Екатерина се срамуваше от баща си през целия си живот.

Екатерина се срамуваше от татко си през целия си живот. Мъжът беше със страшни изгаряния от дясната страна на тялото. Крайниците му бяха едвам свити в ставите. Половината му лице бе в белези. С едното око не виждаше добре.

Момиченцето ходеше единствено в детската градина. Тя отхвърляше да отиде, в случай че татко й искаше да я заведе там. Казваше на други деца, че е сираче.

В учебно заведение пък разказваше, че живее с баба си. Родителите й работят в друга страна. Момичето разказваше тази легенда до осми клас.

Един ден татко й трябваше да се яви в учебното заведение. Съучениците схванаха истината. Започнаха да назовават ​​баща й „ страшилище “ и се смееха на Катя. Момичето се ядоса. Не разговаряше с татко си.

Мъжът се опита да усъвършенства връзките с щерка си, само че тя не пожела. Не водеше другари вкъщи.

Екатерина постоянно крещеше на татко.

Веднъж даже му сподели:

– По-добре да бях израснала в сиропиталище!

Бащата не реагира на нервността на щерка си. Той я обичаше безумно. Работеше доста. Искаше да я изучи и да й купи апартамент. Мечтаеше да даде на щерка си всичко.

Съпругата му бе умряла по време на раждането. Оттогава Катето се трансформира в целия му свят.

Момичето не оцени любовта на родителя си. Излизаше с едно момче три години и в никакъв случай не го заведе да се запознае с татко й. Тя, както постоянно, говореше нелепости за фамилията си.

Веднъж ме помоли да играя нейната майка. Отказаха обилно предложение. Аз съм елементарна съседка. Освен това това не е вярно. Баща й е жив.

По-натам Екатерина влезе в университет. Премести в различен град и не помни за татко си. Човекът й пращаше пари и плащаше таксите й. Постоянно канеше щерка си на посетители. Тя постоянно отхвърляше.

Когато й изиска адреса, Екатерина отхвърли да му го каже. Тя непрекъснато измисляше някаква неистина или молеше татко си да се махне от нея и да не се намесва в живота й.

Екатерина приключи образованието си, омъжи се. На мъжа си не сподели нищо за своя татко. Не го предложения на сватбата. Бащата също не знаеше нищо за раждането на внуците си. Той живееше умерено в жилището си и събираше пари за щерка си, с цел да купи необятен апартамент.

Дъщеря му му липсваше. Нейни фотоси и учебни награди висяха по всички стени. Разказваше на всички свои другари какъв брой интелигентна и надарена е щерка му. Той се гордееше със своето Кате.

И до през днешния ден не знам по какъв начин умря внезапно. Не се оплакваше, че нещо го боли, работеше, постоянно го виждах с мъжа ми в кварталното заведение. Изглеждаше, че има още да живее.

Според мен умря от тъга. Дъщеря му не си пристигна. Забрави личния си татко. 

Екатерина не пристигна на погребението, тъй като не знаеше за него. Момичето пристигна да вземе жилището и парите. Не пожела да отиде на гроба. Дълго време се пробвах да я убедя. Накрая се съгласи.

Момичето се държеше извънредно там. Не искаше да се приближава до гроба. Каза, че това място я отвращава.

Реших да прекъсна дългогодишното безмълвие и да кажа на момичето за какво татко й е целият в изгаряния.

Поканих я при мен на кафе. Катерина сумтеше и се оплакваше, че няма време. Аз обаче бях решена да кажа цялата истина.

Когато момичето беше малко, татко й я заведе при баба й.

Жената готвела нещо, свалила голяма тенджера с вряща вода от котлона и я поставила на масата. Екатерина играела и тичала из къщата. Възрастните говорели за своите неща. Те следили детето, след което я изгубили от взор за минута-две.

Бащата тръгнал да търси детето. Екатерина стояла в кухнята и дръпнала покривката от масата дружно с тенджерата с вряща вода. Мъжът реагирал в точния момент. Детето останало цяло, само че той не.

Бил белязан за цялостен живот. Остана в болничното заведение шест месеца. След лекуването го очакваше рехабилитация и нови битови условия. Той в никакъв случай не обвиняви щерка си, тъй като смяташе себе си за отговорен.

Оказа се, че момичето е мразело татко си цялостен живот, тъй като той е избавил живота й. Като чу историята ми, Екатерина стартира да плаче. Тя не можеше да повярва.

Бащата даде здравето си за нея и в никакъв случай не укори детето за това. Може би в този момент момичето ще се откаже от всички пресилени недоволства и ще обича татко си по този начин, както той я обичаше.

Бащата към този момент е в един по-добър свят. Но момичето е тук. Жива и здрава. Цял живот ще носи бремето на виновността.

След като се успокои, Екатерина  набра брачна половинка си. Каза, че ще закъснее. Искаше да посети гроба на татко си и да му се извини.

— Той от дълго време ти елементарни, скъпа моя. – споделих. – Съсредоточи се върху живота си, само че не забравяй за татко си. Той би се радвал.

Момичето още веднъж заплака.