Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали

Едва ли има майка, която да не претърпява подозрения дали и до каква степен е " добра майка "? Причината за тази безконечна паника е в многочислените легенди и стандарти, свързани с майчинството, които усвояваме посредством възпитанието си и които построяват визията за " същинска майка " -един шаблон, в който е мъчно да се впише човек. Майчинството е свръхидеализирано и обгърнато в тайнственост и е добре да се намерения до каква степен най-разпространените легенди отразяват действителността и какво стои зад тях.

Всяка жена мечтае да стане майка и вижда смисъла на живота си в това.
Разбирането, че майчинството е универсална цел на дамите по света, че то и единствено то осмисля съществуването им, е направлявало ориста на доста генерации дами. Факт е обаче, че на всички места и постоянно е имало дами, които заради една или друга причина не са създавали семейство и деца и над тях нормално е тегнело публичното отрицание и пренебрежение. Нека да споменем обаче, че измежду дамите без деца са популярни писателки като Джейн Остин, Джордж Елиът, сестрите Бронте и Вирджиния Улф. Съвсем неотдавна, и то преобладаващо в западните общества, на майчинството стартира да се гледа като на избор, а не на обвързване и редица известни дами оповестиха и обосноваха решението си да нямат дете- да вземем за пример авторката на " Яж, моли се и бит " Елизабет Гилбърт, Опра Уинфри, Камерън Диаз. Във време, в което дамите имат благоприятни условия за реализация в многочислени сфери, изборът да нямаш дете е изцяло законен човешки избор и разрешава на доста дами да посветят повече време и сила на творчеството, бизнеса си, обществената си активност или каквото намерят за добре.

Веднъж родила дете, дамата се трансформира необратимо и се трансформира в необикновен тип създание, известно също като " същинска жена ".
В общия случай актуалната жена не ражда преди осемнадесетата си година, тъй че има задоволително време да натрупа витален опит, да образува идентичността си и да се построи като персона. Макар да е несъмнено, че майчинството внася големи промени в живота на дамата, смяната е по-скоро в метода, по който е възприемана, в сравнение с в личността й. Подобно на бащата, и майката е просто човек, станал родител. Да й се приписва необикновен статут, да се упорства да бъде уважавана извънмерно и изобщо да бъде третирана като извънземно е ненужно и като цяло неприятно прекарване.

Майката " живее " за детето си, то е всичко за нея и тя жертва всичко за него.
Няма потребност да се замисляме надълбоко за качествата, които асоциираме с думата " майка " -веднага и автоматизирано се сещаме за " всеотдайна ", " грижовна " и " жертвоготовна ". В едно друго време Балзак споделя " майка, която в действителност е майка, в никакъв случай не е свободна " и това е част от визията за " добра майка ”. Общо е разбирането, че рестриктивните мерки, свързани с развъждането на дете, са преди всичко и главно за майката и до момента в който бащата може да резервира своята независимост, майката би следвало да я пожертва, и то непринудено. Раждането на детето обаче не заличава личността на майката и тя продължава да има лични потребности, ползи и потребности. Нещо повече, при големия разход на сила и време, обвързван с развъждането на детето, тези потребности стават надалеч по-належащи и крещящи, в дословния и преносния смисъл на думата. Очакването, че тя би трябвало да се откаже от тях и да се посвети напълно на детето, е неестествено и вреди както на майката, по този начин и на близкото й обграждане. Личният живот на дамата не би трябвало да свършва с превръщането й в майка. При една добра организация на времето и с поддръжката на таткото майката може да продължи да води удовлетворяващ обществен и културен живот, да намира време и пространство за себе си и нещата, които обича да прави. В противоположен случай, неудовлетвореността се натрупа и безпроблемно се трансформира в очевидна или прикрита експанзия, меланхолия, свръхконтрол.

Майката обича детето си повече от всеки различен. Нейната обич е незаменима.
Традиционното схващане дава на майката привилегирована роля в развъждането на детето и може би оттова идва визията, че любовта й е превъзхождаща. Превъзнасянето на майчината обич е част от оня модел на мислене и битие, в който бащата изкарва парите и прави кариера, а майката обгрижва децата си. В актуалното семейство развъждането на дете от ден на ден се трансформира в взаимно занятие, а бащата е доста по-включен и съпричастен и в тази връзка можем да си зададем въпроса по-малка и по-заменима ли е бащината обич? Доколко изобщо е количествено измерима любовта и има ли смисъл от сравнителни степени? Ясно е, че бременността и кърменето оказват помощ на майката да построи мощна прочувствена връзка с детето си по-бързо и по-лесно, в сравнение с това се отдава на бащите, само че бащите са способни да наваксат пропуснатото и да се трансфорат в не по-малко грижовни и прочувствено ангажирани родители от майките.

Майката пази детето си като орлица, тя се опасява и тормози непрестанно за него и се старае да го държи постоянно покрай себе си.
В първите 3 години от развиването си детето изисква интензивна грижа, само че в хода на порастването на детето тази потребност понижава доста и кръженето към него не е толкоз належащо. Една прочувствено умна майка няма по какъв начин да не е наясно, че нито страховете, нито контролът са подобаваща среда за развъждане на душевен крепко дете. В последна сметка определящ за родителския жанр и метод не е толкоз полът на родителя, колкото възгледите му, житейския му опит и не на последно място метода, по който той самия е бил отглеждан.

Ограничените и изкривени показа за майчинството подкопават женската убеденост, насаждат виновност и вършат от майката прицел на нежелани рецензии и забележки за това " каква майка е ". Време е да се отърсим както от несъразмерното идеализиране на майката, по този начин и от обезценяването на напъните й, и да я погледнем в очите-един свободен и същински човек, който заслужава да бъде третиран като еднакъв.