Една от причините да избера този филм беше, че никога

Една от аргументите да избера този филм беше, че в никакъв случай не съм гледала исландско кино. Оказа се, че като се изключат безусловно неразбираемият език и непроизносимите имена, всичко друго ми беше симпатично, близко и благо.Това е историята на Гуйон, който внезапно остарява. Да, внезапно е, тъкмо както внезапно откриваме, че до през вчерашния ден в магазина са казвали за нас „ на ред е момичето “, а през днешния ден към този момент е „ дръпни се да мине леличката “. Точно по тази логичност и Гуйон, който е най-хубавият експерт в работата си, има хубава и усмихната жена и две още млади дъщери, ненадейно вижда първите признаци на приближаващата напреднала възраст. Типично за мъжете, той настойчиво се прави, че му няма нищо, инати се, сърди се и се пробва да се бунтува по един хлапашки и извънредно комичен метод. Изобщо целият филм е ужасно занимателен и, колкото и необикновено да звучи, доста непосредствен до всеки обикновено живеещ и рационален човек в днешна Европа. Отвъд битовите и географски разлики, които в действителност не са чак толкоз трагични, в себе си всички сме хора – неуверени, уязвими, малко детски, влюбени и търсещи.

Гуйон се мъчи да остарее почтено, само че все не съумява. А до него жена му се оправя с това прелестно, щастлива от порасналите си деца и идни внуци, от свободата да се грижи единствено за себе си, до момента в който към момента има предпочитание и сили да живее добре. И това също ми хареса доста – проявлението на тази земна мощ, която дамите носим у себе си и без която не можем нито ние, нито мъжете до нас.

Краят е, несъмнено, прекрасен. Не единствено тъй като това е комичен филм, на който се поставя прекрасен край, а и тъй като в остаряването може би има нещо очарователно. Надявам се да го открия някой ден. Програмата с спомагателните прожекции на „ Северно зарево “ е тук.