Първите ни банкноти имат равностойност на златен наполеон
Едно от първите неща, с които се снабдява младата българска страна след Освобождението и което укрепва извънредно доста суверенитета й, е правото й да има лични пари. През 1880 година Народното събрание гласоподава закон, наименуван “Закон за правото на резане монети в Княжеството ”, с който се основава българската национална парична единица - левът. От 1885 година Българска народна банка получава
правото да издава и
банкноти, със задължението
те да имат златно покритие,
а от 1891 година - и сребърно
Националните ни пари са печатани в реномирани печатници във Англия, Русия, Германия, Съединени американски щати. От 1998 година парите ни се вършат единствено в обновената печатница на Българска народна банка.
Българската национална банка става емисионна институция и банка за дълготраен заем след реформирането й със закон, признат от IV Обикновено национално заседание на 27 януари 1885 година Предвидените от закона действия са разнородни, само че за нас най-важната е предоставената от страната изключителна привилегия на Българска народна банка да издава банкноти. Ето някои извадки от закона, които и през днешния ден са доста любопитни: Банката е длъжна да пази непрекъснато в касите си златни монети за количество, равно с една трета част от цената на издадените банкноти... Банкнотите ще се изплащат незабавно на предявителя в злато; Банкнотите носят подписа на шефа и касиера. Подписването им се прави чрез особена машина в наличието на назначено от управителния съвет лице, под надзора на касиера; Скъсаните банкноти се заменяват с други или се заплащат изцяло в злато, щом те съставляват парче, по-голямо от половината...
Първите български банкноти са пуснати от септември 1885 година и са от 20 и 50 лева По всяка възможност са отпечатани в Русия. С това се изяснява фактът, че в текста на банкнотата от 20 лева са оставени две съветски думи: “кассирь” вм. “касиер” и “подделка” вместо “подправка”. Един съвременник на тези събития написа: “Наполеонът беше златна тежка монета. За облекчение на популацията Народната Банка издаде банкноти от двадесет лв.. Те бяха жълти и на тях пишеше: “Б. Н. Банка заплаща предявителю 20 лв. злато”. Тези банкноти имаха равноценност на днешния златен наполеон. Понеже мнозина търговци не желаеха да носят в джеба си тежкото злато, даваха по 10 стотинки разлика на сарафите, с цел да заменят наполеоните с жълти банкноти, които се носеха по-удобно в портфейла”.
Две години по-късно е отпечатана и 100-левова банкнота. Толкова е била почти и месечната заплата на малък министерски служител. С нея можело да се отиде до Париж с трен. На лицевата й страна има изображение на жена - млада и хубава, с момченце до нея. Рисунката е символизирала България и нейното бъдеще. Майката държи хурка, а детето е с разтворена книга. През 1890 година е отпечатана и 10-левова българска банкнота. На представителната й страна има подробност от гравюрата “Розобер при Казанлък” на унгареца Феликс Каниц, по-точно - едно от нарисуваните девойки, което носи на кобилица кошници, цялостни с розов цвят. Девойчето е в пъстра национална носия, а на главата й има венче от рози.
В резултат на инфлацията и понижения запас през 1912 година Българска народна банка
престава да обменя
банкнотите си със злато
Както споделя народът: “Късно е, чедо, мандалото падна!”. Някои, по-недоверчиви, си остават със закопаните махмудии в градината под крушата, други - с шарените хартийки, които бързо се обезценяват.
Банкнотната ни емисия от 1917 година е военна, с най-голяма стойност - 100 лева Орнаментите в нея съставляват изящни шевици, а от картината ни гледа обаятелна българка с кротка усмивка и безсънен взор. Тя е облечена в национална носия, на кръста й има колан с пафти, на шията - гердан жълтици, на дясната ръка - гривна. Обгърнала е ръкойка житни класове. Съвсем естествено банкнотата получила името “жетварката”. По-късно ще има банкноти, наречени “ботевка”, “овчарка”, “симеончо” “американка” (правена в Америка), “божиловка”, “партизанска”, “социалистическа”...
“Селска мома от Краище”. Това е изображението върху банкнотата от 500 лева, военна емисия 1942 година За първи път това е автентичен портрет на жива българка - 19-годишната Евдокия Ковачева от пернишкото село Дивля. Цялата емисия е вещо произведение на проф. Васил Захариев - хармонична орнаментална комбинация с препратки във фолклора. Той избира това девойче от Кукувичарската махала на село Дивля вероятно тъй като намира, че тя, естествена и жизнерадостна, е най-верен облик на българите въобще.
Снимката е направена от софийския фотограф Асен Балкански, гостувал в селото на Васильовден, през 1941 година Момичето е облечено в черна кашмирена сая с четири реда сърма на ръкавите, с копринена шамия в бежов цвят и бял нагръдник, с тежък гердан от пендари, които дори не са били нейни, а били й дадени единствено за събора от братовчедката й. По-късно, при обработката на фотографията, художникът заличава фибите от косата на момичето и вместо обеците й рисува монети... Още за Евдокия: тя се омъжва за момче от същото село, Асен, живее в Перник, а след това в София, има наследник и внуци от него...
Банкнотата от 500 лева с нейния лик се използва до 1947 година
Някои към момента помнят и банкнотата от 100 лева, емисия 1951 година На гърба й има фотография на “Гроздоберачка от Лясковец”. Девойката се назовава Софка Кочева, по-късно ще прибави семейството на брачна половинка си - Лисева. Снимана е от софийския фотограф Димитър Коцев, дошъл в града особено да открие подобаващи девойки гроздоберачки за рекламни фотоси в наши и задгранични списания. Кметът самичък се заема да ги откри и повика, като им поръчва да са в лясковска носия. Всички излизат в лозята, безоблачен септември е, 1936 година Фотографът прави доста общи фотоси, само че Софка снима настрана сама. Явно и на него му се харесва стройната млада българка с бяло лице и зачервени бузи, с бяла риза, бродирана в алено. Чак след 15 години тази хубост блества върху столевката. Софка Кочева - Лисева ще се омъжи, ще живее и работи в София като пощенска служителка, ще има три дъщери и няколко внуци.
Още една гроздоберачка имаме - в емисия от 1962 година На гърба на резедавата двулевка е 16-годишната Кина Гърбова от Сухиндол, Великотърновско.
Освен хубави селски моми, които берат рози, тютюн, грозде, хранят пилета или жънат, на първите български банкноти има, несъмнено, и доста мъже - орач с рало, овчарче с дудук, орач с плуг, тракторист, бригадири... Други са царски особи -
цар Борис III, княгиня
Мария-Луиза, кралица Йоанна,
цар Симеон II...
Има изгледи - на Рилските езера, на река Янтра, на солниците в Анхиало, на Искърското дефиле...
Съществуват излъчвания, доста скъпи за колекционерите през днешния ден, които не влизат в обращение, например тази, създадена през 1916 година в Швейцария, на която се вижда сантиментално имение, палат, езеро, гондола; или тази от 1917 година, където цар Борис е в национална носия. Редно е да споменем имената на художниците, изработили художествения план на банкнотите - Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Васил Захариев... По тяхно предложение върху книжните ни пари след време се появяват фрагменти от известни картини на Мърквичка, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, Антон Митов... Нашите първи книжни пари били освен здрави и красиви, само че и професионално направени, сложни за подправяне.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
правото да издава и
банкноти, със задължението
те да имат златно покритие,
а от 1891 година - и сребърно
Националните ни пари са печатани в реномирани печатници във Англия, Русия, Германия, Съединени американски щати. От 1998 година парите ни се вършат единствено в обновената печатница на Българска народна банка.
Българската национална банка става емисионна институция и банка за дълготраен заем след реформирането й със закон, признат от IV Обикновено национално заседание на 27 януари 1885 година Предвидените от закона действия са разнородни, само че за нас най-важната е предоставената от страната изключителна привилегия на Българска народна банка да издава банкноти. Ето някои извадки от закона, които и през днешния ден са доста любопитни: Банката е длъжна да пази непрекъснато в касите си златни монети за количество, равно с една трета част от цената на издадените банкноти... Банкнотите ще се изплащат незабавно на предявителя в злато; Банкнотите носят подписа на шефа и касиера. Подписването им се прави чрез особена машина в наличието на назначено от управителния съвет лице, под надзора на касиера; Скъсаните банкноти се заменяват с други или се заплащат изцяло в злато, щом те съставляват парче, по-голямо от половината...
Първите български банкноти са пуснати от септември 1885 година и са от 20 и 50 лева По всяка възможност са отпечатани в Русия. С това се изяснява фактът, че в текста на банкнотата от 20 лева са оставени две съветски думи: “кассирь” вм. “касиер” и “подделка” вместо “подправка”. Един съвременник на тези събития написа: “Наполеонът беше златна тежка монета. За облекчение на популацията Народната Банка издаде банкноти от двадесет лв.. Те бяха жълти и на тях пишеше: “Б. Н. Банка заплаща предявителю 20 лв. злато”. Тези банкноти имаха равноценност на днешния златен наполеон. Понеже мнозина търговци не желаеха да носят в джеба си тежкото злато, даваха по 10 стотинки разлика на сарафите, с цел да заменят наполеоните с жълти банкноти, които се носеха по-удобно в портфейла”.
Две години по-късно е отпечатана и 100-левова банкнота. Толкова е била почти и месечната заплата на малък министерски служител. С нея можело да се отиде до Париж с трен. На лицевата й страна има изображение на жена - млада и хубава, с момченце до нея. Рисунката е символизирала България и нейното бъдеще. Майката държи хурка, а детето е с разтворена книга. През 1890 година е отпечатана и 10-левова българска банкнота. На представителната й страна има подробност от гравюрата “Розобер при Казанлък” на унгареца Феликс Каниц, по-точно - едно от нарисуваните девойки, което носи на кобилица кошници, цялостни с розов цвят. Девойчето е в пъстра национална носия, а на главата й има венче от рози.
В резултат на инфлацията и понижения запас през 1912 година Българска народна банка
престава да обменя
банкнотите си със злато
Както споделя народът: “Късно е, чедо, мандалото падна!”. Някои, по-недоверчиви, си остават със закопаните махмудии в градината под крушата, други - с шарените хартийки, които бързо се обезценяват.
Банкнотната ни емисия от 1917 година е военна, с най-голяма стойност - 100 лева Орнаментите в нея съставляват изящни шевици, а от картината ни гледа обаятелна българка с кротка усмивка и безсънен взор. Тя е облечена в национална носия, на кръста й има колан с пафти, на шията - гердан жълтици, на дясната ръка - гривна. Обгърнала е ръкойка житни класове. Съвсем естествено банкнотата получила името “жетварката”. По-късно ще има банкноти, наречени “ботевка”, “овчарка”, “симеончо” “американка” (правена в Америка), “божиловка”, “партизанска”, “социалистическа”...
“Селска мома от Краище”. Това е изображението върху банкнотата от 500 лева, военна емисия 1942 година За първи път това е автентичен портрет на жива българка - 19-годишната Евдокия Ковачева от пернишкото село Дивля. Цялата емисия е вещо произведение на проф. Васил Захариев - хармонична орнаментална комбинация с препратки във фолклора. Той избира това девойче от Кукувичарската махала на село Дивля вероятно тъй като намира, че тя, естествена и жизнерадостна, е най-верен облик на българите въобще.
Снимката е направена от софийския фотограф Асен Балкански, гостувал в селото на Васильовден, през 1941 година Момичето е облечено в черна кашмирена сая с четири реда сърма на ръкавите, с копринена шамия в бежов цвят и бял нагръдник, с тежък гердан от пендари, които дори не са били нейни, а били й дадени единствено за събора от братовчедката й. По-късно, при обработката на фотографията, художникът заличава фибите от косата на момичето и вместо обеците й рисува монети... Още за Евдокия: тя се омъжва за момче от същото село, Асен, живее в Перник, а след това в София, има наследник и внуци от него...
Банкнотата от 500 лева с нейния лик се използва до 1947 година
Някои към момента помнят и банкнотата от 100 лева, емисия 1951 година На гърба й има фотография на “Гроздоберачка от Лясковец”. Девойката се назовава Софка Кочева, по-късно ще прибави семейството на брачна половинка си - Лисева. Снимана е от софийския фотограф Димитър Коцев, дошъл в града особено да открие подобаващи девойки гроздоберачки за рекламни фотоси в наши и задгранични списания. Кметът самичък се заема да ги откри и повика, като им поръчва да са в лясковска носия. Всички излизат в лозята, безоблачен септември е, 1936 година Фотографът прави доста общи фотоси, само че Софка снима настрана сама. Явно и на него му се харесва стройната млада българка с бяло лице и зачервени бузи, с бяла риза, бродирана в алено. Чак след 15 години тази хубост блества върху столевката. Софка Кочева - Лисева ще се омъжи, ще живее и работи в София като пощенска служителка, ще има три дъщери и няколко внуци.
Още една гроздоберачка имаме - в емисия от 1962 година На гърба на резедавата двулевка е 16-годишната Кина Гърбова от Сухиндол, Великотърновско.
Освен хубави селски моми, които берат рози, тютюн, грозде, хранят пилета или жънат, на първите български банкноти има, несъмнено, и доста мъже - орач с рало, овчарче с дудук, орач с плуг, тракторист, бригадири... Други са царски особи -
цар Борис III, княгиня
Мария-Луиза, кралица Йоанна,
цар Симеон II...
Има изгледи - на Рилските езера, на река Янтра, на солниците в Анхиало, на Искърското дефиле...
Съществуват излъчвания, доста скъпи за колекционерите през днешния ден, които не влизат в обращение, например тази, създадена през 1916 година в Швейцария, на която се вижда сантиментално имение, палат, езеро, гондола; или тази от 1917 година, където цар Борис е в национална носия. Редно е да споменем имената на художниците, изработили художествения план на банкнотите - Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров, Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Васил Захариев... По тяхно предложение върху книжните ни пари след време се появяват фрагменти от известни картини на Мърквичка, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, Антон Митов... Нашите първи книжни пари били освен здрави и красиви, само че и професионално направени, сложни за подправяне.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ