Когато корените ти са проруски и номерата ти са кагебейски
Единствената ясно декларирала се като евроатлантическа партия у нас е Движение за права и свободи Иво Прокопиев към този момент връзва кецове да хукне към чужбина с крясъци „ Бият Паниковски! “
Има ли пета колона на Русия у нас? Този въпрос е все по-актуален в последните дни поради все по-ожесточената война, която Москва води в Украйна. Простият отговор е „ да “. Като някогашна соцрепублика, България от дълго време е съумяла да излезе от орбитата на Съюз на съветските социалистически републики,
само че парите на олигарсите ни миришат на рубли.
А най-вече миришат на тези, които се пробват да ги пребоядисат в зелено... Зелено като долари, зелено като ВЕИ, зелено като млад болшевик, пробвал се да смени алената багра със синя. За един разградски олигарх и медиен монополист става дума. Но за Иво Прокопиев по-късно.
Сега да се върнем на България и петата съветска колона у нас. Ако не се вглеждаме доста в детайлите на прима виста можем да изброим много „ леви “ субекти, които са директно или индиректно свързани с Русия. И когато „ Говорит Москва ”, стават прави и козируват. Движения като „ Русофили “ и партия „ Възраждане “ обаче надалеч не са единствените. Червените връзки могат да се видят и с невъоръжено око в ръководещата коалиция.
Зад „ необятно затворените “, само че другояче ококорени очи
на министър председател и финансов министър, пристигнали на власт благодарение на Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия. Странна композиция, която демонстрира единствено, че уклона даже на „ най-дясната “ групировка в това ръководство (Костовата ДБ) е много по-вляво, в сравнение с се пробват да го изкарат псведодемократчетата в него.
Столетницата даже изправи косите на Кирил Петков като няколко часа се сучеше като младоженка на пазар, тъй като по този начин и не изиска да се включи в общонационална декларация против Москва, в която присъсътват думичките „ наказания против Русия “. „ Възраждане “ – също.
Разбираемо - банкоматът бързо ще спре да пуска.
Стигна се до неуместната обстановка (предложена по кагебейски модел от аления Георги Свиленски – б.р.) декларацията да се гласоподава точка по точка. За улеснение. Пък и да се избегнат неточности в превода на съветски по-късно...
Като споменахме кагебейски номера, се присетихме още веднъж за олигарха Иво Прокопиев. Едва ли има някой у нас, който да не знае, че разградският каолинов необут е нито повече, нито по-малко от червен олигарх. Отгледан в люлката на Държавна сигурност, от татко, горделив почитан кадър на някогашните мракобесни соцслуцби и захранен уместно с кеш от алената приватизация на „ синия “ Иван Костов. Точно по тази причина, по кагебейски модел, Прокопиев от десетилетия се опитва да се препере, като измие алените отенъци от якичката си и я изкара чисто бяла. Не съумява, несъмнено, тъй като
на инат на бащицата му Костов, пустият народ не не помни.
И помни корените на Прокопиев, помни произхода на парите му и най-тъжното (за олигарха) – вижда и не не помни кои са приятелите му. А те са цветна компания от червени олигархични издънки и човечета чартърен на Москва. Достатъчно е единствено да си напомним за крепката му дружба с банкера-беглец Цветан Василев, който с изключение на мегакрадец се оказа и сериозен покровител на връщането на съветското въздействие у нас – подготвен да заплати 1 милиарда лева за проекта „ България “ на русофила Николай Малинов, генерала от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников и кремълския олигарх Константин Малофеев. Или за връзките на Прокопиев с чудото на проверяващата публицистика... на „ Россия сегодня “ - Атанас Чобанов. Той също грее в блестящо алено с прокремълските си връзки и още по-прокремълските си дейности. Руски шурей, криещ се в Париж от плюшени вълци и ядосани американски дипломати, които обича да записва по телефона. И сходно на него, и
Прокопиев в този момент се опитва да пришие на различен личните си московски зависимости.
За да се изкара по-католик от папата и по-американец от Джо Байдън. А комфортната жертва за това постоянно е една – Движение за права и свободи. Разградският комсомолец доста ненавижда придвижването по обясними аргументи. От години партията е единствената у нас, която има ясно декларирана про-аталантическа и евро-ориентирана позиция. За тях пътят на България постоянно е бил единствено назапад – към Европейски Съюз и НАТО и през днешния ден, когато това е реалност, те не престават да са единствените, които с нокти и зъби бранят тази позиция. Да си напомним това, че те бяха единствените, които настояха да се прекъсне безметежното безвремение, превзело Народното събрание и да се одобри декларация, осъждаща съветската инвазия в Украйна. Жизненоважен акт, без който Кирил Петков не би могъл да поддържа нито едно деяние на Евросъюза и атлантическите ни сътрудници. Просто тъй като сме парламентарна република и сходни решения могат да се вземат само от представителите на народа в Народното събрание. И Петков, и ментора му Прокопиев чудесно знаят това.
Защо тогава в този момент още веднъж разградският необут е дал команда на мейнстрийма си (в който брюкселското издание „ Ню Юръп “ преброи над 25 лични и още най-малко толкоз овладяни от Прокопиев медии) за пердах по Движение за права и свободи? Елементарно – с цел да избави себе си. Каолиновият необут знае, че Движение за права и свободи са единствените у нас, които от години се борят с алената мафия на съветската олигархия в страната. И като нейн изтъкнат предствител Прокопиев е заплашен.
Нищо, че Петков се прави на заплеснат за обещанието си да внесе сигнал против Прокопиев в държавното обвиняване. Но и на това ще му пристигна времето. Най-малкото, тъй като пое ангажимент да го направи. И „ сляпото леке на медийния пейзаж “ у нас (както го назова „ Ню Юръп – бр.) знае това. Затова под паника задейства единствения проект, който добре познава – кагебейския способ да очерни врага и бързо да скрие личните си следи, които водят към Москва. И по тази причина като един същински Щирлиц на родната олигархия Прокопиев надува свирка, че Движение за права и свободи били „ петата колона “ на Русия у нас. Рефрен, който се повтаря на няколко години от каолиновите медии, като за улеснение се заменя единствено страната – ту Русия, ту Турция.
Дали сходна офанзива ще уплаши Движение за права и свободи и ще я накара да се отдръпна от пътя си?
Едва ли. В годините придвижването е посочила, че има отпред визионери, които държат на европейските полезности и не се поддават на сходни операции. Дали обществото ще се върже на тази куха каолинова машинация? Отново надали. Хората добре знаят прокопиевите номера и помнят костовите сини камуфлажи, под които прозира алената му враторъзка. Затова е ясно едно – тази пиеска на разградския необут не е ориентирана за българска публика. Тя има за цел да му помогне в легендизирането му на открито.
Когато още веднъж му запари под опашката и пристигна момента за следващото му бягство зад граница, да извади по модела на „ Просто Киро “ (партизанското име на премиера, обещано му от личните му съпартийки) изрезките от Google и да хукне в чужбина с крясъци: „ Помощ! Бият Паниковски “. А шубето, както викат в разградско, е огромен боязън. Затова Прокопиев няма да се посвени да извади още неистини за „ Петата колона “ от каолиновото си джобче, в случай че това ще избави личната му кремълска кожа.
Има ли пета колона на Русия у нас? Този въпрос е все по-актуален в последните дни поради все по-ожесточената война, която Москва води в Украйна. Простият отговор е „ да “. Като някогашна соцрепублика, България от дълго време е съумяла да излезе от орбитата на Съюз на съветските социалистически републики,
само че парите на олигарсите ни миришат на рубли.
А най-вече миришат на тези, които се пробват да ги пребоядисат в зелено... Зелено като долари, зелено като ВЕИ, зелено като млад болшевик, пробвал се да смени алената багра със синя. За един разградски олигарх и медиен монополист става дума. Но за Иво Прокопиев по-късно.
Сега да се върнем на България и петата съветска колона у нас. Ако не се вглеждаме доста в детайлите на прима виста можем да изброим много „ леви “ субекти, които са директно или индиректно свързани с Русия. И когато „ Говорит Москва ”, стават прави и козируват. Движения като „ Русофили “ и партия „ Възраждане “ обаче надалеч не са единствените. Червените връзки могат да се видят и с невъоръжено око в ръководещата коалиция.
Зад „ необятно затворените “, само че другояче ококорени очи
на министър председател и финансов министър, пристигнали на власт благодарение на Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия. Странна композиция, която демонстрира единствено, че уклона даже на „ най-дясната “ групировка в това ръководство (Костовата ДБ) е много по-вляво, в сравнение с се пробват да го изкарат псведодемократчетата в него.
Столетницата даже изправи косите на Кирил Петков като няколко часа се сучеше като младоженка на пазар, тъй като по този начин и не изиска да се включи в общонационална декларация против Москва, в която присъсътват думичките „ наказания против Русия “. „ Възраждане “ – също.
Разбираемо - банкоматът бързо ще спре да пуска.
Стигна се до неуместната обстановка (предложена по кагебейски модел от аления Георги Свиленски – б.р.) декларацията да се гласоподава точка по точка. За улеснение. Пък и да се избегнат неточности в превода на съветски по-късно...
Като споменахме кагебейски номера, се присетихме още веднъж за олигарха Иво Прокопиев. Едва ли има някой у нас, който да не знае, че разградският каолинов необут е нито повече, нито по-малко от червен олигарх. Отгледан в люлката на Държавна сигурност, от татко, горделив почитан кадър на някогашните мракобесни соцслуцби и захранен уместно с кеш от алената приватизация на „ синия “ Иван Костов. Точно по тази причина, по кагебейски модел, Прокопиев от десетилетия се опитва да се препере, като измие алените отенъци от якичката си и я изкара чисто бяла. Не съумява, несъмнено, тъй като
на инат на бащицата му Костов, пустият народ не не помни.
И помни корените на Прокопиев, помни произхода на парите му и най-тъжното (за олигарха) – вижда и не не помни кои са приятелите му. А те са цветна компания от червени олигархични издънки и човечета чартърен на Москва. Достатъчно е единствено да си напомним за крепката му дружба с банкера-беглец Цветан Василев, който с изключение на мегакрадец се оказа и сериозен покровител на връщането на съветското въздействие у нас – подготвен да заплати 1 милиарда лева за проекта „ България “ на русофила Николай Малинов, генерала от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников и кремълския олигарх Константин Малофеев. Или за връзките на Прокопиев с чудото на проверяващата публицистика... на „ Россия сегодня “ - Атанас Чобанов. Той също грее в блестящо алено с прокремълските си връзки и още по-прокремълските си дейности. Руски шурей, криещ се в Париж от плюшени вълци и ядосани американски дипломати, които обича да записва по телефона. И сходно на него, и
Прокопиев в този момент се опитва да пришие на различен личните си московски зависимости.
За да се изкара по-католик от папата и по-американец от Джо Байдън. А комфортната жертва за това постоянно е една – Движение за права и свободи. Разградският комсомолец доста ненавижда придвижването по обясними аргументи. От години партията е единствената у нас, която има ясно декларирана про-аталантическа и евро-ориентирана позиция. За тях пътят на България постоянно е бил единствено назапад – към Европейски Съюз и НАТО и през днешния ден, когато това е реалност, те не престават да са единствените, които с нокти и зъби бранят тази позиция. Да си напомним това, че те бяха единствените, които настояха да се прекъсне безметежното безвремение, превзело Народното събрание и да се одобри декларация, осъждаща съветската инвазия в Украйна. Жизненоважен акт, без който Кирил Петков не би могъл да поддържа нито едно деяние на Евросъюза и атлантическите ни сътрудници. Просто тъй като сме парламентарна република и сходни решения могат да се вземат само от представителите на народа в Народното събрание. И Петков, и ментора му Прокопиев чудесно знаят това.
Защо тогава в този момент още веднъж разградският необут е дал команда на мейнстрийма си (в който брюкселското издание „ Ню Юръп “ преброи над 25 лични и още най-малко толкоз овладяни от Прокопиев медии) за пердах по Движение за права и свободи? Елементарно – с цел да избави себе си. Каолиновият необут знае, че Движение за права и свободи са единствените у нас, които от години се борят с алената мафия на съветската олигархия в страната. И като нейн изтъкнат предствител Прокопиев е заплашен.
Нищо, че Петков се прави на заплеснат за обещанието си да внесе сигнал против Прокопиев в държавното обвиняване. Но и на това ще му пристигна времето. Най-малкото, тъй като пое ангажимент да го направи. И „ сляпото леке на медийния пейзаж “ у нас (както го назова „ Ню Юръп – бр.) знае това. Затова под паника задейства единствения проект, който добре познава – кагебейския способ да очерни врага и бързо да скрие личните си следи, които водят към Москва. И по тази причина като един същински Щирлиц на родната олигархия Прокопиев надува свирка, че Движение за права и свободи били „ петата колона “ на Русия у нас. Рефрен, който се повтаря на няколко години от каолиновите медии, като за улеснение се заменя единствено страната – ту Русия, ту Турция.
Дали сходна офанзива ще уплаши Движение за права и свободи и ще я накара да се отдръпна от пътя си?
Едва ли. В годините придвижването е посочила, че има отпред визионери, които държат на европейските полезности и не се поддават на сходни операции. Дали обществото ще се върже на тази куха каолинова машинация? Отново надали. Хората добре знаят прокопиевите номера и помнят костовите сини камуфлажи, под които прозира алената му враторъзка. Затова е ясно едно – тази пиеска на разградския необут не е ориентирана за българска публика. Тя има за цел да му помогне в легендизирането му на открито.
Когато още веднъж му запари под опашката и пристигна момента за следващото му бягство зад граница, да извади по модела на „ Просто Киро “ (партизанското име на премиера, обещано му от личните му съпартийки) изрезките от Google и да хукне в чужбина с крясъци: „ Помощ! Бият Паниковски “. А шубето, както викат в разградско, е огромен боязън. Затова Прокопиев няма да се посвени да извади още неистини за „ Петата колона “ от каолиновото си джобче, в случай че това ще избави личната му кремълска кожа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ