Защо да насърчим детето да рисува, независимо колко е добро?
Едно от обичаните занимания на немалка част от децата още от доста дребни, е да рисуват. И това несъмнено е занятие, което ние родителите би трябвало да насърчаваме. Рисуването е тип терапия, която може да успокои детето, да го развесели, да му даде нови хрумвания, да го направи по-самоуверено даже. Защо рисуването е толкоз потребно и по какъв начин да насърчим едно дете да твори повече, без значение, дали е " положително ", или не?
Сръчност и умения за работа с ръцете
На първо място рисуването оказва помощ на едно дете да добие привички като този по какъв начин да държи молива, флумастера или четката. А тези умения са извънредно значими за бъдещия възпитаник.
Различаване на цветовете
На второ място са цветовете- тяхното познаване и съчетаване. На щерка ми и беше много мъчно да научи цветовете. В момента, в който стартира да драска по листовете, тъй като беше прекомерно дребна, с цел да рисува, стартира и да разграничава моливите и да прави разлика сред синьо небе и зелена трева. В следствие самото съчетаване на няколко цвята в рисунка, стартира да и се отдава от ден на ден и повече, до момента в който рисуването не се трансформира е нейна голяма пристрастеност.
Развиване на мозъка
Творческите действия доста оказват помощ на мозъка да се развива. Когато детето рисува, и двете страни на мозъка му са ангажирани. Така се укрепват връзките сред двете полукълба. Ето за какво рисуването оказва помощ за аналитичното мислене и в същото време за изтичане на страстите.
И като споменахме страстите, рисуването тъкмо по тази причина е терапия - тъй като успокоява духа и оказва помощ на страстите да бъдат освободени по-лесно. Нима не сте забелязали по какъв начин рисуват гневните деца и какви цветове употребяват? Често тези усеща не могат да бъдат изразени с думи, изключително, когато детето е малко, само че листът си споделя думата, като дава на децата опцията да „ излеят “ техните най-съкровени мисли, усеща и страхове. Терапевтите изключително постоянно употребяват рисуването като метод да надникнат в света на детето- да видят паниките, тъгата и болката му. И противоположното, схваща се- по рисунките съвсем постоянно се познава едно щастливо и умерено дете.
Избавяне от ежедневния стрес
Когато включат въображението си и боичките, децата попадат в собствен личен свят. По този метод те се успокояват и неусетно надникват в своята лична душа. Още от дребна щерка ми рисуваше след съвсем всяко счепкване със свое приятелче и откакто сътвореше творбата си, безусловно се преобразяваше. Почти постоянно от „ картините “ излизаме изменени в позитивен смисъл – за нас възрастните също важи с цялостна мощ. Не инцидентно арт събитията за деца и възрастни в последно време добиват все по-голяма известност и са постоянно посещавани.
Насърчаване на креативното мислене
Децата, които рисуват, привикват да показват себе си по-дълбоко посредством изкуството и думите си. Доказано е, че стартират да поддържат връзка по-добре, да споделят повече и да не крият уязвимостта и страстите си, което изключително в пубертета, е изключително значимо. Затваряйки се в себе си и потискайки възприятията си, едно дете може да си аргументи непоправими контузии. Рисуването оказва помощ за по-лесно превъзмогване на тези контузии, както и за насърчаване на творчеството. Създаването на дадена картина, слагането на избрани облици в тази картина, цветовото чувство, са умения, които биха послужили на всеки предстоящ художник, дизайнер и даже проектант.
Самочувствие
Учейки се да рисуват, децата получават умения, с които могат да се гордеят, получават утвърждението на близките. А това от своя страна им дава самочувствие. Тук е изключително значимо да отбележим, че ние сме тези, които би трябвало да им дадем тази убеденост, а не да я потъпчем. Често, в опити да насърчим детето да рисува по-добре, искрено му споделяме, че дадена рисунка не е хубава, което доста бързо може да откаже дребния художник от заниманието му. Не бива това да се случва, изключително, когато детето е по-малко. Можем да му помогнем да направи даден облик по-хубав, да го посъветваме какъв цвят да е избран предмет на рисунката, само че не и да го наказваме с думи като „ дребен си, още не те бива “ или „ можеш доста по-хубаво “.
“Хубаво е детето да се старае, само че когато към този момент е по-голямо и желае съществено да се занимава с изобразяване. Когато обаче е малко и просто обича да рисува, е добре да забравим за критичността и да го оставим да твори на воля. ”
В момента, в който щерка ми потегли на уроци по изобразяване и видя, че с цел да се получи дадена картина, се минава през доста ремонти и препоръки от страна на учителката, лека-полека стартира да губи интерес. Рисуването стартира да се трансформира по-скоро в нещо, което не умее и тя престана да желае да го прави с толкоз огромно предпочитание. Затова, доста внимавайте за аргументите, заради които детето ви рисува и в случай че видите, че го прави, тъй като му доставя наслаждение и го разтоварва, не го карайте да става художник.
Понякога, преправяйки дадена картина по метода, по който ни е споделила учителката или мама (която е прекомерно амбициозна и критична), сътворяваме напълно друга рисунка, която не е нашата и която ние самите не харесваме. Затова, оставяйте децата на въображението им и на уменията им, колкото и да са дребни те. Не всеки може да бъде художник, малко на брой се раждат с този гений. Но всеки може да пожелае да рисува, с цел да пресъздаде своите показа, усеща и страсти. Не бъдете строги, когато става дума за заложба, която вашето дете не има. Не убивайте желанието на децата, а ги насърчавайте, тъй като рисуването несъмнено е една от най-хубавите терапии- надалеч по-добра от таблета и телефона.
Сръчност и умения за работа с ръцете
На първо място рисуването оказва помощ на едно дете да добие привички като този по какъв начин да държи молива, флумастера или четката. А тези умения са извънредно значими за бъдещия възпитаник.
Различаване на цветовете
На второ място са цветовете- тяхното познаване и съчетаване. На щерка ми и беше много мъчно да научи цветовете. В момента, в който стартира да драска по листовете, тъй като беше прекомерно дребна, с цел да рисува, стартира и да разграничава моливите и да прави разлика сред синьо небе и зелена трева. В следствие самото съчетаване на няколко цвята в рисунка, стартира да и се отдава от ден на ден и повече, до момента в който рисуването не се трансформира е нейна голяма пристрастеност.
Развиване на мозъка
Творческите действия доста оказват помощ на мозъка да се развива. Когато детето рисува, и двете страни на мозъка му са ангажирани. Така се укрепват връзките сред двете полукълба. Ето за какво рисуването оказва помощ за аналитичното мислене и в същото време за изтичане на страстите.
И като споменахме страстите, рисуването тъкмо по тази причина е терапия - тъй като успокоява духа и оказва помощ на страстите да бъдат освободени по-лесно. Нима не сте забелязали по какъв начин рисуват гневните деца и какви цветове употребяват? Често тези усеща не могат да бъдат изразени с думи, изключително, когато детето е малко, само че листът си споделя думата, като дава на децата опцията да „ излеят “ техните най-съкровени мисли, усеща и страхове. Терапевтите изключително постоянно употребяват рисуването като метод да надникнат в света на детето- да видят паниките, тъгата и болката му. И противоположното, схваща се- по рисунките съвсем постоянно се познава едно щастливо и умерено дете.
Избавяне от ежедневния стрес
Когато включат въображението си и боичките, децата попадат в собствен личен свят. По този метод те се успокояват и неусетно надникват в своята лична душа. Още от дребна щерка ми рисуваше след съвсем всяко счепкване със свое приятелче и откакто сътвореше творбата си, безусловно се преобразяваше. Почти постоянно от „ картините “ излизаме изменени в позитивен смисъл – за нас възрастните също важи с цялостна мощ. Не инцидентно арт събитията за деца и възрастни в последно време добиват все по-голяма известност и са постоянно посещавани.
Насърчаване на креативното мислене
Децата, които рисуват, привикват да показват себе си по-дълбоко посредством изкуството и думите си. Доказано е, че стартират да поддържат връзка по-добре, да споделят повече и да не крият уязвимостта и страстите си, което изключително в пубертета, е изключително значимо. Затваряйки се в себе си и потискайки възприятията си, едно дете може да си аргументи непоправими контузии. Рисуването оказва помощ за по-лесно превъзмогване на тези контузии, както и за насърчаване на творчеството. Създаването на дадена картина, слагането на избрани облици в тази картина, цветовото чувство, са умения, които биха послужили на всеки предстоящ художник, дизайнер и даже проектант.
Самочувствие
Учейки се да рисуват, децата получават умения, с които могат да се гордеят, получават утвърждението на близките. А това от своя страна им дава самочувствие. Тук е изключително значимо да отбележим, че ние сме тези, които би трябвало да им дадем тази убеденост, а не да я потъпчем. Често, в опити да насърчим детето да рисува по-добре, искрено му споделяме, че дадена рисунка не е хубава, което доста бързо може да откаже дребния художник от заниманието му. Не бива това да се случва, изключително, когато детето е по-малко. Можем да му помогнем да направи даден облик по-хубав, да го посъветваме какъв цвят да е избран предмет на рисунката, само че не и да го наказваме с думи като „ дребен си, още не те бива “ или „ можеш доста по-хубаво “.
“Хубаво е детето да се старае, само че когато към този момент е по-голямо и желае съществено да се занимава с изобразяване. Когато обаче е малко и просто обича да рисува, е добре да забравим за критичността и да го оставим да твори на воля. ”
В момента, в който щерка ми потегли на уроци по изобразяване и видя, че с цел да се получи дадена картина, се минава през доста ремонти и препоръки от страна на учителката, лека-полека стартира да губи интерес. Рисуването стартира да се трансформира по-скоро в нещо, което не умее и тя престана да желае да го прави с толкоз огромно предпочитание. Затова, доста внимавайте за аргументите, заради които детето ви рисува и в случай че видите, че го прави, тъй като му доставя наслаждение и го разтоварва, не го карайте да става художник.
Понякога, преправяйки дадена картина по метода, по който ни е споделила учителката или мама (която е прекомерно амбициозна и критична), сътворяваме напълно друга рисунка, която не е нашата и която ние самите не харесваме. Затова, оставяйте децата на въображението им и на уменията им, колкото и да са дребни те. Не всеки може да бъде художник, малко на брой се раждат с този гений. Но всеки може да пожелае да рисува, с цел да пресъздаде своите показа, усеща и страсти. Не бъдете строги, когато става дума за заложба, която вашето дете не има. Не убивайте желанието на децата, а ги насърчавайте, тъй като рисуването несъмнено е една от най-хубавите терапии- надалеч по-добра от таблета и телефона.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ