Интригата на изборите е ще изпусне ли Радев за малко властта
Една огромна загадка съпровожда близкото политическо бъдеще на България. Известна е на част от политиците и наблюдаващите, обаче те не я оповестяват на хората. Тайната е, че актуалното кофти състояние ще бъде заменено от още по-кофти – без значение от резултата на 2 октомври.
Следизборното бъдеще е обвързвано или с грандиозно лъжлива по отношение на гласоподавателите управническа коалиция, доста по-противоречива и нежна от досегашната, или незабавно кабинет(и) на Румен Радев. Трета алтернатива няма. Това неизбежно ще докара до още повече отчаяние, ступор, безизходност. Не е несъмнено всички ли политици го схващат, защото множеството не стъпват по земята. Сигурно е обаче, че осъзнаващите нямат интерес да оповестяват истината. Тя не е целесъобразна. Целесъобразността сега изисква
българите да бъдат надъхвани с чудеса,
с цел да идат пред урните. А и изобщо да хранят вяра, тъй като без нея не се живее.
Нека забележим каква е междупартийната разстановка. Фактите са известни, предвидими, обаче публичният спор ги пропуща, вкарвайки всички ни в люлката на дребнотемието:
Управление може да се образува само след коалиция. За да бъде от от малко малко допустими сътрудници, следва да е необятна. Може и тясна, само че единствено събирайки неприемливи по отношение на предизборните обещания участници. Единият полюс – Политическа партия, казва, че задачата е да ръководи с Демократична България и Българска социалистическа партия. Вместо досегашния четворен съюз – троен.
Но няма случай в българската история,
в който съдружно ръководство след нови избори да постига парламентарно болшинство, като в това време свива състава си от 4 на 3 партии. Властта изхабява, омаломощава електорално. По тази причина е тъкмо противоположното: с цел да се задържи една настройка, тя следва да се разшири или най-малко да се обнови. Така обединението на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи се трансформира в тройна с БСП; по този начин и последователно ГЕРБ усилваше сътрудниците или ги заменяше, откакто някои отпадаха от Народното събрание. Всичко това са христоматийни постановки. И когато през днешния ден Кирил Петков разправя, че ще ръководи с Демократична България и Българска социалистическа партия, това е неистина. То е и
(само)обида за всички, които без възражения го слушат
Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия имаха 109 депутати в остарелия парламент; неимоверна нелепост е изобщо да се намерения, че могат да станат 121 в новия.
Така за Политическа партия управническите варианти минават през ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " или отхвърлената през последните месеци Има Такъв Народ. Но всяко едно взаимоотношение с първите три и съвсем всяко с Има Такъв Народ биха получили щампата " измяната на века ". Това би било по-абсурдна от досегашната коалиция. И да се образува някак, ще е нетрайна. Разбира се, повлияна от социолозите, Политическа партия може да се надява групировката на Стефан Янев също да влезе в Народно събрание. И въпреки проруска, да послужи за " исторически компромис ". Но каквото и да направи, както Политическа партия може да ръководи само след обвързване с още по-голям демон. Резултатът е предупреден. Същото важи за Демократична България и Българска социалистическа партия.
При другия полюс – ГЕРБ, нещата са същите по друг метод. Тя не рискува да бъде упрекната в изменничество. Дори достлук с Движение за права и свободи биха дали прошка гласоподавателите й. Но ГЕРБ е изолирана от другите партии. Анатемосана,
отношението към нея е като прокажена
Докато Бойко Борисов е отпред, даже Движение за права и свободи не ще с нея. По-важното е, че и без Борисов съдружните вероятности пред ГЕРБ са мижави. Мандатите единствено с Движение за права и свободи няма да стигнат 121. Съюз с ГЕРБ на всеки различен състезател би било гигантска негова неистина по отношение на гласоподавателите му. Такова е ситуацията и по отношение на " Възраждане ", която другояче мечтае да ръководи сама.
Накратко: досегашната ръководеща коалиция, да я назовем " бодил ", може да бъде заменена само от коалиция " глог " ; глог би била с минимално публично доверие и жертван хоризонт; ще остане ли властта непосредствено при Радев, или въпреки всичко краткотрайно ще поникне някакъв глог – ей това ще е главният въпрос след 2 октомври. Друга алтернатива няма.
Затова сега е неуместно, че политическият спор е концентриран върху танци, песни, фантазии за победи и заклинания. Пагубна инерция... Най-после следва да се проумее, че без значение от резултата след 2 октомври обстановката ще е все по този начин безизходна.
България ще е в още по-голям ступор
Затова тематиката би трябвало да бъде търсене на излаз – по какъв начин да се образуват съюзи, носещи парламентарно ръководство отвън спиралата от непрекъснати избори. Важната е равнищата " следващата година до амина " – какво да бъде посято занапред, с цел да се върне България към нормалността. Най-фрапиращо е, че предпочитание за тази голяма тематика липсва даже в така наречен градска десница, позиционирана като интелектуален авангард. Тя е най-големият зложелател на Радев, обаче фантазира триумфи с деяние изваждане (всички губят на вота, печели единствено тя, с цел да ръководи непорочно). Не проумява, че изваждането носи изгоди само на президента. За да отпаднат държавните управления му, е нужно деяние събиране. Трябва да се очертаят
рационални и разисквани с електоратите взаимни отстъпки –
за интервал много оттатък идните избори, без детинското разбиране за изпълним съвършен свят. Ама не можело с тоз, нямало по какъв начин с оня... Като не може, ще получите още от Радев – такава е обективната действителност отвън агиткаджийството.
Впрочем, президентската институция е превърната в първокачествен властови фактор както в никакъв случай. А в случай че не се откри излаз, породеният от партиите блокаж рискува да възпроизвежда обстановката. Не единствено гласоподавателите ще бъдат обречени на служебни държавни управления без значение от пуснатата бюлетина. Но и самите партии стават мощно подвластни от президента. Ако те все някак сформират държавно управление, то ще е с наколенки по отношение на президента, щом работата е нежна и следва негово, което да го ревизира. Това са бодил и глог на квадрат – кардинална вреда за една парламентарна страна без значение по какъв начин тъкмо се споделя президентът.
Защо се стигна дотук няма смисъл да се търсят виновници. От една страна, политиците ни са скорозрейни, само че такова е цялото ни общество, те няма по какъв начин да са разнообразни. От друга, от доста от дълго време за България се предвижда италианско раздробяване на политическото пространство; животът при него е тъкмо подобен. Важното е да се търси излаз. Добре е да се знае обаче, че хрумвания за ограничение на президентските пълномощия са идентични по нелепост с (полу)президентска република. Поправки в една дефектна парламентарна република се реализират най-добре с смяна в мисленето и държанието на самите партии.
Следизборното бъдеще е обвързвано или с грандиозно лъжлива по отношение на гласоподавателите управническа коалиция, доста по-противоречива и нежна от досегашната, или незабавно кабинет(и) на Румен Радев. Трета алтернатива няма. Това неизбежно ще докара до още повече отчаяние, ступор, безизходност. Не е несъмнено всички ли политици го схващат, защото множеството не стъпват по земята. Сигурно е обаче, че осъзнаващите нямат интерес да оповестяват истината. Тя не е целесъобразна. Целесъобразността сега изисква
българите да бъдат надъхвани с чудеса,
с цел да идат пред урните. А и изобщо да хранят вяра, тъй като без нея не се живее.
Нека забележим каква е междупартийната разстановка. Фактите са известни, предвидими, обаче публичният спор ги пропуща, вкарвайки всички ни в люлката на дребнотемието:
Управление може да се образува само след коалиция. За да бъде от от малко малко допустими сътрудници, следва да е необятна. Може и тясна, само че единствено събирайки неприемливи по отношение на предизборните обещания участници. Единият полюс – Политическа партия, казва, че задачата е да ръководи с Демократична България и Българска социалистическа партия. Вместо досегашния четворен съюз – троен.
Но няма случай в българската история,
в който съдружно ръководство след нови избори да постига парламентарно болшинство, като в това време свива състава си от 4 на 3 партии. Властта изхабява, омаломощава електорално. По тази причина е тъкмо противоположното: с цел да се задържи една настройка, тя следва да се разшири или най-малко да се обнови. Така обединението на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи се трансформира в тройна с БСП; по този начин и последователно ГЕРБ усилваше сътрудниците или ги заменяше, откакто някои отпадаха от Народното събрание. Всичко това са христоматийни постановки. И когато през днешния ден Кирил Петков разправя, че ще ръководи с Демократична България и Българска социалистическа партия, това е неистина. То е и
(само)обида за всички, които без възражения го слушат
Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия имаха 109 депутати в остарелия парламент; неимоверна нелепост е изобщо да се намерения, че могат да станат 121 в новия.
Така за Политическа партия управническите варианти минават през ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " или отхвърлената през последните месеци Има Такъв Народ. Но всяко едно взаимоотношение с първите три и съвсем всяко с Има Такъв Народ биха получили щампата " измяната на века ". Това би било по-абсурдна от досегашната коалиция. И да се образува някак, ще е нетрайна. Разбира се, повлияна от социолозите, Политическа партия може да се надява групировката на Стефан Янев също да влезе в Народно събрание. И въпреки проруска, да послужи за " исторически компромис ". Но каквото и да направи, както Политическа партия може да ръководи само след обвързване с още по-голям демон. Резултатът е предупреден. Същото важи за Демократична България и Българска социалистическа партия.
При другия полюс – ГЕРБ, нещата са същите по друг метод. Тя не рискува да бъде упрекната в изменничество. Дори достлук с Движение за права и свободи биха дали прошка гласоподавателите й. Но ГЕРБ е изолирана от другите партии. Анатемосана,
отношението към нея е като прокажена
Докато Бойко Борисов е отпред, даже Движение за права и свободи не ще с нея. По-важното е, че и без Борисов съдружните вероятности пред ГЕРБ са мижави. Мандатите единствено с Движение за права и свободи няма да стигнат 121. Съюз с ГЕРБ на всеки различен състезател би било гигантска негова неистина по отношение на гласоподавателите му. Такова е ситуацията и по отношение на " Възраждане ", която другояче мечтае да ръководи сама.
Накратко: досегашната ръководеща коалиция, да я назовем " бодил ", може да бъде заменена само от коалиция " глог " ; глог би била с минимално публично доверие и жертван хоризонт; ще остане ли властта непосредствено при Радев, или въпреки всичко краткотрайно ще поникне някакъв глог – ей това ще е главният въпрос след 2 октомври. Друга алтернатива няма.
Затова сега е неуместно, че политическият спор е концентриран върху танци, песни, фантазии за победи и заклинания. Пагубна инерция... Най-после следва да се проумее, че без значение от резултата след 2 октомври обстановката ще е все по този начин безизходна.
България ще е в още по-голям ступор
Затова тематиката би трябвало да бъде търсене на излаз – по какъв начин да се образуват съюзи, носещи парламентарно ръководство отвън спиралата от непрекъснати избори. Важната е равнищата " следващата година до амина " – какво да бъде посято занапред, с цел да се върне България към нормалността. Най-фрапиращо е, че предпочитание за тази голяма тематика липсва даже в така наречен градска десница, позиционирана като интелектуален авангард. Тя е най-големият зложелател на Радев, обаче фантазира триумфи с деяние изваждане (всички губят на вота, печели единствено тя, с цел да ръководи непорочно). Не проумява, че изваждането носи изгоди само на президента. За да отпаднат държавните управления му, е нужно деяние събиране. Трябва да се очертаят
рационални и разисквани с електоратите взаимни отстъпки –
за интервал много оттатък идните избори, без детинското разбиране за изпълним съвършен свят. Ама не можело с тоз, нямало по какъв начин с оня... Като не може, ще получите още от Радев – такава е обективната действителност отвън агиткаджийството.
Впрочем, президентската институция е превърната в първокачествен властови фактор както в никакъв случай. А в случай че не се откри излаз, породеният от партиите блокаж рискува да възпроизвежда обстановката. Не единствено гласоподавателите ще бъдат обречени на служебни държавни управления без значение от пуснатата бюлетина. Но и самите партии стават мощно подвластни от президента. Ако те все някак сформират държавно управление, то ще е с наколенки по отношение на президента, щом работата е нежна и следва негово, което да го ревизира. Това са бодил и глог на квадрат – кардинална вреда за една парламентарна страна без значение по какъв начин тъкмо се споделя президентът.
Защо се стигна дотук няма смисъл да се търсят виновници. От една страна, политиците ни са скорозрейни, само че такова е цялото ни общество, те няма по какъв начин да са разнообразни. От друга, от доста от дълго време за България се предвижда италианско раздробяване на политическото пространство; животът при него е тъкмо подобен. Важното е да се търси излаз. Добре е да се знае обаче, че хрумвания за ограничение на президентските пълномощия са идентични по нелепост с (полу)президентска република. Поправки в една дефектна парламентарна република се реализират най-добре с смяна в мисленето и държанието на самите партии.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ