За силата на едно докосване и на една усмивка
Едно момченце желало да срещне Бог. То знаело, че има доста път до мястото, където Бог живее. Сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и почнало своето странствуване.
Още не минало и три пресечки, момченцето видяло възрастен човек, който седял в парка и следил гълъбите. Детето седнало до него и отворило куфарчето си.
Тъкмо се канело да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че старецът го следи с гладен взор. Малкият предложил на индивида сандвич.
Непознатият приел с откровена признателност и се усмихнал. Усмивката му била толкоз блага, че на детето му се приискало да я види отново и предложило на мъжа и лимонада.
Човекът още веднъж се усмихнал. Момчето било възхитено. Двамата прекарали в парка целия следобяд, хапвали и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато почнало да се смрачава, момчето станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки се обърнало, изтичало до пейката и прегърнало остарелия човек, а той му се усмихнал с най-широката си и богатства усмивка.
Когато малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му останала учудена от сияещото лице на сина си.
– Какво те направи по този начин благополучен? — попитала.
– Обядвах с Бог — отвърнало детето и преди майка му да успее да каже нещо, добавило: – И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която в миналото съм виждал.
През това време възрастният мъж, също блестящ от наслада, се прибрал у дома. Неговият наследник бил слисан от покоя, изписан върху лицето на татко му.
– Татко, какво те направи толкоз благополучен през днешния ден? – попитал го.
– Ядох сандвичи с Бог в парка — рекъл мъжът и преди синът му да успее да каже нещо, добавил: – И знаеш ли, Той е доста по-млад, в сравнение с чаках.
Много постоянно подценяваме силата на едно допиране, на една усмивка, на блага дума, не си даваме сметка какъв брой е значимо да бъдем изслушани, да получим откровен комплимент или обикновен жест на угриженост.
Всяко едно от тези неща може да промени цялостен един живот.
В живота ни се появяват хора с причина или без причина, едни остават единствено сезон, други – цялостен живот.
Прегърнете всички еднообразно топло!
