СПА туризмът се превръща в приоритет
Една остаряла легенда споделя, че когато БОГ разпределял земята измежду народите по света, българите закъснели и териториите свършили. Но, с цел да не останат ощетени нашенци, Отецът, откъснал парченце от парадайса и го дарил на страната ни.
Не е мъчно да повярваме в тази легенда, в случай че съдим по благосъстоянията и хубостта на природата, с които България е талантлива. Още римляните са оценили вълшебството на нашите минерални извори. А от години се знае, че страната ни се подрежда на второ място в света (след Исландия) по дебита на извиращата тук лечебна минерална вода.
Фактът, че минералните води имат целебни сили е прочут на хората по българските земи от епохи. Именно към тях се зараждат и редица български обитаеми места, измежду които Хисаря, Сандански, Велинград, както и столицата ни - София. Въпреки това, до неотдавна тези естествени дадености като че ли бяха подценявани. През последните две-три десетилетия обаче все по-често взорът и на бизнеса, и на страната се насочваше към основаване на дълготрайна визия за тяхното оползотворяване.Формира се и по-държавническо мислене в тази посока. Особен акцент беше подложен върху
развиването на СПА туризма у нас
- положителен ход, защото все по-отчетливо обществото ни разбираше, че точно той ще обезпечи опция за целогодишната претовареност на местата за настаняване в градовете, които са благословени с съществуването на минерални извори.
Целогодишният здравен туризъм бе тематиката, с която преди дни Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) събра във Велинград всички, от които зависят решенията за дълготрайните вероятности пред този значителен бранш от българската стопанска система. Във връзка със международната пандемия, в града беше призован антикризисен конгрес.
Освен министърът на туризма Маряна Николова, патрон на събитието беше и присъстващата всяка година на българските спа конгреси Чила Мезоси, основен секретар на Европейската СПА асоциация. В срещата взеха присъединяване и представители на бизнеса, а също и доста общински ръководители.
В програмата на Конгреса бяха включени настоящи тематики, свързани с проблемите, произлизащи от пандемията. А участниците в него се пробваха да начертаят тактика за работа на Медикъл/СПА и СПА бранша в изискванията на изключително състояние и изключителна епидемиологична конюнктура.
Акцентите бяха сложени върху ролята на българските
климатолечебни и балнео-климатолечебни курорти
за възстановяване здравния статус на популацията.
Тук е моментът да кажем, че новият министър на туризма Мариана Николова още в първите дни след назначението й на този пост разгласи, че водещ приоритет в работата на Министерството на туризма, а и неин персонален ангажимент, ще бъде превръщането и одобряването на страната като целогодишна туристическа дестинация. Тя не пропуща да подчертае, че точно балнео- и СПА туризмът са измежду продуктите с максимален капацитет за привличане на пътувания през четирите сезона. А естествените дадености на страната ни, като удобен климат и обилие от минерални води, са отлична база за развиване на висококачествени туристически артикули от палитрата на балнео, медикъл, СПА, таласо и уелнес.
Нека не забравяме, че у нас са проучени
над 600 минерални водоизточника с 1600 извора
и общ денонощен дебит над 270 млн. литра. Повечето от тях извират от огромна дълбочина и са извънредно чисти, а това трансформира България във водеща туристическа дестинация в бранша на СПА туризма.
Очевидно тази посока на деяние както от страна на бизнеса, по този начин и на Министерството на туризма дават резултат. Това отчетливо проличава от данните от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), които демонстрират, че без значение от пандемията от COVID-19, ползата към СПА и балнео туризъма у нас не е намалял. Според тях, пренощувалите туристи в местата за настаняване до 30 август 2020 година - единствено в община Велинград - са над 141 хиляди, а в Хисаря - над 64 хиляди. Не са за подценяване и по-малките курорти: Сандански - над 40 000 спа туристи, Павел Баня - над 25 000, Девин - към 20 000, Сапарева баня - 14 хиляди.
Данните от осведомителната система удостоверяват, че обичайно ползата към СПА курортите в страната си е най-вече нашенски. Българите са над 90% от всички гости в този вид курорти. Анализите на министерството демонстрират, че задграничните туристи избират да практикуват СПА туризъм най-вече като част от морската си отмора, само че въпреки всичко има и непокътнат интерес от тяхна страна към СПА дестинациите и навътре в страната.Именно тези числа са и предизвикването пред министерството на туризма, което би трябвало
крепко да поработи за популяризирането
на здравния туризъм у нас пред света.
Министър Марияна Николова дава знаци, че мисли в тази посока - от думите й по разнообразни мотиви, свързани с тематиката СПА туризъм излиза наяве, че за нея преимуществото на този туристически артикул за стопанската система ни, са свързани на първо място с даването на сложна услуга, с привличане на по-платежоспособни посетители, по-добра запълняемост въз основата и разкриване на нови работни места. Това от своя страна способства за
смяна в имиджа на България
като място, предлагащо висококачествени услуги, които пък са причина за привличане на туристи от по-високи категории.
Все отново не трябва да забравяме, че значим фактор за сполучливото развиване на здравния туризъм, на СПА и балнео-туризма е и съществуването на развита мрежа от лечебни курорти, които у нас са над 50 на брой. Градове и курорти като Кюстендил, Сандански, Хисаря, Поморие, Банкя, Павел баня, Вършец, Сапарева баня, Девин, Велинград, Банско, Албена, Баня, Варна, Добрич, Хасково, Стара Загора, Бургас и така нататък стават все по-популярни и зад граница като конкурентни центрове за лекуване и рехабилитация.
Според министър Николова, доста непознати туристи към този момент намират учредения да съпоставят високото качество на здравния туризъм у нас с този в най-известните курорти в Европа. А за популяризирането на този и на другите типове туризъм, отрасловото министерство разполага със особено създадени видеоклипове, pre-roll видеа, банери и други рекламни материали на тематика здравен и СПА туризъм, приспособени на разнообразни езици – британски, немски, съветски, румънски, сръбски, шведски, норвежки, иврит и доста други, предопределени за целевите пазари, на които България организира дейна рекламна акция – цифрова, в обществените мрежи, печатна и външна.
Туристическото ведомство работи интензивно и с водещи задгранични медии, и с онлайн платформи като
CNN, BBC, Euronews, CNBC и eSky,
както и с българските медии, с общините и представителите на туристическия отрасъл, за разпространение на опциите за здравен и СПА туризъм в България и през четирите сезона. Николова разясни, че в тази връзка са обезпечени и осъществени онлайн изявления, цифрово наличие, включително и за здравен и СПА туризъм, снимков и информативен материал.
Усилията в тази посока са напълно навремени, защото съгласно данните за застаряването на популацията в Европа, хората на възраст над 65 години на Стария континент, които разполагат и със свободно време, и с покупателна дарба, съставляват повече от 20% от цялото население на нашия континент. А се установи
повишаване на броя на туристите
със затруднена подвижност и със характерни потребности. Според прогнозите, до края на годината те ще станат 127 млн. в международен мащаб. Ето за какво не е чудно, че здравният туризъм се трансформира в бързо разрастваща се промишленост в редица страни –Тайланд, Сингапур, Малайзия, Дубай, Турция, Бразилия, страните от Източна Европа.
България има забележителен капацитет да се наложи на този пазар с акцент върху балнеология (MedicalSPA) и СПА(WellnessSPA). Стига, несъмнено, хората в сектора да съумеят да употребяват дарените ни от природата преимущества на страната ни.
Не е мъчно да повярваме в тази легенда, в случай че съдим по благосъстоянията и хубостта на природата, с които България е талантлива. Още римляните са оценили вълшебството на нашите минерални извори. А от години се знае, че страната ни се подрежда на второ място в света (след Исландия) по дебита на извиращата тук лечебна минерална вода.
Фактът, че минералните води имат целебни сили е прочут на хората по българските земи от епохи. Именно към тях се зараждат и редица български обитаеми места, измежду които Хисаря, Сандански, Велинград, както и столицата ни - София. Въпреки това, до неотдавна тези естествени дадености като че ли бяха подценявани. През последните две-три десетилетия обаче все по-често взорът и на бизнеса, и на страната се насочваше към основаване на дълготрайна визия за тяхното оползотворяване.Формира се и по-държавническо мислене в тази посока. Особен акцент беше подложен върху
развиването на СПА туризма у нас
- положителен ход, защото все по-отчетливо обществото ни разбираше, че точно той ще обезпечи опция за целогодишната претовареност на местата за настаняване в градовете, които са благословени с съществуването на минерални извори.
Целогодишният здравен туризъм бе тематиката, с която преди дни Българският съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA) събра във Велинград всички, от които зависят решенията за дълготрайните вероятности пред този значителен бранш от българската стопанска система. Във връзка със международната пандемия, в града беше призован антикризисен конгрес.
Освен министърът на туризма Маряна Николова, патрон на събитието беше и присъстващата всяка година на българските спа конгреси Чила Мезоси, основен секретар на Европейската СПА асоциация. В срещата взеха присъединяване и представители на бизнеса, а също и доста общински ръководители.
В програмата на Конгреса бяха включени настоящи тематики, свързани с проблемите, произлизащи от пандемията. А участниците в него се пробваха да начертаят тактика за работа на Медикъл/СПА и СПА бранша в изискванията на изключително състояние и изключителна епидемиологична конюнктура.
Акцентите бяха сложени върху ролята на българските
климатолечебни и балнео-климатолечебни курорти
за възстановяване здравния статус на популацията.
Тук е моментът да кажем, че новият министър на туризма Мариана Николова още в първите дни след назначението й на този пост разгласи, че водещ приоритет в работата на Министерството на туризма, а и неин персонален ангажимент, ще бъде превръщането и одобряването на страната като целогодишна туристическа дестинация. Тя не пропуща да подчертае, че точно балнео- и СПА туризмът са измежду продуктите с максимален капацитет за привличане на пътувания през четирите сезона. А естествените дадености на страната ни, като удобен климат и обилие от минерални води, са отлична база за развиване на висококачествени туристически артикули от палитрата на балнео, медикъл, СПА, таласо и уелнес.
Нека не забравяме, че у нас са проучени
над 600 минерални водоизточника с 1600 извора
и общ денонощен дебит над 270 млн. литра. Повечето от тях извират от огромна дълбочина и са извънредно чисти, а това трансформира България във водеща туристическа дестинация в бранша на СПА туризма.
Очевидно тази посока на деяние както от страна на бизнеса, по този начин и на Министерството на туризма дават резултат. Това отчетливо проличава от данните от Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), които демонстрират, че без значение от пандемията от COVID-19, ползата към СПА и балнео туризъма у нас не е намалял. Според тях, пренощувалите туристи в местата за настаняване до 30 август 2020 година - единствено в община Велинград - са над 141 хиляди, а в Хисаря - над 64 хиляди. Не са за подценяване и по-малките курорти: Сандански - над 40 000 спа туристи, Павел Баня - над 25 000, Девин - към 20 000, Сапарева баня - 14 хиляди.
Данните от осведомителната система удостоверяват, че обичайно ползата към СПА курортите в страната си е най-вече нашенски. Българите са над 90% от всички гости в този вид курорти. Анализите на министерството демонстрират, че задграничните туристи избират да практикуват СПА туризъм най-вече като част от морската си отмора, само че въпреки всичко има и непокътнат интерес от тяхна страна към СПА дестинациите и навътре в страната.Именно тези числа са и предизвикването пред министерството на туризма, което би трябвало
крепко да поработи за популяризирането
на здравния туризъм у нас пред света.
Министър Марияна Николова дава знаци, че мисли в тази посока - от думите й по разнообразни мотиви, свързани с тематиката СПА туризъм излиза наяве, че за нея преимуществото на този туристически артикул за стопанската система ни, са свързани на първо място с даването на сложна услуга, с привличане на по-платежоспособни посетители, по-добра запълняемост въз основата и разкриване на нови работни места. Това от своя страна способства за
смяна в имиджа на България
като място, предлагащо висококачествени услуги, които пък са причина за привличане на туристи от по-високи категории.
Все отново не трябва да забравяме, че значим фактор за сполучливото развиване на здравния туризъм, на СПА и балнео-туризма е и съществуването на развита мрежа от лечебни курорти, които у нас са над 50 на брой. Градове и курорти като Кюстендил, Сандански, Хисаря, Поморие, Банкя, Павел баня, Вършец, Сапарева баня, Девин, Велинград, Банско, Албена, Баня, Варна, Добрич, Хасково, Стара Загора, Бургас и така нататък стават все по-популярни и зад граница като конкурентни центрове за лекуване и рехабилитация.
Според министър Николова, доста непознати туристи към този момент намират учредения да съпоставят високото качество на здравния туризъм у нас с този в най-известните курорти в Европа. А за популяризирането на този и на другите типове туризъм, отрасловото министерство разполага със особено създадени видеоклипове, pre-roll видеа, банери и други рекламни материали на тематика здравен и СПА туризъм, приспособени на разнообразни езици – британски, немски, съветски, румънски, сръбски, шведски, норвежки, иврит и доста други, предопределени за целевите пазари, на които България организира дейна рекламна акция – цифрова, в обществените мрежи, печатна и външна.
Туристическото ведомство работи интензивно и с водещи задгранични медии, и с онлайн платформи като
CNN, BBC, Euronews, CNBC и eSky,
както и с българските медии, с общините и представителите на туристическия отрасъл, за разпространение на опциите за здравен и СПА туризъм в България и през четирите сезона. Николова разясни, че в тази връзка са обезпечени и осъществени онлайн изявления, цифрово наличие, включително и за здравен и СПА туризъм, снимков и информативен материал.
Усилията в тази посока са напълно навремени, защото съгласно данните за застаряването на популацията в Европа, хората на възраст над 65 години на Стария континент, които разполагат и със свободно време, и с покупателна дарба, съставляват повече от 20% от цялото население на нашия континент. А се установи
повишаване на броя на туристите
със затруднена подвижност и със характерни потребности. Според прогнозите, до края на годината те ще станат 127 млн. в международен мащаб. Ето за какво не е чудно, че здравният туризъм се трансформира в бързо разрастваща се промишленост в редица страни –Тайланд, Сингапур, Малайзия, Дубай, Турция, Бразилия, страните от Източна Европа.
България има забележителен капацитет да се наложи на този пазар с акцент върху балнеология (MedicalSPA) и СПА(WellnessSPA). Стига, несъмнено, хората в сектора да съумеят да употребяват дарените ни от природата преимущества на страната ни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ