Уникален музей разказва историята на турското кафе
Единственият турски град, който се намира под закрилата на ЮНЕСКО, се споделя Сафранболу. Градът бе разгласен от тази организация на Организация на обединените нации за обект на международното културно историческо завещание през 1994 година поради превъзходните мостри на класическата османска архитектура - неповторимите къщи с чардаци, които придават невероятна художественост на града.
Името на града идва от растението шафран (на турски сафран), което се отглежда в този край. Наричан “червеното злато ”, защото е считан за най-скъпото растение в света, шафранът се употребява като фалшификация в кулинарията, в това число за производството на локуми.
-->
Калдъръмените улички на града, локалните чешми, хамами и джамии основават усещането за музей навън. И в случай че след дългата разходка из забележителностите на града ви се прииска да отдъхнете и да опитате от фамозното турско дибек кафе (dibek kahvesi), отбийте се в Музея на кафето.
Това e първият и единствен към този момент музей на турското кафе, който наблюдава историята на обичайна тонизираща напитка, която през 2013 година бе включена в листата на ЮНЕСКО на нематериалното културно завещание в света. Изложените експонати осветляват пътя на турското кафе с над 400-годишна история.
Музеят се обитава в старинния Джинджи хан от османско време, който също е доста изящен. На входа e изписана известната турска поговорка “Чаят обича тълпата, но кафето е за влюбени или за усамотяване ”.
Отличен е със документ ”специален музей ” от турското Министерство на културата и туризма. Този документ нормално се дава на музеи, където са изложени творби на изкуството, събрани от обществени институции, фондации или юридически лица.
Музеят на турското кафе е основан през 2019 година от Атилла Нарин и Наим Коджа, създатели на книгата “Изгубените кафета на Анадола ”, и Семих Йълдъръм, който прави кафе с шафран.
Тримата са считани за най-хубавите турски експерти по кафето. За основаването на музея те посвещават четири години.
В този автентичен " музей-кафене " ще ви предложат 16 типа вида кафе и в това време ще се запознаете с експонати, от които ще научите доста забавни неща за историята на турското кафе, датираща епохи обратно.
В обособени витрини са изложени старинни машини за смилане на кафе, дървени или каменни хавани за начукване на кафените зърна, джезвета, чашки за кафе (финджани), сред които финджан, от който си пиел кафето султан Абдулхамит Втори в истанбулския замък Йълдъз, предмети и посуда за обработка на кафе отпреди 150 години - тави, везни, чаши за вода, захарници, кафени лъжички.
Специален ъгъл е отдаден на Ататюрк, създателя на актуалната турска република, който също е бил огромен обожател на кафето, само че в последните години от живота му лекарите изрично му не разрешават да пие кафе. В спомените си осиновената щерка на Ататюрк Сабиха Гьокчен споделя: ”Един ден Мустафа Кемал с печален глас ми сподели: ”Сабиха, ще ти кажа една загадка - не разрешиха ми да пия кафе, виждаш ли този финджан, това е последната ми чаша кафе, вземи я “. Цели 65 години Сабиха Гьокчен пази последната кафена чаша на Ататюрк. Нейно копие е изложено в музея в Сафранболу.
Посетителите се срещат и с приготвянето на кафе от нахут, чиято история датира от икономическата рецесия през годините на Първата международна война. Както и с още към 40 типа кафе, които се сервирали при разнообразни мотиви.
Дибек кафето в действителност не е обособен тип кафе. Неговата специфичност се дължи на метода на смилането на зърната. Изпечените кафени зърна се счукват ръчно в дървени или каменни хавани, тъй че кафето да резервира маслото си.
Кафените зърна са донесени в Османската империя от Йемен в средата на 16 в. Турците ползват собствен метод за изпичане на зърната кафе и подготвяне на напитката, откъдето се постанова и наименованието “турско кафе ”. Чрез търговците и османските войски турското кафе стига до Европа.
По думите на Семих Йълдъръм Музеят на кафето се посещава от доста локални и задгранични туристи, в това число и от български групи. Сафранболу е побратимен град с Несебър. Предлагат се общо 16 типа кафе, а желанията са съгласно усета на посетителя.
" Кафените зърна се внасят основно от Бразилия, а също и от Йемен, Колумбия, Танзания, само че се обработват по турска технология, комбинираме ги за разнообразни усети. Турското кафе е част от националната ни просвета. Ние се стремим да разкажем тази просвета на туристите, които посещават Сафранболу от всички краища на света, и има огромен интерес ", споделя той.
В музея на кафето, като се изключи че може да опитате разнообразни типове турско кафе, чиито имена ще чуете може би за пръв път - Шафран кафе, Бурчак кафе, Зингарелла кафе, ще ви напомнят и именити в бита на турците сентенции като ”Душата не желае нито чай, нито кафе. Душата жадува за раздумка, а кафето е единствено мотив ” или “Едно турско кафе се помни 40 години “.
За вход се заплащат 10 турски лири, които се приспадат от цената, в случай че пиете кафе.
Името на града идва от растението шафран (на турски сафран), което се отглежда в този край. Наричан “червеното злато ”, защото е считан за най-скъпото растение в света, шафранът се употребява като фалшификация в кулинарията, в това число за производството на локуми.
-->
Калдъръмените улички на града, локалните чешми, хамами и джамии основават усещането за музей навън. И в случай че след дългата разходка из забележителностите на града ви се прииска да отдъхнете и да опитате от фамозното турско дибек кафе (dibek kahvesi), отбийте се в Музея на кафето.
Това e първият и единствен към този момент музей на турското кафе, който наблюдава историята на обичайна тонизираща напитка, която през 2013 година бе включена в листата на ЮНЕСКО на нематериалното културно завещание в света. Изложените експонати осветляват пътя на турското кафе с над 400-годишна история.
Музеят се обитава в старинния Джинджи хан от османско време, който също е доста изящен. На входа e изписана известната турска поговорка “Чаят обича тълпата, но кафето е за влюбени или за усамотяване ”.
Отличен е със документ ”специален музей ” от турското Министерство на културата и туризма. Този документ нормално се дава на музеи, където са изложени творби на изкуството, събрани от обществени институции, фондации или юридически лица.
Музеят на турското кафе е основан през 2019 година от Атилла Нарин и Наим Коджа, създатели на книгата “Изгубените кафета на Анадола ”, и Семих Йълдъръм, който прави кафе с шафран.
Тримата са считани за най-хубавите турски експерти по кафето. За основаването на музея те посвещават четири години.
В този автентичен " музей-кафене " ще ви предложат 16 типа вида кафе и в това време ще се запознаете с експонати, от които ще научите доста забавни неща за историята на турското кафе, датираща епохи обратно.
В обособени витрини са изложени старинни машини за смилане на кафе, дървени или каменни хавани за начукване на кафените зърна, джезвета, чашки за кафе (финджани), сред които финджан, от който си пиел кафето султан Абдулхамит Втори в истанбулския замък Йълдъз, предмети и посуда за обработка на кафе отпреди 150 години - тави, везни, чаши за вода, захарници, кафени лъжички.
Специален ъгъл е отдаден на Ататюрк, създателя на актуалната турска република, който също е бил огромен обожател на кафето, само че в последните години от живота му лекарите изрично му не разрешават да пие кафе. В спомените си осиновената щерка на Ататюрк Сабиха Гьокчен споделя: ”Един ден Мустафа Кемал с печален глас ми сподели: ”Сабиха, ще ти кажа една загадка - не разрешиха ми да пия кафе, виждаш ли този финджан, това е последната ми чаша кафе, вземи я “. Цели 65 години Сабиха Гьокчен пази последната кафена чаша на Ататюрк. Нейно копие е изложено в музея в Сафранболу.
Посетителите се срещат и с приготвянето на кафе от нахут, чиято история датира от икономическата рецесия през годините на Първата международна война. Както и с още към 40 типа кафе, които се сервирали при разнообразни мотиви.
Дибек кафето в действителност не е обособен тип кафе. Неговата специфичност се дължи на метода на смилането на зърната. Изпечените кафени зърна се счукват ръчно в дървени или каменни хавани, тъй че кафето да резервира маслото си.
Кафените зърна са донесени в Османската империя от Йемен в средата на 16 в. Турците ползват собствен метод за изпичане на зърната кафе и подготвяне на напитката, откъдето се постанова и наименованието “турско кафе ”. Чрез търговците и османските войски турското кафе стига до Европа.
По думите на Семих Йълдъръм Музеят на кафето се посещава от доста локални и задгранични туристи, в това число и от български групи. Сафранболу е побратимен град с Несебър. Предлагат се общо 16 типа кафе, а желанията са съгласно усета на посетителя.
" Кафените зърна се внасят основно от Бразилия, а също и от Йемен, Колумбия, Танзания, само че се обработват по турска технология, комбинираме ги за разнообразни усети. Турското кафе е част от националната ни просвета. Ние се стремим да разкажем тази просвета на туристите, които посещават Сафранболу от всички краища на света, и има огромен интерес ", споделя той.
В музея на кафето, като се изключи че може да опитате разнообразни типове турско кафе, чиито имена ще чуете може би за пръв път - Шафран кафе, Бурчак кафе, Зингарелла кафе, ще ви напомнят и именити в бита на турците сентенции като ”Душата не желае нито чай, нито кафе. Душата жадува за раздумка, а кафето е единствено мотив ” или “Едно турско кафе се помни 40 години “.
За вход се заплащат 10 турски лири, които се приспадат от цената, в случай че пиете кафе.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ