писателят избира да замлъкне, да замълчи като стихотворец, с цел да запази словото си чисто. И избира да обезсмърти тези борци, починали с геройска гибел, нежели да кърши поклони пред самозабравени партийни величия. В обезсмъртяването на най-достойните синове национални се провижда неговата милостиня в обезсмъртяването на родината, в продължаването на родината в други измерения.
Партизанските балади и партизанският епос на Веселин Андреев ще останат в историята на нашата литература. Автентични, плътни, живи, написани от първа ръка, те ще носят през годините истина за това време.
Затова са нужни книги като " Горест и горделивост ", посредством които споменът за персони, възвисени от себежертвата и трагични в своите персонални драми и драмите на своето време, остава жив и държи будни доблестните души, призвани да подемат щафетата, да продължат делото. В този смисъл книгата от и за Веселин Андреев е през днешния ден нужна и навременна.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ