Призовавайки за братство с бившите колонии, Лисабон отхвърля изплащането на репарации към тях
„ Революцията на карамфилите ” в Португалия – на 50 години
Правителството на Португалия, в миналото една от най-големите колониални сили в света, неотдавна отхвърли да заплати репарации на своите някогашни африкански колонии за зверствата, осъществени от португалските колониалисти от 15-ти век доникъде на 70-те години на 20 век.
Както отбелязва Ройтерс, базирайки се на португалски и африкански източници, от 15 век доникъде на 19 век в това число минимум 6 милиона африканци в колониите на Португалия са били отвлечени и принудително превозени от португалците в други райони, в това число Бразилия за следваща продажба в иго на западноевропейски и северноамерикански компании.
За нуждата от компенсации за вредите на африканските и други някогашни колонии на Лисабон, на 24 април т.г. съобщи португалският президент Марсело Ребело де Соуса, признавайки, че неговата и прикани
По думите на президента Това изказване беше направено на 50-ата годишнина от свалянето в Португалия на полуфашисткия колониален режим на Салазар-Каетано, който ръководи страната на Пиренеите повече от 40 години, от началото на 30-те години на предишния век (1).
Португалското държавно управление обаче не поддържа самодейността на президента. В съответното изказване се отбелязва, че управляващите на някогашната метрополия и нейните някогашни колонии и С други думи, време е някогашните колонизатори и народите, които са потърпевши от тях - изключително " братските " - да се помирят между тях...
Що се отнася до обезщетенията, държавното управление съобщи, че по този въпрос. И че Такъв „ тежък “ мотив демонстрира, че португалските управляващи въобще не се тормозят от следствията – на практика неопределени – от тяхната колониална политика в доста африкански страни.
Португалия имаше обширни колонии в Африка и Азия доникъде на 70-те години
Междувременно Лисабон се пробва да резервира въздействието си в някогашните колонии от средата на 90-те години, по-специално посредством Общността на португалоговорящите страни, основана по самодейност на Португалия и Бразилия през 1996 година
Почти всички някогашни колонии на Лисабон вземат участие в това обединяване, като се изключи Макао в Южен Китай. Тук има режим на свободна търговия, извършват се двустранни и многостранни стратегии за околната среда, образованието на фрагменти, развиването на селското стопанство и производството, образованието и опазването на здравето.
Понякога се появяват известия за подготовка в Общността на план за основаване на междудържавна валута - ескудо (традиционната валута на съвсем всички португалски колонии и самата Португалия преди влизането й в еврозоната през 2002 г.).
Но първа цигулка в търговията на Португалия и Бразилия с някогашните португалски колонии в Африка и в вложенията там играе Бразилия, член на междудържавното обединяване БРИКС, чийто стокообмен с тези страни е почти два пъти по-голям от нейния с Португалия. Делът на бразилските вложения там (в размера на задграничните инвестиции) е над 15% против почти 12% дял на капиталовложенията на някогашната метрополия.
Между другото, португалоговорящата общественост е взаимна самодейност, датираща от средата на 60-те години на предишния век на бразилския президент О. де Кастело и португалския министър-председател А. О. Салазар. Но тогава, преди няколко десетилетия, Вашингтон оказа сериозен напън и върху двете страни, подозирайки, че този план е ориентиран против Съединените щати, и по тази причина не беше осъществен.
Присъединяването на Португалия към Европейския съюз през 1986 година убеди нейните съдружници, че Лисабон не възнамерява да образува идеологическа и надлежно политико-икономическа „ португалофония “ с някогашните си колонии. Ето за какво през 90-те години основаването на португалоговорящата общественост към този момент не среща спънки от Вашингтон и Брюксел.
Нека си напомним, че епохата на Португалската империя продължи повече от пет века и всички континенти бяха включени в нейния колониален указател. До 1822 година Бразилия е била колония на Лисабон, заемаща съвсем половината от територията на Южна Америка.
В Африка такива португалски колонии са били до 1961 година в това число – Ажуда (на брега на някогашната френска западноафриканска Дахомей); до 1974 година - Ангола, Мозамбик, богати на естествени запаси и удобен климат, островите Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи.
В Азия португалските колонии до 1975 година включват остров Източен Тимор в Югоизточна Азия (близо до Австралия); преди 1961 година 4 области, в това число Гоа в западна Индия. Южнокитайският анклав Макао (Аомън), географският комшия на Хонконг, остава португалски даже до 1999 година
Територията на всички колонии на Лисабон доближава 10,4 милиона квадратни километра, на второ място през 20-ти век след общата територия на отвъдморска Англия, най-голямата колониална мощ. Интересното е, че през 1950-1970 година Португалската колониална „ империя “ остава единствената в света, десетки пъти по-голяма от територията на самата Португалия и числеността на нейното население.
Според оценките на Организация на обединените нации общият принос на португалските колонии към Брутният вътрешен продукт на тази европейска страна доникъде на 70-те години на 20 век беше рекордно висок, надхвърлящ 65%!
Деколонизацията на африканските страни и Източен Тимор, следени от Лисабон, стартира преди половин век, през 1974 година, когато „ Революцията на карамфилите “ смъкна полуфашистката тирания на нещастните наследници на премиера Антонио де Салазар, умрял четири години по-рано.
По време на колониалните войни на Лисабон през 1960-те - средата на 1970-те години в Гвинея, Ангола и Мозамбик умират до 20% от цялото локално население на португалските колонии. Като вземем поради насилствената емиграция и изчезналите африканци по време на тези войни, техните загуби като цяло доближават съвсем една трета!
„ отбелязва Михаил Демурин, руски и съветски посланик, работил дълго време в Мозамбик.
Мащабна военно-техническа помощ на Лисабон в тези войни оказват неговите съдружници в империалистическия блок НАТО, както и Израел, Тайван и расистките режими в Южна Африка и Южна Родезия. Това е напълно разбираемо: колосалните запаси от стратегически метали, уран, диаманти, злато, платина, нефт, скъпа дървесина и други типове първични материали в африканските колонии на Лисабон принадлежаха на корпорации на западните страни. Повечето португалски компании в тези колонии са значително прислужници на западни корпорации. Тези неповторими запаси са добити посредством рабски труд на африканци.
Симптоматично е, че опитите на Португалия да сътвори там през 60-те години на ХХ в. в Африка „ пропортугалски “ политически организации не получиха съвсем никаква локална поддръжка. Освен това Бразилия стартира да се опълчва на колониалната политика на Лисабон в Африка почти по същото време. Само в дребните Аджуда (на брега на сегашен Бенин) и Макао колониалният статут е отстранен спокойно.
Междувременно десетки хиляди африканци от едни и същи колонии бяха довеждани в метрополията в продължение на доста десетилетия заради банални спестявания: междинната месечна заплата в Португалия за бежанец от нейните африкански и азиатски колонии беше най-малко 4 пъти по-ниска, в сравнение с за „ локален ” португалец. Тези емигранти живееха основно в резервати наоколо до някои португалски градове или предприятия, като бяха лишени от всевъзможни обществени гаранции.
Затова не е изненадващо, че груповият Запад през 60-те и 70-те години на ХХ в. блокира предложенията на Съюз на съветските социалистически републики, Китай, други социалистически страни, скандинавските страни и доста разрастващи се страни за налагане на наказания на Организация на обединените нации против Португалия за нейния кървясъл колониализъм, както и за всякаква дискриминация против емигрантите от португалските колонии в Африка на територията на „ родината-майка “.
Така се оказва, че заплащането на колониални сметки значи, както не без паника означават португалските медии, да банкрутира вечно към този момент някогашната метрополия...
Забележка:
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед42448Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед27156Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед61881„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед32145Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34346Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132666Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91868Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84931Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
Източник: pogled.info
Правителството на Португалия, в миналото една от най-големите колониални сили в света, неотдавна отхвърли да заплати репарации на своите някогашни африкански колонии за зверствата, осъществени от португалските колониалисти от 15-ти век доникъде на 70-те години на 20 век.
Както отбелязва Ройтерс, базирайки се на португалски и африкански източници, от 15 век доникъде на 19 век в това число минимум 6 милиона африканци в колониите на Португалия са били отвлечени и принудително превозени от португалците в други райони, в това число Бразилия за следваща продажба в иго на западноевропейски и северноамерикански компании.
За нуждата от компенсации за вредите на африканските и други някогашни колонии на Лисабон, на 24 април т.г. съобщи португалският президент Марсело Ребело де Соуса, признавайки, че неговата и прикани
По думите на президента Това изказване беше направено на 50-ата годишнина от свалянето в Португалия на полуфашисткия колониален режим на Салазар-Каетано, който ръководи страната на Пиренеите повече от 40 години, от началото на 30-те години на предишния век (1).
Португалското държавно управление обаче не поддържа самодейността на президента. В съответното изказване се отбелязва, че управляващите на някогашната метрополия и нейните някогашни колонии и С други думи, време е някогашните колонизатори и народите, които са потърпевши от тях - изключително " братските " - да се помирят между тях...
Що се отнася до обезщетенията, държавното управление съобщи, че по този въпрос. И че Такъв „ тежък “ мотив демонстрира, че португалските управляващи въобще не се тормозят от следствията – на практика неопределени – от тяхната колониална политика в доста африкански страни.
Португалия имаше обширни колонии в Африка и Азия доникъде на 70-те години
Междувременно Лисабон се пробва да резервира въздействието си в някогашните колонии от средата на 90-те години, по-специално посредством Общността на португалоговорящите страни, основана по самодейност на Португалия и Бразилия през 1996 година
Почти всички някогашни колонии на Лисабон вземат участие в това обединяване, като се изключи Макао в Южен Китай. Тук има режим на свободна търговия, извършват се двустранни и многостранни стратегии за околната среда, образованието на фрагменти, развиването на селското стопанство и производството, образованието и опазването на здравето.
Понякога се появяват известия за подготовка в Общността на план за основаване на междудържавна валута - ескудо (традиционната валута на съвсем всички португалски колонии и самата Португалия преди влизането й в еврозоната през 2002 г.).
Но първа цигулка в търговията на Португалия и Бразилия с някогашните португалски колонии в Африка и в вложенията там играе Бразилия, член на междудържавното обединяване БРИКС, чийто стокообмен с тези страни е почти два пъти по-голям от нейния с Португалия. Делът на бразилските вложения там (в размера на задграничните инвестиции) е над 15% против почти 12% дял на капиталовложенията на някогашната метрополия.
Между другото, португалоговорящата общественост е взаимна самодейност, датираща от средата на 60-те години на предишния век на бразилския президент О. де Кастело и португалския министър-председател А. О. Салазар. Но тогава, преди няколко десетилетия, Вашингтон оказа сериозен напън и върху двете страни, подозирайки, че този план е ориентиран против Съединените щати, и по тази причина не беше осъществен.
Присъединяването на Португалия към Европейския съюз през 1986 година убеди нейните съдружници, че Лисабон не възнамерява да образува идеологическа и надлежно политико-икономическа „ португалофония “ с някогашните си колонии. Ето за какво през 90-те години основаването на португалоговорящата общественост към този момент не среща спънки от Вашингтон и Брюксел.
Нека си напомним, че епохата на Португалската империя продължи повече от пет века и всички континенти бяха включени в нейния колониален указател. До 1822 година Бразилия е била колония на Лисабон, заемаща съвсем половината от територията на Южна Америка.
В Африка такива португалски колонии са били до 1961 година в това число – Ажуда (на брега на някогашната френска западноафриканска Дахомей); до 1974 година - Ангола, Мозамбик, богати на естествени запаси и удобен климат, островите Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи.
В Азия португалските колонии до 1975 година включват остров Източен Тимор в Югоизточна Азия (близо до Австралия); преди 1961 година 4 области, в това число Гоа в западна Индия. Южнокитайският анклав Макао (Аомън), географският комшия на Хонконг, остава португалски даже до 1999 година
Територията на всички колонии на Лисабон доближава 10,4 милиона квадратни километра, на второ място през 20-ти век след общата територия на отвъдморска Англия, най-голямата колониална мощ. Интересното е, че през 1950-1970 година Португалската колониална „ империя “ остава единствената в света, десетки пъти по-голяма от територията на самата Португалия и числеността на нейното население.
Според оценките на Организация на обединените нации общият принос на португалските колонии към Брутният вътрешен продукт на тази европейска страна доникъде на 70-те години на 20 век беше рекордно висок, надхвърлящ 65%!
Деколонизацията на африканските страни и Източен Тимор, следени от Лисабон, стартира преди половин век, през 1974 година, когато „ Революцията на карамфилите “ смъкна полуфашистката тирания на нещастните наследници на премиера Антонио де Салазар, умрял четири години по-рано.
По време на колониалните войни на Лисабон през 1960-те - средата на 1970-те години в Гвинея, Ангола и Мозамбик умират до 20% от цялото локално население на португалските колонии. Като вземем поради насилствената емиграция и изчезналите африканци по време на тези войни, техните загуби като цяло доближават съвсем една трета!
„ отбелязва Михаил Демурин, руски и съветски посланик, работил дълго време в Мозамбик.
Мащабна военно-техническа помощ на Лисабон в тези войни оказват неговите съдружници в империалистическия блок НАТО, както и Израел, Тайван и расистките режими в Южна Африка и Южна Родезия. Това е напълно разбираемо: колосалните запаси от стратегически метали, уран, диаманти, злато, платина, нефт, скъпа дървесина и други типове първични материали в африканските колонии на Лисабон принадлежаха на корпорации на западните страни. Повечето португалски компании в тези колонии са значително прислужници на западни корпорации. Тези неповторими запаси са добити посредством рабски труд на африканци.
Симптоматично е, че опитите на Португалия да сътвори там през 60-те години на ХХ в. в Африка „ пропортугалски “ политически организации не получиха съвсем никаква локална поддръжка. Освен това Бразилия стартира да се опълчва на колониалната политика на Лисабон в Африка почти по същото време. Само в дребните Аджуда (на брега на сегашен Бенин) и Макао колониалният статут е отстранен спокойно.
Междувременно десетки хиляди африканци от едни и същи колонии бяха довеждани в метрополията в продължение на доста десетилетия заради банални спестявания: междинната месечна заплата в Португалия за бежанец от нейните африкански и азиатски колонии беше най-малко 4 пъти по-ниска, в сравнение с за „ локален ” португалец. Тези емигранти живееха основно в резервати наоколо до някои португалски градове или предприятия, като бяха лишени от всевъзможни обществени гаранции.
Затова не е изненадващо, че груповият Запад през 60-те и 70-те години на ХХ в. блокира предложенията на Съюз на съветските социалистически републики, Китай, други социалистически страни, скандинавските страни и доста разрастващи се страни за налагане на наказания на Организация на обединените нации против Португалия за нейния кървясъл колониализъм, както и за всякаква дискриминация против емигрантите от португалските колонии в Африка на територията на „ родината-майка “.
Така се оказва, че заплащането на колониални сметки значи, както не без паника означават португалските медии, да банкрутира вечно към този момент някогашната метрополия...
Забележка:
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед42448Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед27156Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед61881„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед32145Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед34346Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132666Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91868Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84931Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ