Михаил Белчев пред в. "ШОУ": Орлин Горанов трябва да вдигне паметник на Мария Нейкова
Една страхотна компания ще се събере на 11 ноември в зала 1 на НДК. Един народен тим, събрал най-хубавите попизпълнители през последните най-малко четиридесет години, се има вяра, че най-малко пет хиляди негови фенове на хубавата българска музика ще дойдат и се порадват на шлагерите, които времето не не помни. Концертът е под наслов: „ Най-добрите песни на... “ Следва звездният отбор, събран от селекционера Михаил Белчев: Йорданка Христова, Багдана Карадочева, Маргарита Хранова, Нели Рангелова, Силвия Кацарова, Тони Димитрова, Искра Радева, Кристина Белчева, Стефан Димитров, Стефан Диомов, Веселин Маринов, Йордан Караджов, Хайгашот Агасян, Илия Ангелов и още техни сътрудници, имена, които ще запазим поради изненадата. Не можем обаче да не кажем за Кирил Маричков, Дони и Нети и специфичното присъединяване на поета Недялко Йорданов. Колко може да продължи един подобен театър даже и режисьорът Николай Априлов не може да реши с акуратност. Още повече, в случай че ще се намеси публиката с нейните бисове и стремежи. Така че се гответе за дълъг български музикален празник. Има и наложителна уговорка: Всички песни да бъдат по стихове на български поети. Така че въпреки и алегорично присъединяване в този концерт ще вземат: Блага Димитрова, Ефтим Ефтимов, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Радой Ралин, Георги Константинов, Иван Вълев, по чиито стихове незабравимият Гриша Трифонов написа „ Лятото “. Това са песни, които българите познават, преживявали са, любели са се, раждали са деца, плакали са и са се радвали на тях. Много страсти, събрани на една сцена и в един концерт, дават обещание двама от участниците Михаил и Кристина Белчеви: 
Семейство Белчеви: Кристина, Константин, Михаил. Снимки Иван ГРИГОРОВ
- Г-н Белчев, ще ви върна години обратно. В първите дни след измененията - 10 ноември 1989 година, се появи една огромна фотография на всички, с дребни изключения, родни попзвезди. Вие също сте там. Защо след това обаче преминахте от другата страна на барикадата?
- Тогава беше дадено, че ние сме на фотографията, с цел да подкрепим концепцията за народна власт, няма да има флагове и партии. Но като видях какво става, се дръпнах. Веднага.
- И останахте самичък. Труден миг ли беше този за вас?
- Труден. За мен. За фамилията ми. Жена ми я уволниха от Младежкия спектакъл...
- Отдръпнаха ли се тогава доста хора от вас?
- Не, тези, които трябваше да не се дърпат, не го направиха. Останаха.
- Въпреки че бяхте на разнообразни полюси.
- Да. Георги Минчев не се дръпна, Богдана (Карадочева - б.а.), Стефан (Димитров - б.а.), Диомов, те не се дръпнаха. Останахме дружно. Спорили сме, само че в границите на естественото.
- Кристина: Гошо Минчев се обажда един път: Мишо, бях на заседание на монархистите и на последния ред видях една дама, която доста наподобява на жена ти, на Криси. И Мишо отвърна: „ Ех, Гошо, не е била тя, макар че на нея доста й се желае да е царица”.
- Михаил: Александър Петров тогава бе написал „ Развод ми дай “, „ Времето е наше “ - песните, които взривяваха сините манифестации, аз пък пишех другите и вечер се събирахме да си покажем кой какво е насътворил. Много се забавлявахме.
- Кои са вашите песни „ за другите “, за които споменахте?
- Тя е една-единствена: „ За теб, Българийо “. Но не е написана като партийна.
- Тази ария дружно с „ Моя страна “ на Емил Димитров имат статута на химни. Още при първите им акомпанименти хората стават на крайници. Каква е историята й?
- Идеята на песента е остаряла. Написахме с Александър Бразицов ария за България. Но ми върнаха текста от радиото. Говоря за времето на социализма. Имаха някакви съображения или просто желаеха да ми пречат. После, може би 1992 година, дадох текста на Тончо Русев. Той написа песента. Чудехме се кой да я изпее и най-после направихме най-точния избор - Веско Маринов. Такъв триумф обаче не съм очаквал. Аранжиментът на Краси Гюлмезов бе прелестен. А и Веско я пее на живот и гибел.
- Защо искахте да станете минен инженер, почнали сте да учите във ВМГИ и за какво не станахте?
- Не станах, само че съм притежател на почетния знак на Минно-геоложкия институт. Връчиха ми го предходната година. Започнах да пея, след това отпътувах за Ленинград да изучавам и по този начин завърших с инженерството.
- Какво стана в Ленинград?
- Кристина, малко нервно: Той толкоз е захласнат от този Ленинград, че... Ами за какво тогава толкоз си бързал да се върнеш?
- Михаил: Сънувам го и през днешния ден. Там учих постановка в трагичния факултет на Санктпетербургската театрална академия. Завърших и телевизионна постановка. Направих няколко кино лентата в малкия екран: за Вили Казасян, за пантомимата на Вельо Горанов, концерти. В театъра обаче не влязох. Не е това моето място. Аз съм в поезията най-много. А в Ленинград срещнах забележителни хора: Товстоногов, Ахматова, Евтушенко. Той даже беше в България. Имаше рецитал, пристигна у дома на посетители и цяла нощ бяхме дружно. Накрая написа стихотворение, отдадено на мен. Той е международна фигура, космополит, вулканичен човек. Жалко, че към този момент го няма.
Мишо Белчев и Мария Нейкова
- Имате три „ Златни Орфея “. Гордост и сантимент ли са те за вас? И защо са ви дадени?
- Да, сантимент са. Двата ми са за текстове за песни и един за изцяло творчество. Има още няколко: първи, втори и така нататък Радвам се на премията на София, която получих предходната година. Това е статуетка на Георги Чапкънов и ми е доста скъпа. Гордея се и с ордена „ Свети свети Кирил и Методий” – огърлие, най-високият за просвета... Не мога да се оплача от липса на внимание. Обратното би ме огорчило. И аз като всеки актьор съм тщестлавен.
- С коя ария стартира кариерата ви?
- „ Кой София с любов заля “. Текстът беше мой и аз я изпях. Музиката написа моят сътрудник от Минно-геоложкия институт, който обаче си взе инженерската тапия, бъдещият огромен композитор Найден Андреев. Песента беше отдадена за Световния юношески фестивал в София - 1968 година. Пеехме я с групата „ Пчелите “. Имаше темп на ръченица и провокира огромен интерес. Оттам потеглих. През 1969 година изпяхме на „ Орфея “ с Мария Нейкова песента „ Закъснели срещи “ на Петър Ступел, текст Кирил Масларов и взехме първа премия. Дадоха ни и пари.
- Какво бихте споделили за Мария Нейкова?
- Тя е комета. Както се появи, избухна и изчезна. Много надарена. Не заслужаваше тази житейска орис: както самолетната злополука, при която почина Паша Христова, по този начин и нелепата крах на мъжа й. Всичко й се събра. Изключително непретенциозен човек. Талантлива, непрестанно я карахме да пее в компания, имаше доста хубаво усеща за комизъм. Остави две-три песни, които постоянно ще се пеят. Според мен Орлин Горанов поради „ Светът е за двама “ би трябвало да й вдигне монумент.
- Как се пишат песни? Има ли някаква магия в това свързване на думи и ноти?...
- Веднъж се бяхме събрали при Стефан Димитров. Той сподели: Написал съм една темичка. Имам концепция. Да създадем конкурс за текст. Беше късно вечерта. Бяхме доста, имаше и други пишещи. Той свиреше мелодията на пианото и ние налагахме текста сега. Накрая беше определен моят текст. Песента бе изпята от „ Тоника “ и „ Кукери “ и прозвуча феноменално. „ Тоника “ обаче ги наказаха и някой трябваше да я пее на „ Орфея “. Късметът бе на страната на Васил Найденов. Пя прелестно и взехме втора премия. Така се роди огромният шлагер „ По първи петли “.
- Вие сте учен от Българската академия за просвета и изкуство. Някои ви признават, други - не. Вие какво мислите?
- Че би трябвало да ни признават. Нашата академия не се финансира от страната, както е във всички страни в света.
Йорданка Христова още веднъж ще печели аплодисменти
- Бяхте шеф на Столичната библиотека. Това е най-високият пост, който сте заемали. Можехте ли да се „ издигнете “ повече?
- Можех, несъмнено. Но нямах такова предпочитание. Бях канен за народен представител във Великото Народно заседание. Тогава всички у дома тичахме като луди да ме махнат от описите. Беше ми непознато
- Кристина: Сега си давам сметка, че е било огромна неточност (смее се).
- Не съжалявате ли ?
- Не, тъй като видях в какво се трансфораха мои сътрудници, които влязоха. Жожо Липовански се разболя, Кирчо Маричков колкото да устоя, Валери Петров - също...
- Имате стихосбирка: „ Човек за прегръщане “... Кой съгласно вас е този човек?
- Един честен човек. Даже и чужд. Всъщност заглавието го измисли редакторът Георги Константинов и то е отправено към мен.
- Какво пропуснахте в живота?
- Нищо. Може би някоя друга година, само че не скърбя. Намерих си добра жена, семейство, нещото, което ми доставя наслаждение да правя и за това да ми заплащат.
- „ В полумрака на загатна “, музика Стефан Димитров, завърши вашите концерти в последно време. Защо свършвате с тази тъжна ария?
- Тя е оптимистична покруса, тъй като ще се събираме, ще се срещаме: „ След години на масата, в стаята, в същия час, все по-близо до ангела, който всякога тихичко ще взима един от нас. “ Песента доста се харесва.
Кирил Маричков
- За живите ли е тя или за мъртвите?
- За живите и в памет на мъртвите, които станаха доста напоследък. Но въпреки всичко някъде ще се забележим, ще се съберем и продължим да живеем по същия метод, както когато сме били на тази земя.
- Казвате че: „ Не всичко е пари, приятелю! “, само че малко на брой ви повярваха тогава. Вие още ли мислите, че е по този начин?
- Ами към този момент не. Аз съм бил постоянно честен в стиховете си за песни. Никога не съм злоупотребявал с думите. Не съм се гаврил с тях. И се веселя, че песните ми останаха. Не са еднодневки. А че не всичко е пари, хората в действителност не имат вяра, само че им се желае. И на мен също.
Кристина: На 4 години играх в „ Ричард III “ - Защо ви уволниха от Младежкия спектакъл?
- Този въпрос надали е към мен. Откъде да знам за какво. Бяхме двадесет и няколко индивида. Съкратени. Това беше решение на управлението. Имаше си някакви аргументи, даже и политически. Тогава бях на 26 години.
- В силата си. Как го преживяхте?
- Много хубаво. Аз не се усещах добре там. И не отидох по мое предпочитание. При завършването на ВИТИЗ няколко индивида бяхме разпределени в Народния спектакъл. Малко преди началото на сезона обаче нашият професор Филип Филипов умря и се наложи да отидем по систематизиране. Искаха ме от доста места. Избрах Ловеч, откъдето е татко ми и имах чудесни детски мемоари. Родена съм в София, само че там минаваха ваканциите ми. И до през днешния ден обичам този град. След това още веднъж ме поканиха в Народния спектакъл, само че отидох в Младежкия, тъй като там имаше оркестър. Беше ненадейно. Никога в живота си не съм желал да бъда там, макар че постоянно съм го харесвала и съм ходила доста. Смятах обаче, че с моя натюрел не съм за репертоара на този спектакъл. Освен това атмосферата не ми харесваше, потискаше ме. Добре, че към този момент с Мишо участвах в разнообразни стратегии, пътувахме, той направи и в НДК театрално зрелище „ Балада за теб “. Участвах и в него.
- Два пъти ви късат на кандидатстудентските изпити за ВИТИЗ, а са ви приемали в Естрадния отдел на Музикалната академия. Защо избрахте театъра?
- Не можех да пропусна това да бъда ученичка на професор Филипов. На четири години, с конкурс, ме взеха в Народния спектакъл. Играех в „ Ричард III “. Йорданка Кузманова ми беше майка, Любомир Кабакчиев - татко, а Олга Кирчева - баба. После същият режисьор - поляк, искаше да ме вземе там в школата за киноактьори. Бях в осми клас и майка и баща не ме пуснаха.
- Приключили ли сте с театъра?
- Не, макар че през годините никой не ме е канил. Възприемаха ме като певица. Истината обаче е, че в случай че преди съм имала някакви задръжки и терзания на сцената, в този момент се усещам извънредно готова. От доста години Ники Априлов пази една пиеса и счита, че основната роля би трябвало да изиграя аз.
- Защо ви нарекоха Мерилин Монро, тъй като сте руса ли?
- Не. Тогава бях с алена коса. Когато ми споделиха, че доста наподобявам на нея, аз даже не я бях гледала. Видях кино лентата „ Някои го избират и горещо “ и се стъписах. Имаше нещо общо и в маниерите ни, в някои жестове. Стигна се до такава степен, че даже трябваше да играя Мерилин в една пиеса, само че забременях. А и не мисля, че някой може да я изиграе. Въобще няма роля, която безусловно желая да имам. Ролята на живота ми е да бъда брачна половинка и майка. Това е моят приоритет.
- Коя от песните на Мишо най-вече ви харесва?
- „ От доста, доста отдалеко “, тъй като е отдадена на мен. Музиката е от Хайгашот Агасян. Въобще за разлика от него самия аз доста обичам да го чувам.
Интервю на Исак ГОЗЕС
Семейство Белчеви: Кристина, Константин, Михаил. Снимки Иван ГРИГОРОВ
- Г-н Белчев, ще ви върна години обратно. В първите дни след измененията - 10 ноември 1989 година, се появи една огромна фотография на всички, с дребни изключения, родни попзвезди. Вие също сте там. Защо след това обаче преминахте от другата страна на барикадата?
- Тогава беше дадено, че ние сме на фотографията, с цел да подкрепим концепцията за народна власт, няма да има флагове и партии. Но като видях какво става, се дръпнах. Веднага.
- И останахте самичък. Труден миг ли беше този за вас?
- Труден. За мен. За фамилията ми. Жена ми я уволниха от Младежкия спектакъл...
- Отдръпнаха ли се тогава доста хора от вас?
- Не, тези, които трябваше да не се дърпат, не го направиха. Останаха.
- Въпреки че бяхте на разнообразни полюси.
- Да. Георги Минчев не се дръпна, Богдана (Карадочева - б.а.), Стефан (Димитров - б.а.), Диомов, те не се дръпнаха. Останахме дружно. Спорили сме, само че в границите на естественото.
- Кристина: Гошо Минчев се обажда един път: Мишо, бях на заседание на монархистите и на последния ред видях една дама, която доста наподобява на жена ти, на Криси. И Мишо отвърна: „ Ех, Гошо, не е била тя, макар че на нея доста й се желае да е царица”.
- Михаил: Александър Петров тогава бе написал „ Развод ми дай “, „ Времето е наше “ - песните, които взривяваха сините манифестации, аз пък пишех другите и вечер се събирахме да си покажем кой какво е насътворил. Много се забавлявахме.
- Кои са вашите песни „ за другите “, за които споменахте?
- Тя е една-единствена: „ За теб, Българийо “. Но не е написана като партийна.
- Тази ария дружно с „ Моя страна “ на Емил Димитров имат статута на химни. Още при първите им акомпанименти хората стават на крайници. Каква е историята й?
- Идеята на песента е остаряла. Написахме с Александър Бразицов ария за България. Но ми върнаха текста от радиото. Говоря за времето на социализма. Имаха някакви съображения или просто желаеха да ми пречат. После, може би 1992 година, дадох текста на Тончо Русев. Той написа песента. Чудехме се кой да я изпее и най-после направихме най-точния избор - Веско Маринов. Такъв триумф обаче не съм очаквал. Аранжиментът на Краси Гюлмезов бе прелестен. А и Веско я пее на живот и гибел.
- Защо искахте да станете минен инженер, почнали сте да учите във ВМГИ и за какво не станахте?
- Не станах, само че съм притежател на почетния знак на Минно-геоложкия институт. Връчиха ми го предходната година. Започнах да пея, след това отпътувах за Ленинград да изучавам и по този начин завърших с инженерството.
- Какво стана в Ленинград?
- Кристина, малко нервно: Той толкоз е захласнат от този Ленинград, че... Ами за какво тогава толкоз си бързал да се върнеш?
- Михаил: Сънувам го и през днешния ден. Там учих постановка в трагичния факултет на Санктпетербургската театрална академия. Завърших и телевизионна постановка. Направих няколко кино лентата в малкия екран: за Вили Казасян, за пантомимата на Вельо Горанов, концерти. В театъра обаче не влязох. Не е това моето място. Аз съм в поезията най-много. А в Ленинград срещнах забележителни хора: Товстоногов, Ахматова, Евтушенко. Той даже беше в България. Имаше рецитал, пристигна у дома на посетители и цяла нощ бяхме дружно. Накрая написа стихотворение, отдадено на мен. Той е международна фигура, космополит, вулканичен човек. Жалко, че към този момент го няма.
Мишо Белчев и Мария Нейкова
- Имате три „ Златни Орфея “. Гордост и сантимент ли са те за вас? И защо са ви дадени?
- Да, сантимент са. Двата ми са за текстове за песни и един за изцяло творчество. Има още няколко: първи, втори и така нататък Радвам се на премията на София, която получих предходната година. Това е статуетка на Георги Чапкънов и ми е доста скъпа. Гордея се и с ордена „ Свети свети Кирил и Методий” – огърлие, най-високият за просвета... Не мога да се оплача от липса на внимание. Обратното би ме огорчило. И аз като всеки актьор съм тщестлавен.
- С коя ария стартира кариерата ви?
- „ Кой София с любов заля “. Текстът беше мой и аз я изпях. Музиката написа моят сътрудник от Минно-геоложкия институт, който обаче си взе инженерската тапия, бъдещият огромен композитор Найден Андреев. Песента беше отдадена за Световния юношески фестивал в София - 1968 година. Пеехме я с групата „ Пчелите “. Имаше темп на ръченица и провокира огромен интерес. Оттам потеглих. През 1969 година изпяхме на „ Орфея “ с Мария Нейкова песента „ Закъснели срещи “ на Петър Ступел, текст Кирил Масларов и взехме първа премия. Дадоха ни и пари.
- Какво бихте споделили за Мария Нейкова?
- Тя е комета. Както се появи, избухна и изчезна. Много надарена. Не заслужаваше тази житейска орис: както самолетната злополука, при която почина Паша Христова, по този начин и нелепата крах на мъжа й. Всичко й се събра. Изключително непретенциозен човек. Талантлива, непрестанно я карахме да пее в компания, имаше доста хубаво усеща за комизъм. Остави две-три песни, които постоянно ще се пеят. Според мен Орлин Горанов поради „ Светът е за двама “ би трябвало да й вдигне монумент.
- Как се пишат песни? Има ли някаква магия в това свързване на думи и ноти?...
- Веднъж се бяхме събрали при Стефан Димитров. Той сподели: Написал съм една темичка. Имам концепция. Да създадем конкурс за текст. Беше късно вечерта. Бяхме доста, имаше и други пишещи. Той свиреше мелодията на пианото и ние налагахме текста сега. Накрая беше определен моят текст. Песента бе изпята от „ Тоника “ и „ Кукери “ и прозвуча феноменално. „ Тоника “ обаче ги наказаха и някой трябваше да я пее на „ Орфея “. Късметът бе на страната на Васил Найденов. Пя прелестно и взехме втора премия. Така се роди огромният шлагер „ По първи петли “.
- Вие сте учен от Българската академия за просвета и изкуство. Някои ви признават, други - не. Вие какво мислите?
- Че би трябвало да ни признават. Нашата академия не се финансира от страната, както е във всички страни в света.
Йорданка Христова още веднъж ще печели аплодисменти
- Бяхте шеф на Столичната библиотека. Това е най-високият пост, който сте заемали. Можехте ли да се „ издигнете “ повече?
- Можех, несъмнено. Но нямах такова предпочитание. Бях канен за народен представител във Великото Народно заседание. Тогава всички у дома тичахме като луди да ме махнат от описите. Беше ми непознато
- Кристина: Сега си давам сметка, че е било огромна неточност (смее се).
- Не съжалявате ли ?
- Не, тъй като видях в какво се трансфораха мои сътрудници, които влязоха. Жожо Липовански се разболя, Кирчо Маричков колкото да устоя, Валери Петров - също...
- Имате стихосбирка: „ Човек за прегръщане “... Кой съгласно вас е този човек?
- Един честен човек. Даже и чужд. Всъщност заглавието го измисли редакторът Георги Константинов и то е отправено към мен.
- Какво пропуснахте в живота?
- Нищо. Може би някоя друга година, само че не скърбя. Намерих си добра жена, семейство, нещото, което ми доставя наслаждение да правя и за това да ми заплащат.
- „ В полумрака на загатна “, музика Стефан Димитров, завърши вашите концерти в последно време. Защо свършвате с тази тъжна ария?
- Тя е оптимистична покруса, тъй като ще се събираме, ще се срещаме: „ След години на масата, в стаята, в същия час, все по-близо до ангела, който всякога тихичко ще взима един от нас. “ Песента доста се харесва.
Кирил Маричков
- За живите ли е тя или за мъртвите?
- За живите и в памет на мъртвите, които станаха доста напоследък. Но въпреки всичко някъде ще се забележим, ще се съберем и продължим да живеем по същия метод, както когато сме били на тази земя.
- Казвате че: „ Не всичко е пари, приятелю! “, само че малко на брой ви повярваха тогава. Вие още ли мислите, че е по този начин?
- Ами към този момент не. Аз съм бил постоянно честен в стиховете си за песни. Никога не съм злоупотребявал с думите. Не съм се гаврил с тях. И се веселя, че песните ми останаха. Не са еднодневки. А че не всичко е пари, хората в действителност не имат вяра, само че им се желае. И на мен също.
Кристина: На 4 години играх в „ Ричард III “ - Защо ви уволниха от Младежкия спектакъл?
- Този въпрос надали е към мен. Откъде да знам за какво. Бяхме двадесет и няколко индивида. Съкратени. Това беше решение на управлението. Имаше си някакви аргументи, даже и политически. Тогава бях на 26 години.
- В силата си. Как го преживяхте?
- Много хубаво. Аз не се усещах добре там. И не отидох по мое предпочитание. При завършването на ВИТИЗ няколко индивида бяхме разпределени в Народния спектакъл. Малко преди началото на сезона обаче нашият професор Филип Филипов умря и се наложи да отидем по систематизиране. Искаха ме от доста места. Избрах Ловеч, откъдето е татко ми и имах чудесни детски мемоари. Родена съм в София, само че там минаваха ваканциите ми. И до през днешния ден обичам този град. След това още веднъж ме поканиха в Народния спектакъл, само че отидох в Младежкия, тъй като там имаше оркестър. Беше ненадейно. Никога в живота си не съм желал да бъда там, макар че постоянно съм го харесвала и съм ходила доста. Смятах обаче, че с моя натюрел не съм за репертоара на този спектакъл. Освен това атмосферата не ми харесваше, потискаше ме. Добре, че към този момент с Мишо участвах в разнообразни стратегии, пътувахме, той направи и в НДК театрално зрелище „ Балада за теб “. Участвах и в него.
- Два пъти ви късат на кандидатстудентските изпити за ВИТИЗ, а са ви приемали в Естрадния отдел на Музикалната академия. Защо избрахте театъра?
- Не можех да пропусна това да бъда ученичка на професор Филипов. На четири години, с конкурс, ме взеха в Народния спектакъл. Играех в „ Ричард III “. Йорданка Кузманова ми беше майка, Любомир Кабакчиев - татко, а Олга Кирчева - баба. После същият режисьор - поляк, искаше да ме вземе там в школата за киноактьори. Бях в осми клас и майка и баща не ме пуснаха.
- Приключили ли сте с театъра?
- Не, макар че през годините никой не ме е канил. Възприемаха ме като певица. Истината обаче е, че в случай че преди съм имала някакви задръжки и терзания на сцената, в този момент се усещам извънредно готова. От доста години Ники Априлов пази една пиеса и счита, че основната роля би трябвало да изиграя аз.
- Защо ви нарекоха Мерилин Монро, тъй като сте руса ли?
- Не. Тогава бях с алена коса. Когато ми споделиха, че доста наподобявам на нея, аз даже не я бях гледала. Видях кино лентата „ Някои го избират и горещо “ и се стъписах. Имаше нещо общо и в маниерите ни, в някои жестове. Стигна се до такава степен, че даже трябваше да играя Мерилин в една пиеса, само че забременях. А и не мисля, че някой може да я изиграе. Въобще няма роля, която безусловно желая да имам. Ролята на живота ми е да бъда брачна половинка и майка. Това е моят приоритет.
- Коя от песните на Мишо най-вече ви харесва?
- „ От доста, доста отдалеко “, тъй като е отдадена на мен. Музиката е от Хайгашот Агасян. Въобще за разлика от него самия аз доста обичам да го чувам.
Интервю на Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ