Едно дете израства в условията на хронично безпаричие и чести

Едно дете израства в изискванията на хронично безпаричие и чести прояви на домашно принуждение, което вечно го трансформира. Днес учените са безапелационни: бедността поврежда човешката душeвност. Един образец от Хамбург:

Детството на Оливие Давид е белязано от безпаричие и прояви на домашно принуждение

Оливие Давид израства в хамбургския квартал Отенсен в началото на 1990-те години. Детството му е запечатало шума на уличните търговци, спомена за олющените фасади на постройките, за джамиите и за дилърите на дрога. Днес доста от фасадите са боядисани безупречно в пастелни тонове, а в тогавашната фабрика се обитават съвременни кафенета и заведения, в които капучиното коства 4,20 евро.

Детство, белязано от безпаричие и принуждение

Родната къща на Оливие представлява същата тухлена постройка, каквато е била и преди. Прозорците стигат толкоз ниско, че съвсем можеш да надникнеш вътре от улицата. Между паниките, свързани с, и домашното насилие Оливие е живял тук с майка си, татко си и по-голямата си сестра. Изнася се, когато е на 20 години.

Майката идва от семейство, в което бедността се предавала от потомство на потомство. За да може фамилията им да се изхранва, дядото на Оливие, дори е крал храна. Майка му пък е била пребивана толкоз постоянно, че на 17-годишна възраст просто избягала от у дома. Бащата почнал да се дрогира, понякога инжектирал непосредствено във вените си. Той е един от най-опасните хора, които Оливие Давид познава - експлозивен, нападателен, два пъти е лежал в пандиза за закононарушения, свързани с опиати. Крясъците му го преследват и до през днешния ден. Когато момчето е на 10 години, баща му към този момент бил натрупал задължения за 100 000 евро. После бяга в чужбина, оставяйки част от задължения на фамилията си.
Редакцията предлага
През лятото на 2019 година Оливие, към този момент при започване на 30-те си години, към този момент се справял сносно - има работа, интимна връзка и към този момент не го изтезава безпаричие. Но внезапно се появило още веднъж възприятието на несдържан яд - познатото чувство от предишното. Този път то го връхлетяло безусловно ненадейно. Оливие Давид се самоанализира: гневът е положението, което го поддържа жив. Същевременно гневът е и възприятието, което го е дърпало надолу през целия му живот.

Оливие тръгнал на терапия и всичко почнало да се утежнява. Плачел с часове, ушите му почнали да звънтят, получил паник офанзиви. Диагностициран бил с и Синдром на недостига на внимание и хиперактивността. Убеден е, че зад гнева и психическите му недоволства се крият систематични аргументи. Обяснява ги с това, че е израснал в беднотия. За да се освободи от своята беззащитност, той написа книга, в която разказва личната си история.

Учени: бедността поврежда душeвността

Връзката сред бедността и психологичните болести е научно потвърдена. Хората с ниски приходи са склонни да страдат от меланхолия или от тревожни разстройства сред веднъж и половина и три пъти по-често от тези с високи приходи. Решаващо значение оказва освен, акцентира психиатърът Андреас Хайнц от берлинската болница " Шарите ", а и относителната беднотия. Тя визира разликите в благосъстоянието в границите на обществото и групата: " Преживяването на стрес нормално е толкоз по-силно изразено, колкото по-беден е човек. "

А медицинският социолог Йелена Епинг от Медицинския факултет в Хановер споделя, че бедността даже може да окаже отрицателно въздействие върху психологичното здраве на плода още по време на бременността. Психично заболяване при възрастните, от своя страна, може да накара хората да се затворят в себе си, да изгубят контакти, работа и пари или да изпаднат в някоя от спиралите на яд и експанзия, алкохол и опиати, показват още специалисти.

Оливие Давид разказва личния си татко като един от най-опасните хора, които познава

За Оливие Давид бедността не значи или да мръзнеш. За него тя е липса на средства за водене на независим живот. Той споделя: " Хората, които, в никакъв случай няма да схванат какъв избор биха създали, в случай че имаха действителната опция за избор ". Казва, че в детството си постоянно се е чувствал безпомощен, защото не е знаел по какъв начин да се оправи с татко си, който е упражнявал принуждение, и с претрупаната си майка. В учебно заведение постоянно са му се смели, когато е задавал такива въпроси. Не е разбирал обществените правила на богатите.

Писането като грижа за самия себе си

Какво би желал да има като дете, което преди време му е липсвало? На този въпрос той дава отговор по този начин: родители, които са способни да загърбят личното си страдалчество и да му оказват помощ да преодолее страховете. И пари, несъмнено, с цел да стане всичко това допустимо.

Изходът той намира в писането. Междувременно работи като публицист и публицист, учи в Литературния институт в Хилдесхайм. Казва, че е зле заплатен, само че към този момент се е самоопределил.

Давид се разказва като човек, който в никакъв случай не е принадлежал към нещо съответно - група, специалност или нещо друго. В дома на мигранти той е бил Алман, германецът. В учебно заведение - момчето от квартала. В квартала - елитният възпитаник. Постоянно чувство за новобранец. Но за него точно това е идеалната причина за писане. Той желае да каже верните неща на верните хора в верния миг. Опасява се обаче, че въпросните хора надали биха прочели това, което той има да им каже.