И сто ведра наведнъж да излее градинарят, плод ще има, когато дойде сезонът ~ КАБИР
Един от най-изтъкнатите представители на индийската средновековна лирика, Кабир претворява своята философия в двустишия и поеми, въодушевени от индуизма и суфизма. Лаконичните му двустишия имат собствен личен живот, а поезията му е музика, която звучи с езика на мъдростта.
(1440 - 1518 г.)
Там, където Пролетта царува, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там.
Там потоци от светлина текат във всички направления. Малцина единствено могат да доближат тоя бряг.
***
На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в насладата на живота.
Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù?
Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз.
Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа. Нито обагрени, нито безцветни са нейните перца. - Нито форма, нито очертания има тя. Стои тя под сянката на любовта.
Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, по кое време отлита тя, и никой не знае, по кое време се възстановява отново.
Кабир рече: „ О братко свети! Дълбока е тая загадка. Остави на мъдреците да търсят, где обитава тая птичка ".
* Из поемите на Кабир
***
Бавно, постепенно, дребосъче, всяко нещо с времето си.
И 100 ведра едновременно да излее градинарят, плод ще има, когато дойде сезонът.
Учителят е занаятчия грънчар, ученикът глинен съд.
Докато го извайва, с едната ръка го придържа, с другата го потупва.
Нито илюзията умира, нито душата, единствено тялото го спохожда гибелта.
Надеждата и заблудата не умират, споделя Кабир.
Утрешната работа през днешния ден прави, днешната веднага.
Ако в момент всичко свърши, по кое време ще довършиш започнатото?
В страдалчество моли се всеки, а в благополучие никой.
Нима тъга ще изпита нявга оня, който в благополучие се моли?
Дълго търсих злото и не го намирах.
Като потърсих в душата си, не открих по-лош от себе си.
Когато аз бях всичко, нямаше Бог, в този момент има Бог, аз съм нищо.
Изчезнаха всички заблуди, когато прозрях вътрешната светлина.
Както зеницата в окото, Бог живее вътре в теб.
Не знаят това невежите и търсят го на открито.
* Двустишията са споделени от svetilnik.fliorir.com
Илюстрации: quotesgram.com; заглавна - Poems in the Style and Spirit of Kabir
