Откриха баржа, описана от Херодот преди 2500 години
Една от най-неуловимите лодки от античния свят – загадъчния речен шлеп, който известният гръцки историк Херодот разказва преди съвсем 2500 години – най-сетне е открит.
Херодот отделя 23 реда в своята „ История “ („ Historia “) на този вид лодка, известна като „ барис “, откакто видял построяването на една по време на пътуванията си в Египет през 450 г.пр.Хр.
Херодот описал по какъв начин дългият шлеп имал един рул, който минава през дупка в кила, мачта от акациево дърво и платна от папирус.
Въпреки това, актуалните археолози в никакъв случай не бяха виждали такава лодка, до момента в който античният потопен пристанищен град Тонис-Хераклион (Thonis-Heracleion) не беше открит на египетското крайбрежие през 2000 година.
В това пристанище археолозите откриха повече от 70 потънали лодки от времето сред осми и втори век преди Христа. Наскоро археолози потвърдиха, че една от тези лодки, подхожда на описанието на загадъчния „ барис “, за който споделя Херодот.
„ Едва откакто открихме тази баржа, осъзнахме, че това е бариса на Херодот “, споделя Демиан Робинсън, шеф на Центъра за морска археология към Оксфордския университет. – „ Това, което разказва Херодот, беше това, което гледахме “.
В „ История “ Херодот разказва по какъв начин строителите на шлепа са „ нарязвали дъски по два лакти дълги [около 100 сантиметра] и ги подреждали като тухли “, оповестява The Guardian. Херодот също написа, че „ върху мощните и дълги дървени греди те вмъквали дъски дълги два лакътя. Когато са построили кораба си по този метод, те разтягали гредите над тях … Затваряли шевовете от вътрешната страна с папирус “.
След откриването на баржата, позната на екипа с името „ транспортен съд 17 “, археолозите спускащи се под водата означават, че тя има незнайна до момента архитектура, която включва дебели греди, които са свързани дружно с по-малки части дърво.
Херодот разказва тези лодки като имащи дълги вътрешни ребра. Никой до момента не знаеше какво тъкмо значи това. „ Тази конструкция в никакъв случай не е била виждана от археолози до момента “, споделя Робинсън пред „ Гардиън “.
„ Тогава открихме тази форма на структура при съответна лодка и това се оказа безусловно същото, което разказва Херодот. “
Първоначално „ транспортен съд 17 “ е имал дължина към 28 метра, означават археолозите. Той евентуално е потопен през първата половина на пети век преди новата епоха, „ само че евентуално е бил по-стар от това, тъй като е бил употребен още веднъж, като част от пристанищната инфраструктура (най-вероятно като плаваща платформа) в края на работния си живот като транспортен съд “, споделя Робинсън. „ Следователно „ транспортен съд 17 “ най-вероятно е издигнат в шести век прочие Хр. “
Древните египтяни употребявали кораби за превозване на артикули, като риба, камъни и даже войски по река Нил. Най-вероятно този „ барис “ е транспортирал вноса от гръцкия и персийския свят по-надолу по Нил, до градовете в долината, а назад е пренасял египетски артикули, като зърно или сол до пристанището за експорт.
Александър Белов, археолог и експерт по антични корабокрушения, дружно с морския археолог Франк Годио, учат корабите в потъналото пристанище на Тонис-Хераклион. Той е написал изчерпателен разбор на баржата в книгата си „ Кораб 17: един барис от Тонис-Хераклион “, издадена от Центъра за морска археология към Оксфордския университет през 2018г.
Анализът на Белов слага бариса в античните обичаи на построяването на лодки в Египет и средиземноморския район. След като тези шлепове стартират да се разпадат, те биват включени в друга помощна инфраструктура в пристанището, оповестяват от Центъра за морска археология в Оксфорд.
Публикувано в LiveScience.
