Баща и син Батолови помагат за модернизирането на България
Една от родните семейства, която заема почтено място в построяването и модернизирането на Третата българска страна, е тази на Батолови.
Бащата Добри Батолов (някъде изписват семейството Баталов) е роден през септември 1847 година в Сопот в занаятчийско семейство. Принадлежи към онази генерация българи, за които националните идеали са над всичко. Основно обучение получава в родния си град, като работи и в гайтанджийската работилница на татко си. През 1863 година отпътува за Пловдив да учи кожухарство. Натрупва опит, връща се в Сопот и заема уместно място в локалния кожухарски еснафин. Захваща се и с търговия.
Добри е деен участник в националноосвободителното придвижване. Познава се персонално с Васил Левски от престоя му в Сопотския манастир. Става ръководител на проведения от Апостола революционен комитет в града. Батолов е пратеник на историческото заседание на Оборище през 1876 година Няма директно присъединяване в Априлското въстание, само че е в близки връзки с Георги Бенковски и Тодор Каблешков. Изпълнява поръчката на благородната англичанка лейди Странгфорд за набиране на огромно количество одеяла за потърпевшите в Батак, Клисура, Панагюрище, Копривщица.
След Освобождението по покана на своя партиен началник Петко Каравелов Добри отива със фамилията си в София и се включва в основаването на новата администрация. Преминава през разнообразни длъжности, само че през 1890 година напуща държавната работа. Той към този момент е с богат житейски опит, владее добре турски, гръцки и съветски език. Занимава се с адвокатска процедура. Доставя храна за войската, включва се в градежа на държавни сгради, пътища и мостове. Има и
водещо присъединяване в основаването на Българското икономическо сдружение
На 9 март 1895 година Батолов дружно с трима свои съидейници издава печатна покана за привикване на заседание в читалище " Славянска сказка ". В нея в резюме се показва " угриженост за нравственото и материалното положение на страната " и се упорства да се подхващат ограничения за излизане от тази обстановка. Авторите на предлагането получават утвърждение от редица видни политици и общественици, от множеството професори във Висшето учебно заведение.
Десет дни по-късно форумът се открива с пространна тирада на Добри Батолов. Приемат се съответните учредителни документи. Официално новата организация стартира да действа на 14 май 1895 година След скрито гласоподаване Батолов е включен в състава на управителното тяло – Настоятелството.
В началото на ХХ в. в битието на Добри Батолов настава нова трансформация и той се посвещава на
построяването на воденици по течението на Владайската река
Те са към 10 на брой, само че според градоустройствения проект на София от 1910 година са отчуждени и унищожени. Около тях след края на Първата международна война бежанци подхващат строителство на къщи и се оформя нов софийски квартал. Той е наречен " Баталова воденица " (днес на това място е жк " Сердика " ). Добри умира на напреднала възраст (78 г.) на 21 септември 1925 година в София.
С впечатляващи ходове е изпълнен и животът на единия от двамата синове на Добри Батолов - Константин. Неговото занятие се развива на първо място в ръководството на Столичната община и в изпълнителната власт. Той е роден на 22 декември 1877 година в Сопот. Завършва гимназия в София и право в Париж (1904). Завръща се в България и се отдава на юридическата специалност.
През 1903 година става член на Демократическата партия, а по-късно и на централното ѝ бюро. В близки другарски връзки е с партийния водач Александър Малинов. Като френски ученик Константин е изявен франкофон. Председател е на културно-просветното сдружение " Алианс Франсез " в София и работи интензивно за доближаване с Франция. От 1908 година е народен представител в ХІV национално заседание.
На 1 ноември 1910 година Константин Батолов е определен за кмет на столицата и заема тази служба до 17 август 1911 година През късия му кметски мандат под негово управление завършва градежът на две стартирани от предшественика му Евстати Кирков съществени учебни заведения и стартира построяването на осем нови учебни здания. Оформена е градината към църквата " Свети Никола " в квартал " Три кладенци ", употребена до тогава като говежди пазар.
По време на войните (1912-1918 г.) Константин Батолов за известно време се отдръпва от интензивно присъединяване в държавните и общинските структури. Но след първите следвоенни общински избори влиза в състава на Столичния градско-общински съвет (СГОС).
На 6 септември 1920 година отново заема кметския пост
от името на Демократическата партия.
Под негово управление са подхванати ограничения за благоустрояването на града. Утвърдени са регулационни проекти на някои квартали, извършени са търгове за построяването на три моста над Владайската река. Гласувани са вложения за възстановяване на уличната мрежа. Построен е съвременен цветарник в Борисовата градина. Уредено е нормативното право за реализирането на бъдещия тръбопровод Рила - София.
За първи път СГОС ползва на практика ограничения за решаването на жилищната рецесия и на въпроса с бездомниците. Столичната община приготвя мероприятия за уместно отбелязване на юбилея на Иван Вазов (70 години от рождението му на 9 юли 1850 г.).
Действията и начинанията на Батолов обаче се натъкват на сериозен отпор от страна на ръководещия Български аграрни национален съюз. Правителството на Александър Стамболийски има съществени упоритости да наруши статуквото в кметската администрация на София. Приет е умишлен Закон за Столична община, който позволява държавното вмешателство в софийската автономност. На 8 юни 1922 година с царски декрет СГОС е разрушен. Управлението на столицата се поема от земеделеца Крум Попов.
След отстраняването му от кметския стол Константин Батолов концентрира напъните си върху развиването на Демократическата партия. През юли 1931 година е назначен за пълномощен министър в Париж. Две години по-късно поема и Българското посолство в Брюксел. Едновременно е и дипломат в Испания. След преврата на 19 май 1934 година е министър на външните работи и изповеданията в държавните управления на Кимон Георгиев и военачалник Пенчо Златев (23 май 1934 - 21 април 1935). Съдейства за възобновяване на дипломатическите връзки със Съветския съюз.
Подава оставка по неизяснени аргументи и се връща като пълномощен министър във френската столица. Остава на този пост до гибелта си на 2 август 1938 година Тленните остатъци на Константин Батолов са пренесени с трен в София. Опелото е устроено в църквата " Свети Седмочисленици ". Столичното поданство и политическият хайлайф на страната отдават заслужена респект към личността на покойника и неговата положителна активност.
Бащата Добри Батолов (някъде изписват семейството Баталов) е роден през септември 1847 година в Сопот в занаятчийско семейство. Принадлежи към онази генерация българи, за които националните идеали са над всичко. Основно обучение получава в родния си град, като работи и в гайтанджийската работилница на татко си. През 1863 година отпътува за Пловдив да учи кожухарство. Натрупва опит, връща се в Сопот и заема уместно място в локалния кожухарски еснафин. Захваща се и с търговия.
Добри е деен участник в националноосвободителното придвижване. Познава се персонално с Васил Левски от престоя му в Сопотския манастир. Става ръководител на проведения от Апостола революционен комитет в града. Батолов е пратеник на историческото заседание на Оборище през 1876 година Няма директно присъединяване в Априлското въстание, само че е в близки връзки с Георги Бенковски и Тодор Каблешков. Изпълнява поръчката на благородната англичанка лейди Странгфорд за набиране на огромно количество одеяла за потърпевшите в Батак, Клисура, Панагюрище, Копривщица.
След Освобождението по покана на своя партиен началник Петко Каравелов Добри отива със фамилията си в София и се включва в основаването на новата администрация. Преминава през разнообразни длъжности, само че през 1890 година напуща държавната работа. Той към този момент е с богат житейски опит, владее добре турски, гръцки и съветски език. Занимава се с адвокатска процедура. Доставя храна за войската, включва се в градежа на държавни сгради, пътища и мостове. Има и
водещо присъединяване в основаването на Българското икономическо сдружение
На 9 март 1895 година Батолов дружно с трима свои съидейници издава печатна покана за привикване на заседание в читалище " Славянска сказка ". В нея в резюме се показва " угриженост за нравственото и материалното положение на страната " и се упорства да се подхващат ограничения за излизане от тази обстановка. Авторите на предлагането получават утвърждение от редица видни политици и общественици, от множеството професори във Висшето учебно заведение.
Десет дни по-късно форумът се открива с пространна тирада на Добри Батолов. Приемат се съответните учредителни документи. Официално новата организация стартира да действа на 14 май 1895 година След скрито гласоподаване Батолов е включен в състава на управителното тяло – Настоятелството.
В началото на ХХ в. в битието на Добри Батолов настава нова трансформация и той се посвещава на
построяването на воденици по течението на Владайската река
Те са към 10 на брой, само че според градоустройствения проект на София от 1910 година са отчуждени и унищожени. Около тях след края на Първата международна война бежанци подхващат строителство на къщи и се оформя нов софийски квартал. Той е наречен " Баталова воденица " (днес на това място е жк " Сердика " ). Добри умира на напреднала възраст (78 г.) на 21 септември 1925 година в София.
С впечатляващи ходове е изпълнен и животът на единия от двамата синове на Добри Батолов - Константин. Неговото занятие се развива на първо място в ръководството на Столичната община и в изпълнителната власт. Той е роден на 22 декември 1877 година в Сопот. Завършва гимназия в София и право в Париж (1904). Завръща се в България и се отдава на юридическата специалност.
През 1903 година става член на Демократическата партия, а по-късно и на централното ѝ бюро. В близки другарски връзки е с партийния водач Александър Малинов. Като френски ученик Константин е изявен франкофон. Председател е на културно-просветното сдружение " Алианс Франсез " в София и работи интензивно за доближаване с Франция. От 1908 година е народен представител в ХІV национално заседание.
На 1 ноември 1910 година Константин Батолов е определен за кмет на столицата и заема тази служба до 17 август 1911 година През късия му кметски мандат под негово управление завършва градежът на две стартирани от предшественика му Евстати Кирков съществени учебни заведения и стартира построяването на осем нови учебни здания. Оформена е градината към църквата " Свети Никола " в квартал " Три кладенци ", употребена до тогава като говежди пазар.
По време на войните (1912-1918 г.) Константин Батолов за известно време се отдръпва от интензивно присъединяване в държавните и общинските структури. Но след първите следвоенни общински избори влиза в състава на Столичния градско-общински съвет (СГОС).
На 6 септември 1920 година отново заема кметския пост
от името на Демократическата партия.
Под негово управление са подхванати ограничения за благоустрояването на града. Утвърдени са регулационни проекти на някои квартали, извършени са търгове за построяването на три моста над Владайската река. Гласувани са вложения за възстановяване на уличната мрежа. Построен е съвременен цветарник в Борисовата градина. Уредено е нормативното право за реализирането на бъдещия тръбопровод Рила - София.
За първи път СГОС ползва на практика ограничения за решаването на жилищната рецесия и на въпроса с бездомниците. Столичната община приготвя мероприятия за уместно отбелязване на юбилея на Иван Вазов (70 години от рождението му на 9 юли 1850 г.).
Действията и начинанията на Батолов обаче се натъкват на сериозен отпор от страна на ръководещия Български аграрни национален съюз. Правителството на Александър Стамболийски има съществени упоритости да наруши статуквото в кметската администрация на София. Приет е умишлен Закон за Столична община, който позволява държавното вмешателство в софийската автономност. На 8 юни 1922 година с царски декрет СГОС е разрушен. Управлението на столицата се поема от земеделеца Крум Попов.
След отстраняването му от кметския стол Константин Батолов концентрира напъните си върху развиването на Демократическата партия. През юли 1931 година е назначен за пълномощен министър в Париж. Две години по-късно поема и Българското посолство в Брюксел. Едновременно е и дипломат в Испания. След преврата на 19 май 1934 година е министър на външните работи и изповеданията в държавните управления на Кимон Георгиев и военачалник Пенчо Златев (23 май 1934 - 21 април 1935). Съдейства за възобновяване на дипломатическите връзки със Съветския съюз.
Подава оставка по неизяснени аргументи и се връща като пълномощен министър във френската столица. Остава на този пост до гибелта си на 2 август 1938 година Тленните остатъци на Константин Батолов са пренесени с трен в София. Опелото е устроено в църквата " Свети Седмочисленици ". Столичното поданство и политическият хайлайф на страната отдават заслужена респект към личността на покойника и неговата положителна активност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ