Кризата у нас ще е дълбока, но кратка
Една от водещите банки у нас даде удостоверение на държавната прогноза, че се чака проваляне на стопанската система, само че то ще продължи няколко месеца, а идната година възобновяване ще е по-бързо в сравнение с междинното в Европа.
Кои са аргументите?
Сериозният спад на стопанската система се чака да бъде съсредоточен във второто тримесечие на тази година, а общо за годината се чака Брутният вътрешен продукт на страната ни да намалее със 7,2% на годишна основа, след което да се възвърне релативно бързо през идната година, твърди Кристофор Павлов, основен икономист на Булбанк на конгрес, представен от инвестор.бг.
Според него пропадането ще е внезапно поради спада на приходите на семействата. Причината, че най-силно засегнатите браншове от коронавирусната рецесия като туризма и търговията на дребно се характеризират с доста сива стопанска система.
„ Много от заетите хора в тези браншове се обезпечават върху суми, близки до минималната работна заплата, до момента в който действителната, която получават, е покрай междинната. В резултат на това обезщетеният приход е доста дребна част от този, който семействата са получавали преди пандемията “, изясни Павлов.
Най-големите перманентни загуби на приход се чака да бъдат съсредоточени в секторите на всеобщия туризъм, пътуванията и превоза, а селско стопанство и инфраструктурно строителство може да завоюват от рецесията с помощта на връзката им с проекта на Европейска комисия за рестартиране на стопанската система.
Според Павлов загубата на приход на семействата ще се усили и от обстоятелството, че значително чиновници са принудени да излизат в неплатен отпуск, а редица компании започнаха курс към понижаване на работните заплати. Понижаването на приходите на семействата ще се отрази на покупателната им дарба, а това ще рефлектира върху стопанската система, където те остават най-важният състезател, счита Павлов.
Пропадането обаче няма да се задържи дълго, тъй като ограниченията на държавното управление съумяха да предотвратят внезапен скок на безработицата. „ Марката 60/40 и други сходни, ориентирани към компенсиране на приход на семейства и компании, би трябвало да спасят сред 200 хиляди и 250 хиляди работни места. Поради това чакаме безработицата тази година да доближи доста допустимото равнище от 7%. Това е забележителен триумф за българската стопанска система спрямо предходната рецесия, когато бяха изгубени над 400 хиляди работни места “, уточни Павлов.
Според него влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERMII и в банковия съюз ще е доста значим стабилизиращ фактор. „ Това ще помогне да се усили ликвидността в системата и ще има сдържащ резултат във връзка с цената на финансирането. Това към този момент се вижда на пазарите и е добра вест, тъй като значи, че цената на заема, който получават семействата и фирмите в действителната стопанска система, ще се задържи на ниски равнища, а това е от основно значение, с цел да могат вложенията да имат роля в процеса на възобновяване. Присъединяването на България към еврозоната ще разреши и да се стабилизират упованията за стопанската система на по-високи равнища и това ще способства за по-бързо протичане на процеса по възобновяване “, счита Павлов.
Според него забележителните средства, които България ще получи от Европейски Съюз в границите на напъните за рестартиране на стопанската система, също ще бъдат значим фактор за възобновяване. И добави, че опциите на държавното управление бързо да приготви планове, с които живи пари да идват в стопанската система още от идната година, ще е от основно значение.
По отношение на недвижимите парцели Павлов съобщи, че интервалът на напредък преди коронавирусната рецесия не е бил придружен от взрив в строителството и покупко-продажбите с парцели, които да дестабилизират по рисков метод пазара в навечерието на пандемията, а цените на парцелите наподобяват покрай равнището на приходите в българската стопанска система.
Компаниите от IT и аутсорсинг бранша у нас не са били тежко наранени от коронавирусната рецесия и не е спряла да работи нито за миг, заяви Илия Кръстев, ръководител на Управителния съвет на АИБЕСТ. „ Част от фирмите в промишлеността към този момент започнаха да се възвръщат и да наемат хора, а световни компании търсят разновидности за диверсифициране на рисковете си. България има неповторим късмет с помощта на участието си в Европейски Съюз и въпреки всичко географското си състояние в периферията на съюза да притегли задгранични вложители, които имат потребност да диверсифицират риска си “, сподели Кръстев.
Той изясни още, че държавното управление предприе фискални ограничения за компенсиране на приходите на семейства и компании от порядъка на 3% от брутния вътрешен артикул (БВП). Обемът на издадените гаранции у нас е доста по-малък спрямо Германия, да вземем за пример, където те се равняваха на над 25% от Брутният вътрешен продукт. Тези гаранции обаче бяха задоволителни, с цел да бъде предпазен банковият бранш. Това беше добър ход, тъй като изключи спекулацията за здравето на банките от полемиките какво се случва в стопанската система. Банките влязоха в рецесията в доста по-здрава кондиция и нямаше потребност от толкоз огромни гаранции, посредством които общественият бранш косвено да се намесва и да пази позициите им. Това изяснява и разликата в потреблението на тази мярка в България и в страни като Германия “, сподели Павлов.
Кои са аргументите?
Сериозният спад на стопанската система се чака да бъде съсредоточен във второто тримесечие на тази година, а общо за годината се чака Брутният вътрешен продукт на страната ни да намалее със 7,2% на годишна основа, след което да се възвърне релативно бързо през идната година, твърди Кристофор Павлов, основен икономист на Булбанк на конгрес, представен от инвестор.бг.
Според него пропадането ще е внезапно поради спада на приходите на семействата. Причината, че най-силно засегнатите браншове от коронавирусната рецесия като туризма и търговията на дребно се характеризират с доста сива стопанска система.
„ Много от заетите хора в тези браншове се обезпечават върху суми, близки до минималната работна заплата, до момента в който действителната, която получават, е покрай междинната. В резултат на това обезщетеният приход е доста дребна част от този, който семействата са получавали преди пандемията “, изясни Павлов.
Най-големите перманентни загуби на приход се чака да бъдат съсредоточени в секторите на всеобщия туризъм, пътуванията и превоза, а селско стопанство и инфраструктурно строителство може да завоюват от рецесията с помощта на връзката им с проекта на Европейска комисия за рестартиране на стопанската система.
Според Павлов загубата на приход на семействата ще се усили и от обстоятелството, че значително чиновници са принудени да излизат в неплатен отпуск, а редица компании започнаха курс към понижаване на работните заплати. Понижаването на приходите на семействата ще се отрази на покупателната им дарба, а това ще рефлектира върху стопанската система, където те остават най-важният състезател, счита Павлов.
Пропадането обаче няма да се задържи дълго, тъй като ограниченията на държавното управление съумяха да предотвратят внезапен скок на безработицата. „ Марката 60/40 и други сходни, ориентирани към компенсиране на приход на семейства и компании, би трябвало да спасят сред 200 хиляди и 250 хиляди работни места. Поради това чакаме безработицата тази година да доближи доста допустимото равнище от 7%. Това е забележителен триумф за българската стопанска система спрямо предходната рецесия, когато бяха изгубени над 400 хиляди работни места “, уточни Павлов.
Според него влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERMII и в банковия съюз ще е доста значим стабилизиращ фактор. „ Това ще помогне да се усили ликвидността в системата и ще има сдържащ резултат във връзка с цената на финансирането. Това към този момент се вижда на пазарите и е добра вест, тъй като значи, че цената на заема, който получават семействата и фирмите в действителната стопанска система, ще се задържи на ниски равнища, а това е от основно значение, с цел да могат вложенията да имат роля в процеса на възобновяване. Присъединяването на България към еврозоната ще разреши и да се стабилизират упованията за стопанската система на по-високи равнища и това ще способства за по-бързо протичане на процеса по възобновяване “, счита Павлов.
Според него забележителните средства, които България ще получи от Европейски Съюз в границите на напъните за рестартиране на стопанската система, също ще бъдат значим фактор за възобновяване. И добави, че опциите на държавното управление бързо да приготви планове, с които живи пари да идват в стопанската система още от идната година, ще е от основно значение.
По отношение на недвижимите парцели Павлов съобщи, че интервалът на напредък преди коронавирусната рецесия не е бил придружен от взрив в строителството и покупко-продажбите с парцели, които да дестабилизират по рисков метод пазара в навечерието на пандемията, а цените на парцелите наподобяват покрай равнището на приходите в българската стопанска система.
Компаниите от IT и аутсорсинг бранша у нас не са били тежко наранени от коронавирусната рецесия и не е спряла да работи нито за миг, заяви Илия Кръстев, ръководител на Управителния съвет на АИБЕСТ. „ Част от фирмите в промишлеността към този момент започнаха да се възвръщат и да наемат хора, а световни компании търсят разновидности за диверсифициране на рисковете си. България има неповторим късмет с помощта на участието си в Европейски Съюз и въпреки всичко географското си състояние в периферията на съюза да притегли задгранични вложители, които имат потребност да диверсифицират риска си “, сподели Кръстев.
Той изясни още, че държавното управление предприе фискални ограничения за компенсиране на приходите на семейства и компании от порядъка на 3% от брутния вътрешен артикул (БВП). Обемът на издадените гаранции у нас е доста по-малък спрямо Германия, да вземем за пример, където те се равняваха на над 25% от Брутният вътрешен продукт. Тези гаранции обаче бяха задоволителни, с цел да бъде предпазен банковият бранш. Това беше добър ход, тъй като изключи спекулацията за здравето на банките от полемиките какво се случва в стопанската система. Банките влязоха в рецесията в доста по-здрава кондиция и нямаше потребност от толкоз огромни гаранции, посредством които общественият бранш косвено да се намесва и да пази позициите им. Това изяснява и разликата в потреблението на тази мярка в България и в страни като Германия “, сподели Павлов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ