Търсенето на извънземен разум и Великата тишина
Една априлска заран през далечната 1960 година младият и харизматичен астроном Франк Дрейк поема надзор над огромния радиотелескоп в Грийн Банк, Западна Вирджиния, Съединени американски щати. Дрейк прослушва две звезди, за които се допуска, че имат планети – Тау от съзвездието Кит и Епсилон от съзвездието Еридан. Скоро след началото на прослушванията Дрейк открива съществуването на сигнал, който явно идва от посоката на Епсилон от Еридан. За огромно страдание, сигналът се е оказал с човешки генезис, само че това дело дало началото на един огромен план, който през днешния ден познаваме като SETI (съкращение от Search for ExtraTerrestrial Intelligence, търсене на извънземен разум), както и на редица разочарования…
Счита се, че 50 години са задоволително дълъг интервал с цел да оценим един теоретичен план. През тези 50 години всички старания на учените от SETI да открият съществуването на извънземен разсъдък пропадат. До този миг радиотелескопите са засякли само общоприет фонов звук от общоприети процеси, които протичат във Вселената – образуване и гибел на звезди, експлоадирания на свръхнови… само че нищо, което да ни подскаже, че някъде там са ТЕ, нашите братя по разсъдък. Парадоксално е това, че на Земята животът се намира на практика на всички места – както споделяме – дай му единствено вода, и той ще процъфти – без значение дали в някакъв парещ извор с температура от стотици Целзиеви градуси, без значение дали в някоя затънтена пещера… а където и да се огледаме във Вселената, виждаме пустош…
Photo credit: Wikipedia user Hajor
И да, има някои неустановени от плана SETI радиоизточници, като да вземем за пример не се знае какво е предизвикало прословутия „ сигнал Уоу ”, само че … това са единични случаи, които не са повторяеми (научният способ изисква повторяемост на резултата).
Парадоксът е дефиниран още през 1950 година от великия академик и Нобелов лауреат Енрико Ферми. По време на неофициален работен обяд той възкликва: „ Но къде са те? ” Ферми прави небрежно калкулации, съгласно които животът във Вселената би трябвало да е публикуван. В една вселена наложително има милиони, даже милиарди звезди, а даже в случай че планети от вида на Земята са рядко срещани, те въпреки всичко някъде съществуват – тъкмо заради големия мащаб на Вселената. Тогава, в случай че планети от вида на Земята съществуват и живот съществува, за какво не виждаме доказателства? Защо не виждаме извънземни галактически кораби, за какво не сме разкрили радиосигнали или нещо сходно?
След 50 години прослушвания от SETI Великата тишина става все по-крещяща. Хората не престават да се питат: „ Къде са те? ”… „ Наистина ли сме сами в Галактиката, или просто не ги търсим по верния метод? ”
През същите тези 50 години са правени най-различни опити да си отговорим на тези въпроси. През 1961 година Дрейк съчинява математическо уравнение, което цели да откри хипотетично каква е честотата на софтуерните цивилизации в Галактиката. И до момента в който някои от параметрите на уравнението могат да бъдат изчислени – като да вземем за пример честотата на звездообразуване на година, като честотата на това кои звезди имат планети (отговора на този въпрос скоро ще го имаме от „ Кеплер ”), други параметри (каква част от планетите имат живот, каква част от цивилизациите са софтуерни и т.н.) просто няма по какъв начин да бъдат избрани. Правени са само и единствено догатки за стойностите им.
През последните 20 години астрономията направи огромен пробив при откриването на планети към други звезди. До този миг са открити десетки извънземни планети. И до момента в който съвсем всички от тези открити планети са газови колоси с размер непосредствен или по-голям от този на Юпитер и дребни изключения са така наречен суперземи, това не трябва да ни подвежда. Методите ни за търсене на други планети са към момента несъвъшени. На процедура, в случай че някоя извънземна цивилизация изследва нашата Слънчева система с способи като нашите, ще успее да открие само Юпитер и Сатурн, а доста по-трудно – Уран и Нептун. Хипотетичната извънземна цивилизация по никакъв начин няма да успее да открие Венера, Марс или Земята – даже няма да допусна, че към нашето Слънце процъфтява живот.
Друг значим въпрос – на каква част от планетите съществува софтуерно развита цивилизация? В това отношение учените са песимисти… Както към този момент загатнах, животът на Земята е необятно разпространен, намира се къде ли не… Възможно ли е животът във Вселената също да е необятно публикуван? Наскоро актуалните галактическите апарати откриха вода на Марс, на спътници на Юпитер и Сатурн, някои от тях даже откриха органични субстанции като аминокиселини!!! Но това, че животът във Вселената най-вероятно е необятно публикуван, не значи, че рационалният живот в частност и софтуерните цивилизации са също по този начин публикувани.
Такова е мнението на еволюциониста Стефан Гоулд, който умира през 2002 година. „ Динозаврите са живеели в продължение на 150 милиона години без да поумнеят ”.
От друга страна, даже и извънземна цивилизация да е зародила някъде, ние няма по какъв начин да узнаем какъв брой време би просъществувала. Възможно ли е в Млечния път да пораждат софтуерни цивилизации през избрани интервали, след което да умират? В този случаи ние отново ще бъдем изолирани…
И в случай че въпреки всичко самият абсурд на Ферми лежи на неправилна основа? През 50-те и 60-те години е изглеждало разумно, че цивилизации като нашата излъчват интензивно радиовълни – въпреки всичко тогава на Земята е имало мощни радио и телевизионни предаватели. Считало се е, че с развиването ни предавателите ще стават все по-мощни и по-мощни и няма по какъв начин да не бъдем открити от някой различен. Но от този момент насам времената са се трансформирали. Огромните предаватели отстъпват място на по-икономичните оптични кабели. Вече огромна част от хората имат достъп до оптичен интернет, да вземем за пример. Така че, без значение че ние продължаваме да се считаме за софтуерна цивилизация, Земята още веднъж минава в интервал на радиозатишие… Извънземните цивилизации не биха имали късмет да ни открият.
А може би в действителност ние не търсим извънземните цивилизации по верен начин…
Тази година, в чест на 50 годишнината от плана SETI писателят-физик Пол Дейвис разгласява книгата: „ Зловещата тишина. Обновяване на нашето търсене за извънземен разсъдък ”. В нея той твърди: „ Начинът, по който можем да вървим напред, е да престанем да гледаме на извънземните претекстове и действия през човешки очи ”. С други думи – всички наши старания в търсенето на извънземен живот са извънредно антропоцентрични. Ние би трябвало да престанем да използваме нашата цивилизация като модел за всичко. Или – в случай че желаеме да открием извънземен разсъдък, би трябвало да мислим немислимото.
Може би в действителност това е методът, по който би трябвало да продължим напред.
