Една от хилядите отговорности, които поемаме като родители, е тази,

Една от хилядите отговорности, които поемаме като родители, е тази, че прехвърляме върху децата си разнообразни модели на връзки. От нашата връзка с таткото зависи значително и връзките на нашите деца с техните сътрудници. Ако ние ги отглеждаме в здравословна среда, в която двойката е любяща, закриляща, допълваща се и връзката носи задоволеност, значително такава ще бъдат и техните. Обратното - връзки, в които царува подтисничество, яд, експанзия, оскърбление, ще утвърди този модел като естествен. Или най-малко ще направи съпротивата против него доста мъчителна.

“Но какво значение има това в връзките майки-дъщери? Какво обръщение предаваме точно към девойките си? ”

Излишно е да се споделя, че майката за момичето е главен ролеви модел. Поне до първите протести през пубертета тя е всичко това, към което момичето се стреми да бъде. Авторитетът й е безупречен, както е и при момчетата, само че девойките учат от майките си доста повече. Майката дефинира:

Себеусещането - " Харесвам се, грижа се за себе си. Да, имам дефекти, само че се стремя да ги превъзмогвам. Приемам се, каквато съм, одобрявам минусите си, само че не се отхвърлям да бъда и по-добрата версия на себе си. Не се съпоставям с другите дами. Те имат своите качества и дефекти, също като мен. Здравото тяло е синоним на хубост и самочувствие "

Себеизразяването - " Казвам намерено какво мисля, като се стремя да не съм арогантна и да не контузвам възприятията на другите. Те също имат проблеми и сме тук да си оказваме помощ. Не понасям някой да ме унижава и да се разпорежда с мен и вместо мен "

Мъжете - " Стремя се към здравословни връзки, почитание и обич. Търся, давам и ще изисквам, в случай че се постанова, равнопоставеност в семейството, развъждането на децата и финансовите отговорности. Не одобрявам унизяващо ме отношение, обиди, принуждение. Аз заслужавам и съм подготвена да дам любящи и хармонични връзки и непосредственост.

Децата - " Като майка се стремя да вардя и развъртвам капацитета на детето си, да го подлагам на критика, когато се постанова, да слагам граници, в които да има и занимания, както и отговорности. Аз не съм другар на децата си, а техен родител, само че се вслушвам в думите и почитам мнението им.

Жена, която потиска страстите си, учи щерка си, че изразяването им е недопустимо, тя ще получи упрек и отрицание, в случай че го направи. Такава щерка става жена, което не може да изрази себе си във всяка една сфера на живота си - пред шеф, сътрудник, измежду приятелите си. Тя схваща, че изразяването на възприятията, носи беди, вместо да е освобождаващо и изясняващо.

Жена, която е най-вече гневна, наранява децата си, освен щерка си, като ги слага в обстановки на неприязън, мощно намалена самокритика, възприятие за виновност, нанася им контузии, с които тр мъчно се преборват без помощ извън.

Жена, което е нестабилна и се люшка сред крайности - гняв-вина от гнева-потиснатост основава среда на неустановеност " в какво въодушевление ще е този път мама? ", имплицира тази неустойчивост и в живота на щерка си изключително.

Жена, която отглежда детето си сама е взела нелеко решение, за което, за жалост, постоянно ще носи следствията, без значение дали има действителна такава. Защото може да се е разделила с таткото, само че в живота й ще влезе някой ден и различен мъж и тя непрекъснато ще се тревожи какъв брой да го допусне, дали той е същинският, дали ще бъде заслужен сътрудник, с който да отгледа сегашните си или с който да има ново дете. На тази жена й се свива сърцето, когато види, че на щерка й би трябвало бащин престиж и наличие. И ще й е най-трудно да сътвори позитивен облик на мъжете, на бащите, на брака и обвързването, на отдадеността.

Затова бъдете смели - изразявайте мислите си, възприятията си, слабостите си. Опитвайте да канализирате гнева и паниката, търсете своята непоклатимост и мир, с цел да ги внушите и на девойките си. Бъдете самичък образец за това, което желаете да станат те - умни, уверени, мощни.