Пандемия и безхаберие съсипват Летище София
Една неволя в никакъв случай не идва сама, споделя националната сентенция. А когато се случи безхаберно управление да ръководи по време на международна пандемия – то това е еднакво на злополучие от рода на чумата. Точно такава икономическа чума мори към този момент месеци наред отличника на българския превоз „ Летище София “ ЕАД.
Да, Летище София в действителност си беше първенец. През последните години то поставяше връх след връх по броя на обслужени пасажери. През 2019 година през него минаха рекордните 7.107 милиона пасажери – 2.1% растеж по отношение на също рекордната 2018 година
В началото и 2020 година стартира рекордно. През януари през летището минаха 558 601 пасажери – с над 31 хиляди повече в сравнение с през същия месец на 2019 година (5.9% ръст). А високосният февруари беше напряко главозамайващ – с 541 636 обслужени пасажери – с 8.8% повече от предишния рекорден февруари.
И пристигна март и с щъркелите в България кацна и Covid-19. В резултат броят на обслужените пасажери незабавно се срина с минус 52.9%, а през април доближи минус 94.2 на 100 (виж таблицата). И макар почналото от май леко възобновяване, тази година столичният аеропорт надали ще може да обслужи даже половината от миналогодишния си пътникопоток.
Какво значи във финансово изражение сривът в количеството на обслужените пасажери? Сметката, както постоянно е елементарна и красноречива.
Пътниците на Летище София понижават извънредно поради ковид, само че чиновниците на държавното дружество резервират броя си. Например в най-голямата дирекция - „ Сигурност “ - работят към 700 чиновници. Разходите на аеропорта за образуване на фонд „ Работна заплата “ единствено на тази дирекция е към 1.750 млн. лв. месечно (средно по към 2500 лева на човек за заплата и осигуровки).
Нека в този момент забележим по какъв начин се "покриват " тези разноски. Принципно огромна част от приходите на всички летища се образуват от събираните от самолетните компании такси, които пък си удържат парите от сумите от продадените на пасажерите билети.
Летище София събира 6 разнообразни типа такси. Накратко: това са такса кацане, паркиране, пътническа, ръкав, сигурност и екологична. Всяка година летището дефинира размера на таксите за идната година след координиране с самолетните компании, на база на декларираните полети. Размерът на таксите е разходно насочен – т.е. той се дефинира въз основата на прецизен план за разноските, които управлението на Летище София възнамерява да направи през идната година. Ако плануваните вложения за възстановяване на сигурността на полетите или на качеството на обслужване са огромни – то и таксите за идната година ще са по-високи, и противоположното.
Естествено, такса „ сигурност “ (б.а. – „ Такса за сигурност на въздухоплавателни средства, пренасящи пасажери “, каквото е цялостното й наименование) образува главно приходите, нужни за съществуването и активността на дирекция „ Сигурност “. Но освен, защото част от тази такса, както и елементи от останалите 5 такси, образуват и разноските за общите за „ Летище София “ ЕАД отдели и дирекции, като правна, счетоводство и други, от които също зависи то да работи обикновено.
Таксата „ сигурност “ за 2020 година е 3.36 евро на заминаващ пасажер. Хвърляме взор към таблицата с обслужените пасажери. Да вземем за образец април. Тъй като заминаващите пасажери са приблизително 50% от броя на обслужените, това значи следното: сметката за събраните от такса „ сигурност “ средства през април е 17 201 х 3.36= 57 797 евро, или 113 041 лева При нужни, както посочихме нагоре – 1.750 млн. лева се оформя дефицит от към 1.637 млн. лв..
Но, да кажем, април е най-слабият месец за летището. Затова вземаме данните за най-хубавия от началото на пандемията месец – август. Смятаме 144 718 х 3.36= 486 255 евро, или 951 033 лв. доходи от такса „ сигурност “. Крайното пресмятане ще покаже, че дефицитът единствено за заплати през август е към 799 хиляди лв..
Аналогични са и сметките за 4 от останалите такси (кацане, паркинг, ръкав и екологична), които се образуват от броя и тонажа на обслужените самолети. Този брой също е намалял фрапантно, както и прихода от таксата за заминаващ пасажер.
Само че разноските за едно летище не включват единствено заплати и осигуровки, само че и режийни, заплащания по контракти за разчистване, за поддръжка, за закупуване на техника и други
В подобен случай пораждат най-малко два разумни въпроса:
Защо, в случай, че от март насам броят на обслужените самолети и пасажери е намалял фрапантно, управлението на държавното „ Летище София “ ЕАД не прави нищо, с цел да ограничи съответно разноските на сдружението?
Как би могло да стане? По същия метод, по който го направиха хиляди частни компании – да вземем за пример посредством стартиране в неплатен отпуск на част от чиновниците или даже освобождението им от работа. Както и посредством понижаване на размера на възнагражденията.
Още по-прост вид е да бъде краткотрайно затворен единият терминал и всички полети да ги поеме единствено другия. Така е, но кой да се сети? А щяха да се спестят големи разноски. Вместо това обаче пасажерите без никаква нужда се разполагат в два терминала, а летището вместо облаги натрупа отговорности.
По този мотив се чуха мнения, че това е леснината да управляваш държавно сдружение – не ти пука от нищо, а зад тила ти държавното управление се бие в гърдите, че безработицата не е скочила доста. Е, няма да скочи, като изкуствено се поддържа скрита безработица.
Но въпросът за понижаване на разноските в тези месеци кардинално е годен за всички компании, чиято активност се е сринала поради Covid-19.
Заслужава внимание още един, по-съществен въпрос. Вече споменахме, че таксите, събирани от Летище София, както и от всички аерогари по света, са разходно насочени. Ако се върнем на такса „ сигурност “, ще забележим, че през последните две години нейният размер е понижен фрапантно – от 5.50 евро на заминаващ пасажер, колкото е било през 2017 и 2018 година – на 3.36 евро (близо с 39%) за 2019 и 2020 година. А за какво е понижена? Ами просто тъй като настоящето управление на „ Летище София “ ЕАД, откогато встъпи в служба през май 2017 година, не влага в съвсем нищо. А откакто не прави вложения, с какво да обоснове - да не е нарастването, само че най-малко запазването на летищните такси?!
Освен това даже единствено незадълбочен взор на обявяваните от сдружението публични поръчки демонстрира, че през последните години не е осъществяван никакъв ремонт нито на полосата за политане и кацане, нито на пътеките за рулиране, нито на перона. Защо? И то в случай, че нередовната поддръжка на летателното поле директно въздейства върху сигурността на полетите – даже и една дребна грапавина може да провокира съществени произшествия с кацащ или излитащ аероплан.
От друга страна – незадоволителните вложения в модерна техника за дирекция „ Сигурност “ пък би повлияло отрицателно на сигурността на полетите. А към момента се помнят и свадите с непроверени пасажери.
И още нещо. Решението за установяване на размера на летищните такси за 2021 година трябваше да бъде оповестено на уеб страницата на „ Летище София “ ЕАД до 31 август т.г. Което ще рече, че преди този момент то е трябвало да бъде в съгласие с самолетните компании – клиенти на аеропорта. До средата на септември обаче няма и помен нито от решение, нито от съгласувателни дейности. А това ще рече, че няма и хрумвания за никакви вложения за следващата година. Това на някого може да му наподобява обикновено, в случай, че към този момент е подписан договорът за концесия на аеропорта, а концесионерът към момента не е поел ръководството му. Дето се вика: „ След нас – и потоп! “ Само че когато става въпрос за сигурност на въздухоплаването – не може да се мисли и работи по този начин!
Е, има си национални регулаторни органи – те да му мислят и да вземат решение!
Бисер Липов
Да, Летище София в действителност си беше първенец. През последните години то поставяше връх след връх по броя на обслужени пасажери. През 2019 година през него минаха рекордните 7.107 милиона пасажери – 2.1% растеж по отношение на също рекордната 2018 година
В началото и 2020 година стартира рекордно. През януари през летището минаха 558 601 пасажери – с над 31 хиляди повече в сравнение с през същия месец на 2019 година (5.9% ръст). А високосният февруари беше напряко главозамайващ – с 541 636 обслужени пасажери – с 8.8% повече от предишния рекорден февруари.
И пристигна март и с щъркелите в България кацна и Covid-19. В резултат броят на обслужените пасажери незабавно се срина с минус 52.9%, а през април доближи минус 94.2 на 100 (виж таблицата). И макар почналото от май леко възобновяване, тази година столичният аеропорт надали ще може да обслужи даже половината от миналогодишния си пътникопоток.
Какво значи във финансово изражение сривът в количеството на обслужените пасажери? Сметката, както постоянно е елементарна и красноречива.
Пътниците на Летище София понижават извънредно поради ковид, само че чиновниците на държавното дружество резервират броя си. Например в най-голямата дирекция - „ Сигурност “ - работят към 700 чиновници. Разходите на аеропорта за образуване на фонд „ Работна заплата “ единствено на тази дирекция е към 1.750 млн. лв. месечно (средно по към 2500 лева на човек за заплата и осигуровки).
Нека в този момент забележим по какъв начин се "покриват " тези разноски. Принципно огромна част от приходите на всички летища се образуват от събираните от самолетните компании такси, които пък си удържат парите от сумите от продадените на пасажерите билети.
Летище София събира 6 разнообразни типа такси. Накратко: това са такса кацане, паркиране, пътническа, ръкав, сигурност и екологична. Всяка година летището дефинира размера на таксите за идната година след координиране с самолетните компании, на база на декларираните полети. Размерът на таксите е разходно насочен – т.е. той се дефинира въз основата на прецизен план за разноските, които управлението на Летище София възнамерява да направи през идната година. Ако плануваните вложения за възстановяване на сигурността на полетите или на качеството на обслужване са огромни – то и таксите за идната година ще са по-високи, и противоположното.
Естествено, такса „ сигурност “ (б.а. – „ Такса за сигурност на въздухоплавателни средства, пренасящи пасажери “, каквото е цялостното й наименование) образува главно приходите, нужни за съществуването и активността на дирекция „ Сигурност “. Но освен, защото част от тази такса, както и елементи от останалите 5 такси, образуват и разноските за общите за „ Летище София “ ЕАД отдели и дирекции, като правна, счетоводство и други, от които също зависи то да работи обикновено.
Таксата „ сигурност “ за 2020 година е 3.36 евро на заминаващ пасажер. Хвърляме взор към таблицата с обслужените пасажери. Да вземем за образец април. Тъй като заминаващите пасажери са приблизително 50% от броя на обслужените, това значи следното: сметката за събраните от такса „ сигурност “ средства през април е 17 201 х 3.36= 57 797 евро, или 113 041 лева При нужни, както посочихме нагоре – 1.750 млн. лева се оформя дефицит от към 1.637 млн. лв..
Но, да кажем, април е най-слабият месец за летището. Затова вземаме данните за най-хубавия от началото на пандемията месец – август. Смятаме 144 718 х 3.36= 486 255 евро, или 951 033 лв. доходи от такса „ сигурност “. Крайното пресмятане ще покаже, че дефицитът единствено за заплати през август е към 799 хиляди лв..
Аналогични са и сметките за 4 от останалите такси (кацане, паркинг, ръкав и екологична), които се образуват от броя и тонажа на обслужените самолети. Този брой също е намалял фрапантно, както и прихода от таксата за заминаващ пасажер.
Само че разноските за едно летище не включват единствено заплати и осигуровки, само че и режийни, заплащания по контракти за разчистване, за поддръжка, за закупуване на техника и други
В подобен случай пораждат най-малко два разумни въпроса:
Защо, в случай, че от март насам броят на обслужените самолети и пасажери е намалял фрапантно, управлението на държавното „ Летище София “ ЕАД не прави нищо, с цел да ограничи съответно разноските на сдружението?
Как би могло да стане? По същия метод, по който го направиха хиляди частни компании – да вземем за пример посредством стартиране в неплатен отпуск на част от чиновниците или даже освобождението им от работа. Както и посредством понижаване на размера на възнагражденията.
Още по-прост вид е да бъде краткотрайно затворен единият терминал и всички полети да ги поеме единствено другия. Така е, но кой да се сети? А щяха да се спестят големи разноски. Вместо това обаче пасажерите без никаква нужда се разполагат в два терминала, а летището вместо облаги натрупа отговорности.
По този мотив се чуха мнения, че това е леснината да управляваш държавно сдружение – не ти пука от нищо, а зад тила ти държавното управление се бие в гърдите, че безработицата не е скочила доста. Е, няма да скочи, като изкуствено се поддържа скрита безработица.
Но въпросът за понижаване на разноските в тези месеци кардинално е годен за всички компании, чиято активност се е сринала поради Covid-19.
Заслужава внимание още един, по-съществен въпрос. Вече споменахме, че таксите, събирани от Летище София, както и от всички аерогари по света, са разходно насочени. Ако се върнем на такса „ сигурност “, ще забележим, че през последните две години нейният размер е понижен фрапантно – от 5.50 евро на заминаващ пасажер, колкото е било през 2017 и 2018 година – на 3.36 евро (близо с 39%) за 2019 и 2020 година. А за какво е понижена? Ами просто тъй като настоящето управление на „ Летище София “ ЕАД, откогато встъпи в служба през май 2017 година, не влага в съвсем нищо. А откакто не прави вложения, с какво да обоснове - да не е нарастването, само че най-малко запазването на летищните такси?!
Освен това даже единствено незадълбочен взор на обявяваните от сдружението публични поръчки демонстрира, че през последните години не е осъществяван никакъв ремонт нито на полосата за политане и кацане, нито на пътеките за рулиране, нито на перона. Защо? И то в случай, че нередовната поддръжка на летателното поле директно въздейства върху сигурността на полетите – даже и една дребна грапавина може да провокира съществени произшествия с кацащ или излитащ аероплан.
От друга страна – незадоволителните вложения в модерна техника за дирекция „ Сигурност “ пък би повлияло отрицателно на сигурността на полетите. А към момента се помнят и свадите с непроверени пасажери.
И още нещо. Решението за установяване на размера на летищните такси за 2021 година трябваше да бъде оповестено на уеб страницата на „ Летище София “ ЕАД до 31 август т.г. Което ще рече, че преди този момент то е трябвало да бъде в съгласие с самолетните компании – клиенти на аеропорта. До средата на септември обаче няма и помен нито от решение, нито от съгласувателни дейности. А това ще рече, че няма и хрумвания за никакви вложения за следващата година. Това на някого може да му наподобява обикновено, в случай, че към този момент е подписан договорът за концесия на аеропорта, а концесионерът към момента не е поел ръководството му. Дето се вика: „ След нас – и потоп! “ Само че когато става въпрос за сигурност на въздухоплаването – не може да се мисли и работи по този начин!
Е, има си национални регулаторни органи – те да му мислят и да вземат решение!
Бисер Липов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ