”Алфа Рисърч”: Българите ги е страх да сигнализират за корупция
Едва 3.4% от българите са подготвени да подадат сигнал за корупция. Срещу тях застават 33%, които декларират, че не биха подали сигнал. Хората са по-склонни да алармират на медии в сравнение с към институции, поради ниското доверие, че ще бъде разследван сигналът им. С най-ниско доверие са Антикорупционната комисия и Прокуратурата.
Това демонстрират данните от изследване на " Алфа Рисърч ", извършено в средата на предходната година и показано на конгрес на " Прозрачност без граници ", който се организира в София, оповестява news.bg.
Изследване откроява феномена, че единствено 1% приема за обикновено да се даде подарък като признателност за свършена работа. 25% са уверени, че е мъчно да се потвърди корупция, също толкоз считат, че нищо не може да се направи. 20% заявяват, че биха подали сигнал до медиите или биха бойкотирали подкупен бизнес.
В края на предходната година ”Трансперънси интернешънъл” разгласи в своя отчет, че чувството за корупция в Европейски Съюз е най-високо в България.
На първо място като претекст за отвод от подаване на сигнал жителите признават боязън от отрицателни последствия в персонален и професионален проект - 33%. На второ място се подрежда недоверието в институциите и подозрението за корумпираност на самите длъжностните органи.
За следващ път излиза и страшната констатация, че съвсем няма основна система на страната, която да не е посочена като наранена от корупция. Над 50% от жителите изброяват до 10 сфери, които смятат за надълбоко корумпирани, 68% показват сред 6 и 8 такива.
" Основен обвинен е политическата корупция и в случай че там не бъдат реализирани резултати, корупцията ще бъде мъглата, която обгръща всичко и ще води до верижни произшествия ", разяснява Боряна Димитрова от статистическата организация.
Съдебна власт показват 53%, следвана от бранша на разходването на обществени финансови средства, назначенията в администрацията, централната, локална власт, нелегално финансиране на партии, обществени средства за обществени проблеми.
Според 40-49% смятат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, защото ще последва отвод за следствие. Според 71% обаче има потребност от следствие на най-високо равнище.
24% декларират, че биха алармирали медиите - този % е най-голям и жителите виждат обезпечаването на гласност на корупцията, като метод да се обезпечи напън върху институциите.
Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък % - 14.5 % - към Антикорупционната организация.
Още по-надолу в тази самобитна ранглиста на доверие измежду институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал.
С малко по-голямо доверие от 10.2% се употребяват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също показват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, макар че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.
Политологът Антоний Гълъбов разяснява проучването като открои ясно изразения ехтене резултат: говоренето за корупцията се отразява като чувството за корупция на всички места.
" Корупцията не е пояснения. Тя е проблем, корупцията не е акт, а е развой. Корупцията е мрежови проблем. Не можем и не би трябвало да я мислим и гледаме единствено точково, а като мрежа ", акцентира политологът. В момента, съгласно него, е нужно да се направи разбор в това число и на това, тъй като началното изпитание на страната да се бори с корупцията, създавайки голям брой и разнообразни институции, не докара до позитивен резултат.
Според " Алфа Рисърч " данните демонстрират, че има огромен капацитет за антикорупционно въздействие измежду обществото, с цел да се противодейства на корупцията като социална настройка - релативно огромен % от българите заявяват начини, с които те се опълчват на корупцията - да откажат заплащане на рушвет - 36%, гласоподаване за некорумпирани, присъединяване в цивилен организации и митинги - 20%.
Това демонстрират данните от изследване на " Алфа Рисърч ", извършено в средата на предходната година и показано на конгрес на " Прозрачност без граници ", който се организира в София, оповестява news.bg.
Изследване откроява феномена, че единствено 1% приема за обикновено да се даде подарък като признателност за свършена работа. 25% са уверени, че е мъчно да се потвърди корупция, също толкоз считат, че нищо не може да се направи. 20% заявяват, че биха подали сигнал до медиите или биха бойкотирали подкупен бизнес.
В края на предходната година ”Трансперънси интернешънъл” разгласи в своя отчет, че чувството за корупция в Европейски Съюз е най-високо в България.
На първо място като претекст за отвод от подаване на сигнал жителите признават боязън от отрицателни последствия в персонален и професионален проект - 33%. На второ място се подрежда недоверието в институциите и подозрението за корумпираност на самите длъжностните органи.
За следващ път излиза и страшната констатация, че съвсем няма основна система на страната, която да не е посочена като наранена от корупция. Над 50% от жителите изброяват до 10 сфери, които смятат за надълбоко корумпирани, 68% показват сред 6 и 8 такива.
" Основен обвинен е политическата корупция и в случай че там не бъдат реализирани резултати, корупцията ще бъде мъглата, която обгръща всичко и ще води до верижни произшествия ", разяснява Боряна Димитрова от статистическата организация.
Съдебна власт показват 53%, следвана от бранша на разходването на обществени финансови средства, назначенията в администрацията, централната, локална власт, нелегално финансиране на партии, обществени средства за обществени проблеми.
Според 40-49% смятат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, защото ще последва отвод за следствие. Според 71% обаче има потребност от следствие на най-високо равнище.
24% декларират, че биха алармирали медиите - този % е най-голям и жителите виждат обезпечаването на гласност на корупцията, като метод да се обезпечи напън върху институциите.
Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък % - 14.5 % - към Антикорупционната организация.
Още по-надолу в тази самобитна ранглиста на доверие измежду институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал.
С малко по-голямо доверие от 10.2% се употребяват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също показват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, макар че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.
Политологът Антоний Гълъбов разяснява проучването като открои ясно изразения ехтене резултат: говоренето за корупцията се отразява като чувството за корупция на всички места.
" Корупцията не е пояснения. Тя е проблем, корупцията не е акт, а е развой. Корупцията е мрежови проблем. Не можем и не би трябвало да я мислим и гледаме единствено точково, а като мрежа ", акцентира политологът. В момента, съгласно него, е нужно да се направи разбор в това число и на това, тъй като началното изпитание на страната да се бори с корупцията, създавайки голям брой и разнообразни институции, не докара до позитивен резултат.
Според " Алфа Рисърч " данните демонстрират, че има огромен капацитет за антикорупционно въздействие измежду обществото, с цел да се противодейства на корупцията като социална настройка - релативно огромен % от българите заявяват начини, с които те се опълчват на корупцията - да откажат заплащане на рушвет - 36%, гласоподаване за некорумпирани, присъединяване в цивилен организации и митинги - 20%.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ