Размисли и страсти за ББР. Част 1: Какво не трябва да бъде ББР?
Една от дъвките на много политици в България е, че държавната Българска банка за развиване (ББР) трябвало да бъде банка единствено за кредитиране на дребния и междинния бизнес в България. Наскоро стартира да се стартира даже тезата, че ББР трябвало да кредитира предпочитано и започващи компании – така наречен стартъпи. Аз пък ще ви кажа тъкмо противоположното - кредитирането само на дребни компании и стартъпи е най-бързата писта за банкрутиране на държавната банка.
Колкото и привлекателно да ни наподобява кредитирането и грижата за дребните бизнеси вид дядова ръкавичка, те се преглеждат като най-рисковия от трите съществени вида кредитополучатели – изключително в случай че в тази категория включим и кредитирането на стартъпи. Малките и започващите бизнеси са като хайвера – рибата снася милиони дребни яйца, с цел да може едвам шепа от тях да оцелеят и да се трансфорат в огромни риби. Останалите просто умират. В САЩ и Европа да вземем за пример над 90% от започващите бизнеси банкрутират – това не е нищо неприятно, просто е реалност, с който би трябвало да се съобразяваме. И множеството бизнесмени научават доста потребни уроци, когато основана от тях компания банкрутира.
В Съединени американски щати - страната на неограничените благоприятни условия - са развили изключителна финансова система, която е със характерно приспособени структури за развиването на стартъпи – каквито в Европа са недостиг, а в Източна Европа напряко се броят на пръстите на ръцете.
Сега вие погледнете през очите на индивида, поверил на банката своите спестявания – каква част от тези спестявания бихте вложили в подобен „ хайвер “? Със сигурност, не изключително огромна.
Това се вижда ясно и в статистиката на неприятните заеми в Европа – към края на 2015-а приблизително за Европейски Съюз неприятните заеми към дребния и междинния бизнес са над два пъти повече в сравнение с към огромния и над три пъти повече в сравнение с към семействата. В България обстановката е леко друга – най-вече неприятни заеми още веднъж са към дребния и междинен бизнес, само че последвани от семействата, а минимум са корпоративните.
На фона на тези данни упоритостите да обърнем Българската банка за развиване в банка, кредитираща само дребен и междинен бизнес, са повече от екстравагантни – може да се твърди, че са рискови за финансовата система на страната. Първо, Българската банка за развиване няма клоновата конструкция, с цел да предлага заеми на дребни и междинни предприятия. При начална инвестиция за банков клон от порядъка на най-малко 250 000 лв., то ББР ще би трябвало да вкара към 50 000 000 лева инвестиция, с цел да получи национално клоново покритие. И то при към този момент пренаситена от играчи банкова система, в която конкуренцията за всеки клиент е зверска. При функциониращи 27 банки на пазара с развити клонови мрежи, в действителност ли ще има някаква изгода от това страната да основава 28-ма?
Второ, опцията ББР да дава заеми за дребния и междинния бизнес само косвено – през комерсиалните банки – е като цяло също безсмислена в изолиран проект. Когато лихвите по заемите бяха два и три пъти по-високи, опцията на ББР да даде на останалите търговски банки на ниска цена запас с имплицитна държавна гаранция не беше за подценяване. В момента обаче политиката на нулеви лихви от ЕЦБ основава парадокса съвсем всички банки в България да могат да намират запас за кредитиране от своите майки на по-ниски или същите равнища като тези, на които ББР би могла да им даде.
Трето, рискът за оцеляването на Българската банка за развиване при извънреден фокус върху дребни и междинни предприятия и изключително стартъпи ще е великански. И при настоящата си конструкция ББР не може да балансира риска посредством разпределяне да вземем за пример на по-нискорискови жилищни заеми, камо ли да се концентрира целият кредитен риск към малък и междинен бизнес. Дори и ББР да успее да преценя клиентите си добре и да гравитира към междинната успеваемост при кредитиране на такива клиенти в страната, ще се получи парадоксът, че заемите на ББР за дребен и междинен бизнес ще са с най-високи лихви – останалите банки ще имат диверсифицирано портфолио и надлежно инструмент да разпределят риска от дребните и междинни пресприятия към останали клиенти.
Четвърто, ББР е в развой на въвеждане на принадлежности за слагане на акцент върху дребните и междинни предприятия и стартъпи, без да трансформира своята конструкция и без да влиза в прекомерно рискови случки. Едната конструкция е ДЖОБС – новаторска мрежа от представители на банката, които без физически клонове разпространяват микрофинансирането на ББР. ДЖОБС към този момент работи и то с нелоши на пръв взор резултати. Втората конструкция е започващ венчър фонд за стартъпи, който занапред се образува и евентуално ще бъде от дребното благоприятни условия на започващи бизнеси в България да се финансират без банкови заеми.
Накратко казано, Българската банка за развиване може да бъде доста неща, само че сигурно не може да бъде естествена комерсиална банка с фокус дребни и започващи компании. Тоест, може да бъде, само че не за дълго – просто ще банкрутира. Това не значи, че ББР би трябвало да бъде банка само на едрите корпорации или пък че с заемите към корпоративния бизнес всичко е ОК – в противен случай. Но това е тематика за втората част на материала.
Колкото и привлекателно да ни наподобява кредитирането и грижата за дребните бизнеси вид дядова ръкавичка, те се преглеждат като най-рисковия от трите съществени вида кредитополучатели – изключително в случай че в тази категория включим и кредитирането на стартъпи. Малките и започващите бизнеси са като хайвера – рибата снася милиони дребни яйца, с цел да може едвам шепа от тях да оцелеят и да се трансфорат в огромни риби. Останалите просто умират. В САЩ и Европа да вземем за пример над 90% от започващите бизнеси банкрутират – това не е нищо неприятно, просто е реалност, с който би трябвало да се съобразяваме. И множеството бизнесмени научават доста потребни уроци, когато основана от тях компания банкрутира.
В Съединени американски щати - страната на неограничените благоприятни условия - са развили изключителна финансова система, която е със характерно приспособени структури за развиването на стартъпи – каквито в Европа са недостиг, а в Източна Европа напряко се броят на пръстите на ръцете.
Сега вие погледнете през очите на индивида, поверил на банката своите спестявания – каква част от тези спестявания бихте вложили в подобен „ хайвер “? Със сигурност, не изключително огромна.
Това се вижда ясно и в статистиката на неприятните заеми в Европа – към края на 2015-а приблизително за Европейски Съюз неприятните заеми към дребния и междинния бизнес са над два пъти повече в сравнение с към огромния и над три пъти повече в сравнение с към семействата. В България обстановката е леко друга – най-вече неприятни заеми още веднъж са към дребния и междинен бизнес, само че последвани от семействата, а минимум са корпоративните.
На фона на тези данни упоритостите да обърнем Българската банка за развиване в банка, кредитираща само дребен и междинен бизнес, са повече от екстравагантни – може да се твърди, че са рискови за финансовата система на страната. Първо, Българската банка за развиване няма клоновата конструкция, с цел да предлага заеми на дребни и междинни предприятия. При начална инвестиция за банков клон от порядъка на най-малко 250 000 лв., то ББР ще би трябвало да вкара към 50 000 000 лева инвестиция, с цел да получи национално клоново покритие. И то при към този момент пренаситена от играчи банкова система, в която конкуренцията за всеки клиент е зверска. При функциониращи 27 банки на пазара с развити клонови мрежи, в действителност ли ще има някаква изгода от това страната да основава 28-ма?
Второ, опцията ББР да дава заеми за дребния и междинния бизнес само косвено – през комерсиалните банки – е като цяло също безсмислена в изолиран проект. Когато лихвите по заемите бяха два и три пъти по-високи, опцията на ББР да даде на останалите търговски банки на ниска цена запас с имплицитна държавна гаранция не беше за подценяване. В момента обаче политиката на нулеви лихви от ЕЦБ основава парадокса съвсем всички банки в България да могат да намират запас за кредитиране от своите майки на по-ниски или същите равнища като тези, на които ББР би могла да им даде.
Трето, рискът за оцеляването на Българската банка за развиване при извънреден фокус върху дребни и междинни предприятия и изключително стартъпи ще е великански. И при настоящата си конструкция ББР не може да балансира риска посредством разпределяне да вземем за пример на по-нискорискови жилищни заеми, камо ли да се концентрира целият кредитен риск към малък и междинен бизнес. Дори и ББР да успее да преценя клиентите си добре и да гравитира към междинната успеваемост при кредитиране на такива клиенти в страната, ще се получи парадоксът, че заемите на ББР за дребен и междинен бизнес ще са с най-високи лихви – останалите банки ще имат диверсифицирано портфолио и надлежно инструмент да разпределят риска от дребните и междинни пресприятия към останали клиенти.
Четвърто, ББР е в развой на въвеждане на принадлежности за слагане на акцент върху дребните и междинни предприятия и стартъпи, без да трансформира своята конструкция и без да влиза в прекомерно рискови случки. Едната конструкция е ДЖОБС – новаторска мрежа от представители на банката, които без физически клонове разпространяват микрофинансирането на ББР. ДЖОБС към този момент работи и то с нелоши на пръв взор резултати. Втората конструкция е започващ венчър фонд за стартъпи, който занапред се образува и евентуално ще бъде от дребното благоприятни условия на започващи бизнеси в България да се финансират без банкови заеми.
Накратко казано, Българската банка за развиване може да бъде доста неща, само че сигурно не може да бъде естествена комерсиална банка с фокус дребни и започващи компании. Тоест, може да бъде, само че не за дълго – просто ще банкрутира. Това не значи, че ББР би трябвало да бъде банка само на едрите корпорации или пък че с заемите към корпоративния бизнес всичко е ОК – в противен случай. Но това е тематика за втората част на материала.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ