Едва когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и безгрижен

Едва когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и нехаен интервал от живота ни – детството - е окончателно отминал. Може би по тази причина мнозина от нас към момента обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми. Понякога би трябвало да се върнем към обичаните си приказки като пораснали, за да преоткрием дълбокия смисъл, който се крие в тях. Вижте нашите оферти за размисъл.

„ - Какви са тези звуци? – Алиса уточни с кимване симпатичния храсталак в дъното на градината.
- Това са чудеса  – равнодушно разясни Котарака.
-  И… какво вършат там? – запита още веднъж Алиса.
- Както е редно…  случват се. "  
(„ Алиса в страната на чудесата ", Луис Карол)

„ Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се показват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „ гроги “. Защото боксьорските ръкавици на живота са демонски огромни, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си квалифициран за нея, задоволително е по-късно единствено някоя от дребните стайни мушици да кихне, с цел да се проснеш с цялата си дължина. "  

(„ Хвърчащата класна стая ", Ерих Кестнер)

„ Има единствено едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед. "

(„ Мечо Пух ”, Александър Милн)

Прочетете цялостния текст на страницата на Obekti.bg.