♥ Зоните на комфорт ни помагат да подхождаме конструктивно към истинските си емоции
Един от водещите международни специалисти в региона на невропластиката доктор Джефри Шуорц е пионер в региона на лекуването на хора с обсесивно-компулсивни разстройства. В основата на неговия метод е умствената осъзнатост, посредством която пациентите могат да реализират продължително облекчение. Шуорц работи взаимно с психиатъра Ребека Гладинг по усъвършенстването на стратегия, която сполучливо изяснява по какъв начин работи мозъкът и за какво постоянно се усещаме пленници на неговата свръхактивност – вредни привички, обществено безпокойствие и други Книгата им „ Ти не си твоят мозък “ (Изд. Изток-Запад) включва изпитани решения в 4 стъпки за смяна на неприятните привички, преустановяване на нездравословно мислене и вдишване на надзор върху живота.
Зоните на комфорт ни оказват помощ да подхождаме градивно към същинските си страсти
Зоната на прочувствен комфорт в детството е от решаващо значение, тъй като тя ни обезпечава нужното подготвително поле, където се научаваме по какъв начин да се оправяме с същинските си страсти като яд, горест, тъга, боязън, благополучие и безпокойствие по конструктивен, любящ метод. В това предпазено пространство разбираме, че допускането и изразяването (вместо потискането) на същинските ни потребности и страсти е потребно и здравословно.
Как научаваме това? От метода, по който хората, които се грижат за нас, се отнасят към нас и към другите хора (включително и към самите себе си). Ако са релативно налични емоционално и през множеството време откликват на нашите потребности и страсти, ние се усещаме спокойни и закриляни, разбирани и обичани. Например в случай че сме плакали, когато сме падали и майка ни е показвала угриженост и внимание към нашите усеща на безпокойствие и боязън, без в същото време да приема случилото се прекомерно трагично, ние сме превъзмогвали претърпяното утешени и спокойни – и Ах-ох центърът ние получавал успокоение вследствие на загрижеността, обичта, вниманието и съпричастието на нашата майка.
Тези изпълнени с любов майчини реакции ни научават, че съкровените ни мисли и страсти са значими и ни служат за образец по какъв начин сами да си оказваме помощ и да си даваме кураж, когато сме изправени пред компликации. Ако имаме доста такива обстановки в детството си, израстваме с увереността, че същинските ни страсти, потребности и ползи не са маловажни и че е изцяло обикновено да ги споделяме с значимите хора в живота си. Тази дарба да приемаме същинските си страсти и нужди – и да поддържаме връзка с хората по натурален, прям и любящ начин – ни оказва помощ да поддържаме своя Ах-ох център релативно спокоен през множеството време, с изключение на, несъмнено, в случаите, когато сме изложени на действителна заплаха.
„ Здравословна доза “ загриженост – гаранция за 50% триумф
Не е нужно хората, които се грижат за нас в детството ни, да бъдат съвършени, задоволително е да откликват на потребностите, страстите и ползите ни откровено и заинтересовано – както и да си признават и да се извиняват за случаите, в които не са съумели да го създадат.
И назад, в случай че в детството си не срещаме схващане, когато плачем с съображение, в случай че околните ни хора реагират прекомерно прочувствено, когато нещо се случи, в случай че подценяват или омаловажават страховете ни, в случай че ни заплашват, че може да се случи нещо извънредно, в случай че употребяват потребностите ни, с цел да ни контролират или не демонстрират интерес към дейностите, живота и емоциите ни, това ни кара да заключим, че съкровените ни мисли, емоции, ползи и усеща са маловажни. Това е сигнал също по този начин, че не сме в сигурност и става причина Ах-ох центърът в мозъка ни да се задейства постоянно. Честото задействане на Ах-ох центъра води до хронично безпокойствие и тревога, които мозъкът се пробва да успокои с нездравословни привички.
Накратко: в детството си имаме потребност хората, които се грижат за нас, да се стараят да бъдат „ задоволително положителни “ и да откликват на нашите потребности, паники и страхове с обич, внимание и угриженост най-малко в 50% от времето. Ако те съумеят да го направят, ние се усещаме предпазени и в сигурност, Ах-ох центърът ни е преобладаващо спокоен и се научаваме по какъв начин да реагираме и да се оправяме със напрежението по здравословен метод. Ако не успеят, напущаме предпазената територия на детството обременени с голям брой подправени мозъчни известия, с хронично задействан Ах-ох център и многочислени нездравословни модели за поведение и справяне със заобикалящия ни свят.
От: „ Ти не си твоят мозък “, Джефри Шуорц, Ребека Гладинг, изд. „ Изток-Запад “, 2017 година
Изображение: pexels.com
