Ода за амазонките
Едни от най-загадъчните и разпалващи въображението облици, изплували от дълбоката античност, са амазонките. Те проблясват сходно искри тук и там в съчиненията на античните създатели като героини по-скоро на поетите и драматурзите, в сравнение с хронистите. Днешната историческа книжнина ги отбелязва като " спомен от матриархата ". Но не, от метода, по който са разказани в немногобройните извори, съобщаващи за тях, излиза наяве, че иде тирада не за майки и владетелки, ръководещи мъжете в своите семейства и страни, а непосредствено за жени-воини, за общество без мъже, подчинено на стоманени закони, които под боязън от смъртна казън, отхвърлят всевъзможен достъп на мъжете на свещената женска земя. Става дума за целеустремено образование на " мъжката страна в женската природа " проявяваща се в трагични времена, когато мъжете - заповедници и бранители - абдикират от своя дълг и се покриват с позора на " женски дефекти " като безволие, измама и измяна. Точно това, което се случва и в актуалната ера.
Амазонките са тренирани за война, същински автомати за ликвидиране на мъже, недостъпни за другия пол и по тази причина неистово мечтани от него. Героите се влюбват в пагубната хубост на техните царици. Според Овидий в " Героини " и Вергилий в " Енеида ", Ахил губи мозъка и сърцето си по съкрушената от него в дуел Пентезилея, когато смъква шлема ѝ и я вижда към този момент мъртва, само че неизказано прелестна, а Тезей получава като трофей от Херакъл победената Хиполита ( наречена от Диодор Антиопа, Историческа Библиотека, Книга V ), която става негова брачна половинка.
Но съществували ли са въобще амазонките или техният облик е плод на нечия изключително разбушувала се поетична фикция в дълбоката старост? Това се пита и Страбон в своята " География ", Кн.11, гл.5 и самичък дава отговор:
"... във връзка с амазонките едни и същи истории се описват, както в остарели времена, по този начин и в този момент, въпреки те са чудодейни и невероятни. Например, кой би могъл да повярва, че е допустимо да се провежда от дами войска или град, или племе, и освен да се провежда, само че даже да прави нападения в територията на различен народ, и освен да надвие народите покрай тях, дотолкоз, че да напредне в днешна Йония, само че даже да изпрати военна мощ през морето чак до Атика? Защото това е същото, като да кажеш, че мъжете в тези времена са били дами и дамите са били мъже. Въпреки това същите тези истории в днешно време се описват за амазонките и те усилват гореспомената чудноватост и вярата ни по-скоро в античните описания, в сравнение с в днешните ".
Следователно Страбон счита сведенията за амазонките за истина, тъй като те са толкоз невероятни, че ничие развинтено въображение не би могло ги сътвори и толкоз настойчиво идентични в другите източници, че излиза наяве: не е допустимо всички създатели, съобщаващи за тях, да лъжат и то по един и същи метод.
Впрочем великият Омир, чиито произведения са най-достоверният и най-древен писмен извор, достигнал до нас, за действията на старите нации в Мала Азия, Егея, Средиземноморието и на Балканите, загатва амазонките в Трета Песен на " Илиада " по метод, който не оставя никакво подозрение в тяхното действително битие:
" А възхитеният дъртак Приам заприказва:
(...) Някога вървях във Фригия, прекомерно богата със грозде,
там аз видях многочислени фригийци с коне вихрогонни,
по-рано прочут народ на Отрей и Мигдон богоравен.
Сбрани стануваха те на брега на реката Сангарий.
Бях им съдружник приближен и дружно с тях се сражавах,
щом се явиха сами амазонките мъжеподобни. "
От тези хекзаметри се схваща какъв брой близки са троянци и фриги ( брачната половинка на цар Приам, Хекуба, е щерка на фригийския владетел), а също че на фригите се е наложило да викат троянците на помощ против нападналите ги амазонки. Отбелязвам посочените от Омир имена на най-древни фригийски царе - Мигдон ( Македон? ) и Отрей, което, съгласно мен е Одрей - т.е.Едрей, както са наричани пеласгите, наследници на атлантите, в Палестина - " едреи ", безусловно " едри ". Оттам идва етнонимът на одрисите и името на един от техните " митични " царе - Одроес. Но легендата твърди, че една от първите амазонски царици се е наричала Отрера, безусловно производно от упоменатия Отрей и тя, съгласно Хигин ( " Fabulae " ) е построила храма на Диана в Ефес. За основаването на Ефес и други градове от амазонките, свидетелства безапелационно Страбон в упомената Кн. 11, гл. 5 на " География ":
" Прочие на амазонките се приписва основаването на градове и даването на имената им, като да вземем за пример Ефес и Смирна, и Киме и Мирина, а също по този начин гробници и други паметници; а Темискира и равнините към Термодонт, и планините над тях, са упоменати от всички писатели като принадлежали на амазонките; само че споделят, че амазонките били прогонени от тези места. Само няколко писатели се изричат къде се намират те в днешно време... "
Следователно основаването на страната на жените-воини - амазонки възхожда към най-стари, именити, пеласгийски времена. Колкото и необичайно да е, тя е обвързвана с алена нишка с битието на нашия тракийски и български народ в най-дълбока античност.
Легендарната традиция твърди, че амазонките са дъщери на Арес и Хармония, а Арес, както е известно от Херодот, е най-почитаното провидение у траките. Но този аргумент надали е задоволителен за актуалния четец, ето за какво ще се базира на съответните изказвания на хронистите.
Най-подробни сведения за това по какъв начин е основано обществото на амазонките, се съдържат в " Историческа Библиотека " на Диодор Сицилийски, само че дано преди този момент размислим върху две изречения у Аполодор в гл. 3 Кн.V на неговата " Митологическа Библиотека ", с които хронистът чертае безбрежните размери на Тракия в епохата на Дионис. В скоби означавам, че Диодор Сикул приказва за два обожествени персонажа, носещи названието Дионис ( по-древният е Сабазий ) и в този подтекст аз се спирам на втория Дионис - този, който е дал на индивидите великия подарък на лозата и виното. Във връзка с похода на Дионис в Индия, като културен воин, Аполодор написа:
" Там ( във Фригия, след броденето му в Египет и Сирия, М.В.), изцелен от Рея, постигайки тайнствата и получавайки от Рея столата, той се отправил през Тракия в Индия "...
И малко по-нататък:
" Минавайки през Тракия и цялата Индийска земя... "
Тези фрази у Аполодор са знаменателни, въпреки че в неговото изложение съм откривала много несъгласия, някои от които опровергават горното изказване. Но текстът на Аполодор е бил жертва на някои фалшификации през вековете, които сигурно не са дело на траките. Защо Аполодор с толкоз необятен размах афишира за тракийска цялата земя до Индия? Веднага ми идва мислено изказванието на Херодот за многобройността на траките, доказано от историците, описващи Бактрия, Согдиана и народите, обитаващи Хиндукуш в най-стари времена като свързани с тракийския и българския етнос.
Нека в този момент се върнем към въпросния фрагмент у Диодор, в Кн. II гл. XLIII на " Историческа Библиотека ", одобряван от някои модерни български откриватели като изложение на генезиса на българите. След като наблюдава действията на Дионис в Индия и прецизира, че " земите, окръжаващи Индия като Скития, Бактрия и Ариана, са ситуирани над Индия ", Диодор написа:
" (1) Сега да минем към скитите, населяващи прилежащата с индийците страна. Те изначало заемали напълно незначителна област, само че след това, лека-полека усилвайки се, с помощта на своята смелост и военни сили, завоювали обширна територия и обезпечили на своето племе огромна популярност и владичество.
(2) Отначало те живели в напълно нищожно количество при река Аракс и били презирани за своето безславие; само че още в древността под ръководството на един враждебен и отличаващ се със стратегически качества цар, те придобили страната в планините до Кавказ, бреговете на Океан и Меотийското езеро и прочие области до река Танаис. "
По-нататък Диодор споделя преданието на самите " скити ", че у тях се появила родена от земята дева, полу-жена, полу-змия, която се съчетала със Зевс и родила наследник, наименуван Скит, надминаващ по популярност всички свои прародители. По неговото име народът бил наименуван скити. Сред потомците на Скит имало двама братя, известни с героизъм и голям брой подвизи - Пал и Нап, които разделили между тях царството и поданиците им надлежно почнали да се зоват пали и напи.
Текстът е безпределно забавен и носи голяма информация, част от която е убягнала от вниманието на историците - и остарели, и нови. Досега постоянно се смяташе, че името Скит или не значи нищо значимо, или е производно от " друмник, скитащ ". Позволявам си да обърна вниманието на читателите върху обстоятелството, че е прекомерно допустимо това име да произлиза от тракийското Скил, а оттова и от етнонимите секеи, секели и секули, под които в най-дълбока античност е прочут клон от българския народ, населяващ балканските земи и Мала Азия, а след това преместил се на Апенинския полуостров и прилежащите му острови. Това съмнение се удостоверява от идващите редове у Диодор, на които след момент ще се спра. Скаи се е наричал народ, обитаващ Троада, съгласно Стефан Византийски - " Скайските, Скейски врати на Троя ". Да си спомним и името на Йоан Скилица - то демонстрира дълготрайното наличие на названието Скил в именната традиция на народите, произхождащи от траките и българите. Внимание заслужават също имената Пал и Нап, като Пал е допустимо да бъде тълкувано като Бал, Бял - надлежно поданиците на Бал са наречени бали ( българи? ) - а Нап като Наб. Ще прегледам по-долу в текста си тези имена, представени от Страбон като етноними на съответни нации.
Диодор продължава:
" След известно време потомците на тези царе (...) подчинили на себе си обширната страна зад река Танаис до Тракия и насочвайки военните дейности в другата посока, популяризирали своето господство до река Нил. (5) Поробвайки голям брой обилни племена, живеещи сред тези лимити, те разпрострели господството си от едната страна до Източния океан ( Индийския, М.В. ), а от другата до Каспийско море и Меотийското езеро; тъй като това племе необятно се разраснало и имало забележителни царе, по имената на които едни били наречени саки, други масагети, някои аримаспи и сходно на тях доста други. "
Саките надали са наречени по този начин на някой цар с име Скит. Много по-логично е техен епоним да е бил държател с име Скил или Секел - Страбон загатва тракийски водач на име Секел, когато приказва за заселването на Цикладските острови.Така или другояче народностното име саки изрично свързва диодоровите скити с българите. Колкото до клона със знаменателното име масагети, в който някои виждат непосредствено българско ядро, в заключението си неизбежно ще се спра още веднъж на него. Неизтощимият Диодор продължава в глава XLIV от цитираната книга:
" След като в Скития се случило един път междуцарствие, в нея се възцарили дами, отличаващи се със мощ. У тия нации дамите сходно на мъжете, се изследват към война и по никакъв начин не им отстъпват по храброст; заради това доста велики подвизи били осъществени от славни дами освен в Скития, само че и в прилежащите на нея земи ".
В увещание на това, Диодор споделя историята на скитската кралица, победила на бойното поле и погубила персийския поробител Кир. Хронистът не загатва името на владетелката, само че явно става дума за масагетската кралица Томирис. Диодор декларира:
" Образувалото се по този метод племе на амазонките се отличавало с такава смелост, че освен опустошило доста прилежащи страни, само че и покорило забележителна част от Европа и Азия ".
Ето го сведението - ни повече, ни по- малко - че амазонките произлизат от масагетите.
Тяхното " племе " се основава в интервал на " междуцарствие ", т.е. на тежка политическа рецесия, когато е настъпило надълбоко отчаяние от ръководещия " мъжки хайлайф ". И най-накрая Диодор стига до тая част на повествованието си, в която разкрива жестокия механизъм, по който е основано това изумително общество от жени-войни - с ангажимента, че " нашият роман, може би, вследствие своята невероятност, ще наподобява порядъчен на приказка ".
" XLV Живял при река Термодонт народ под ръководството на дами, които наедно с мъжете, се занимавали с военни каузи. Говорят, че една от тях, имаща царската власт, се отличавала с геройство и мощ. (2) съставяйки войнство от дами, тя почнала да го образова във военното изкуство и покорила някои от съседите. Придобивайки от ден на ден и повече героизъм и популярност, тя непрекъснато вършела нападения над прилежащите племена и възгордявайки се, в резултат на триумфите, се провъзгласила за щерка на Арес, а на мъжете предоставила да предат вълна и домашните женски работи; по-късно издала закони, с които призовавала дамите към военни надпревари, а на мъжете предоставила примирение и иго. (3) На децата от мъжки пол те осакатявали нозете и ръцете, с цел да ги създадат непригодни за военна работа, а на девойките изгаряли дясната гръд, с цел да не се издава във времето на телесна зряла възраст и да не им пречи; по този метод племето на амазонките и получило това наименование.(4) Отличавайки се с разум и военни гении, царицата построила огромен град при устието на Термодонт, на име Темискира, построила прочут замък и, обръщайки по време на походите, огромно внимание на дисциплината, изначало покорила всички съседи до Танаис (...).
XLVI Дъщеря ѝ, наследила царството (...) наложила обилни жертвоприношения на Арес и Артемида, наречена Тавропола. Отправяйки се на война в страната зад Танаис, тя покорила всички прилежащи племена до самата Тракия и връщайки се вкъщи с богата плячка, построила превъзходни храмове на упоменатите богове и със своето добродушно ръководство, си спечелила голямата обич на своите жители. После тя се отправила на война в другата посока, завоювала огромна част от Азия и разпростряла своето господство до Сирия. (3) След кончината ѝ нейните роднини, наследили царската власт, управлявали със популярност и възвисили силата и славата на племето на амазонките. "
С думи елементарни, без очевидно отвращение и непотребен възторг, Диодор рисува ужасяващия метод, по който амазонките са се разправили с мъжката част на своя народ. Това е радикална полова гражданска война, която няма равна на себе си в човешката история. Какво я е провокирало? От късото пояснение на Диодор излиза наяве, че царицата, трансформирала сексистките и обществени полюси в страната, евентуално се е бояла за своята власт и за живота си, изправена пред мъже, искащи да върнат ръководството в осветеното от обичая и закона " мъжко русло ". Ето за какво тя е основала войска от дами и нови закони, отнемащи правата на мъжете, заставящи ги да изпитат цялата горчилка на " женската участ " и непосредствено поставящи ги в робско състояние. Нещо повече, нововъведените обществени и военни практики се намесват в телесната цялост на двата пола, с цел да разменят местата им. Сакатите момчета остават инвалиди, неспособни освен да водят война и ръководят ( дано си спомним, че у множеството антични нации е съществувало свещеното предписание царят бъде персона без умствени и физически дефекти - микенският държател Евристей, заповедникът на Херакъл, е бил възмутително, запаметяващо се изключение ), само че и да изкарват обикновено прехраната си - т.е. законите на първата амазонска кралица слагат мъжете в цялостна взаимозависимост от жените-воини. Това е невъобразим прелом, узурпиране на " мъжката мощ ", нравствена и социална кастрация на мъжете, отмъщение, обезличаващо мъжа на всички равнища на битието и лишаващо го от неговите естествени преимущества. Дори оплодителната му дарба е превърната в унизително робско обвързване. Както ще се убедим, след това отношението на амазонките към мъжете прераства в цялостна непоносимост към представителите на мъжкия пол - даже като безправни роби-инвалиди - на територията на амазонската страна. Измислен е нов прийом за продължение на рода, за който непрекъснатото наличие на мъже в " женската земя " не е належащо. Агресията на дамите - воини - обществото им е издигнато по този начин, че за неговото битие е належащо да се водят непрекъснати войни и завоевателски нападения - е ориентирана към този момент напълно на открито - към прилежащи нации или инцидентни пасажери, моряци, принудени да дебаркират на техния бряг. Неин обект към този момент не са " вътрешните " ( те са дефинитивно прогонени ), а " външните " мъже. Амазонките са изключително свирепи и безпощадни бойци, тъй като се нуждаят от непрекъснато себедоказване - както и да се стараят, те въпреки всичко не са и в никакъв случай няма да бъдат " пълноценни мъже ".
Ще се върна още веднъж към измененията, които в течение на времето настъпват в обществото на амазонките, само че дано първо разгледаме сведенията за тяхното първо обиталище - територията, върху която се е родила тяхната " страна ". От по-горните, представени от мен фрагменти у Диодор, които недвусмислено сочат връзката на амазонките с масагетите, оставаме с усещането, че амазонското общество се е формирало в " Скития ", след царуването на Томирис - и респективно, обособяването му се е случило след завоеванията на Кир. Всъщност това е хронологическо несъгласие в съчинението на Диодор, обяснимо с обстоятелството, че античните историци са употребявали голям брой произведения на предишни създатели, получили са се поддържания и повторения, вследствие на които времевите очертания на събитията са размити. Всички писатели, споменаващи амазонките, указват като тяхна прародина Североизточна Мала Азия, територията при устието на река Термодонт ( днешната Терме- чая ) на брега на Понт ( Черно море ). Тези земи граничат с Витиния и Фригия. Самият Диодор ( гл.XLV и XLVI, Кн.II ) сочи въпросния регион като изконна татковина на жените-войни, а както ще забележим след момент, той удостоверява тези свои думи в описанието на Деветия героизъм на Херакъл, при който героят би трябвало да донесе на Евристей пояса на кралица Меланипа - или Хиполита ( или Антиопа - има комплициране в имената, евентуално някои са прозвища ). Според мен, произлезлите от гетите амазонки, тясно следват гетските преселения в другите столетия в големия, обитаем с тракийски нации ареал на Мала и Средна Азия. Ето за какво те се оказват в разнообразни области в тая територия, до момента в който най-накрая ги съзираме - като че ли открили се продължително - в Прикавказието, близо до Меотийското езеро ( Азовско море ).
Да проследим трагичния им път през цялото време.
Любимият ми античен Диодор, който ненавижда фантазьорството в историографията, само че от време на време несъзнателно позволява несъгласия ( заради изброените от мен аргументи ), този път - в Книга IV, гл. XVI на " Историческа Библиотека " е непреклонен като скала: в именити дни, едно потомство ( пеласгийско обаче ) преди Троянската война, Херакъл поема към земята на амазонките по заповед на хилавото недоносче Евристей, което желае да си присвои пояса на амазонската кралица. Това е деветият героизъм на могъщия Зевсов наследник:
" Получавайки заповед да придобие пояса на амазонката Хиполита, Херакъл се отправил в поход против амазонките. Доплавайки до Понта, наименуван от него Евксински, и преплавайки по него до устието на река Термодонт ( Топлодайна ), той се открил покрай град Темискира, столицата на амазонките. (2) Отначало Херакъл им изискал пояса, за който бил изпратен, а когато амазонките отвърнали с отвод, встъпил в борба с тях. Войската на амазонките се сражавала със спътниците му, а против самия Херакъл се устремили най-славните от тях и почнали яростна битка. Първа в пердах с Херакъл встъпила Аела ( безусловно Хала, Буря ), получила такова название заради своята устремност, само че все пак нейният съперник се оказал още по-ловък. Втора била Филипида, която получила смъртоносна рана още в първия конфликт и незабавно издъхнала. Сетне в борба встъпила Протоя, която, споделят, седемкратно побеждавала призованите от нея на дуел съперници. Тя също била убита, а четвърта Херакъл съкрушил амазонка по име Ерибея, чиято героизъм в ранните каузи ѝ давала съображение да се хвали, че не се нуждае от ничия помощ, само че при среща с по-могъщ съперник хвалбата ѝ се оказала празна... "
Диодор поредно изрежда всички паднали в дуел с Херакъл жени-воини и по този начин узнаваме много имена на амазоки - Келено, Еврибия, Феба, Деянира, Астерия, Марпа, Текмеса и Алкипа. " Последната - написа с горест Диодор - дала обет вечно да остане дева: клетвата сдържала, само че живота си да запази не съумяла. " И продължава:
" Предводителката на амазонките Меланипа, която предизвиквала удивление със своята героизъм, била лишена от власт...(4)... от цифрата на пленените амазонки, Антиопа той подарил на Тезей, а Меланипа пуснал на независимост, отнемайки ѝ пояса ".
И тук Диодор драсва един неочакван щрих:
" С това ( Херакъл ) дефинитивно разгромил това племе ".
Нима разцветът на амазонската страна е предшествал във вековете времето на Херакъл? Нима амазонските градове като Ефес, Смирна, Киме и Мирина, за които приказва Страбон, намиращи се на територията на Фригия, са били към този момент издигнати и народът на амазонките се е отдръпнал в това ъгълче край Термодонт?
Аполоний Родоски, създател на поемата " Аргонавтика " прави в Песен Втора на своята творба превъзходна схема на природата в страната на амазонките, сурова и трагична, като самите тях. Описанието му припомня тъмен морски акварел, напоен от тръпчивия мирис на " неприютния " Понт - гледката към брега, който се възправя против героите от кораба Арго, поели към Колхида, с цел да завладеят Златното руно. Язон е съвсем връстник на Херакъл - намираме се към момента в именитата ера. Повече от трийсет стиха - от 970 до 1000 в цитираната ария, ни дават още някои значими свидетелства за обичаите на дамите, поискали да трансформират естествените закони:
970 В залива там, до носа, покрай устието на река Термодонт
971 Спряха те в подслон, тъй като вълните се подвигнаха в морето.
972 С тази река ни една не е сходна, тъй като толкова
973 ръкави ни от една по земята не текат, отделяйки се:
974 Ако руслата броим на пръсти, не стигат
975 до 100 всички четири, а изворът същински е единствено един;
976 На материка той носи водите си, хвърляйки се от върха
977 на стръмни планини - назовават ги, споделят - " Амазонски " планини.
978 Падащият от тях поток в широчина се разлива и среща
979 стръмни хълмове пред себе си, по тази причина и се вие пътят му.
980 Вечно натам и насам прицелва се, търси, нека
981 равнина да откри... Тоя негов ръкав далеко бяга,
982 тоя пък по-близо тече; има доста и такива, които безследно
983 губят се нейде, самичък потокът в Неприютното море
984 посредством немного устия къдрава пяна донася.
985 Ако се бяха задържали там героите, щеше да се наложи да се сразят
986 с навалица амазонки и битката не щеше да е безкръвна.
987 ( Та нали амазонките не са по никакъв начин толкова положителни и у тях не е на респект
988 правото - у тях, които в долината Дойантска имат обител.
989 По душа им са делата на Арес и плачевната свада -
990 тъй като родът им иде от Хармония и от Арес:
991 браннолюбиви деви родила е тази русалка на Арес,
992 в гората Акмонийска, в гъстаците съчетавайки се него ).
993 Ако не се бе трансформирало диханието на Аргест по волята Зевсова...
994 Вятър подухна и изоставен бе тоя вгънат бряг,
995 дето амазонките темискирски постоянно за пердах се снаряжават
996 ( Та нали те не всички в град единно живеят, а настрана
997 по племена делейки се, своята страна населяват.
998 Тия, чиято кралица в същото време бе Иполита
999 там настрана живеят и настрана от тях ликастийки,
1000 а пък настрана от всички копиеметиците от Хадесия.
Аполоний Родоски оповестява многозначителни детайли за градежа на амазонското общество. То не е единно, представителките на другите кланове живеят настрана. Делят се съгласно произхода си от близките тракийски нации. Интересно е сведението за " ликастийките " - вълчици, което свързвам с мариандийците и техния цар Лик - Вълк, на които Аполоний Родоски посвещава предшестващи цитирания откъс, стихове в поемата си. Според Страбон, " География ", Кн. VII, гл. 3, мариандийците и мигдоните са фригийци и същият създател във въпросния текст дефинира фригийците като " бригийци, някаква тракийска националност ".
Вървим напред във времето и навлизаме в годините, предхождащи Троянската война. Хронологически тук е мястото още веднъж да се базира на цитираните към този момент стихове на Омир в Трета Песен на Илиада:
" Някога вървях във Фригия...
(...)Там аз видях многочислени фригийци с коне вихрогонни,
(...) Сбрани, стануваха те на брега на реката Сангарий.
Бях им съдружник приближен и дружно с тях се сражавах,
щом се явиха сами амазонките мъжеподобни ".
" Реката Сангарий " през днешния ден се назовава Сакария - име, познато на българското ухо. Оставаме с усещането, че тя разделя фригите от земята на амазонките и фригийските бойци са заели позиция на границата. Жените - воини явно не са толкоз отслабени, деградирали във военно отношение или изгонени от територията си, щом фригите се боят да посрещнат сами удара им и викат на помощ троянците. Усещането от текста е, че таман на амазонките принадлежи самодейността за нападението.
А ето и сантименталният апотеоз на амазонките и тяхната кралица Пентезилея, обезсмъртени от Вергилий в поемата му " Енеида ". Според преданието, ( макар предшестващите различия с фригите), храбрите дами вземат участие в Троянската война като съдружници на троянците, след гибелта на Хектор:
" Ей редове амазонски със щитове - сърп новолунен
Пентезилея повежда от гневен жар обладана,
Голата гръд е пристегнала в златна препаска.
Девата-воин боязън не сеща във борба с мъжете "...
Легендата и поезията гласят, че я съкрушава Ахил.
Минава хилядолетие.
И не щеш ли Страбон взема решение да им посвети почетно място в своето съчинение " География ". Но вместо край Термодонт, той афишира за тяхно ново обиталище Прикавказието близо до Меотида ( Азовско море ), освен това с ангажимента, че амазонките от дълго време са изчезнали и оттова. Ето какво още ( с изключение на цитираното от мен, М.В. ) оповестява видният академик в Книга 11, гл.5 на своята творба:
" (1) За амазонките също се споделя, че живеят в планините над Албания. Прочее Теофан, който взел участие в похода с Помпей в страната на албаните споделя, че гелите и леките, скитски народ, живеят сред амазонките и албанците и че там тече реката Мермадалис, по средата сред тези нации и амазонките. Но други, сред които Метродор от Скепсис и Хипсикрат, които самите също не са били осведомени с този регион, настояват, че амазонките живеят на границите на гаргариите, в северните подножия на тези елементи от Кавказките планини, които назовават Керавнийски; и че амазонките прекарват останалата част от времето си усамотено, като всяка прави своята работа, оране, сеене и проваляне на добитък и изключително обучаване на коне, въпреки че най-смелите се занимават най-вече с конен лов ( кланът, директно зависещ на Хиполита у А.Родоски? М.В. ) и бойни упражнения; че десните гърди на всички са отрязани още като бебета, с цел да могат елементарно да употребяват дясната си ръка за всевъзможни потребности и изключително за хвърляне на късото копие; и че също по този начин употребяват лъка и сагариса, и вършат от кожите на диви животни щитове, облекла и колани; само че че имат два специфични месеца напролет, в които се качват на близката планина, дето ги разделя от гаргариите. Гаргариите също, съгласно античен бит, се качват горе да поднесат жертви с амазонките и по този начин с цел да се сношават с тях, с цел да се раждат деца,, като го вършат скритом в тъмното, всеки гаргариец с която амазонка се случи; и откакто ги оплодят, ги отпращат; а родените женски амазонките задържат при себе си, само че мъжките ги вземат гаргариите, с цел да ги отгледат; и всеки гаргариец, на който донесат дете, го осиновява като свое и счита детето за собствен наследник заради неустановеност. "
От този фрагмент у Страбон разбираме, че за миналите епохи амазонките са разрешили казуса с прираста, оптимизирайки и хуманизирайки ( на пръв взор ) програмата си за развъждане на децата - единствено девойки. Вече не им трябват сакати роби-мъже - на територията им въобще не се позволяват никакви мъже. Но не настава ли някаква душевна осакатеност у тези деца, едните от които имат единствено майки, а другите - единствено татковци ( даже в случай че бащата има законна жена- гаргарийка вкъщи си )? И какъв брой ли тежък е жребият на дамата, която работи у дома и на полето, отглежда женски чада, упражнява се в бойно изкуство и се хвърля в безмилостни борби? Макар и определен първоначално по лична воля - от първите амазонки - не се ли трансформира той през столетията в капан за тия изтерзани дами? Те живеят без мъжка поддръжка и милувка, без обич - и имат единствено два месеца, с цел да изпитат някаква приятност, небрежно, скритом, в тъмното, измъчени от съзнанието, че това прикосновение има за цел единствено оплождането. Не мислят ли нощем за родените момчетата, които също са техни чеда?
А кои са " гаргарийците "?
На този въпрос Страбон дава много неясен отговор в идващия откъс, само че дано се спрем още момент върху обявеното от него дотук:
Популярните тълкувания на етноназванието " гели " го свързват с ирландските и шотладски гели, а " леки " с лезгинците. Страбон дефинира двата народа като " скитски " ( при цялата размитост на това разбиране в древногръцките извори ). Възможно ли е въпреки всичко да става дума за гети и лики - ликийци? Какво биха търсили гелите в Прикавказието - въпреки че към този момент е известно какъв брой тясно са свързани брити ( бриги ), скоти ( скити?) и иршандци с тракийските нации. Особено названието на " леките " - лезгинци, ме кара да допускам, че народ, който е разположен не изключително надалеч от фриги, мариандийци и ликийци - и носи мелодичен с последните етноним, не може да бъде доста друг от тях.
В края на Кн.7, са непокътнати фрагменти от " География " на Страбон, представени от други антични създатели, в които ерудитът твърди, че река Дунав, двата бряга на която са населявани от гетите, в по-стари времена се е наричала Матоас ( Мътна ) и едвам когато " скитите " претърпели злощастие, преминавайки реката, я нарекли за възмездие Даусис или Данубис ( Давещата или Вълчата? ). Гетите, съгласно Страбон, Кн.7, гл.3, са се смесвали с мизите ( дали единствено един път? М.В.), а главният им клон на Балканите населява " край Понта и на изток " и след това следва " Гетската пустиня ". Мисля, че името Меотида би могло да е обвързвано с Матоас, защото регионът към Азовско море е бил мощно заблатен. Дръзвам да се запитам още дали името на Меотида, популацията към която е наричано с общото наименование " меоти ", съгласно Страбон, би могло да произлиза от Меония, остарялото име на Лидия.
Един от другите фрагменти в края на Кн.7 гласи:
" (според Порфирий, хората от Метоне, които били жители на Менелай, се наричали фтийци). Но Географът ( Страбон, М.В. ) споделя, че популацията към Метоне не били единствените хора, наричани фтийци, само че както беше казано преди, поданиците на Ахил, Протезилай и Филоктет, също били назовавани с това име. В Кн.11, гл.2 Страбон цитира свързани с Ахил топоними и монументи в региона на Азовско море - Меотида, където упоменава аспургиани, доски и дандарии измежду жителите на региона. Към село Мирмикион - град Мирмикия, маркиран от историка Георги Сотиров като Ахилова диря в тези земи, добавям и самото име на река Мермадалис, на чийто бряг живеят амазонките, то също е съзвучно с етнонима мирмидонци.
Приазовието, както е добре известно, е регионът, в който се обособява този клон от българския народ, който основава Дунавска България. Страбон написа: " Като се плава по езерото Корокондамитида се стига до Фанагория, незабравим град ". И край това оживено пазарище " сред Фанагория и Гарипа " географът упоменава местоживеенето на аспургианите, от които прочее произлиза и първият държател на Боспорското царство - Тиберий Юлий Аспург. В своя доста забавна публикация археологът Андрей Киряков разумно разпознава това лично и народностно име като обвързвано с Аспарух ( " Какво значи името Дуло и от кое място произлиза " ). Колкото до " доските " и " дандариите " - първите евентуално са докси - които също свързвам с българското наличие край Азовско море, а вторите си разрешавам да отъждествя с " дарди " и даже с " дардани " - като още веднъж запитвам: допустимо ли е нации с толкоз сходни названия да нямат нищо общо между тях?
Съзнавам, че това са безредно нахвърляни хрумвания и скандални хипотези. Извинете - подозрението е мой недостатък, затвърден от ранно детство.
Нека се върнем към повествованието на Страбон в идващите редове на цитирания фрагмент:
" (1) Мермадалис се стича буйна от планините посредством страната на амазонките и през Сиракене и пустинната земя сред тях, и се влива в езерото Меотида. Казват, че гаргарите се преместили нагоре в този регион от Темискира с амазонките, по-късно въстанали срещу тях и в съюз с някаква траки и евбейци, които били стигнали до такава степен, повели война против тях, и че по-късно прекратили войната против тях и сключили контракт съгласно упоменатите условия, тоест, че ще поддържат връзка между тях единствено по въпроса с децата и че всеки народ ще си живее без значение от другия. "
В този текст прозира истината за гаргариите - те са от народа на амазонките, поробеният мъжки детайл в амазонското антично общество, който, въпреки и с голямо забавяне, се е сетил за правата си и си ги е възвърнал с въстание. Честно казано, изпитвам завист на търпението на гаргарите! На резонния въпрос - по какъв начин са съумели да се разпалват и да извоюват свободата си тези инвалиди, Страбон дава отговор - в съюз с " някакви траки и евбейци ". Географът честичко използва тоя израз - " някакви траки " - заради пренебрежение? заради незнание? - и с това доста ме затруднява. Щях да съм му признателна, в случай че се бе постарал да посочи какви точно " траки ", а по отношение на евбейците чийто първи цар е Абант с произлизащата от това " българска прическа - чумбас ", нещата се обясняват - тия нации, които са кръвнородствени на троянците - фриги ( бриги, бълги ), ликийци, мизи, а може би и част от гетите ( хети ), са били принудени да се реалокират нагоре по крайбрежията на Понта, чак до Меотийското " езеро ". И даже оттатък Кавказ. Амазонките, твърдоглав стрък от тези нации, са се придвижвали ведно с тях и при променените условия, са били принудени да правят отстъпка по някои точки в своите сексистки традиции и закони.
Това преселение се е налагало и заради основаните след това по-мощни, централизирани страни в Мала Азия и преструктурирането на първичните общества - от дребни и многочислени независими царства на родовите групи - в несамостоятелни съставни елементи, включени в обединен, по-мащабен, държавен организъм, който ги унифицира, налагайки единни закони. Разбира се, мъжки закони. Несъгласните с това състояние, е трябвало да си търсят диви пущинаци за заселване.
Тези условия ведно с целенасоченото, съгласно мен, изтребване на огромен брой амазонки още в пеласгийската ера ( времената на Херакъл ), неизбежно води към техния залез.
Над някогашните земи на амазонките край Термодонт изгрява господството на могъщата страна Лидия. Тя се задържа дълго в зенита и последователно в нея се вливат съвсем всички тракийски нации в Мала Азия. За произхода на главната част от лидийското население съдим по казаното от Страбон в Кн. 10, гл. 3 на " География ":
" И Еврипид привежда лидийските ритуални практики паралелно с тези на Фригия поради приликата им (...) и още веднъж той свързва критските практики с фригийските "...
Такава тясна родствена непосредственост подсказва и самото име на именития цар Луд ( Лид ), епоним на лидийците, което безспорно произлиза от вакхическия възторг. Една любопитна детайлност: дано прочетем името Луд в обратна посока - получава се Дул.
Солиден детайл в Лидия са и хетите - азиатските гети. Тъкмо за тях ще приказваме по-късно, въпреки че в цитираната Кн.10, гл. 3 на своето писание, Страбон отхвърля да ни осведоми по отношение на античната гетска история.
Евентуалните следи на гаргариите, разумно оформили се като народ най-вече от мъже, само че след това слели се с близките планински нации в Казказ и заживели естествен живот, са осезаеми в топономията на Южен Дагестан. В Армения откриваме град Гаргар. Но в действителност и в самата антична малоазийска Мизия се е издигал град Гаргар.
Какво е това име? Нима е название, обещано на майтап от амазонките на техните обезправени мъже? Или е названието на целия народ - мъже и дами - от който в един миг се основават аюазонките? Име, напомнящо звуково " гаргар " е това на град Харков на Кубан, наименуван, съгласно легендата, на някой си Харко - бандит и изедник. Санскритската дума gardhra ( от Гаруда?) значи див звяр, изедник, а в българския език " врана ", " гарван " е названието на грабливи птици. Грабителки са харпиите, грабителка е тракийската героиня Харпалика - реминисценция на амазонките? Вълкът също е див звяр и изедник и май етимологичното пояснение ни води в тази посока. Или пък " гаргар " ще рече " планински хора "? Само нахвърлям разновидностите - не ги изчерпвам. Изкушавам се да приведа и понятието " гигер ", произхождащо от " колос ", което препраща към с
Амазонките са тренирани за война, същински автомати за ликвидиране на мъже, недостъпни за другия пол и по тази причина неистово мечтани от него. Героите се влюбват в пагубната хубост на техните царици. Според Овидий в " Героини " и Вергилий в " Енеида ", Ахил губи мозъка и сърцето си по съкрушената от него в дуел Пентезилея, когато смъква шлема ѝ и я вижда към този момент мъртва, само че неизказано прелестна, а Тезей получава като трофей от Херакъл победената Хиполита ( наречена от Диодор Антиопа, Историческа Библиотека, Книга V ), която става негова брачна половинка.
Но съществували ли са въобще амазонките или техният облик е плод на нечия изключително разбушувала се поетична фикция в дълбоката старост? Това се пита и Страбон в своята " География ", Кн.11, гл.5 и самичък дава отговор:
"... във връзка с амазонките едни и същи истории се описват, както в остарели времена, по този начин и в този момент, въпреки те са чудодейни и невероятни. Например, кой би могъл да повярва, че е допустимо да се провежда от дами войска или град, или племе, и освен да се провежда, само че даже да прави нападения в територията на различен народ, и освен да надвие народите покрай тях, дотолкоз, че да напредне в днешна Йония, само че даже да изпрати военна мощ през морето чак до Атика? Защото това е същото, като да кажеш, че мъжете в тези времена са били дами и дамите са били мъже. Въпреки това същите тези истории в днешно време се описват за амазонките и те усилват гореспомената чудноватост и вярата ни по-скоро в античните описания, в сравнение с в днешните ".
Следователно Страбон счита сведенията за амазонките за истина, тъй като те са толкоз невероятни, че ничие развинтено въображение не би могло ги сътвори и толкоз настойчиво идентични в другите източници, че излиза наяве: не е допустимо всички създатели, съобщаващи за тях, да лъжат и то по един и същи метод.
Впрочем великият Омир, чиито произведения са най-достоверният и най-древен писмен извор, достигнал до нас, за действията на старите нации в Мала Азия, Егея, Средиземноморието и на Балканите, загатва амазонките в Трета Песен на " Илиада " по метод, който не оставя никакво подозрение в тяхното действително битие:
" А възхитеният дъртак Приам заприказва:
(...) Някога вървях във Фригия, прекомерно богата със грозде,
там аз видях многочислени фригийци с коне вихрогонни,
по-рано прочут народ на Отрей и Мигдон богоравен.
Сбрани стануваха те на брега на реката Сангарий.
Бях им съдружник приближен и дружно с тях се сражавах,
щом се явиха сами амазонките мъжеподобни. "
От тези хекзаметри се схваща какъв брой близки са троянци и фриги ( брачната половинка на цар Приам, Хекуба, е щерка на фригийския владетел), а също че на фригите се е наложило да викат троянците на помощ против нападналите ги амазонки. Отбелязвам посочените от Омир имена на най-древни фригийски царе - Мигдон ( Македон? ) и Отрей, което, съгласно мен е Одрей - т.е.Едрей, както са наричани пеласгите, наследници на атлантите, в Палестина - " едреи ", безусловно " едри ". Оттам идва етнонимът на одрисите и името на един от техните " митични " царе - Одроес. Но легендата твърди, че една от първите амазонски царици се е наричала Отрера, безусловно производно от упоменатия Отрей и тя, съгласно Хигин ( " Fabulae " ) е построила храма на Диана в Ефес. За основаването на Ефес и други градове от амазонките, свидетелства безапелационно Страбон в упомената Кн. 11, гл. 5 на " География ":
" Прочие на амазонките се приписва основаването на градове и даването на имената им, като да вземем за пример Ефес и Смирна, и Киме и Мирина, а също по този начин гробници и други паметници; а Темискира и равнините към Термодонт, и планините над тях, са упоменати от всички писатели като принадлежали на амазонките; само че споделят, че амазонките били прогонени от тези места. Само няколко писатели се изричат къде се намират те в днешно време... "
Следователно основаването на страната на жените-воини - амазонки възхожда към най-стари, именити, пеласгийски времена. Колкото и необичайно да е, тя е обвързвана с алена нишка с битието на нашия тракийски и български народ в най-дълбока античност.
Легендарната традиция твърди, че амазонките са дъщери на Арес и Хармония, а Арес, както е известно от Херодот, е най-почитаното провидение у траките. Но този аргумент надали е задоволителен за актуалния четец, ето за какво ще се базира на съответните изказвания на хронистите.
Най-подробни сведения за това по какъв начин е основано обществото на амазонките, се съдържат в " Историческа Библиотека " на Диодор Сицилийски, само че дано преди този момент размислим върху две изречения у Аполодор в гл. 3 Кн.V на неговата " Митологическа Библиотека ", с които хронистът чертае безбрежните размери на Тракия в епохата на Дионис. В скоби означавам, че Диодор Сикул приказва за два обожествени персонажа, носещи названието Дионис ( по-древният е Сабазий ) и в този подтекст аз се спирам на втория Дионис - този, който е дал на индивидите великия подарък на лозата и виното. Във връзка с похода на Дионис в Индия, като културен воин, Аполодор написа:
" Там ( във Фригия, след броденето му в Египет и Сирия, М.В.), изцелен от Рея, постигайки тайнствата и получавайки от Рея столата, той се отправил през Тракия в Индия "...
И малко по-нататък:
" Минавайки през Тракия и цялата Индийска земя... "
Тези фрази у Аполодор са знаменателни, въпреки че в неговото изложение съм откривала много несъгласия, някои от които опровергават горното изказване. Но текстът на Аполодор е бил жертва на някои фалшификации през вековете, които сигурно не са дело на траките. Защо Аполодор с толкоз необятен размах афишира за тракийска цялата земя до Индия? Веднага ми идва мислено изказванието на Херодот за многобройността на траките, доказано от историците, описващи Бактрия, Согдиана и народите, обитаващи Хиндукуш в най-стари времена като свързани с тракийския и българския етнос.
Нека в този момент се върнем към въпросния фрагмент у Диодор, в Кн. II гл. XLIII на " Историческа Библиотека ", одобряван от някои модерни български откриватели като изложение на генезиса на българите. След като наблюдава действията на Дионис в Индия и прецизира, че " земите, окръжаващи Индия като Скития, Бактрия и Ариана, са ситуирани над Индия ", Диодор написа:
" (1) Сега да минем към скитите, населяващи прилежащата с индийците страна. Те изначало заемали напълно незначителна област, само че след това, лека-полека усилвайки се, с помощта на своята смелост и военни сили, завоювали обширна територия и обезпечили на своето племе огромна популярност и владичество.
(2) Отначало те живели в напълно нищожно количество при река Аракс и били презирани за своето безславие; само че още в древността под ръководството на един враждебен и отличаващ се със стратегически качества цар, те придобили страната в планините до Кавказ, бреговете на Океан и Меотийското езеро и прочие области до река Танаис. "
По-нататък Диодор споделя преданието на самите " скити ", че у тях се появила родена от земята дева, полу-жена, полу-змия, която се съчетала със Зевс и родила наследник, наименуван Скит, надминаващ по популярност всички свои прародители. По неговото име народът бил наименуван скити. Сред потомците на Скит имало двама братя, известни с героизъм и голям брой подвизи - Пал и Нап, които разделили между тях царството и поданиците им надлежно почнали да се зоват пали и напи.
Текстът е безпределно забавен и носи голяма информация, част от която е убягнала от вниманието на историците - и остарели, и нови. Досега постоянно се смяташе, че името Скит или не значи нищо значимо, или е производно от " друмник, скитащ ". Позволявам си да обърна вниманието на читателите върху обстоятелството, че е прекомерно допустимо това име да произлиза от тракийското Скил, а оттова и от етнонимите секеи, секели и секули, под които в най-дълбока античност е прочут клон от българския народ, населяващ балканските земи и Мала Азия, а след това преместил се на Апенинския полуостров и прилежащите му острови. Това съмнение се удостоверява от идващите редове у Диодор, на които след момент ще се спра. Скаи се е наричал народ, обитаващ Троада, съгласно Стефан Византийски - " Скайските, Скейски врати на Троя ". Да си спомним и името на Йоан Скилица - то демонстрира дълготрайното наличие на названието Скил в именната традиция на народите, произхождащи от траките и българите. Внимание заслужават също имената Пал и Нап, като Пал е допустимо да бъде тълкувано като Бал, Бял - надлежно поданиците на Бал са наречени бали ( българи? ) - а Нап като Наб. Ще прегледам по-долу в текста си тези имена, представени от Страбон като етноними на съответни нации.
Диодор продължава:
" След известно време потомците на тези царе (...) подчинили на себе си обширната страна зад река Танаис до Тракия и насочвайки военните дейности в другата посока, популяризирали своето господство до река Нил. (5) Поробвайки голям брой обилни племена, живеещи сред тези лимити, те разпрострели господството си от едната страна до Източния океан ( Индийския, М.В. ), а от другата до Каспийско море и Меотийското езеро; тъй като това племе необятно се разраснало и имало забележителни царе, по имената на които едни били наречени саки, други масагети, някои аримаспи и сходно на тях доста други. "
Саките надали са наречени по този начин на някой цар с име Скит. Много по-логично е техен епоним да е бил държател с име Скил или Секел - Страбон загатва тракийски водач на име Секел, когато приказва за заселването на Цикладските острови.Така или другояче народностното име саки изрично свързва диодоровите скити с българите. Колкото до клона със знаменателното име масагети, в който някои виждат непосредствено българско ядро, в заключението си неизбежно ще се спра още веднъж на него. Неизтощимият Диодор продължава в глава XLIV от цитираната книга:
" След като в Скития се случило един път междуцарствие, в нея се възцарили дами, отличаващи се със мощ. У тия нации дамите сходно на мъжете, се изследват към война и по никакъв начин не им отстъпват по храброст; заради това доста велики подвизи били осъществени от славни дами освен в Скития, само че и в прилежащите на нея земи ".
В увещание на това, Диодор споделя историята на скитската кралица, победила на бойното поле и погубила персийския поробител Кир. Хронистът не загатва името на владетелката, само че явно става дума за масагетската кралица Томирис. Диодор декларира:
" Образувалото се по този метод племе на амазонките се отличавало с такава смелост, че освен опустошило доста прилежащи страни, само че и покорило забележителна част от Европа и Азия ".
Ето го сведението - ни повече, ни по- малко - че амазонките произлизат от масагетите.
Тяхното " племе " се основава в интервал на " междуцарствие ", т.е. на тежка политическа рецесия, когато е настъпило надълбоко отчаяние от ръководещия " мъжки хайлайф ". И най-накрая Диодор стига до тая част на повествованието си, в която разкрива жестокия механизъм, по който е основано това изумително общество от жени-войни - с ангажимента, че " нашият роман, може би, вследствие своята невероятност, ще наподобява порядъчен на приказка ".
" XLV Живял при река Термодонт народ под ръководството на дами, които наедно с мъжете, се занимавали с военни каузи. Говорят, че една от тях, имаща царската власт, се отличавала с геройство и мощ. (2) съставяйки войнство от дами, тя почнала да го образова във военното изкуство и покорила някои от съседите. Придобивайки от ден на ден и повече героизъм и популярност, тя непрекъснато вършела нападения над прилежащите племена и възгордявайки се, в резултат на триумфите, се провъзгласила за щерка на Арес, а на мъжете предоставила да предат вълна и домашните женски работи; по-късно издала закони, с които призовавала дамите към военни надпревари, а на мъжете предоставила примирение и иго. (3) На децата от мъжки пол те осакатявали нозете и ръцете, с цел да ги създадат непригодни за военна работа, а на девойките изгаряли дясната гръд, с цел да не се издава във времето на телесна зряла възраст и да не им пречи; по този метод племето на амазонките и получило това наименование.(4) Отличавайки се с разум и военни гении, царицата построила огромен град при устието на Термодонт, на име Темискира, построила прочут замък и, обръщайки по време на походите, огромно внимание на дисциплината, изначало покорила всички съседи до Танаис (...).
XLVI Дъщеря ѝ, наследила царството (...) наложила обилни жертвоприношения на Арес и Артемида, наречена Тавропола. Отправяйки се на война в страната зад Танаис, тя покорила всички прилежащи племена до самата Тракия и връщайки се вкъщи с богата плячка, построила превъзходни храмове на упоменатите богове и със своето добродушно ръководство, си спечелила голямата обич на своите жители. После тя се отправила на война в другата посока, завоювала огромна част от Азия и разпростряла своето господство до Сирия. (3) След кончината ѝ нейните роднини, наследили царската власт, управлявали със популярност и възвисили силата и славата на племето на амазонките. "
С думи елементарни, без очевидно отвращение и непотребен възторг, Диодор рисува ужасяващия метод, по който амазонките са се разправили с мъжката част на своя народ. Това е радикална полова гражданска война, която няма равна на себе си в човешката история. Какво я е провокирало? От късото пояснение на Диодор излиза наяве, че царицата, трансформирала сексистките и обществени полюси в страната, евентуално се е бояла за своята власт и за живота си, изправена пред мъже, искащи да върнат ръководството в осветеното от обичая и закона " мъжко русло ". Ето за какво тя е основала войска от дами и нови закони, отнемащи правата на мъжете, заставящи ги да изпитат цялата горчилка на " женската участ " и непосредствено поставящи ги в робско състояние. Нещо повече, нововъведените обществени и военни практики се намесват в телесната цялост на двата пола, с цел да разменят местата им. Сакатите момчета остават инвалиди, неспособни освен да водят война и ръководят ( дано си спомним, че у множеството антични нации е съществувало свещеното предписание царят бъде персона без умствени и физически дефекти - микенският държател Евристей, заповедникът на Херакъл, е бил възмутително, запаметяващо се изключение ), само че и да изкарват обикновено прехраната си - т.е. законите на първата амазонска кралица слагат мъжете в цялостна взаимозависимост от жените-воини. Това е невъобразим прелом, узурпиране на " мъжката мощ ", нравствена и социална кастрация на мъжете, отмъщение, обезличаващо мъжа на всички равнища на битието и лишаващо го от неговите естествени преимущества. Дори оплодителната му дарба е превърната в унизително робско обвързване. Както ще се убедим, след това отношението на амазонките към мъжете прераства в цялостна непоносимост към представителите на мъжкия пол - даже като безправни роби-инвалиди - на територията на амазонската страна. Измислен е нов прийом за продължение на рода, за който непрекъснатото наличие на мъже в " женската земя " не е належащо. Агресията на дамите - воини - обществото им е издигнато по този начин, че за неговото битие е належащо да се водят непрекъснати войни и завоевателски нападения - е ориентирана към този момент напълно на открито - към прилежащи нации или инцидентни пасажери, моряци, принудени да дебаркират на техния бряг. Неин обект към този момент не са " вътрешните " ( те са дефинитивно прогонени ), а " външните " мъже. Амазонките са изключително свирепи и безпощадни бойци, тъй като се нуждаят от непрекъснато себедоказване - както и да се стараят, те въпреки всичко не са и в никакъв случай няма да бъдат " пълноценни мъже ".
Ще се върна още веднъж към измененията, които в течение на времето настъпват в обществото на амазонките, само че дано първо разгледаме сведенията за тяхното първо обиталище - територията, върху която се е родила тяхната " страна ". От по-горните, представени от мен фрагменти у Диодор, които недвусмислено сочат връзката на амазонките с масагетите, оставаме с усещането, че амазонското общество се е формирало в " Скития ", след царуването на Томирис - и респективно, обособяването му се е случило след завоеванията на Кир. Всъщност това е хронологическо несъгласие в съчинението на Диодор, обяснимо с обстоятелството, че античните историци са употребявали голям брой произведения на предишни създатели, получили са се поддържания и повторения, вследствие на които времевите очертания на събитията са размити. Всички писатели, споменаващи амазонките, указват като тяхна прародина Североизточна Мала Азия, територията при устието на река Термодонт ( днешната Терме- чая ) на брега на Понт ( Черно море ). Тези земи граничат с Витиния и Фригия. Самият Диодор ( гл.XLV и XLVI, Кн.II ) сочи въпросния регион като изконна татковина на жените-войни, а както ще забележим след момент, той удостоверява тези свои думи в описанието на Деветия героизъм на Херакъл, при който героят би трябвало да донесе на Евристей пояса на кралица Меланипа - или Хиполита ( или Антиопа - има комплициране в имената, евентуално някои са прозвища ). Според мен, произлезлите от гетите амазонки, тясно следват гетските преселения в другите столетия в големия, обитаем с тракийски нации ареал на Мала и Средна Азия. Ето за какво те се оказват в разнообразни области в тая територия, до момента в който най-накрая ги съзираме - като че ли открили се продължително - в Прикавказието, близо до Меотийското езеро ( Азовско море ).
Да проследим трагичния им път през цялото време.
Любимият ми античен Диодор, който ненавижда фантазьорството в историографията, само че от време на време несъзнателно позволява несъгласия ( заради изброените от мен аргументи ), този път - в Книга IV, гл. XVI на " Историческа Библиотека " е непреклонен като скала: в именити дни, едно потомство ( пеласгийско обаче ) преди Троянската война, Херакъл поема към земята на амазонките по заповед на хилавото недоносче Евристей, което желае да си присвои пояса на амазонската кралица. Това е деветият героизъм на могъщия Зевсов наследник:
" Получавайки заповед да придобие пояса на амазонката Хиполита, Херакъл се отправил в поход против амазонките. Доплавайки до Понта, наименуван от него Евксински, и преплавайки по него до устието на река Термодонт ( Топлодайна ), той се открил покрай град Темискира, столицата на амазонките. (2) Отначало Херакъл им изискал пояса, за който бил изпратен, а когато амазонките отвърнали с отвод, встъпил в борба с тях. Войската на амазонките се сражавала със спътниците му, а против самия Херакъл се устремили най-славните от тях и почнали яростна битка. Първа в пердах с Херакъл встъпила Аела ( безусловно Хала, Буря ), получила такова название заради своята устремност, само че все пак нейният съперник се оказал още по-ловък. Втора била Филипида, която получила смъртоносна рана още в първия конфликт и незабавно издъхнала. Сетне в борба встъпила Протоя, която, споделят, седемкратно побеждавала призованите от нея на дуел съперници. Тя също била убита, а четвърта Херакъл съкрушил амазонка по име Ерибея, чиято героизъм в ранните каузи ѝ давала съображение да се хвали, че не се нуждае от ничия помощ, само че при среща с по-могъщ съперник хвалбата ѝ се оказала празна... "
Диодор поредно изрежда всички паднали в дуел с Херакъл жени-воини и по този начин узнаваме много имена на амазоки - Келено, Еврибия, Феба, Деянира, Астерия, Марпа, Текмеса и Алкипа. " Последната - написа с горест Диодор - дала обет вечно да остане дева: клетвата сдържала, само че живота си да запази не съумяла. " И продължава:
" Предводителката на амазонките Меланипа, която предизвиквала удивление със своята героизъм, била лишена от власт...(4)... от цифрата на пленените амазонки, Антиопа той подарил на Тезей, а Меланипа пуснал на независимост, отнемайки ѝ пояса ".
И тук Диодор драсва един неочакван щрих:
" С това ( Херакъл ) дефинитивно разгромил това племе ".
Нима разцветът на амазонската страна е предшествал във вековете времето на Херакъл? Нима амазонските градове като Ефес, Смирна, Киме и Мирина, за които приказва Страбон, намиращи се на територията на Фригия, са били към този момент издигнати и народът на амазонките се е отдръпнал в това ъгълче край Термодонт?
Аполоний Родоски, създател на поемата " Аргонавтика " прави в Песен Втора на своята творба превъзходна схема на природата в страната на амазонките, сурова и трагична, като самите тях. Описанието му припомня тъмен морски акварел, напоен от тръпчивия мирис на " неприютния " Понт - гледката към брега, който се възправя против героите от кораба Арго, поели към Колхида, с цел да завладеят Златното руно. Язон е съвсем връстник на Херакъл - намираме се към момента в именитата ера. Повече от трийсет стиха - от 970 до 1000 в цитираната ария, ни дават още някои значими свидетелства за обичаите на дамите, поискали да трансформират естествените закони:
970 В залива там, до носа, покрай устието на река Термодонт
971 Спряха те в подслон, тъй като вълните се подвигнаха в морето.
972 С тази река ни една не е сходна, тъй като толкова
973 ръкави ни от една по земята не текат, отделяйки се:
974 Ако руслата броим на пръсти, не стигат
975 до 100 всички четири, а изворът същински е единствено един;
976 На материка той носи водите си, хвърляйки се от върха
977 на стръмни планини - назовават ги, споделят - " Амазонски " планини.
978 Падащият от тях поток в широчина се разлива и среща
979 стръмни хълмове пред себе си, по тази причина и се вие пътят му.
980 Вечно натам и насам прицелва се, търси, нека
981 равнина да откри... Тоя негов ръкав далеко бяга,
982 тоя пък по-близо тече; има доста и такива, които безследно
983 губят се нейде, самичък потокът в Неприютното море
984 посредством немного устия къдрава пяна донася.
985 Ако се бяха задържали там героите, щеше да се наложи да се сразят
986 с навалица амазонки и битката не щеше да е безкръвна.
987 ( Та нали амазонките не са по никакъв начин толкова положителни и у тях не е на респект
988 правото - у тях, които в долината Дойантска имат обител.
989 По душа им са делата на Арес и плачевната свада -
990 тъй като родът им иде от Хармония и от Арес:
991 браннолюбиви деви родила е тази русалка на Арес,
992 в гората Акмонийска, в гъстаците съчетавайки се него ).
993 Ако не се бе трансформирало диханието на Аргест по волята Зевсова...
994 Вятър подухна и изоставен бе тоя вгънат бряг,
995 дето амазонките темискирски постоянно за пердах се снаряжават
996 ( Та нали те не всички в град единно живеят, а настрана
997 по племена делейки се, своята страна населяват.
998 Тия, чиято кралица в същото време бе Иполита
999 там настрана живеят и настрана от тях ликастийки,
1000 а пък настрана от всички копиеметиците от Хадесия.
Аполоний Родоски оповестява многозначителни детайли за градежа на амазонското общество. То не е единно, представителките на другите кланове живеят настрана. Делят се съгласно произхода си от близките тракийски нации. Интересно е сведението за " ликастийките " - вълчици, което свързвам с мариандийците и техния цар Лик - Вълк, на които Аполоний Родоски посвещава предшестващи цитирания откъс, стихове в поемата си. Според Страбон, " География ", Кн. VII, гл. 3, мариандийците и мигдоните са фригийци и същият създател във въпросния текст дефинира фригийците като " бригийци, някаква тракийска националност ".
Вървим напред във времето и навлизаме в годините, предхождащи Троянската война. Хронологически тук е мястото още веднъж да се базира на цитираните към този момент стихове на Омир в Трета Песен на Илиада:
" Някога вървях във Фригия...
(...)Там аз видях многочислени фригийци с коне вихрогонни,
(...) Сбрани, стануваха те на брега на реката Сангарий.
Бях им съдружник приближен и дружно с тях се сражавах,
щом се явиха сами амазонките мъжеподобни ".
" Реката Сангарий " през днешния ден се назовава Сакария - име, познато на българското ухо. Оставаме с усещането, че тя разделя фригите от земята на амазонките и фригийските бойци са заели позиция на границата. Жените - воини явно не са толкоз отслабени, деградирали във военно отношение или изгонени от територията си, щом фригите се боят да посрещнат сами удара им и викат на помощ троянците. Усещането от текста е, че таман на амазонките принадлежи самодейността за нападението.
А ето и сантименталният апотеоз на амазонките и тяхната кралица Пентезилея, обезсмъртени от Вергилий в поемата му " Енеида ". Според преданието, ( макар предшестващите различия с фригите), храбрите дами вземат участие в Троянската война като съдружници на троянците, след гибелта на Хектор:
" Ей редове амазонски със щитове - сърп новолунен
Пентезилея повежда от гневен жар обладана,
Голата гръд е пристегнала в златна препаска.
Девата-воин боязън не сеща във борба с мъжете "...
Легендата и поезията гласят, че я съкрушава Ахил.
Минава хилядолетие.
И не щеш ли Страбон взема решение да им посвети почетно място в своето съчинение " География ". Но вместо край Термодонт, той афишира за тяхно ново обиталище Прикавказието близо до Меотида ( Азовско море ), освен това с ангажимента, че амазонките от дълго време са изчезнали и оттова. Ето какво още ( с изключение на цитираното от мен, М.В. ) оповестява видният академик в Книга 11, гл.5 на своята творба:
" (1) За амазонките също се споделя, че живеят в планините над Албания. Прочее Теофан, който взел участие в похода с Помпей в страната на албаните споделя, че гелите и леките, скитски народ, живеят сред амазонките и албанците и че там тече реката Мермадалис, по средата сред тези нации и амазонките. Но други, сред които Метродор от Скепсис и Хипсикрат, които самите също не са били осведомени с този регион, настояват, че амазонките живеят на границите на гаргариите, в северните подножия на тези елементи от Кавказките планини, които назовават Керавнийски; и че амазонките прекарват останалата част от времето си усамотено, като всяка прави своята работа, оране, сеене и проваляне на добитък и изключително обучаване на коне, въпреки че най-смелите се занимават най-вече с конен лов ( кланът, директно зависещ на Хиполита у А.Родоски? М.В. ) и бойни упражнения; че десните гърди на всички са отрязани още като бебета, с цел да могат елементарно да употребяват дясната си ръка за всевъзможни потребности и изключително за хвърляне на късото копие; и че също по този начин употребяват лъка и сагариса, и вършат от кожите на диви животни щитове, облекла и колани; само че че имат два специфични месеца напролет, в които се качват на близката планина, дето ги разделя от гаргариите. Гаргариите също, съгласно античен бит, се качват горе да поднесат жертви с амазонките и по този начин с цел да се сношават с тях, с цел да се раждат деца,, като го вършат скритом в тъмното, всеки гаргариец с която амазонка се случи; и откакто ги оплодят, ги отпращат; а родените женски амазонките задържат при себе си, само че мъжките ги вземат гаргариите, с цел да ги отгледат; и всеки гаргариец, на който донесат дете, го осиновява като свое и счита детето за собствен наследник заради неустановеност. "
От този фрагмент у Страбон разбираме, че за миналите епохи амазонките са разрешили казуса с прираста, оптимизирайки и хуманизирайки ( на пръв взор ) програмата си за развъждане на децата - единствено девойки. Вече не им трябват сакати роби-мъже - на територията им въобще не се позволяват никакви мъже. Но не настава ли някаква душевна осакатеност у тези деца, едните от които имат единствено майки, а другите - единствено татковци ( даже в случай че бащата има законна жена- гаргарийка вкъщи си )? И какъв брой ли тежък е жребият на дамата, която работи у дома и на полето, отглежда женски чада, упражнява се в бойно изкуство и се хвърля в безмилостни борби? Макар и определен първоначално по лична воля - от първите амазонки - не се ли трансформира той през столетията в капан за тия изтерзани дами? Те живеят без мъжка поддръжка и милувка, без обич - и имат единствено два месеца, с цел да изпитат някаква приятност, небрежно, скритом, в тъмното, измъчени от съзнанието, че това прикосновение има за цел единствено оплождането. Не мислят ли нощем за родените момчетата, които също са техни чеда?
А кои са " гаргарийците "?
На този въпрос Страбон дава много неясен отговор в идващия откъс, само че дано се спрем още момент върху обявеното от него дотук:
Популярните тълкувания на етноназванието " гели " го свързват с ирландските и шотладски гели, а " леки " с лезгинците. Страбон дефинира двата народа като " скитски " ( при цялата размитост на това разбиране в древногръцките извори ). Възможно ли е въпреки всичко да става дума за гети и лики - ликийци? Какво биха търсили гелите в Прикавказието - въпреки че към този момент е известно какъв брой тясно са свързани брити ( бриги ), скоти ( скити?) и иршандци с тракийските нации. Особено названието на " леките " - лезгинци, ме кара да допускам, че народ, който е разположен не изключително надалеч от фриги, мариандийци и ликийци - и носи мелодичен с последните етноним, не може да бъде доста друг от тях.
В края на Кн.7, са непокътнати фрагменти от " География " на Страбон, представени от други антични създатели, в които ерудитът твърди, че река Дунав, двата бряга на която са населявани от гетите, в по-стари времена се е наричала Матоас ( Мътна ) и едвам когато " скитите " претърпели злощастие, преминавайки реката, я нарекли за възмездие Даусис или Данубис ( Давещата или Вълчата? ). Гетите, съгласно Страбон, Кн.7, гл.3, са се смесвали с мизите ( дали единствено един път? М.В.), а главният им клон на Балканите населява " край Понта и на изток " и след това следва " Гетската пустиня ". Мисля, че името Меотида би могло да е обвързвано с Матоас, защото регионът към Азовско море е бил мощно заблатен. Дръзвам да се запитам още дали името на Меотида, популацията към която е наричано с общото наименование " меоти ", съгласно Страбон, би могло да произлиза от Меония, остарялото име на Лидия.
Един от другите фрагменти в края на Кн.7 гласи:
" (според Порфирий, хората от Метоне, които били жители на Менелай, се наричали фтийци). Но Географът ( Страбон, М.В. ) споделя, че популацията към Метоне не били единствените хора, наричани фтийци, само че както беше казано преди, поданиците на Ахил, Протезилай и Филоктет, също били назовавани с това име. В Кн.11, гл.2 Страбон цитира свързани с Ахил топоними и монументи в региона на Азовско море - Меотида, където упоменава аспургиани, доски и дандарии измежду жителите на региона. Към село Мирмикион - град Мирмикия, маркиран от историка Георги Сотиров като Ахилова диря в тези земи, добавям и самото име на река Мермадалис, на чийто бряг живеят амазонките, то също е съзвучно с етнонима мирмидонци.
Приазовието, както е добре известно, е регионът, в който се обособява този клон от българския народ, който основава Дунавска България. Страбон написа: " Като се плава по езерото Корокондамитида се стига до Фанагория, незабравим град ". И край това оживено пазарище " сред Фанагория и Гарипа " географът упоменава местоживеенето на аспургианите, от които прочее произлиза и първият държател на Боспорското царство - Тиберий Юлий Аспург. В своя доста забавна публикация археологът Андрей Киряков разумно разпознава това лично и народностно име като обвързвано с Аспарух ( " Какво значи името Дуло и от кое място произлиза " ). Колкото до " доските " и " дандариите " - първите евентуално са докси - които също свързвам с българското наличие край Азовско море, а вторите си разрешавам да отъждествя с " дарди " и даже с " дардани " - като още веднъж запитвам: допустимо ли е нации с толкоз сходни названия да нямат нищо общо между тях?
Съзнавам, че това са безредно нахвърляни хрумвания и скандални хипотези. Извинете - подозрението е мой недостатък, затвърден от ранно детство.
Нека се върнем към повествованието на Страбон в идващите редове на цитирания фрагмент:
" (1) Мермадалис се стича буйна от планините посредством страната на амазонките и през Сиракене и пустинната земя сред тях, и се влива в езерото Меотида. Казват, че гаргарите се преместили нагоре в този регион от Темискира с амазонките, по-късно въстанали срещу тях и в съюз с някаква траки и евбейци, които били стигнали до такава степен, повели война против тях, и че по-късно прекратили войната против тях и сключили контракт съгласно упоменатите условия, тоест, че ще поддържат връзка между тях единствено по въпроса с децата и че всеки народ ще си живее без значение от другия. "
В този текст прозира истината за гаргариите - те са от народа на амазонките, поробеният мъжки детайл в амазонското антично общество, който, въпреки и с голямо забавяне, се е сетил за правата си и си ги е възвърнал с въстание. Честно казано, изпитвам завист на търпението на гаргарите! На резонния въпрос - по какъв начин са съумели да се разпалват и да извоюват свободата си тези инвалиди, Страбон дава отговор - в съюз с " някакви траки и евбейци ". Географът честичко използва тоя израз - " някакви траки " - заради пренебрежение? заради незнание? - и с това доста ме затруднява. Щях да съм му признателна, в случай че се бе постарал да посочи какви точно " траки ", а по отношение на евбейците чийто първи цар е Абант с произлизащата от това " българска прическа - чумбас ", нещата се обясняват - тия нации, които са кръвнородствени на троянците - фриги ( бриги, бълги ), ликийци, мизи, а може би и част от гетите ( хети ), са били принудени да се реалокират нагоре по крайбрежията на Понта, чак до Меотийското " езеро ". И даже оттатък Кавказ. Амазонките, твърдоглав стрък от тези нации, са се придвижвали ведно с тях и при променените условия, са били принудени да правят отстъпка по някои точки в своите сексистки традиции и закони.
Това преселение се е налагало и заради основаните след това по-мощни, централизирани страни в Мала Азия и преструктурирането на първичните общества - от дребни и многочислени независими царства на родовите групи - в несамостоятелни съставни елементи, включени в обединен, по-мащабен, държавен организъм, който ги унифицира, налагайки единни закони. Разбира се, мъжки закони. Несъгласните с това състояние, е трябвало да си търсят диви пущинаци за заселване.
Тези условия ведно с целенасоченото, съгласно мен, изтребване на огромен брой амазонки още в пеласгийската ера ( времената на Херакъл ), неизбежно води към техния залез.
Над някогашните земи на амазонките край Термодонт изгрява господството на могъщата страна Лидия. Тя се задържа дълго в зенита и последователно в нея се вливат съвсем всички тракийски нации в Мала Азия. За произхода на главната част от лидийското население съдим по казаното от Страбон в Кн. 10, гл. 3 на " География ":
" И Еврипид привежда лидийските ритуални практики паралелно с тези на Фригия поради приликата им (...) и още веднъж той свързва критските практики с фригийските "...
Такава тясна родствена непосредственост подсказва и самото име на именития цар Луд ( Лид ), епоним на лидийците, което безспорно произлиза от вакхическия възторг. Една любопитна детайлност: дано прочетем името Луд в обратна посока - получава се Дул.
Солиден детайл в Лидия са и хетите - азиатските гети. Тъкмо за тях ще приказваме по-късно, въпреки че в цитираната Кн.10, гл. 3 на своето писание, Страбон отхвърля да ни осведоми по отношение на античната гетска история.
Евентуалните следи на гаргариите, разумно оформили се като народ най-вече от мъже, само че след това слели се с близките планински нации в Казказ и заживели естествен живот, са осезаеми в топономията на Южен Дагестан. В Армения откриваме град Гаргар. Но в действителност и в самата антична малоазийска Мизия се е издигал град Гаргар.
Какво е това име? Нима е название, обещано на майтап от амазонките на техните обезправени мъже? Или е названието на целия народ - мъже и дами - от който в един миг се основават аюазонките? Име, напомнящо звуково " гаргар " е това на град Харков на Кубан, наименуван, съгласно легендата, на някой си Харко - бандит и изедник. Санскритската дума gardhra ( от Гаруда?) значи див звяр, изедник, а в българския език " врана ", " гарван " е названието на грабливи птици. Грабителки са харпиите, грабителка е тракийската героиня Харпалика - реминисценция на амазонките? Вълкът също е див звяр и изедник и май етимологичното пояснение ни води в тази посока. Или пък " гаргар " ще рече " планински хора "? Само нахвърлям разновидностите - не ги изчерпвам. Изкушавам се да приведа и понятието " гигер ", произхождащо от " колос ", което препраща към с
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ