Условието за съществуването на добрия е лъжата | НИЦШЕ
(Edvard Munch, Portrait of German Philosopher Friedrich Nietzsche, 1906, Munch Museum, Oslo)
Две са в действителност главните отрицания, които включва моята дума безнравственик. Веднъж отхвърлям оня вид човек, който до момента се приемаше за най-висш – добрия, благосклонния и благодетелния. От друга страна отхвърлям един тип морал, станал господстващ като морал за себе си, декадентския, по-точно християнския морал. Позволете ми да посоча второто като решаващо – защото надценяването на положителното и доброжелателното като цяло за мен e упадъчно, симптом на уязвимост, несъвместимо с възходящия и утвърждаващ се живот: при одобряването отрицанието и унищожението са наложителни предпоставки. Сега дано се върнем при логиката на психиката на положителния човек. За да оценим цената на един човек, би трябвало да пресметнем цената, нужна за неговото опазване – трябва да познаваме изискванията му на живот. Условието за съществуването на положителния е лъжата – казано другояче: непременно да отказваш да видиш по какъв начин е построена действителността – а тя изобщо не е така създадена, че да провокира само нашите добродетелни инстинкти, а още по-малко желанието да се оставим постоянно в добродушните ръце на късогледи доброжелатели. Непрекъснато да съзираш в усложненията и бедствията упреци, които задължително трябва да се отстранят – за мен това е нелепост, това е нездраво, болестно, съдбовна нелепост – почти каквото би било желанието за унищожаване на неприятното време – примерно от съчувствие към бедните. В огромния обсег на цялото ужасите на действителността – изразени в афекти, пристрастености, воля за власт – са несравнимо по-необходими, в сравнение с дребното, дребното благополучие, по този начин наречената „ добрина “; последната е обусловена единствено от лъже-инстинкти и би трябвало да бъдем постоянно деликатни, когато претендира за мястото си.
Ще имам комфортен случай да потвърдя необикновено неприятните последици, които оптимизмът е нанесъл на историята, този урод на homines optimi (Висшите хора). Заратустра, който пръв откри, че да си оптимист е тъкмо толкова упадъчно, едвам си и черноглед, в случай че не и по-лошо, споделя: „ Добрите хора в никакъв случай не приказват истината. На фалш ви учат положителните – вие сте родени и прикрити в техните неистини. Всичко е в основата си затруднено и накриво от положителното “. За благополучие светът не е построен единствено върху инстинкти, улесняващи добродушното стадо в намирането на лимитираното благополучие: нито върху условието, щото заобикалящото ни да бъде „ положително “, „ благосклонно “ и „ кротко “; нито пък, както би желал господин Херберт Спенсър – върху алтруизма – всичко това би означавало лишаване на великия темперамент на действителността, кастриране на човечеството и свеждането му до едно мизерно китайство.
А тъкмо това се опитаха… Именно това нарекоха морал… В този смисъл Заратустра показва положителните хора или като „ последни хора “, или като „ началото на края “; той ги усеща като най-вредните хора, съществуващи за сметка на истината и бъдещето.
„ Добряците точно – те не могат да творят, те постоянно са началото на края:
– те постоянно разпъват на кръст оногова, който написа нови полезности на нови скрижали, те принасят в жертва на себе си бъдещето, те разпъват на кръст цялото човешко бъдеще!
Добряците – те постоянно са били началото на края.
И каквато щета да могат да донесат злите люде, вредата на най-хубавите е най-вредната щета! ” („ Тъй рече Заратустра “, III част, За вехти и нови скрижали)
От „ Защо съм една орис ”, Ecce Homo, превод от немски Георги Кайтазов, 1908
Картина: Edvard Munch, Portrait of German Philosopher Friedrich Nietzsche, 1906, Munch Museum, Oslo
