„Гладна“ черна дупка може да е липсващата космическа връзка
Екип от астрономи откри това, което съгласно него е най-хубавото доказателство за до момента неосезаем клас черни дупки. Обясняват, че хипотетичната черна дупка „ с междинна маса “ е посочила съществуването си, като раздира звезда, която е стигнала прекомерно покрай нея.
Според създателите, тези междинни по мярка обекти са дълго търсена „ изчезнала връзка “ в еволюцията на Космоса.
Изследователите употребявали две рентгенови обсерватории, дружно с телескопа Хъбъл, с цел да разпознават обекта.
„ Черните дупки с междинна маса са доста неуловими обекти и по тази причина е извънредно значимо деликатно да се обмислят и да се изключат различни пояснения за всеки съответен претендент “, съобщи доктор Даченг Лин от университета в Ню Хемпшир в Дърам, Съединени американски щати, който управлява проучването. „ Именно това е, което Хъбъл ни разреши да създадем за нашия претендент. “
През 2006 година рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА и спътника XMM-Нютон на Европейската галактическа организация виждат мощна рентгенова мълния, обозначена като 3XMM J215022.4−055108.
Характерът на рентгеновия изблик значи, че той може да бъде пояснен единствено с два сюжета, съгласно доктор Лин. Това е „ или далечна (извън нашата галактика) черна дупка със междинни размери, която унищожава и гълтам звезда, или охлаждаща се неутронна звезда в нашата вселена “, споделя той пред BBC News. Неутронните звезди са остатъци на експлодирали звезди.
За да се разграничат двата сюжета, галактическият телескоп Хъбъл е бил ориентиран към източника на рентгенови лъчи, с цел да позволи точното му местонахождение. Телескопът дава съществени доказателства, че рентгеновите лъчи се излъчват не от изолиран източник в Млечния път, а от отдалечен, компактен звезден вързоп в покрайнините на друга вселена.
Това е тъкмо видът място, в което астрономите са очаквали да намерят черна дупка със междинен размер. Д-р Лин споделя, че данните на Хъбъл са създали това „ най-вероятно “ пояснение за рентгеновото лъчение.
Така наречените свръхмасивни черни дупки нормално се срещат в центровете на галактиките; да вземем за пример, нашият Млечен път е хазаин на солидна централна черна дупка, наречена Стрелец А *.
Но черните дупки със междинна маса са изключително сложни за намиране, защото те са по-малки и по-малко дейни от солидните типове. В допълнение, те нямат наоколо галактически материал, който да работи като гориво и им липсва мощното гравитационно дърпане, належащо за евакуиране на звезди във вътрешността, с цел да се получат рентгенови прояви.
Астрономите дейно би трябвало да заловен черна дупка със междинна величина тъкмо сега на акт на усвояване на звезда. Д-р Лин и неговите сътрудници е трябвало да проучват хиляди наблюдения на XMM-Newton, с цел да намерят един претендент за черна дупка със междинна маса.
Рентгеновото зарево от поглъщаната звезда разрешава на астрономите да преценяват масата на черната дупка като 50 000 пъти по-голяма от масата на Слънцето.
Това не е първият претендент за черна дупка със междинен размер. Но визията на обекта, който раздира звезда, прави това разкриване най-убедително доказателство, съгласно екипа на доктор Лин.
Черните дупки с междинна маса са основни за доста въпроси свързани с развиването на черните дупки. Например, пораства ли повече една черна дупка от междинна величина?
Астрономите също по този начин желаят да схванат по какъв начин се образуват черни дупки със междинни размери и дали те са склонни да обитават в плътни звездни групи, като тази.
„ Изучаването на произхода и еволюцията на черните дупки със междинна маса най-сетне ще даде отговор на въпроса по какъв начин са зародили супермасивните черни дупки, които намираме в центровете на галактиките “, споделя членът на екипа доктор Натали Уеб от Университета на Тулуза, Франция.
Резултатите са оповестени в списание The Astrophysical Journal Letters.
