(Edvard Munch, 1925, The Dance of Life; courtesy the Munch

(Edvard Munch, 1925, The Dance of Life; courtesy the Munch Museum, Oslo)

Ще ми се да ти опиша за двойката, която ти ми изпрати. Той твърди, че желае да е самичък. От много време се насилва да се държи по този начин, че тя да не се сърди.

Тя постъпва като майка, която му споделя какво би трябвало да прави, и той непрекъснато търси утвърждението й. Стигнал е до стадий, в който се усеща доста зле и желае да се разделят.

Проблемът е, че не може да каже: „ Това съм аз, това става с мен, това желая ”. Не може да приказва и се отдалечава прочувствено.

Тя става доста по-взискателна и губи самообладание, а това го плаши. Тогава става още по-интровертен.

Терапията би трябвало да му помогне да изрази всичко, което става с него. Ако би трябвало да се откажа да бъда самичък себе си, с цел да бъда с другия, нещата няма да се получат. Това е основна причина за връзките в двойката.

Тъй като на този мъж му е доста мъчно да приказва, аз му оказвам помощ да преодолее страха от жена си и да си разреши да каже на глас от какво се нуждае. Изпълнен е с яд, че се е подчинявал толкоз дълго време. Чрез лечението ще му оказа помощ да излее на открито целия този яд и евентуално тогава още веднъж ще се отвори място за любовта.

Работата с дамата ще се състои в това тя да се вгледа в себе си. Затова желая да идва сама. Тя се отнася взискателно към него, постоянно чака отговор и той се потиска. Гледа мъжа от самото начало в очакване той да каже нещо, при което той се усеща притиснат и млъква. Ако тя се научи да се концентрира върху себе си, той ще се усеща по-свободен.

Положителното в тази ситуация е, че той желае да идва. При всеки сеанс го запитвам дали желае да пристигна още веднъж, с цел да поеме отговорността за срещата и да не се усеща притиснат.

На последния сеанс говорихме за механизма на връзката им и двамата се съгласиха, че е подобен и че не знаят по какъв начин да се освободят от него. Той се опасява от нея и по тази причина се подчинява. Такъв проблем имат доста мъже, които се подчиняват от боязън към дамите и след това се затварят прочувствено.

Терапевтичният метод в сходни обстановки се състои в това да се помогне на мъжа да се опълчи на дамата, вместо да се подчинява или да бяга. Уелуд споделя, че доста мъже не са имали добър модел, който да им покаже по какъв начин да се измъкнат от властта на майка си, и повтарят обстановката с сътрудниците си. В тези случаи лечението би трябвало да им помогне да се опълчват, да осъзнаят, че могат да бъдат самите себе си и в това време да бъдат с обичания човек.

Проблемът е там, че човек се оказва изправен пред следната опция: с цел да съм самият себе си, би трябвало да съм сам; в случай че желая да бъда с някого, би трябвало да се подчиня.

Какъв е пътят, с цел да мога да бъда себе си и дружно с това да бъда с другия?

Когато мъжете почувстват, че не могат да бъдат с една жена, те бягат, отдръпват се физически или прочувствено и прекъсват контакта си с нея. Това й предизвиква мощна болежка, тя става по-взискателна и настойчива, което кара мъжа да се отдръпне още повече - и по този начин се основава един обаян кръг, при който двамата се отдалечават от ден на ден един от различен. Така да вземем за пример по време на сеанса преди два дни той разказваше, че доста желае да вечеря с нея, да прекарат добре заедно… И когато й позвъни, с цел да я предложения, тя стартира да му споделя, че майка й била разказала на вуйна й, че тя не се грижела добре за него, а ти какво мислиш… и по този начин безспир. В оня миг той се почувства без опция за избор. Почувства се задължен да отговори по метод, който тя очакваше, с други думи - каза й, че е права, въпреки че тематиката дори не го интересуваше. Тогава реши да затвори и да не се срещне с нея. Когато пристигнаха за сеанса, той ми изясни случилото се. Попитах го: „ Какво щеше да стане, в случай че й беше споделил, че искаш да бъдеш с нея, вместо да говорите по този въпрос? Какво щеше да стане, в случай че й беше споделил да остави този диалог за различен път? ”. А той отговори: „ Не посмях да й го кажа ”. Тогава попитах нея по какъв начин щеше да реагира на сходен отговор от него. „ Щях доста да се развеселявам, в случай че ми бе оказал помощ да сложим завършек на тази тематика и бяхме прекарали една хубава вечер дружно ”, отговори тя.

Според мен лечебната работа с мъжете би трябвало да е ориентирана към това да се научат да споделят на дамите какво става с тях и най-много какво става с тях, до момента в който поддържат връзка. Една жена е доста признателна, когато мъжът е открит с нея, вместо да бяга. По същия метод един мъж е признателен, когато дамата е същински открита с него, вместо да му споделя какво да прави, какъв да бъде и впрочем.

От: „ Да се обичаме с отворени очи ”, изд. Хермес
Картина: Edvard Munch, 1925, The Dance of Life; courtesy the Munch Museum, Oslo - SeniorWomen.com