Когато подцениш планината…Една страшна история
Една страшна история за гибел в планината описа в. “Росица “, с цел да накара хората, които подхващат преходи да бъдат изключително деликатни. Трагедията е от завършек на декември и още един път потвърждава, че с планината би трябвало да се отнасяш с почит и почитание, че същинските планинари са хора с огромно сърце и душа, подготвени да оказват помощ, даже и с риск на живота си.
На 26 декември 2020 година 43-годишна жена от Велико Търново и нейният с 8 години по-млад другар идват на х. ”Мазалат ”. Вечерта се веселили до доста късно. Късно станали от сън, към 11 ч. на идващия ден, 27 декември. Към 13ч. решили да тръгнат към х. ”Тъжа ”, макар предизвестията на хижаря и група севлиевски туристи, измежду които бил и Христо Христов – Камбоджанеца – прочут алпинист и планинар.
За последвалата голяма покруса описват Стефан Иванов, основен специалист „ Спортна база и туризъм “ към Община Севлиево и ръководител на Търговско дружество “Росица-Мазалат ”, Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско – избавителната работа в Севлиево и Георги Кръстев, шеф на х. “Мазалат “, написа в. „ Росица ”.
Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско избавителната работа в Севлиево
Към 16 часа, когато мъжът и дамата са минали към този момент една трета от пътя, решили, че метеорологичните условия са неприятни и решили да се върнат още веднъж в х. ”Мазалат ”, само че не са потърсили помощ. По-нататък историята по часове на избавителната акция и участниците в нея описа Димитър Ножаров.
„ От 16 до 18ч., движейки се по билото на планината, те се изтощават в допълнение от ураганния вятър, от ледения дъжд и съвсем нулевата видимост. В 18 ч. усетили, че силите им са на ръба, звънят до х. ”Мазалат ” и молят за помощ някой да ги посрещне, тъй като са в сериозно положение – дамата е легнала на пътеката и не може да се движи. Хижарят Мирослав Петков, Христо Христов – Камбоджанеца и още едно момче от групата туристи се организирали и тръгнали да им окажат помощ.
Георги Кръстев, шеф на хижа “Мазалат “
Към 19.19 ч., посредством особено приложение на телефона, мъжът изпраща известие “Зов за помощ ” с изписани координати на мястото, където се намират, което се приема и от хижаря на х. “Мазалат “. За благополучие сега е имало покритие на телефона и интернет, и известието се приема, и от дежурния в централата на ПСС в София. Той е прецизирал в кой район са мъжа и дамата, само че защото това е на границата на региона на габровския и севлиевския отряд, уведомява шефа на габровските спасители. Съобразявайки, че мястото е по-близо до севлиевския отряд, сътрудника от Габрово ми се обажда. Това става към 19.30 ч. – информацията беше, че дамата е с навехнат крайник и постепенно се движат по пътеката на зимната маркировка. Веднага предизвестих нашия отряд от доброволци, да имат подготвеност за акция. Чухме се с габровския сътрудник, с който държим връзка и той ми сподели, че е открил контакт с момчето, че са паднали на пътеката и чакат помощ.
В същото време Христо Христов – Камбоджанеца ми се обади по телефона, че дружно с хижаря и едно момче от туристите, са тръгнали да оказват помощ. Аз взех решение да споделям с него, тъй като знам какво може да стане в такива обстановки. Той ми сподели, че метеорологичните условия в планината са доста неприятни, че вървят по пътеката на зимната маркировка, само че има доста заблуждаващи следи и не могат да дефинират кои са на двамата души. Към 20ч. ги откриват – дамата лежи по очи с включена челна лампа, а момчето било облегнато на нея. Ние бяхме подготвени да тръгнем, само че предполагахме, че те ще ги посрещнат и ще им оказват помощ да се върнат в хижата. Чаках от Христо да каже дали има потребност от нас или не. Убеден бях, че в случай че мъжът и дамата са в относително положително положение, с тяхна помощ ще се придвижат до хижата. После той ми сподели, че дамата е полумъртва и ще се опита да я съживи. Казах, че сме в подготвеност и тръгваме. Когато бяхме към този момент в с.Горна Росица, Христо ми заяви, че дамата е умряла, че ще оставят тялото в планината, с цел да избавят мъжа, който също е бил доста зле.
Беше ужасяващо излизането до горе, тъй като нямаше никаква видимост, един от спасителите слезе и ходя пред джипа, с цел да демонстрира пътя. В 22.55 минути бяхме към този момент в х. “Мазалат “, при потегляне в 21 ч. от Севлиево. След това започнах логистиката по случая – по кое време са тръгнали, какво са създали. Трябваше да се вземе решение какво да се прави с натрупа, да се смъква ли или да се чака полиция. Имаме ли юридическо право да свалим натрупа? Това бяха доста диалози със 112, със Централата на ПСС, с полицията. Дадоха ни карт бланш да свалим тялото до Лъгът. Половин час след нас дойде в хижата и Георги Борисов, с цел да се включи в акцията. Предложихме на гостите, който желае да пристигна с нас, тъй като се изисква физическа мощ, само че никой не пожела – гледаха ни и мълчаха. Знаехме, че тялото на жината е на час и половина път от х. “Мазалат “, само че при обикновено време. Тръгнахме от х. Мазалат “ в 1.15 ч., след среднощ. Имахме информация, че тялото на дамата е до един дирек, на който е завързана жилетка. Намерихме стълба, само че жилетка нямаше, вятърът я беше издухал. Помислихме, че може да е станало знамение, дамата да е станала и да се е придвижила до заслон. Търсихме тялото до 5.30 ч., изложени на студа, напразно и ледения дъжд. Въпреки доста положителната екипировка, бяхме мокри, под въпрос беше и нашия живот. Към 6.44 бяхме на Лъгът. Тогава разбрахме, че момчето е било също несъответстващо, когато са го разкрили. По-късно аутопсията на дамата е посочила, че причина за гибелта е кръвоизлив в стомаха. От забавеното кръвообращение тя по-бързо е почнала да измръзва, легнала на пътеката и получила хипотермия “ – описа детайлности от избавителната акция Димитър Ножаров, секретар на отряда от доброволци при Планинско – избавителната работа в Севлиево.
Планинско – избавителната работа не е такси в планината
Въпреки че със фотоси в Интернет двамата са показали, че са огромни планинари, с съвременни алпийски уреди, нито той, нито тя са имали огромен опит, в никакъв случай не са ходили на поход в тази част на Стара планина, заяви още Ножаров.
„ Късно потегляне на поход, безусловно неприемливо за зимно време. Не са се съобразили с неприятните метеорологични условия. А те са учили групи деца на разпоредбите при поход в планината, на приемливост и взаимопомощ, да не одобряват Планинската избавителна работа като такси в планината. И навръх това, на което са ги учили, те не са го спазили “, дефинира главната причина за трагичния случай Димитър Ножаров.
“За страдание в последните години планинарската просвета я няма. Българинът не знае по какъв начин и за какво да върви в планините ” – добави друга съществена причина за този и други сходни произшествия Георги Кръстев, шеф на х. “Мазалат “ и участник в избавителната акция.
„ Голяма част от гостите избират да си купят едно шише скъпо уиски, вместо подобаваща екипировка /едно уиски коства 100 лева, толкоз костват и едни хубави ръкавици/, да отидат в планината, да го изпият, да се веселят цяла нощ и вместо да се върнат в домовете си отпочинали и заредени от чистия въздух и природата, те се връщат недоспали. Това не важи за всички, само че огромна част от туристите по този начин схващат ходенето в планината. Хората на Запад отиват в хижите, само че в 22 ч. всички лампи са загасени. Туристите са легнали и почиват, тъй като всеки го чака някакъв преход. За да тръгнеш, би трябвало да си отпочинал. И оборудванията към този момент са по – налични, има и скъпи, само че има и на по-ниски цени. Когато тръгваш някъде би трябвало да знаеш къде отиваш. Трябва да седнеш, да прочетеш и да прецениш дали си подготвен за този преход или не, тъй като границата сред живота и гибелта е доста дребна. Пак ще кажа, че липсва културата в планината и, съгласно мен повода е, че е скъсана нишката още от детството. Вече ги няма планинските лагери, където децата имаха директен достъп до изискванията в планината, само че това е друга тематика.
Туристите, без значение дали са отседнали в хижа или в къща за посетители, би трябвало да се вслушват в препоръките на локалните хора, тъй като те не са да покажат повече познания от тях, а да ги защитят. В момента, в който усетят, че имат проблем незабавно да потърсят помощ и да дадат точна информация за обстановката.
Ако тези двама души бяха се вслушали в препоръките на хижаря и другите туристи, да не потеглят в този следобяд, при неприятните метереологични условия, несъмнено щяха в този момент да са дружно, с положителни мемоари от разходката в Стара планина. Да, в планината се случват произшествия, само че едно е да се катериш по скалите и да ти се скъса въже, да падне канара или да те затрупа лавина, а напълно друго е да загинеш на един час път от хижата, по най-нелепия метод, изключително когато 10 души са те молили да не тръгваш ” – разяснява Георги Кръстев.
Разказваме за този случай, станал в края на предходната година, тъй като в него има уроци, които би трябвало да научим. Правила на планината, които не би трябвало да подценяваме и не на последно място – подвиг на хора, подготвени да избавят човешки живот, без да мислят за своя. В случая това са: Мирослав Петков от х. ”Мазалат ” – най-младият хижар в България, Христо Мазнев, Христо Христов – Камбоджанеца, Георги Кръстев – шеф на х. ”Мазалат ”, Димитър Ножаров – секретар на ПСС – Севлиево, Димитър Стайков, Иван Косев и Николай Ножаров.
На 26 декември 2020 година 43-годишна жена от Велико Търново и нейният с 8 години по-млад другар идват на х. ”Мазалат ”. Вечерта се веселили до доста късно. Късно станали от сън, към 11 ч. на идващия ден, 27 декември. Към 13ч. решили да тръгнат към х. ”Тъжа ”, макар предизвестията на хижаря и група севлиевски туристи, измежду които бил и Христо Христов – Камбоджанеца – прочут алпинист и планинар.
За последвалата голяма покруса описват Стефан Иванов, основен специалист „ Спортна база и туризъм “ към Община Севлиево и ръководител на Търговско дружество “Росица-Мазалат ”, Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско – избавителната работа в Севлиево и Георги Кръстев, шеф на х. “Мазалат “, написа в. „ Росица ”.
Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско избавителната работа в Севлиево
Към 16 часа, когато мъжът и дамата са минали към този момент една трета от пътя, решили, че метеорологичните условия са неприятни и решили да се върнат още веднъж в х. ”Мазалат ”, само че не са потърсили помощ. По-нататък историята по часове на избавителната акция и участниците в нея описа Димитър Ножаров.
„ От 16 до 18ч., движейки се по билото на планината, те се изтощават в допълнение от ураганния вятър, от ледения дъжд и съвсем нулевата видимост. В 18 ч. усетили, че силите им са на ръба, звънят до х. ”Мазалат ” и молят за помощ някой да ги посрещне, тъй като са в сериозно положение – дамата е легнала на пътеката и не може да се движи. Хижарят Мирослав Петков, Христо Христов – Камбоджанеца и още едно момче от групата туристи се организирали и тръгнали да им окажат помощ.
Георги Кръстев, шеф на хижа “Мазалат “
Към 19.19 ч., посредством особено приложение на телефона, мъжът изпраща известие “Зов за помощ ” с изписани координати на мястото, където се намират, което се приема и от хижаря на х. “Мазалат “. За благополучие сега е имало покритие на телефона и интернет, и известието се приема, и от дежурния в централата на ПСС в София. Той е прецизирал в кой район са мъжа и дамата, само че защото това е на границата на региона на габровския и севлиевския отряд, уведомява шефа на габровските спасители. Съобразявайки, че мястото е по-близо до севлиевския отряд, сътрудника от Габрово ми се обажда. Това става към 19.30 ч. – информацията беше, че дамата е с навехнат крайник и постепенно се движат по пътеката на зимната маркировка. Веднага предизвестих нашия отряд от доброволци, да имат подготвеност за акция. Чухме се с габровския сътрудник, с който държим връзка и той ми сподели, че е открил контакт с момчето, че са паднали на пътеката и чакат помощ.
В същото време Христо Христов – Камбоджанеца ми се обади по телефона, че дружно с хижаря и едно момче от туристите, са тръгнали да оказват помощ. Аз взех решение да споделям с него, тъй като знам какво може да стане в такива обстановки. Той ми сподели, че метеорологичните условия в планината са доста неприятни, че вървят по пътеката на зимната маркировка, само че има доста заблуждаващи следи и не могат да дефинират кои са на двамата души. Към 20ч. ги откриват – дамата лежи по очи с включена челна лампа, а момчето било облегнато на нея. Ние бяхме подготвени да тръгнем, само че предполагахме, че те ще ги посрещнат и ще им оказват помощ да се върнат в хижата. Чаках от Христо да каже дали има потребност от нас или не. Убеден бях, че в случай че мъжът и дамата са в относително положително положение, с тяхна помощ ще се придвижат до хижата. После той ми сподели, че дамата е полумъртва и ще се опита да я съживи. Казах, че сме в подготвеност и тръгваме. Когато бяхме към този момент в с.Горна Росица, Христо ми заяви, че дамата е умряла, че ще оставят тялото в планината, с цел да избавят мъжа, който също е бил доста зле. Беше ужасяващо излизането до горе, тъй като нямаше никаква видимост, един от спасителите слезе и ходя пред джипа, с цел да демонстрира пътя. В 22.55 минути бяхме към този момент в х. “Мазалат “, при потегляне в 21 ч. от Севлиево. След това започнах логистиката по случая – по кое време са тръгнали, какво са създали. Трябваше да се вземе решение какво да се прави с натрупа, да се смъква ли или да се чака полиция. Имаме ли юридическо право да свалим натрупа? Това бяха доста диалози със 112, със Централата на ПСС, с полицията. Дадоха ни карт бланш да свалим тялото до Лъгът. Половин час след нас дойде в хижата и Георги Борисов, с цел да се включи в акцията. Предложихме на гостите, който желае да пристигна с нас, тъй като се изисква физическа мощ, само че никой не пожела – гледаха ни и мълчаха. Знаехме, че тялото на жината е на час и половина път от х. “Мазалат “, само че при обикновено време. Тръгнахме от х. Мазалат “ в 1.15 ч., след среднощ. Имахме информация, че тялото на дамата е до един дирек, на който е завързана жилетка. Намерихме стълба, само че жилетка нямаше, вятърът я беше издухал. Помислихме, че може да е станало знамение, дамата да е станала и да се е придвижила до заслон. Търсихме тялото до 5.30 ч., изложени на студа, напразно и ледения дъжд. Въпреки доста положителната екипировка, бяхме мокри, под въпрос беше и нашия живот. Към 6.44 бяхме на Лъгът. Тогава разбрахме, че момчето е било също несъответстващо, когато са го разкрили. По-късно аутопсията на дамата е посочила, че причина за гибелта е кръвоизлив в стомаха. От забавеното кръвообращение тя по-бързо е почнала да измръзва, легнала на пътеката и получила хипотермия “ – описа детайлности от избавителната акция Димитър Ножаров, секретар на отряда от доброволци при Планинско – избавителната работа в Севлиево.
Планинско – избавителната работа не е такси в планината
Въпреки че със фотоси в Интернет двамата са показали, че са огромни планинари, с съвременни алпийски уреди, нито той, нито тя са имали огромен опит, в никакъв случай не са ходили на поход в тази част на Стара планина, заяви още Ножаров.
„ Късно потегляне на поход, безусловно неприемливо за зимно време. Не са се съобразили с неприятните метеорологични условия. А те са учили групи деца на разпоредбите при поход в планината, на приемливост и взаимопомощ, да не одобряват Планинската избавителна работа като такси в планината. И навръх това, на което са ги учили, те не са го спазили “, дефинира главната причина за трагичния случай Димитър Ножаров.
“За страдание в последните години планинарската просвета я няма. Българинът не знае по какъв начин и за какво да върви в планините ” – добави друга съществена причина за този и други сходни произшествия Георги Кръстев, шеф на х. “Мазалат “ и участник в избавителната акция.
„ Голяма част от гостите избират да си купят едно шише скъпо уиски, вместо подобаваща екипировка /едно уиски коства 100 лева, толкоз костват и едни хубави ръкавици/, да отидат в планината, да го изпият, да се веселят цяла нощ и вместо да се върнат в домовете си отпочинали и заредени от чистия въздух и природата, те се връщат недоспали. Това не важи за всички, само че огромна част от туристите по този начин схващат ходенето в планината. Хората на Запад отиват в хижите, само че в 22 ч. всички лампи са загасени. Туристите са легнали и почиват, тъй като всеки го чака някакъв преход. За да тръгнеш, би трябвало да си отпочинал. И оборудванията към този момент са по – налични, има и скъпи, само че има и на по-ниски цени. Когато тръгваш някъде би трябвало да знаеш къде отиваш. Трябва да седнеш, да прочетеш и да прецениш дали си подготвен за този преход или не, тъй като границата сред живота и гибелта е доста дребна. Пак ще кажа, че липсва културата в планината и, съгласно мен повода е, че е скъсана нишката още от детството. Вече ги няма планинските лагери, където децата имаха директен достъп до изискванията в планината, само че това е друга тематика.
Туристите, без значение дали са отседнали в хижа или в къща за посетители, би трябвало да се вслушват в препоръките на локалните хора, тъй като те не са да покажат повече познания от тях, а да ги защитят. В момента, в който усетят, че имат проблем незабавно да потърсят помощ и да дадат точна информация за обстановката.
Ако тези двама души бяха се вслушали в препоръките на хижаря и другите туристи, да не потеглят в този следобяд, при неприятните метереологични условия, несъмнено щяха в този момент да са дружно, с положителни мемоари от разходката в Стара планина. Да, в планината се случват произшествия, само че едно е да се катериш по скалите и да ти се скъса въже, да падне канара или да те затрупа лавина, а напълно друго е да загинеш на един час път от хижата, по най-нелепия метод, изключително когато 10 души са те молили да не тръгваш ” – разяснява Георги Кръстев.
Разказваме за този случай, станал в края на предходната година, тъй като в него има уроци, които би трябвало да научим. Правила на планината, които не би трябвало да подценяваме и не на последно място – подвиг на хора, подготвени да избавят човешки живот, без да мислят за своя. В случая това са: Мирослав Петков от х. ”Мазалат ” – най-младият хижар в България, Христо Мазнев, Христо Христов – Камбоджанеца, Георги Кръстев – шеф на х. ”Мазалат ”, Димитър Ножаров – секретар на ПСС – Севлиево, Димитър Стайков, Иван Косев и Николай Ножаров.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ